Становище на КНСБ по проекто-закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Обсъждането и планирането на промени в осигурителното законодателство и особено на частта по пенсионното осигуряване предполага едновременно набелязване на съпътстващи дългосрочни мерки, гарантиращи повишаване на заетостта като цяло и поддържането й за лицата на възраст, близка до пенсионната. За жалост и по настоящем продължава практиката проблемите на осигурителната система да се разработват и решават сами за себе си, макар всички да си даваме сметка за директната връзка на тези проблеми със състоянието на пазара на труда и нуждата от мерки за неговото регулиране по начин, който съдейства на осъществяването на промените в осигуряването, особено тези за достъп до пенсия за стаж и възраст.

КНСБ счита, че независимо от този пропуск към момента, социалните партньори биха могли да поемат ангажимент за един съвместен преглед и предложение на необходими мерки за трайна и качествена заетост, така че предложените днес или други изменения в осигурителното законодателство да не се превръщат в препятствие пред придобиването на съответните права.

По предоставения ни Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (т. 2 от дневния ред на заседанието на НСТС от 13 май 2015 г.), предоставяме следното становище на Конфедерацията на независимите синдикати в България:

І. Принципни бележки

1. КНСБ намира, че предложеният законопроект търси комплексен подход, макар неизчерпателен, към решаването на актуални проблеми на осигурителната, преимуществено пенсионната система и по наша оценка съдържа известни достойнства, които заслужават подкрепа. Като такива КНСБ определя:

  • балансирания подход и предлагането на мерки, гарантиращи както финансов ресурс за системата, така и повишаване адекватността, т.е. размерите на пенсиите;
  • ясната позиция на вносителя, съпроводена от конкретни числови предложения за частично възстановяване недалновидно намалените в предходни периоди размери на осигурителните вноски и стабилизиране осигурителните приходи;
  • въвеждането на свободен и личен избор на схема на осигуряване (солидарен първи стълб и/или капиталова схема от втория) за лицата с право на ранно пенсиониране и тези с право да се осигуряват в универсалните фондове от втория стълб на пенсионната система;
  • стремежът към гарантиране на равнопоставеност с оглед изискванията за достъп до пенсия за стаж и възраст, като се въведе минимална възраст за достъп до пенсия за всички категории осигурени лица;
  • специалното внимание към адекватността на пенсиите и опитът да се дефинира график за постигане на 50-процентен ръст на днешните размери на пенсиите;
  • преуреждането на солидарния Учителски пенсионен фонд като основна (а не преходна) норма на Кодекса за социално осигуряване и премахването на времевото ограничение за функционирането му;
  • сдържането на темпа на нарастване на изискванията за осигурителен стаж за масовата трета категория;
  • опитът, чрез комбинация от текстове, да се коригира колизията на капиталовите схеми с дефинирани вноски и правото на ранно пенсиониране и да се предложи работещ механизъм, базиран на личния избор, с който да се гарантира право на пожизнена пенсия на заетите в първа и втора категория труд, съобразно общите правила и личния им принос в осигуряването (осигурителен стаж и доход), а независеща единствено от средствата по партидите им в ППФ.

Оценявайки стремежа в основата на промените да се напредва към все по-висока адекватност на пенсиите, КНСБ ще настоява категорично подобрените приходи в системата да не служат за основание да се прилага реципрочно намаление на субсидията, а да се оползотворят именно за догонващо средните нива на ЕС нарастване на пенсиите у нас. Само по този начин ще можем да убедим обществото, че усилията, които се изискват от всеки от нас, си струват, защото те повишават защитата и водят към получаването на достойни пенсии на старини.

2. Наред с това, определено разочарование буди пренебрегването на някои предложени в хода на разработване на проекто-закона действени мерки за още по-стриктно спазване на закона, по-ефикасни гаранции за събираемост на осигурителните приходи, повишаване равнопоставеността между осигурените с различия в размерите на доходите и на тази основа подобряване обвръзката между принос и права и др.п. Като такива бихме посочили:

  • повишаването на максималния осигурителен доход, който КНСБ счита, че трябва да следва постигането на съотношение 1:10 към минималната работна заплата за страната. Съдържането на този параметър все повече облагодетелства високодоходните групи, както по данъчна, така по осигурителна линия;
  • пресичане на възможностите предприятия да се кредитират за сметка на невнесени осигурителни вноски чрез възстановяване санкциите за служебни лица и/или банки, които допускат или изплащат трудови възнаграждения, без да се внесени съответните осигурителни вноски;
  • преразглеждане наличието и продължителността на давностния срок за дължими осигурителни задължения с оглед на факта, че по принцип осигурителните права на наемните работници са непогасяеми;
  • недопускане прехвърлянето собствеността на фирми, които имат публични задължения;
  • още по-големи ограничения за кешовите разплащания и пр.

