Отново изменения и допълнения в Кодекса на труда

Становище на КНСБ
до Националния съвет за тристранно сътрудничество
(с незначителни редакции и съкращения)

На 13.05.2015 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество бе внесен проект на Министерския съвет за изменения и допълнения в Кодекса на труда. Близо два месеца преди това тези изменеия и допълнения бяха обсъждани в съвместна работна група, съставена от представители на МТСП, работодателските и синдикални организации, вкл. и експерти от страна на КНСБ.

Какво е съдържанието на законопроекта. С кое сме и с кое е не сме съгласни?

І. Приемаме следните предложения:

1. Допълнение в чл. 107а КТ с нова ал. 18, с която се дава възможност и на работещите по трудови правоотношения в държавни администрации да ползват представително облекло. Всъщност това е предложение на КНСБ и след продължили две години усилия то е възприето.

Изненадани сме от аргументите против на Министерство на финансите, с които на експертно равнище в Комисията по трудово законодателство към НСТС се отхвърля предложението. Абсурдно е с чисто фискални, монетарни аргументи да се заобикаля очевидното противоречие, пред което се намират по своя статут и с оглед представителното облекло работещите по трудови и по т. нар. „служебни“ правоотношения в държавната администрация.

Ето защо се надяваме, че то ще бъде прието и ще влезе в сила от началото на 2016 г.

2. Наше е и предложението, чрез което в новия чл. 128б КТ се създава задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя.

Съгласни сме и с предложението за изменения в чл. 164 КТ, чрез който се дава право на всички майки на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2 години без значение от броя на родените деца.

4. С допълнение в чл. 192, ал. 1 КТ се уточнява, че дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице, но с „ръководни функции“ . Това изменение, колкото и да е незначително на пръв поглед, също приемаме.

5. Няколко текста относно договорите за повишаване или придобиване на квалификация (чл. 230, чл. 231 и чл. 232 КТ) думата „обучаемия“ се заменя с думите „работника или служителя“.

6. Предложение за усъвършенстване на тристранния диалог (чл.3 КТ), което е съвместно изготвено от синдикалните и работодателски организации.

ІІ. Предложения, по които имаме възражения и резерви.

По предлагания нов чл. 114а КТ[1]

Приемаме идеята по принцип, както и предложената нейна конструкция и свързаните изменения в осигурителното законодателство, отразени в §13 и §14 от заключителните разпоредби на законопроекта.

На експертно равнище (в работната група) контурите на тази идея, конструкция бяха очертани от нашите представители. Независимо от това и предвид на обстоятелствата, че:

  • подобна правна уредба, насочена към регулиране на трудови отношения в един подсектор на един основен сектор, е нетипична и в определена степен противоречи на Закона за нормативните актове;
  • създава нетипична обвързаност между трудовоправните правопораждащи причини и осигурителните последици, основани на трайно възприети принципи за съвместимост и съгласуваност в трудовоправните и осигурителните връзки и последици;
  • предвид горното, намерението за тази правна уредба изрично бе определена от министъра на труда и социалната политика, той и заместник-министър председател, като „пилотна“, с оглед последващо разгръщане и за други подсектори на този и на други основни сектори от Класификатора на икономическите дейности;
  • макар и обществено обосновани и приемливи, насочени и към изсветляване на част от сивата икономика, предложенията, респ. промените, се извършват в спешен, непланиран от МС порядък по инициатива и под натиск на определени заинтересовани лица за правна уредба и незабавното й приложение още през този селскостопански сезон.

Горните обстоятелства очертават приемането на правни норми, които крият възможни изненади и неблагополучия при приложението им, не гарантират спокойствие в практиката по правоприложението им, не обезпечават в пълна степен, както правата на работещите, така и осигурителните последици от приемането им.

Този извод е основателен и предвид липсващата яснота относно правната уредба на редица технически и организационни детайли, от които зависи незабавното приложение на новия чл. 114а КТ. Тяхното определяне е предоставено от закона на специална наредба, която трябва да бъде издадена от министъра на труда и социалната политика (чл. 114а, ал. 7 КТ).

