Приключен Проект „Ролята на индустриалните отношения в Европа 2020: от местни измерения към транснационални действия” Договор реф. №. vs/2010/0726

Проектът е с основен изпълнител Фондация „Марко Биаджи” - Университет в Модена и Реджо Емилия, Италия и партньори: Институт за образование, обучение и научни изследвания към Асоциация на християнските синдикати-Италия, Институт за социални и синдикални изследвания на КНСБ(България), Национален университет в Голуей (Ирландия), Университет в Тарту (Естония), Университет Хайме І в Кастелон (Испания), Университет в Шефийлд (Великобритания), физически лица от академичните среди от Италия, Германия, Франция, Швеция, и други. Той е осъществен между 01.12.2010 г. и 30.11.2011 год. и е финансиран по бюджетна линия на Европейската комисия-Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности

 

РЕЗЮМЕ
ПЪРВА ЧАСТ: ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

Основната цел на проекта беше да насърчи консенсуса между всички заинтересовани страни (политици, социални партньори, предприятия, гражданското общество и т.н.) на равнището на ЕС и на национално равнище относно необходимостта от конвергенция, що се отнася до поставените цели, определени в Съобщението на Европейската Комисия [1] Европа 2020. По-специално, този проект е предназначен да допринесе за по-задълбочен анализ на транснационалните споразумения, инициирани от институциите на ЕС през последните години, като се идентифицират възможните връзки със Стратегията Европа 2020.

Очевидно е, че активната ангажираност и участие на социалните партньори изглежда важна предпоставка за успеха на новата Стратегия на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Следователно, по-ефективното насърчаване на социалния диалог на всички нива и, по-специално, на транснационално равнище (което е сравнително ново и много сложно явление, което демонстрира поради това много пропуски в  неговото регламентиране), ще служи като балансираща сила в стратегията за участие, като начин за излизане от икономическата криза и възстановяване на производството, което ще стане по-ефективно, благодарение на синергията на всички участници, при зачитане на целите на политиката за сплотеност, които характеризираха европейския социален модел в историческа перспектива. Ключовата роля на тази особена форма на социален диалог в изпълнение на политиката на заетост на ЕС беше подчертана многократно в литературата и от европейските институции. Преди няколко години, във връзка с Лисабонската Стратегия и социалния диалог, Комисията предложи правна рамка, която да благоприятства развитието на транснационалното равнище на колективното договаряне за по-нататъшно интегриране в общия пазар.[2] За тази цел тя беше предназначена за насърчаването на концепцията и прилагането на транснационалните споразумения/ рамкови договори за стимулиране на разпространението и обмена на информация на ниво ЕС, на опита и приложените практики, приети в ЕС, както и да предложи адекватни стимули от културно и техническо естество за развитието на тази форма на социалния диалог.

Другата цел на проекта е да стимулира обмена на информация и добри практики в областта на транснационалните договорни взаимоотношения между социалните партньори на всички нива: компания, регионално, Европейско и световно. В този дух, проектът включва участници от различни страни, а именно: Естония, България, Ирландия, Испания, Италия, Швеция, Великобритания, Франция и Германия. Методът на работа комбинира академични изследвания от теоретичен характер, както и емпирични изследвания. Международните партньори, участващи в проекта, осигуриха транснационалното покритие на инициативата и участваха в организацията и координацията на работата, както по отношение на теоретичните аспекти (академичната координация на тематичните области) и в оперативен план (организиране на конференции, семинари и работни срещи). С цел да се постигне максималния ефект на обмен на информация, проектът беше замислен като многостранен набор от дейности, включващи и международни конференции и семинари, достъпни за съответните членове на сдруженията на служителите и сдруженията на работодателите, на академичните среди и професионалистите, създавайки по този начин един канал за комуникация между академичните изследователи и политиците, за да се възпроизведат, чрез законодателството или чрез колективното договаряне най-добрите практики и процедури. Специален фокус (добавена стойност на проекта) беше поставен върху новите страни-членки, където институциите на социалния диалог бяха все още слаби, независимо от очевидния напредък, постигнат при транспонирането на европейското законодателство в техните национални правни системи. За да се постигнат тези цели на проекта, бяха включени семинари и вътрешни срещи в различни европейски държави (Ирландия, Италия и Испания), включвайки и новите държави-членки (Естония и България).