3. Според КНСБ, сериозен недостатък на обсъждания проекто-закон са някои пропуски и празноти по въпроси, по които има сравнително висок консенсус сред партньорите (тук не визираме прехвърлянето на плащанията с неконтрибутивен характер към системата на подпомагането, доколкото приемаме, че за жалост все още не е налице достатъчен капацитет за реализиране на тази мярка). Към тях синдикатът причислява:

  • липсата на нов механизъм, свързан с достъпа до трудови инвалидни пенсии за лицата в трудоспособна възраст;
  • елиминирането на 3-те години стаж по избор преди 1997 г. – въпрос, по който беше постигнат консенсус за зачитане волеизявлението на заинтересованите лица;
  • отсъствието на нормативни решения по дълго обсъждани постановки, касаещи: възможността за намаляване на таксата за управление върху вноските за ДЗПО; съобразяване на т.нар. „инвестиционна такса“ с реализираните приходи от инвестицията; изграждането на гаранционен механизъм за съхранение на поне номиналната стойност на вноските във втория и третия стълб на пенсионната система; изчистването на понятието за т.нар. „свързани лица“; повишаване гаранциите за правата на осигурените във втория и третия стълб чрез въвеждането на разнообразни, но съобразени с пенсионния хоризонт инвестиционни пакети и пр.

Разбираме, че по тези и други въпроси се дебатира и се водят някакви преговори между КФН и управляващите дружества, от които социалните партньори са отстранени, което КНСБ намира за недопустимо и настоява експерти на организациите на работниците и служителите и на работодателите незабавно да бъдат привлечени в този дебат.

  1. Принципно и категорично несъгласие Конфедерацията изразява по:
  • повишаването на пенсионната възраст и по този начин отдалечаване на достъпа до пенсия за стаж и възраст за поколения, които вече са понесли мерки с такъв характер и то неколкократно. Особено силно е несъгласието по въпроса за пенсионната възраст сред заетите в тежките и рискови отрасли и дейности (първа и втора категория труд);

Както КНСБ многократно е изтъквала, статистиката на средната предстояща продължителност на живота доказва, че за периода 2000-2012 г. включително бъдещият живот на 61-годишна възраст за жените е нараснала с 1,44 години, а за мъжете – на 64-годишна възраст – само с 10 месеца. За същия период пенсионната възраст по закон за масовата трета категория нарасна с 5 години и 8 месеца, а за мъжете – с 3 години и 8 месеца. На практика, с оглед нарастващите изисквания за стажа, това нарастване е още по-високо. Следователно, България има всички основания да твърди, че е предприела максимално възможното увеличение на пенсионната възраст в масовия случай и че особено стойностни аргументи за натиск от страна на ЕС по този въпрос не са налице. Ето защо към настоящия момент търсенето на повишена ефективна възраст за пенсиониране следва да се обвързва с въвеждане на възраст там, където такава няма.

  • изравняването на пенсионната възраст за жените в рисковите отрасли с тази на мъжете не е съобразено със спецификата на женския организъм, поставен в напрежението и рисковите условия на първа и втора категория труд;
  • срокът на ранното пенсиониране трябва да се установи на 10 години за първа и 5 години за втора категория труд, преди възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО;
  • отнемането на правото на подземните работници от най-рисковите обекти да се пенсионират при облекчени условия, когато е налице пълна или частична ликвидация на подземния обект, на който работят (ал. 3 на действащия §4);
  • драстичното намаление на изискванията за пенсионна възраст за балерини, балетисти и танцьори – 42 години и 10 месеца;

Неясни са причините за тази корекция, направена в последния вариант на проекто-закона (от 53 г. на 42 г. и 10 месеца). Тези професионални групи до 2000 г. ползваха втора категория труд и правото им на пенсия за стаж и възраст възникваше при 52 години за жените и 57 години за мъжете. Вече 16 години изискванията за достъп до пенсия на всички работници и служители се повишават, а в този случай се отива на различни облекчения – пенсиониране без оглед на възраст, а сега – намаляване изискванията с 10 години, а за мъжете с 15 години, сравнени с тези от преди реформата.

