Равносметката в социалната и икономическа сфера днес след влизането на България в ЕС

За 7-годишен период издръжката на живот нарасна от 384 на 562 лв. на 1 член от 4-членно домакинство или това е ръст от над 46%. Като основни проинфлационни фактори се утвърдиха:

- държавно регулираните цени на енергоносители (с кумулативен скок за периода от 35% за електроенергия до 45% при топлоенергията);

- политиката на поетапно приближаване към минималните европейски ставки цените на акцизните стоки (среден ръст за 7 години на алкохол и тютюневи изделия от 88.9%;

- но също така в определени периоди водещо значение придобиваха и други фактори: горивата за МПС (кумулативен скок само за две години 2010-2011 г. от над 32%) и основни хранителни стоки (аналогичен скок в периода 2007-2008 г. от 32.3%).

Влязохме в ЕС с МРЗ от 180 лв. (92 евро) и само за 2 години тя нарасна до 240 лв. След това обаче размерът й бе замразен за близо 3 години. Направените няколко стъпки на повишение след септември 2011 г. доведоха само до известни компенсации на пропуснатите увеличения. В края на 2013 г. МРЗ бе едва 39% от средната за страната, а през 2007 г. представляваше близо 42% от средната за страната.

На минимална работна заплата при пълно работно време в  края на септември 2013 г. са наети 192 934 души, или 8.5% от всички наети. Запазва се традицията наетите лица да имат най-висок дял в  преработващата промишленост  (31.1%),  търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (13.6%), административни и спомагателни дейности (15.3%).

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 102,85 лв. през 2007 г. плавно нарастваше, а 2010-2012  бе и замразена, за да достигне през 2013 г. размер от едва 150 лв., или общо ръст за периода от 45.8%. Средната пенсия се приближи плътно до 300 лв. и в края на 2013 г. достигна 295 лв. (172 лв. през 2007 г.).

Реализираният преди кризата последователен икономически растеж от над 6% няколко поредни години даваше основания за очаквана ускорена адаптация на доходите в България спрямо европейските страни с по-ниска степен на развитие, но тези надежди бяха попарени от кризата. Вместо да се ускори кохезията, се задълбочиха противоречията и разликите в няколко разреза:

- между северните и южните страни членки

- между старите и новите страни членки

- между тези в Еврозоната и страните от „периферията”

- и не на последно място – между двете най-бедни страни (България и Румъния) и останалите бивши соц. страни.

За един продължителен период от три години (2008-2010) индексът на БВП на глава от населението по паритет на покупателна сила остава неизменно на 44% от средното за ЕС-27 равнище. През следващите две години се покачи на ниво 47%, но то остава най-ниско спрямо всички страни в ЕС (индексът на Румъния от 2012 г. е 50%). Това говори за провалени възможности в реализирането на догонваща политика по отношение на доходите и работните заплати.

В същото време се задълбочават подоходните неравенства в българското общество. Страната ни е в челните места сред европейските страни, както по диференциация в доходите, измервана с коефицента на Джини, (в периода 2001-2006 г. той е със стойност около 24-30, а през последните 3 години 33-35), така и по поляризация в доходите - съотношението на дохода на 20-те % най-богати към този на 20-те % най-бедни (от 4-5 пъти преди влизането ни в ЕС това съотношение достига до 6.1-6.5 пъти през последните 3 години).