Ето защо по наше мнение:

1. Незабавно, в порядък на тристранно сътрудничество, следва да се обсъди и проект на предвидената в чл. 114а , ал. 7 от ЗИД на КТ наредба.

2. Действието на чл. 114а КТ и свързаните с него изменения в осигурителните закони да бъде ограничено до края на настоящата 2015 г. Законът за нормативните актове не забранява подобен подход. Това действие е наложително и обосновано предвид рисковете, които крият подобни, непроверени в практиката норми, чието действие има смисъл само в активния селскостопански сезон.

С оглед възможните аргументи „против“, следва да припомним, че подобна практика бе възприета през 2010 г. от законодателя по времето на първото правителство на г-н Бойко Борисов, чрез ЗИД на КТ във връзка с мерките за борба с икономическата криза (вж. §3б, §3г и §3д ДВ, бр. 58/ 2010 г.).

Няма никаква пречка при добросъвестно, комплексно наблюдение и преценка на резултатите от приложението на чл. 114а КТ и съответната наредба, в началото на следващата година да се инициират промени, както в съответните закони, така и в съпътстващата обезпечаваща приложението им наредба, които ще стабилизират правната уредба и ще превърнат „пилотния“ на този етап модел в утвърден и траен режим на възникване на трудови правоотношения в този режим. Това, според нас, изрично следва да се предвиди и отбележи и в мотивите към законопроекта.

Предлагаме и следните допълнения в чл. 114а КТ:

  • Продължителността на обвързване с подобни трудови договори да не е повече от 60 дни (§2 от законопроекта, чл.114а, ал.2 КТ);
  • Отразяване в трудова книжка или по друг приемлив и за двете страни по правоотношението начин, чрез който да се доказват и осигурителни права, когато и ако това се наложи;
  • Да се създаде легално определение за словосъчетанието „краткотрайна сезонна селскостопанска работа“ предвид това, че думите краткотрайна, сезонна и временна работа са употребени и в чл. 68, ал. 3 КТ и е възможно да възникнат различни тълкувания да се противопоставят едно на друго, т.е да се създадат условия за възникване на трудови спорове в резултат на правен вакуум.

ІІІ. Не приемаме предложените с §4 допълнения в чл. 139 КТ в предложения вид, включитеелно и в преработения й вид след заседанието на Комисията по трудово законодателство към НСТС.

В мотивите към законопроекта е записано: „Предлага се промяна в чл. 139 от Кодекса на труда относно установяването на работно време с променливи граници.“

Под „променливи граници“ действащият текст на чл. 139, ал. 2 КТ има предвид границите на работното време за деня, а не за седмицата. Че е така изначално, личи от третото изречение в ал. 2, т.е. това, което ЗИД на КТ, чрез §4, т. 1 предлага, да бъде отменено.

Тоест, при въпросната ал. 2 на чл. 139 КТ става дума за организация на работното време при подневното му отчитане.

Обратното разбиране би означавало, че в чл. 139, ал. 2 КТ е уредено седмично сумирано отчитане на работното време. При това без референтен период, какъвто за сумираното отчитане на работното време следва да има (чл. 142 КТ).

Точно това се стреми да създаде или ще създаде предложената промяна! Ако бъде възприета.

Тоест, вместо да се преоцени промяната в КТ 2001 г., чрез която сумираното отчитане на работното време бе възприето като възможно и приложимо във всички производства, а не само в такива с непрекъсваем работен процес, се разпростира тази хипотеза и вместо отчитане, се превръща в организация на работното време.

КНСБ е заявила официално пред МТСП своята позиция по сумираното отчитане на работното време и е предоставила анализ на проблемите, които то породи след 2001 година. Предвид това, не можем да възприемем промяната формулирана по този начин.

По наше мнение:

1. Мястото на такава правна норма не е в този член, тъй като по своите характеристики тя се отнася към сумираното отчитане на работното време, а не към времевата организация на работния процес.

2. Предлаганата от вносителя промяна налага изменения и в Наредбата за работното време почивките и отпуските. В тази връзка, обаче, не са обсъждани наложителни промени в тази наредба, т.е. ситуацията е същата като предлагания в ЗИД на КТ § 2 по отношение на ЗНА и Указ № 883 по приложението му.