Като се има предвид комплексното естество на първоначално формулираните цели, за да се гарантира оптималното качество в рамките на определен период от време, беше взето решение за съсредоточаването върху банковия сектор и, по-специално, емпиричното изследване се съсредоточи върху единичен казус, УниКредит Груп (UniCredit Group). Изборът на тази фирма може да се обясни с факта, че УниКредит е не само една от най-големите мултинационални компании в сектора, но също така и  една от малкото мултинационални компании в този сектор, която е натрупала опит в областта на транснационалния социален диалог за създаване на Европейски работнически съвети(ЕРС) и за активното насърчаване на международните рамкови споразумения. Другото предимство е, че негови дъщерни дружества присъстват в почти всички държави-членки, участващи в проекта. Това дава възможност да се установи пряк диалог с техните представители и те да бъдат включени и в конференциите, и в изследванията. Освен това, интервютата с техните представители, в рамките на обхвата на казуса на нашето изследване, съвпаднаха с избирането на нови членовете на ЕРС. Това предостави важна възможност за обмен на опит между ръководството и новите членове, улесняващи началото на дейността на новия  ЕРС.

Транснационално измерение. Транснационалното измерение е заложено в проекта чрез участието в изследователски дейности на представители от различни държави (Великобритания, Естония, България, Испания, Ирландия, Италия, Германия, Франция, Швеция) и изпълнението (конференции  и срещи по проекта се проведоха в Естония, България, Испания, Ирландия, Италия). Особено значение може да се придаде на включването на новите държави-членки (Естония и България), където, както беше споменато по-горе, социалният диалог страда от сериозни недостатъци. Важно е, че транснационалният характер на проекта не трябва да се измерва в краткосрочна перспектива с оглед на самия обмен на информация по време на конференциите.

Необходимо е да се вземат предвид и дълготрайните последици, като разпространението на резултатите да не се ограничава само до участниците в проекта, но да обхваща по-голям кръг от заинтересовани страни (социални партньори, предприятия на национално равнище и, не на последно място, студентите, имайки предвид участието на няколко университета в проекта, в частност на докторантите от Фондацията „Марко Биаджи”.).

Участие на партньорите и на заинтересованите страни. Проектът е замислен като многостранно мултидисциплинарно събитие с участието на широк кръг от участници, като академични институции, социални партньори, професионалисти и т.н., сред които и важни академични и изследователски институции (Фондацията „Марко Биаджи” , Университет в Модена и Реджо Емилия(Италия), Националният университет на Ирландия-Голуей, Университетът в Тарту (Естония) и Университетът Хайме I в Кастелон (Испания).Те гарантираха не само за високото ниво на научния принос, но и действаха като канал за комуникация с представителите на социалните партньори и практикуващите в съответните страни. Също така,  научни центрове, които работят за синдикатите като Институтът за социални и синдикални изследвания при КНСБ –България, Институтът за образование и обучение и научни изследвания към Асоциацията на християнските синдикати (Италия), както и неакадемични участници-подкрепящи проекта като UniCredit, дадоха ценна подкрепа за дейностите по проекта. Всички участващи страни имат активен принос за дебатите и това, което е особено важно е, че поеха ангажимент за насърчаването на диалога, задействан в хода на този проект и след приключването му (вж. Приложение 1: разпространение на резултатите).

Важно е да се отбележи, че участието на социалните партньори беше полезно и за повдигането на някои критични въпроси, като например, културните и езиковите бариери, особено от страна на новите страни-членки. В бъдеще, това може да разклати основите на дейността на транснационалните органи в процеса на конвергенция на националните системи за социалния диалог с техните колеги. За да се преодолеят тези бариери, са необходими повече конференции и изследвания в тази област, за да се подобри обменът на информация и да се определят общите позиции.

