Становище на КНСБ по проект на ЗИД на Кодекса на труда, внесен от група народни представители

Като цяло подкрепяме внесения от група народни представители от парламентарната група на партия „Атака” ЗИД на КТ (сигнатура № 354-01-99/19/12/2013г.), въпреки някои съмнения по предложените допълнения в чл.333 КТ и особено към новия чл.326а КТ.

Забавените или неизплатени изцяло или частично суми, представляващи трудови възнаграждения по трудови правоотношения общо за страната се наблюдават чрез изградената за целта система/регистър към ИА „Главна инспекция по труда”. По данни от тази система общият им ежемесечен размер варира между 60 и 80 милиона лева за страната. Това е трайна тенденция, наложила се още от началото на т.нар. „преход” и продължаваща до момента.

Неведнъж сме изтъквали, че това обстоятелство поставя под съмнение действието на чл.48, ал.51 от Конституцията на Република България. Картината, която показва, че текущото ни законодателство не обезпечава, не гарантира действието на конституционния принцип за заплащане според извършената работа, макар че той би следвало да има пряко действие. Тоест, за част от българските граждани, работници и служители, тази конституционна норма е суспендирана от трудовоправната практика и безсилието на закона да гарантира изпълнението й!

Предложението за промяна на чл.245 КТ е в посока гарантиране на конституционния принцип. То е в унисон с предложението на КНСБ за пълно гарантиране на заплащането на трудовите възнаграждения за положен труд съобразно прякото действие на разпоредбата на чл.48, ал.5 Конституцията, което бе обсъдено от НСТС на 17.12.2013 г. в рамките на ЗИД на Кодекса на труда с внесен от името на министър-председателя на Република България Пламен Орешарски.

Ето защо подкрепяме внесения законопроект в тази му част. Той обаче е само част от комплекса от изменения и допълнения в други закони, за които настояваме отдавна, включително сме правили конкретни предложения – Търговския закон, Гражданския процесуален кодекс, Закона за гарантираните вземания на работниците при несъстоятелност на работодателя и Наказателния кодекс. Само чрез такъв комплексен подход ще можем да разсечем възела от проблеми по изплащането на трудовите възнаграждения и други вземания по трудови правоотношения. Ще можем да решим до голяма степен и другия възлов проблем – коректното отношение към осигурителните фондове. За нас приемането на това предложение и всички останали, които сме формулирали, ще гарантира на българските граждани онова, за което всички само приказваме – че трудът е възмезден, че конституционният принцип гарантира заплащане според извършената работа.

 

Конкретни бележки по законопроекта:

1. От съдържанието на новата алинея първа на чл.245 от КТ личи, че вносителите разширяват обхвата на гарантираните плащания в посока „обезщетения и други плащания по този кодекс”. Това разширение на гаранцията налага и промяна в наименованието на разпоредбата. Предлагаме то да добие следната редакция: „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение, обезщетения и други плащания по този кодекс”.

Както посочихме, подкрепяме това предложение, като ще добавим и факта, че своевременното изплащане е обвързано и с изплащанията на осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване, както и на дължимия данък.

2. Въпреки идентичното съдържание на чл.245, ал.2-4 от проекта с действащия чл.123, ал.4 КТ (вж. и чл.123, ал.3 КТ) няма пречка предлаганата нова ал.3 да остане съставна в чл.245 от проекта.

3. Според нас новата ал.4 е излишна и смущава действието на ал.3-та. Проблемът тук тръгва от израза „при явно неизгодни условия”. Първо не е ясно, няма предложена дефиниция на понятието „явно неизгодни условия”, но дори и да има, то по аргумент за обратното при изгодни условия солидарната отговорност отпада, което води до противоречие с предходната ал.3-та. Това е така, защото текстът на чл.245, ал.4 от КТ в момента урежда само случаите на непротивопоставимост при прехвърляне на активи на предприятието и позволява да не се приложи нормата към онези прехвърлители, когато прехвърлянето е станало „при явно изгодни условия”.

4. Във връзка с новите предложения за промяна в чл.245 КТ настояваме да се запази и действащата ал.2 на чл.245 от КТ, като се преномерира и стане ал. 5-та, или пък се изведе самостоятелно в отделен текст. Ето едно възможно решение:

„В случаите когато не е платен пълният размер на трудовото възнаграждение, разликата остава изискуема и се изплаща заедно с лихва, равна на законната лихва за съответния период.”

5. Относно предложенията направени с §2 от законопроекта, уреждащи закрила при уволнение на работници и служители, страна по трудов спор с работодателя, намираме, че е коректно в новата ал.3а на чл.333 от КТ след думите „докато трае спорът” да се добавят думите „за неизплатени трудови възнаграждения”. В противен случай текстът, и добре замислен, остава неприложим. Доколкото разбираме, такава е и идеята на вносителите на законопроекта, съдържаща се в мотивите към него.

6. Новият §3 от законопроекта, въвеждащ „Опростена съдебна процедура за присъждане на дължимо вземане относно неизплатено трудово възнаграждение”, съдържа характеристиките на една процесуална норма и следва да намери своето място в Гражданският процесуален кодекс. Още повече, че не е ясно въобще, кои са характеристиките, в какво се състои „опростената” съдебна процедура.

По наше мнение текстът е ориентиран в грешна посока. Не е нужно да се насочват усилията на работниците и служителите към съдебни производства с оглед установяване основанието и размера на дължимото от работодателя, при положение че обикновено работодателите длъжници не оспорват нито основанието, нито размера на дължимото.

Придържаме се към искането ни да се възстанови текстът в ГПК, с който се гарантира незабавно принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника във връзка с неизплатени работни заплати и други парични задължения по правоотношението. В тази посока и предвид задълженията на работодателите по чл.128, т.3 КТ и във връзка с чл.128а Кодекса на труда, отдавна настояваме в чл.417 от ГПК, да бъде въведена отново възможността за принудително изпълнение, която съществуваше, чрез разпоредбата на чл.237, б. „г” от отменения през 2007 година ГПК. Без никакво основание и без да бъде потърсено мнението на представителните синдикати при приемането на действащия сега (новия) ГПК, работниците и служителите бяха лишени от възможността да се снабдяват с изпълнителен лист по този ред.

Няма пречка и на ИА „Главна инспекция по труда” да се предостави право да издава удостоверителни документи, чрез които по неоспорим начин да се доказват основанието и размерът на дължимото вземане на работника.

Само по този начин при признато и начислено, но неизплатено вземане по трудово правоотношение, работникът няма да бъде поставян в ситуация, при която трябва да води съдебни дела, за да получи това, което вече е признато от работодателя като дължимо.

В този смисъл ние предлагаме да се включи в текста на чл.417 от ГПК нова точка 10 със следното съдържание:

„10. извлечения от ведомости за заплати, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения.”

[1]Чл. 48. (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ

28.01.2014 г.