Становище на КНСБ по депозираните в НСТС предложения за изменения в Кодекса на труда

Уважаема госпожо Златанова,
Уважаеми членове на НСТС,

Едва ли в протоколите от заседанията на НСТС може да се намерят записи за подобен материал. В „насипно“ състояние, в своеобразен „пакет“, са ни предоставени предложенията на представителните синдикални и работодателски организации за изменения и допълнения в Кодекса на труда. Те бяха обект на обсъждане в комисията по трудово законодателство поне в три нейни заседания. Обобщеният извод от тези обсъждания е – пълно противоречие в предложенията на синдикати и работодатели и отношението им към тях! С няколко изключения, които по никакъв начин не променят общия извод.

Натрупването на толкова много и толкова противоречиви предложения е факт, който не може да не ни тревожи! Той ясно показва, че са налице проблеми. Както в регулацията на трудовите отношения, така и в отношението на социалните партньори към действащата регулация на трудовите отношения, в намеренията и желаните посоки, в които те искат промени.

Достатъчно е да се вгледаме в исканията на едните и другите, за да се убедим в това. За да установим, че в отношението на бизнеса и труда към правната регулация на трудовите правоотношения има диаметрално противопоставяне!

Тази констатация провокира размисъл в няколко посоки.

Първо. Изобилието от предложения се осъществява на отстояние само седем години от присъединяването на България към ЕС. Ще припомним, че към края на 2006 г., глава 13 от преддоговорния процес бе затворена с ясната констатация на Комисията, че трудовото законодателство на България съответства на нормите и стандартите на ЕС!

Второ. От 2007 г. насетне България е възприела в трудовото си законодателство:

- новата директива - 2008/104 относно Агенциите за временна работа, транспонирана от България;

- европейско споразумение - за работата от разстояние-транспонирано;

- конвенцията на МОТ за надомните работници.

И трите бяха въведени в националното ни законодателство, чрез сравнително успешен социален диалог и съгласие.

Трето. Все още в националното ни трудово законодателство не е приложено Рамковото споразумение за включващ пазар на труда, не е ратифицирана и конвенцията на МОТ за домашните работници.

Тоест, трябва да отбележим нещо съществено - няма стандарти или бележки на ЕС към трудовото ни законодателство, които да не са приложени или отчетени.

Четвърто. На фона на предходните три пункта възникват въпроси.

Какво се е променило от 2006/2007г. насам, за да се стига до тази двузначна оценка на поредица от регулации в КТ?

Кои са причините за тоя „взрив“ на недоволство от едните и другите организации, за това кардинално разминаване в предложенията и очакванията?

Внимателното вглеждане и анализ на предложенията налага очевидното:

Работодателските организации настояват за либерализация на трудовото законодателство в интерес на бизнеса, като някои от предложенията се лансират и маскират, като искания за намаляване на административната тежест спрямо бизнеса! За съжаление в тях съзираме откровен антисиндикализъм и противопоставяне на процесиите на развитие и усъвършенстване на колективното договаряне. В крайна сметка прозира желанието за разхлабване на режими, изисквания и условия, водещи до намаляване на контрола и възможностите за установяване по категоричен начин на нарушенията на законодателството.

Ние искаме обратното и очакваме:

- Усъвършенстване, вкл. и нови, надграждащи норми относно

развитието на диалога, колективното договаряне, ролята и мястото на синдикалните организации;

- Развитие и усъвършенстване на нормите относно гарантиране

на трудовите и свързаните с тях права и спазване на закона. Искаме строг, ясен, изчерпателен, законно установен ред по реализацията на трудови и свързани с тях права. Гарантирано и качествено приложение на закона, чрез ред, процедури, контрол и санкции.

Искания за либерализация и волунтаризъм срещу искания за законност и гарантирани права.Това е основното противоречие между едните и другите предложения.

В този план от днешното „обсъждане” на пакета от предложения не очакваме нищо съществено.

Още повече, че липсва ясна, недвусмислена изразена позиция, отношение от страна на Правителството към предложенията, към проблемите, които те очертават. Продължава тенденцията то да заема пасивна, изчаквателна позиция към този „наплив” от предложения съдържаща се във фразата:„Вие се разберете” и тогава ние ще решим. Или - да резон има, но работодателите се противопоставят и обратното за синдикатите.

Това е факт, който също тревожи.

Още повече, че на вниманието на МТСП вече поставихме няколко сериозни проблема в областта на отделни регулации на трудовите правоотношения. Само преди няколко дни изпратихме на МТСП три анализа на КНСБ:

1.Анализ – преглед на законови и подзаконови норми, уреждащи командироването на работници и служители, включително и в държави членки на ЕС

2.Анализ – преглед на нормативната уредба и практика по прилагане на сумираното изчисляване на работното време, свързаната с него документация, изплащане на допълнителни възнаграждения за извънреден труд

3.Анализ – преглед на обхвата и действието на Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал. 5 КТ.

(прилагаме копие от писмото до Министър Адемов)

Ще припомня, че вчера се проведе и конференция на КНСБ по актуални проблеми на заплащането на труда, които също налагат законодателни инициативи за промени в Кодекса на труда и редица други закони.

Правителството, в частност МТСП, не могат да отминат и премълчават очевидното наличие на проблеми и противоречия в правните регулации, към които насочваме в тези анализи.

Не могат да са безучастни и предвид разминаването в нагласите на бизнеса и работниците очертани в предложения ни „пакет” и налагащите се от неговото съдържание изводи.

Предложенията за промени в Кодекса на труда са предизвикателство и изпитание пред работодателските и синдикални организации. За способността им да се вглеждат и разбират интересите на другия и да продължат да утвърждават и налагат партньорството и търсенето на взаимоизгодни решения по спорни въпроси.

Предложенията са предизвикателство и пред Правителството, защото го принуждава да вземе отношение, ясно да заяви позицията по един или друг очертан в предложенията проблем и конкретното му решение.

Очакваме от Правителството, респ. от ресорното министерство на не само настоящите предложения, но и предоставените с приложеното писмо анализи да бъдат прегледани и оценени като цяло, в тяхната пълнота и съдържателност. Очакваме ясен, обективен, експертен недвусмислен коментар и отзиви по тях.

Ако нашите констатации и аргументи, за съществуващите проблеми, вкл. и по предложения „пакет” предложения се приемат, то тогава следва да бъдат предприети действия, вкл. законодателна инициатива от страна на Правителството с оглед решаването на очертаните в тях проблемни кръгове.

Дали ще има и какво ще бъде отношението на работодателските, вкл. и на синдикални организации в НСТС по тази инициатива е друг въпрос. Щом Правителството, респ. Министъра на труда и социалната политика намират за нужно и обосновано да бъдат направени съответните изменения и допълнения в правната уредба, то тогава мнението на социалните партньори, макар и от значение, ще има характер на осъществено „сътрудничество“ и направени „консултации“ по смисъла на чл.2 и чл.3 от Кодекса на труда.

Тоест волята за промяна и нейното осъществяване по Конституция и по закон тежи и следва да се поеме от „Държавата“ по смисъла на посочения чл.3 от КТ. Ето защо ред е на изпълнителната и законодателната власт да решат дали, какво и как е наложително да бъде прието или отхвърлено с оглед необходимостта от изменения в трудовите отношения. Без да се забравя за това, че по Конституция България е социална държава.

При заявена от Вас необходимост сме готови да дадем допълнителни обяснения и разяснения по „пакета” от предложения, както и по предоставените с приложеното към становището ни писмо анализи.