Съображения относно равнопоставеността. Политиката за равенство между половете е един от ключовите елементи в Дневния Ред на Европа 2020. Достойните условия на труд изискват разглеждането и на половите компоненти, тъй като несигурната заетост в много сектори означава несигурна заетост на жените. По-специално, трайните недостатъци що се отнася до съгласуването на професионалния и семейния живот в много области пречат на жените да преминат към една нормална работа. Ето защо, са необходими ефективни мерки, за да се гарантира равноправното участие и възнаграждение на жените в света на труда. За тази цел в нашия проект обърнахме специално внимание на активното участие на жените, имайки предвид и качествените аспекти (бяха заангажирани жени с високи професионални позиции във всички области - от академичната до предприемаческата сфера) и количествените аспекти. В светлината на постигнатите резултати, считаме, че сме приложили успешно тази цели на практика. В същност на жените бяха възложени решаващи роли в нашия проект. Основната част от инициативите по проекта бяха координирани от жени (конференцията в Модена: от Олга Римкевич и Карлота Сера, конференцията в Кастелон: от Кармен Агут Гарсия, конференцията в Тарту: от  Мерле Муда, конференцията в София: от Екатерина Рибарова), както и научното координиране на една от фазите на проекта (Екатерина Рибарова- фаза 4).

Най-добри практики. Фактът, че могат да се обменят еднородни практики и опит допринесе за взаимното културно обогатяване от страна на участниците в изследователския екип, както и на заинтересованите страни в областта на индустриалните отношения на европейско и национално ниво. Този аспект е от особено значение за новоприсъединените държави (Естония и България), където концепциите за социалния диалог са все още доста елементарни. Освен това, социалните партньори в тези страни все още се сблъскват с практически трудности, отнасящи се до участието в  международните срещи, поради липса на финансиране, недостиг на персонал с  подходящо международно обучение и ограничени езикови умения. В това отношение  финансовата подкрепа от страна на Европейската комисия беше от основно значение.  В този контекст, най-очевидните, най-добрите практики, произтекли от проекта,  имат чисто методологически характер и се отнасят до методите за провеждане на международни конференции. Структурата на тези конференции, характеризиращи се с редуването на моменти на излагане, от страна на работната група, на теми от  европейски интерес, попадащи в рамките на "Европа 2020", и моменти за обсъждането на тези теми в светлината на доказателствата, приведени от националните представители на социалните партньори от различните участващи държави, позволиха, от  една страна, да се разпространят темите, свързани с Европа 2020, в контексти, в които те не са достатъчно познати. Заедно с това,  проектът даде възможност критично да се оцени съответствието между европейските политики и  националните приоритети, представени от представителите на участващите страни.

И накрая, можем да кажем, че нашият проект предостави една важна възможност да се повиши осъзнаването и практическите познания на европейските и националните организации на трудещите се, с цел осъществяването на съвместни действия. В обобщение, може да се твърди, че проектът имаше важно значение по отношение на способността за:

  • Подобряване на знанието за различните национални контексти и сътрудничеството между участниците в индустриалните отношения с различни политически, социални и културни характеристики.
  • Осигуряване на възможност за обмяна на опит в областта на националните и транснационалните индустриални отношения, сравнявайки съвсем различни практики на синдикалните и работодателските организации. По-специално, стана възможно да се  разпространи информация относно политиките на ЕС в контекста на Европа 2020 и да се насърчи осъзнаването на възможностите за потенциалното участие на социалните партньори в европейския проект, особено с оглед на националната им действителност (като например тези от Източна Европа), които са заангажирани с изграждането на една нова система на индустриални отношения, модерна и  демократична, и поради тази причина, нуждаещи се от указания и критерии за сравнение, по отношение на избора на възможните насоки, които трябва да бъдат предприети.
  • Насърчаване на едно по-добро осъзнаване на измерението и на европейските социални и културни ценности, свързани със света на синдикатите и работодателите, при цялостното зачитане на националния суверенитет, който по време на криза става особено решаващ. В действителност, от решаващо значение за справяне с предизвикателствата на кризата е, държавите да не се затварят в себе си, а да бъдат открити и да се обогатяват с опита и добрите практики, установени на европейско и транснационално ниво. Най-вече, от тази гледна точка, е важно, социалните партньори да намерят по-голям консенсус помежду си, първо, на национално ниво, с оглед ефективното прилагане на  интернационалните практики в техните национални условия.

