Позиция на КНСБ по повод предложения за премахване на задължението за изготвяне на график за ползване на отпуските в микро и малки предприятия

(включени в Трети пакет за намаляване на регулаторната тежест)

Независимо от средносписъчната численост на персонала в дадено предприятие не би следвало да отпада изискването за изготвяне на график за ползването на платен годишен отпуск. С измененията и допълненията в Кодекса на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските през 2010 г., сред които бе не само въвеждането на правило за график за ползване, но и двугодишният погасяващ правото на ползване давностен срок, целта бе да се избегне постоянната практика на отлагане на платен годишен отпуск и съответното му натрупване през годините, което се правеше в повечето предприятия, било то микро, малки, средни или от т.нар. „големи” предприятия, вкл. и в държавната администрация, за която се отнася и Закона за държавния служител.

Графикът, както и погасителната давност (чл.176а КТ) са правни инструменти, които по никакъв начин не могат и не следва да се определят като тежест. Било то административна или регулаторна. Те целят да въведат ред в ползването на конституционното право на отпуск, да гарантират ползването на това конституционно право в годината, за което то се полага. Проблемите, които те създават за работодателите, са свързани с две обстоятелства. Първото е стремежът да се работи с колкото се може по-малко персонал, наети лица, което се отнася и за държавната администрация. Защото е икономично, пести финансов ресурс и създава условия за конкурентоспособност. На следващо място то води след себе си невъзможност да се гарантира време за ползване на правото при това в годината, за която то се полага. Като следствие от тези две обстоятелства се появяват тезите за прекомерната „регулаторна”, „административна” или каквато и да е друга тежест.

Не те, обаче, следва да са водещи при преценките кое и защода отпада от регулацията на трудовите правоотношения. Винаги следва да се държи сметка за правата и гаранцията за реализацията им. А не за възможните икономии от средства изчислени по формулата „пода плюс тавана, делено на две”.

В случая става дума за конституционно право!

Евентуалното отпадане на изискването за изготвяне на график за ползването на платен годишен отпуск следва да е съпроводено и с отпадане на погасителната давност, т.е. да се възстанови изцяло правната регулация на правото на ползване на платен годишен отпуск преди промените от 2010 г., наложени тогава от министъра на финансите Симеон Дянков и правителството на Бойко Борисов поради съвсем други подбуди.

Твърдението, че графикът за ползване на отпуск не може да бъде съгласуван със синдикалната организация, т.е.че изискването е неприложимо, неизпълнимо от микро и малките предприятия, също не можем да приемем. Първо не става рдума за „сдъгласуване“ а за консултации т.е. за мнение. Второ законът предвижда, че ако няма синдикална организация консултации се провеждат представители на работниците избрани по реда начл. 7, ал. 2 от КТ.

Нееднократно сме изразявали разбиране и готовност за обсъждане на необходими промени в трудовото и осигурителното законодателство. Готови сме и сега да работим на експертно ниво със социалните партньори, с които да обмислим и обсъдим какво в трудовото и осигурителното законодателство може да се промени, за да се облекчат микро и малките предприятия, но категорично не и в посока намаляване, стесняване и дори ограничаване правата на работниците/служителите.

Като цяло обсъдените от МС мерки от т.нар. „трети пакет” в областта на трудовите отношения  отдават предпочитание на предложенията на Българската търговско-промишлена палата. Не са взети предвид аргументите, които сме изразили в нарочно писмо до министър Даниела Бобева.

Неразбираеми, мъгляви, неонкретизирани и неприемливи са и намеренията по мярката под №3 в таблицата относно „Отпадане на изискването за изготвяне на документи, които нямат значим обществен интерес и натоварват значително работодателите с фокус върху микро, малки и средни предприятия”.

Като цяло възприетият от правителството подход, отразен и в т. нар. „трети пакет”, поне що се отнася до намерения за изменения в Кодекса на труда и Закона за здравословните и безопасни условия на труда, възприемаме като несполучлив опит за флирт с бизнеса. Ако пък го оценим от гледна точка на законодателния процес, очертава се перспективата да имаме три Кодекса на труда – за микропредприятия, за малки предприятия и за средни и големи такива.