Пламен Димитров: Европа още ни дължи рейтинг ААА

 

  • EISK

Европа още ни дължи онзи рейтинг AAA, който ни обеща Юнкер. Дължат ни още много неща, като например докладите по петте критични точки за България в рамките на европейския семестър и Европейския социален стълб. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред група II "Работници" на Европейския икономически и социален комитет, която заседава в София. По време на заседанието бяха обсъдени постиженията в социалната сфера на приключващото българско председателство на ЕС и бяха разгледани бъдещите предизвикателства по пътя към социална Европа за всички.

„Едно от най-важните неща, които според нас бе постигнато по време на българското европредседателство, е директивата за командированите работници. В същото време обаче както аз, така и Европейската конфедерация, имаме сериозни бележки по отношение на текста, който се обсъжда в момента и етапа, до който сме довели договарянето на директивата за прозрачните условия на труд. Основното ни притеснение е свързано със самонаетите работници, тъй като дефиницията, която се съдържа там не отговаря на амбицията, която беше заложена в началото на този процес“ , обясни Димитров.

Според него директивата за предвидимите и прозрачни условия на труд е един ясен пример за механизъм, който да разшири правата и да се гарантира, че в дефиницията „работник“ попадат всички защитени форми. "Освен това въпросът за държавните служители също не е решен и за нас това е тревожно. Смятаме че трябва да се направят необходимите усилия по тази директива“, допълни още Димитров.

Той отбеляза и проблемната тема относно пакет „Мобилност“. Според синдикатите има има двойни стандарти за начина, по който се движи целият пакет, както и стандартът към работниците. „Да, ние подкрепяме една позиция на българското правителства, парламент, и българските превозвачи, която не се споделя в европейското синдикално семейство, за това че има опит за манипулации на пазара. От друга страна, ние изискваме от нашите превозвачи,  да плащат милиони заплати на нашите шофьори, когато превозваческата част от тяхната работа е в съответната държава от Западна Европа. Т.е. би трябвало според нас да си говорим повече по тези въпроси, защото има причини за тези различия“, допълни президентът на КНСБ.

По думите му един от ключовите въпроси, които занимават България или поне синдикатите , е финансирането на Европейския стълб. Конкуренцията, в това число развитието между Изтока и Запада, е нещо което трябва да бъде поставено във фокуса на дебата - как финансираме на национално ниво с тези ниски и плоски данъци нашите нужди за социални цели. И в момента в България имаме такъв проблем – винаги финансирането за социални цели не стига.

Популизмът няма да свърши, ако не гарантираме че Европа няма силна социална политика, която да върне справедливостта на континента. Ключът за това е силен Европейски социален стълб, който да гарантира че благата между труда и работниците се разпределя по равно, заяви Габриеле Бишоф, председател на група „Работници“ (II група) в ЕИСК. Тя похвали българското председателство, че е отворило две важни тема в Европейския дебат - директивата за командированите работници и Западните Балкани. „Ключова обаче беше директивата за командированите работници, за съжаление в нея не бяха включени транспортните работници", заяви още Бишоф.  

Накрая на форумът бе приета декларация, която ясно застъпва принципа равно заплащане за равен труд. Текстът бе променен по изричното настояване на президента на КНСБ Пламен Димитров, който настоя, че българските работници трябва да получават толкова, колкото са изработили без значение къде полагат своя труд.