Разпространение на резултатите от проекта. Заинтересованите страни,  участващи в проекта, се ангажираха да разпространяват активно основните резултати от проекта, както в хода на проекта, така и след неговото приключване. Въпреки че международните конференции и семинари осигуряваха важен форум за дискусия между представителите на работниците и на работодателите по отношение на европейските въпроси, съдържащи се в съобщението "Европа 2020", ясно е,  че е необходимо да се поработи още доста в тази област и разпространението на резултатите от такива международни форуми и изследвания е от съществено значение в това отношение (вж. Приложение1: разпространение).

 

ВТОРА ЧАСТ: НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

От научна гледна точка, най-важните измерения на "Европа 2020" по отношение на пазара на труда и индустриалните отношения бяха разгледани в мултидисциплинарна перспектива, съсредоточавайки се върху транснационалното измерение и становището на новите държави-членки.

При първото направление (Конференциите в Модена и Кастелон) беше направена критична оценка на предишната "Лисабонска Стратегия" и на стратегиите за заетост на европейско ниво, подчертавайки, как изглежда, че се дава предимство на нео-либералния подход, който се фокусира по-скоро върху количествената, отколкото върху качествената оценка на политиките по заетостта и на политиките в областта на производителността и растежа. От друга страна, беше подчертано, че въпреки някои особени случаи, при които участието на социалните партньори е било  плодотворно, в общи линии, разпределението на стратегическата мощ в транснационални измерения (колективното договаряне в различните му форми,  правилата за поведение и др.), е все още в начална фаза, и е предмет на законодателна неопределеност и възпира самите участници да си прехвърлят правомощия към транснационално измерение. След това стана ясно, че  някои особености се възпроизвеждат и дори се засилват в рамките 2020. В  действителност, ограничена област на действие е на разположение на социалните  партньори във "водещите инициативи» на Европа 2020. Освен това, финансовите цели като  че ли преобладават над тези, които са свързани със социалната сплотеност и заетостта, и  междуправителственият характер на европейското управление стана очевиден. Това  води до критики към липсата на една ясна визия за това как да се постигнат  поставените цели и за развитието на противоречиви действия. В светлината на този  сценарий, правното основание за по-усилено участие на социалните партньори беше  проучено внимателно. Беше направено едно първо разглеждане относно Хартата на  основните права на Европейския съюз, на която е придадена задължителна правна сила,  след влизането в сила на Договора от Лисабон и който гарантира правото на  работниците на колективно действие и договаряне на подходящи нива. При второто  направление бяха отчетени разпоредбите на Договора за функционирането  на Европейския съюз (ДФЕС), съдържащи се в член 151, по поръчение на Европейския  съюз (ЕС) и неговите държави-членки за насърчаването на заетостта, подобряването на  условията на живот и труд и социален диалог; член 152 за признаването и подкрепата на  ролята на социалните партньори на европейско равнище; член 154 за задачата на  Комисията за насърчаването на консултациите на социалните партньори и следващия член  155 за възможността социалните партньори да постигат споразумения и други договорни отношения, като резултати от техния диалог на равнище ЕС. Вторичното законодателство на ЕС също играе определена роля: в този случай, разглеждането се  отнася до резултатите от Директивата за Европейските Работнически Съвети (ЕРС, Директива 94/45/ЕО), които доведоха до създаването на повече от 900 ЕРС в  мултинационални компании, покриващи около 40% от мултинационалните компании,  попадащи в обхвата й.

От друга страна, Съдът на Европейските общности (СЕО) съдебната практика,  основаваща се върху прецеденти (например т. нар. "Laval quartet") не изглежда да благоприятства реализацията на правната рамка по начин, който да гарантира правата на работниците. В тези случаи, икономическите свободи, като че ли доминират над социалните права.  Субсидиарността следователно може да има определено роля в развитието на  "рефлексивното управление", т.е., за "стимулирането на ефекти от втори ред, от страна  на действащите лица, отколкото върху традиционните форми на управление и  контрол"[3], определени също и като "приватизация на управлението". Силната защита на  колективните права, изглежда наистина далеч от контекста, който сега е по-ориентиран към дерегулация.

Появата на нивото "Европейска компания" се разглежда като един от най-важните въпроси в контекста на "рефлексивно управление". В тази рамка, ролята на  съветите ЕРС надхвърля тяхната роля, установена по закон, като органи за информиране  и консултиране, генериращи продължително колективното договаряне, което  се случва, когато  "работодателите и синдикалните представители не преговарят лично на европейско  равнище, а резултатите от браншовото и фирменото договаряне все повече се  предвиждат и координират в различните държави". Този вид на неформална  координация все пак може да съжителства с по-формални начини за координиране на  договарянето.

