Позиция на КНСБ във връзка с обществено-политическата ситуация

Повече от два месеца продължават гражданските протести в цялата страна, които преминават в гражданско неподчинение, периодично се блокират ключови кръстовища и национално значими обекти в цялата страна. Възхвалявано от някои политически партии, охулвано от потърпевши граждани, но и гледано с безразличие от мнозина българи, гражданското неподчинение е израз на натрупано напрежение в обществото и недоволство от високите нива на корупция и неработещи институции (68.8%), усещането за липсата на справедливост (66.6%) и влиянието на олигарси и бизнесмени в политиката (53.2%) [1].

КНСБ представлява интересите и нагласите на 300 000 синдикални членове, а вътрешната демокрация е основен принцип при формулиране на нашите позиции, които са отстоявани в редица индустриални акции.

Отчитайки очакванията на нашите синдикални членове за действията на КНСБ в тази ситуация, ние отстояваме и ще отстояваме всеки стремеж и борба за достойни условия на труд (71.0%), повишаване на доходите (70.2%) и запазване на заетостта (58.4%). Подкрепяме всеки, който протестира за това. Подкрепяме справедливото социално недоволство, всички усилия за по-добър живот и европейско развитие на страната.

Свободата на словото, правото на сдружаване и на протести са в основата на демокрацията. Споделяме протестните действия, но не във всичките им форми. Не споделяме блокадите на кръстовищата и нарушаването правата на останалите граждани, агресията и насилието между протестиращи и полиция. Настояваме за мирно протичане на протестите и недопускане на каквито и да е форми на насилие. Апелираме всички опити за провокация и нагнетяване на напрежение, за политически злоупотреби от радикал-популистки формации да бъдат пресичани в зародиш и да се спазват най-добрите демократични практики. 

Протестът е един от инструментите на демокрацията (макар и не най-важният), но той естествено е свързан с необходимостта от диалог (граждански и междуинституционален) за решаване на възникналите проблеми.  КНСБ апелира за именно за такъв конструктивен и градивен диалог в търсенето на изход от създалата се ситуация. Очакванията не се свеждат единствено само до смяна на министри, свикване на Велико народно събрание и промяна на Конституцията. Остава дилемата  в търсене на решение между оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори или довършване на мандата на настоящото правителство. Повече от 3/4 от синдикалните членове подкрепят антиправителствените протести. За оставка на правителството и предсрочни парламентарни избори /или свикване на Велико народно събрание са 43.1% от всички анкетирани. Още толкова обаче (43.6%) очакват довършване на мандата на настоящото правителство, съпроводено със смяна на министри или ново правителство в мандата на това Народно събрание.

Разделението на обществото по отношение на изхода от създалата се ситуация и неяснотата във възможните посоки за разплитане на възела, от една страна, и липсата на гаранции за формирането на един работещ парламент предвид социологическите прогнози, от друга, са силно притеснителни, особено на фона на икономическата криза и необходимостта от предприемането на спешни антикризисни мерки.

В основата на гражданското недоволство КНСБ открива наслагвани с години проблеми, които през последните месеци се изостриха допълнително заради кризата, породена от пандемията с COVID-19.  Според КНСБ, в условията на икономическа криза, очаквания за фалити и нова вълна на безработицата, са необходими много силни превантивни икономически и социални мерки, възстановителни политики и програми, като:

  1. Разработването на Национален план за възстановяване и устойчивост по най-важния финансов инструмент от Следващо поколение ЕС – един мегастратегически документ, който трябва да води към конкретни резултати в множество различни сфери, вкл. инвестиции в зелена и дигитална икономика, реформи на важни социални системи и ефективност на публичните услуги. Това трябва да стане в условията на широк обществен диалог и участието на социалните партньори, експертните и научни среди.
  2. Ефективно използване на всички инструменти на фискалната политика, вкл. държавния дълг. КНСБ оценява положително емитирания дълг в размер на 5 млрд. лв., като очаква те да бъдат правилно похарчени с оглед възстановяване на икономиката и на растежа, запазване и по възможност увеличаване на реалната покупателна способност на населението.
  3. Намаляване на неравенствата в доходите. Неравенствата в доходите се задълбочават, като намаляващ брой лица концентрират все по-голям дял от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23.2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни. Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми.
  4. Използване на комплекс от политики в борбата с неравенствата, като:
  • Увеличаване на доходите от труд, осигуряващо предимствен ръст на минималната работна заплата и на заплатите на нискодоходните групи от наетите работници и служители.
  • Реформи в данъчната система. Плоският данък задълбочи неравенствата и от „стимул” се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Това допълнително натоварва и без това бедния български гражданин. Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства.
  1. Прилагане на нов, системен подход при провеждане на пенсионната реформа. Увеличението на пенсиите трябва да става чрез прилагането на две основни мерки – целево увеличение чрез постепенно повишаване „приноса“ на всяка година ефективен осигурителен стаж в размера на пенсията и диференцирано осъвременяване по т.н. Швейцарско правило, което да гарантира по-достойно увеличение на ниските размери.
  2. Устойчиви антикризисни решения за запазване на заетостта, които не позволяват значително нарастване на безработицата и подкрепят работодателите в период на изцяло или частично преустановяване на тяхната дейност, преминаване на непълно работно време и намаление на приходите от продажби. Правителството трябва да предложи и конкретни схеми по програмата SURE, които да създават повече сигурност в заетостта през следващите 2 години.
  3. Незабавен старт на изпълнението на Националното тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, предизвикателствата на зеления преход, заплатите в бюджетните сфери и частния сектор, социалната защита, пазара на труда и бизнес средата.

Независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство – сега и в следващите години. Забавянето на тези решения носи огромни рискове и непредвидими последици.

 

ИК на КНСБ

25.09.2020 г.

[1] Цитираните в тази позиция данни са от проведена онлайн анкета сред 1000 синдикални лидери  на КНСБ от цялата страна.