ІІ. Конкретни бележки по някои от текстовете на проекта

По §3 (вариант на законопроекта от 12 май)
Считаме предложението за даване възможност за безброй преминавания на осигурените лица в УПФ от втория капиталов към първия солидарен стълб на пенсионното осигуряване за твърде необмислено и рисково. Ако този текст се възприеме, това би означавало, според нас, всяка година лицата да могат да преминават по веднъж от един УПФ в друг и от УПФ в ДОО. В това няма нищо разумно. Този подход, в съчетание с предложението при преминаването от УПФ във фонд „Пенсии“ средствата по партидите на лицата да постъпват в т.нар. „Сребърен фонд“ (§26 от проекта), обезсмисля цялата идея за свободата на прехвърляне и предоставя на т.нар. „Сребърен фонд“ отговорности и ангажименти, които той няма нито по замисъл, нито по закон, като същевременно присъщите му такива се обезмислят. Това предложение вероятно ще отговори на претенциите на политическия дебат по въпроса, но няма да даде положителен принос в практиката нито за осигурените лица, нито за управляващите дружества от втория стълб на пенсионната система.

По §5
Поддържаме необходимостта от възстановяване размерите на осигурителните вноски. Намираме за по-подходящ вариант стъпките да са малко по-смели, но не ежегодни. Считаме, че с приоритет би трябвало да се възстанови вноската във фонд „Безработица“, като още през 2016 г. това се направи с 0,5 п.п. и се постигне балансираност поне в този фонд и с част от постъпленията се коригира минималното обезщетение от 7,20, което е на това ниво повече от 5 години.

По §13
Не разбираме логиката на вносителите за този текст. Твърди се, че увеличението на възрастта с по няколко месеца е „безалтернативно“, а се допуска пенсиониране с година недостигаща възраст?!

По §14
Необходимо е да се направи детайлна диференциация на заетите в дейностите, обхванати от чл. 69 КСО, с отразяване на конкретните специфични рискове, при които са поставени работещите. Така разграничаването по изискванията за пенсионна възраст ще бъде обективизирано и ще стане възможна съпоставимостта с изискванията при индустриалните работници. Според КНСБ по отношение на следователите и в настоящите изменения не е налице съобразяване с промените настъпили както в подведомствеността на тази дейност, така с характера и съдържанието й. Не намираме основанията за разширяване приложението на нормата на чл. 69 КСО по отношение на лица, които към момента нямат това право – виж ал. 10 на чл. 69 от проекта.

По §15
Думите „42 години 10 месеца“ да се заменят с „52 години и 10 месеца за жените и 57 години и 10 месеца за мъжете“.

По §16
Текстът на чл. 69б КСО в този си вид е неприемлив за КНСБ, поради наличието на увеличение на пенсионната възраст, както и поради липсата на нормата, касаеща засегнатите от преструктуриране в подземния добив (ал. 3 от действащия §4 КСО). Тук трябва да намери място целият механизъм на действащия към момента §4 ПЗР на КСО, като се поставя в зависимост от нормата в чл. 168 (текста от проекта).

По §17
Без да омаловажава усилията за повишаване на пенсиите чрез допълнението в текста на ал. 1 на чл. 70 КСО, КНСБ счита, че в такъв продължителен период, какъвто се очертава според нормата, да не се прилага осъвременяване на пенсиите, а само корекция на приноса на стажа и то с минимални стъпки, е неудовлетворително. По-справедливо, според нас, би било корекциите на коефициента да се правят през определен период с по-чувствителна величина, а междувременно да се реализира и осъвременяване на пенсиите, съобразно предвиденото в чл. 100 КСО.

Като излагаме горните бележки и съображения на КНСБ, бихме желали за пореден път да потвърдим желанието и готовността на Конфедерацията на независимите синдикати в България за конструктивност и отговорност и в продължаването на дебата, и преговорите върху необходими изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, така че да се постигне стабилизиране на осигурителните приходи и публичните финанси в името на постоянно нарастваща адекватност на осигурителните плащания и главно пенсиите. Все пак уведомяваме, че ако не настъпят промени по отношение механизмите за достъп до пенсия за осигурителен стаж и възраст и най-вече по отношение на заетите в първа и втора категория труд, КНСБ ще предприеме всички допустими от закона действия, за да постигне реализация на желанията и претенциите на хората, които представлява.

София
13.05.2015 г.