По отношение на мениджмънта, развитието на предприятието/ организацията, развитието на системи на заетост на предприятието изисква инструменти за тяхната координация, в съответствие с  различните контексти, където могат да бъдат задействани също и принудителни  сравнения, за изграждането на обща корпоративна култура, както и за постигане на  конкурентоспособни предимства.

Поради това изглежда че съществува една по-скоро процесуална, отколкото  нормативната уредба, когато изпълнението на политиките изисква участие на местно  ниво, където социалните партньори са активни и си сътрудничат. Решенията, в крайна сметка, зависят от браншовете, от икономическия контекст и от наличието на действителни транснационални въпроси. Възможно е да има и неуспехи, например, когато резултати с нулева сума преобладават над печелившите решения в процесите на договаряне. Все още има проблеми, като например, идентичността, членската маса и мандата на включените колективни актьори, както и прилагането на споразуменията, които могат да бъдат постигнати. Все пак, това изглежда е "втората най-добра" стратегия, ако се сравнят те с недостатъците в общественото регулиране, тъй като автономните действия на социалните партньори на международно ниво и в рамките на субсидиарността биха могли да бъдат стъпка напред в предотвратяването на възраждането на местните интереси и балансиране на слабото ангажиране на ЕС в социалната сфера, което със сигурност е затруднено от настоящата криза.

В този контекст, по време на второто направление (Тарту), бяха анализирани предварителните констатации от изследването на случая, относно ЕРС на УниКредит (наричан по-долу UEWC). Разглеждането на казуса представлява важен инструмент за добавяне на стойност към проекта, тъй като се базира на задълбочената достоверна изследователска дейност на транснационалните социални отношения и споразумения, и се смята за полезен инструмент за стимулиране на разпространението и обмена на информация на практически опит, с конкретен акцент върху културните и техническите причини и стимули, които стоят зад създаването на такъв транснационален орган. Тъй като UEWC

се разглежда от Европейската комисия като казус-модел и пример за добра практика, не само за финансовия сектор, по-задълбоченото разбиране на неговото функциониране, може да бъде от интерес също и за другите заинтересовани лица и/ или за заинтересованите от дейностите на ЕРС. Казусът, предлага в неговата сложност, богата информация относно участниците и относно работните механизми, тъй като компанията, партньор в проекта, предостави също много добро ниво на достъпност, що се отнася  до интервюта и други документи.

В тази перспектива беше подчертана решаващата роля на ЕРС на Уникредит (UEWC) в изграждането на корпоративна идентичност и консенсус, в намаляване на транс-акционните разходи и като част от политиката на компанията за корпоративна социална отговорност и като важен инструмент за насърчаване на ефективното транс-национализиране на индустриалните отношения. Обаче, някои коментатори заявиха, че може да бъде постигната по-висока ефективност в дейността му, само ако субективното измерение на идентичността на ЕРС се развие към по-задълбочена интеграция, като по този начин ще бъде в състояние да преодолее границите на прекомерна централизация и на подходите отгоре надолу, чрез повече и по-добра координация между различните участници, действащи както на национално, така и на европейско и/ международно ниво и по-специално на участниците от новите държави-членки. Това може да стане, само ако всички заинтересовани страни са наясно с факта, че за тези органи възможностите са заложени в качеството им да предоставят по-добри решения от решенията, които могат да бъдат намерени на национално ниво (напр. при процесите на преструктуриране на международно ниво). И тогава въпросът за международната солидарност ще възникне като предизвикателство.

Друг важен момент, с който проектът се занимава в третото направление (София) беше анализът на настоящата ситуация на индустриалните отношения в новите страни-членки, тяхното ниво на конвергенция с ЕС и по-специално с "Европа 2020", целите и перспективите на бъдещото развитие. Голямото различие между старите и новите държави-членки по отношение на икономическото развитие все още е много очевидно, превръщайки тези различия между западните и източните страни в съвсем очевидни (въпреки доброто представяне на отделни държави, като Словения). Един от най-очевидните и най-дискутирани проблеми на индустриалните отношения в новите държави-членки е слабото участие на социалните партньори в Европейския социален диалог, както и неразвитостта на двустранния социален диалог. Синдикатите и организациите на работодателите не са достатъчно ангажирани в координирането на колективното  договаряне, поради ниското ниво на заплатите в тези страни. Синдикатите на ниво бранш и сектор са членове на европейските браншови федерации, но участието им в Европейския социален диалог е все още символично. Много браншови асоциации на работодателите дори не са членове на Европейските структури и техните интереси са представени от техните национални между браншови асоциации.

Очевидно е, че някои от целите на новата Стратегия "Европа 2020"се нуждаят от по-активно участие на социалните партньори и от преструктуриране на индустриалните отношения в новите държави-членки. Важно е да се преведат новите въпроси на езика на индустриалните отношения и да се определят специфичните проблеми на фирмено и браншово ниво.

Другата цел е да се включват социалните партньори при формулирането на политиките, засягащи целите на "Европа 2020". Все пак, това е продължителен процес, който се нуждае от по-голямото участие и сътрудничеството на социалните партньори и правителството.

По-специално по отношение на българския контекст бе отбелязано, че въпреки фактът, че България е член на ЕС вече повече от три години , все още няма адекватно участие  във формулирането на общите политики на ЕС и приемането, както и не показва ясни  национални позиции или какъвто и да е опит да защити своите интереси. Това се отнася  и за политиките в областта на пазара на труда.

Така сред основните предизвикателства в областта на индустриалната връзка, в новите държави-членки, вниманието бе насочено към все още непълния преход към пазарната икономика в тези страни и липсата на дългосрочни стратегии, включително реформата на социалното осигуряване, здравеопазването и образователната система, за балансиране на гъвкавостта на реформата на трудовия пазар и политиката за сигурност и т.н. В областта на националните индустриални отношения в тези страни има нужда да се доразвие културата на социалния диалог, насърчавайки по-скоро бипартизма,  отколкото трипартизма, с по-добро развитие на социалните партньори на различни нива, осигуряващи по-голямо участие на националните социални партньори в европейския и в транснационалния социален диалог. За този по-интензивен диалог и информация, обменът с другите европейски страни е от съществено значение.

Заключения

Глобализацията и интеграционните процеси доведоха до дълбоки промени през последните десетилетия във всички икономически сектори. Глобалните икономически  кризи подчертаха недостатъците на националните системи на икономически и  индустриални отношения, превърнаха в очевидна необходимостта от спешни отговори  на тези нови предизвикателства.. Нашият проект разглежда развитието в пет страни, представляващи широка гама от системи за индустриални отношения, от модели с  висока степен на институционализация до модели, базирани на доброволни подходи или  модели, при които социалният диалог е просто символичен. Основните резултати от  научните изследвания потвърждават, че различните национални системи, реагират по  различен начин на кризите, в съответствие с техните национални традиции, но почти  всички демонстрират нежелание да променят значително активите на своите национални  индустриални отношения, които поради това не са претърпели съществени  промени. Социалните партньори на национално ниво демонстрират солидарност в  съпротивата на възможните промени. Последствието от това е слабото им участие в процесите на интернационализация, включително и в европейския социален диалог. Изглежда, че двете привидно противоречиви тенденции, са еволюирали. От една страна, тенденцията към децентрализация на индустриалните отношения на национално ниво, от друга страна, тенденцията към централизация на наднационално ниво. Последното е особено очевидно в случая на мултинационалните компании. Основната цел и предимство на централизацията в индустриалните отношения е да се спестят време и транс-акционни разходи, за да се подобри ефективността. Другото предимство са партньорите за водене на преговори на централно ниво, които да могат да улеснят въвеждането на политики, координирани международно, в цялата група. Въпреки това, тези политики за централизация/ децентрализация трябва да бъдат добре балансирани, тъй като в противен случай се рискува те да подкопаят индустриалната демокрации и могат да доведат до изключване от процедурите за информиране и консултации на по-малко мощни представители на служителите на ниво завод.

Ето защо, едно от най-големите предизвикателства за бъдещето на индустриалните отношения и, по-специално, за укрепената роля на социалните партньори и на социалните политики, като Европейски съюз 2020, представлява необходимостта от по-активни стратегии за  предвиждане на промяната. В този контекст, транснационалните рамкови споразумения могат да бъдат полезен инструмент за създаването на структури за транснационален диалог, улесняващи въвеждането на международните политики, например в областта на управлението на различията, развитието на уменията, както и оценката на изпълнението. От тази гледна точка е важно да се насърчава ефективният обмен на добри практики на международно ниво, с цел да се повиши информираността за ползите от транснационалната координация на индустриалните отношения между националните заинтересовани страни и да ги насърчи да си сътрудничат в тази посока, гарантирайки по този начин по-усилена интеграция и координация между националното и международното/ европейското ниво на индустриалните отношения. В този контекст транснационалните рамкови споразумения биха могли да играят ключова роля. От тази гледна точка, УниКредит демонстрира проактивен подход при приемането и успешно прилагане чрез ЕРС на такива политики, като подписването на съвместни декларации и осигуряването на информация и консултация на всички равнища и във  всички дъщерни дружества. Тази практика може да бъде взета като положителен  пример за създаването на структура за транснационален диалог, като средство за въвеждане на международни политики в различни  области, като управлението на различието, оценката на изпълнението, или обучението.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 - РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

 

Проектът е разпрострян по следния начин:

  • Публикуване на приносите на английски език по време на конференцията в Модена в "Bulletin of Comparative Labour Relations" (Бюлетин за Сравнителните Трудови отношения), том 80, 2012 г. (този том, редактиран от Р. Бланпайн, В. Бромуич, О. Римкевич на Л. Сенатори ще бъде представен на следващата конференция през март 2012 г.), виж приложеното съдържание.
  • Публикуване на сборник с докладите на английски език в "International Journal of Comparative Labour Law and Industrial Relations" (Приложено съдържанието).
  • Публикуване на италиански на резюметата на докладите, представени по време на конференцията в Модена през март 2011 г., както и окончателният доклад, чрез он-лайн списанията на фондация "Марко Биаджи", изпращане на съответните бюлетини на списъка с адреси с около 7000 потребители.
  • Публикуване на работните материали от всяка една от международните конференции (power point презентации и други материали) на интернет страницата на Фондацията "Марко Биаджи"  www.fmb.unimore.it), където можете да видите и изтеглите документите във формат pdf
  • Разпространение в България чрез публикуването на съответната информация на уеб сайта на ИССИ (ISTUR) (под редакцията на Екатерина Рибарова).
  • Поставянето на материалите на сайта на Шефилд, разпространение чрез други конференции, организирани от Джефри. Ууд
  • Разпространение чрез местния клон на CIPD, Асоциация на професионалистите по човешки ресурси в Обединеното кралство (под редакцията на Дж. Ууд).
  • Публикуване на кратък доклад за "Business Leadership Review" (Преглед на бизнес лидерството), публикация за професионалисти, от Асоциацията на магистрите по бизнес-администрация (виж www.mbaworld.com) (под редакцията на Дж.. Ууд).
  • Публикуване на кратко резюме на проекта на езиците на участниците в проекта и публикуването на тази инициатива от страна на самите членове
  • Употреба на някои материали с дидактически цели (курс за обучение на мениджъри на Уникредит Груп, в седалищата в различните държави, участващи в проекта.

Забележка:Основният работен език е английски, освен в някои случаи, когато някои материали, като едно кратко резюме на приключването на проекта е преведено на езиците на страните-участнички (италиански, френски, български, естонски, испански) и те са достъпни на интернет страниците на съответните институции, за да направят резултатите от проекта по-видими за колкото е възможно по-широка публика.

Изготвили: Якопо Сенатори, Олга Римкевич, Джени Ривас превод на английски Уилям Бромуич

 


[1] Виж Съобщение на Комисията относно социален дневен ред (2005) 33 окончателен, 9 февруари 2005 г..

[2] 2 Виж Съобщение на Комисията относно социалния дневен ред (2005) 33 окончателен, 9 февруари 2005 г..

[3] Arrowsmith, J. и Marginson, P. (2006) The European Cross-border Dimension to Collective Bargaining in Multinational Companies, European Journal of Industrial Relations, 12 (3), 245-266. Вж. стр.

262-263