3. Склонни сме да приемем промяна, която дава възможност за променливи граници, но в рамките на деня, а не на седмицата. В тази връзка предлагаме друга редакция на текста:

„(3) Извън времето на задължителното присъствие по предходната алинея работникът или служителят сам определя дневното си работно време, така че в края на всеки работен ден да е отработил уговорената, чрез трудовия договор, продължителност на работния ден, без да се нарушава междудневната и междуседмична почивки.“

или

„(3) Извън времето на задължителното присъствие по предходната алинея работникът или служителят сам определя дневното си работното време в рамките на 12 часа, така че в края на всеки работен ден да е отработил уговорената, чрез трудовия договор, продължителност на работния ден, без да се нарушава междудневната и междуседмична почивки.“

След публичните уточнения, направени от заместник-министъра на труда и социалната политика г-н Гълъб Донев, с оглед социалната предназначеност и насоченост на предложението за създаване на нова ал. 3 в чл. 139 КТ, направихме следното предложение:

  1. Действащият текст на чл. 139, ал. 2 КТ да остане непроменен.
  2. Да се създаде нова ал. 6 в чл. 139 със следното съдържание.

„(6) С цел съвместяване на трудовите и семейните задължения на работника и служителя в предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници, като част от дневното работно време за определени дни се отработва в следващия или други дни от работната седмица. Условията, реда и отчетността за въвеждане на работно време с променливи граници в този случай се уреждат чрез индивидуален или колективен трудов договор или с Правилника по чл. 181 КТ.“

Предложението, вкл. и други подобни предложения, са формулирани в приетото през 2012 г. от Икономическия и социален съвет на РБългария становище на тема: „Възможности за съчетаване на трудовия и семейния живот“.

За съжаление след заседанието на Комисията по трудовото законодателство към НСТС (11.05.2015 г.) нашето предложение отново е прередактирано по начин, обслужващ интересите само и единствено на работодателя, т.е. без да се държи сметка за възможната социална насоченост и предназначение на подобно предложение.

Предложеното ново съдържание на §4 от законопроекта[2] по никакъв начин не променя изначалните намерения на вносителите. Чрез тази нова редакция нещата се съредоточават само в ръцете на работодателя – негова е преценката дали и как да реализира това негово право. Тоест, това е промяна само в негова полза. Тази редакцията не търпи никакви импровизации по социалната тема за съвместяване на семейни и професионални задължения. По нея се упражняваха министър и заместник-министър в хода на работата по съгласуването на законопроекта.

Не можем да приемем подобен подход. Той поставя под съмнение организацията на личния живот на работника/служителя, подчинява личното му време на интересите, на нуждите, на преценките на работодателя.

Вносителят, изглежда, е забравил за възможностите, които дават други уредени в КТ режими за организация на работното време. Става дума за удължаването на работното време (чл. 136а, КТ) и за правната уредба на ненормирания работен ден (чл. 139а КТ). Като възможности за работодателя те са напълно достатъчни и в пълна степен съвпадат с новото предложениe, като го правят ненужно.

Евентуално допълнение в тази разпоредба на КТ (чл. 139 КТ) има смисъл, само ако е насочена към съвместяването на семейните и професионални задължения на работника/служителя, в каквато посока са и предложенията на ИСС на РБългария.

София
13.05.2015 г.


[1]„Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа“

Чл. 114а. (1) Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж.
(2) С един работник може да се сключват трудови договори по ал. 1 общо за не повече от 90 работни дни в една календарна година.
(3) Трудовият договор по ал. 1 може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация в основна икономическа дейност „Растениевъдство“ – само за прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци и розов цвят.
(4) Трудовият договор по ал. 1 съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден. Продължителността на работното време е равна на пълната законоустановена продължителност.
(5) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден.
(6) При сключване и прекратяване на трудов договор по ал. 1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3.
(7) Условията и редът за издаване, регистриране и отчитане на трудовите договори, както и формата и съдържанието им, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(8) Работниците, които полагат труд по ал. 1, се осигуряват при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване.

[2]§4. В чл. 139 се създава ал. 6:
(6) В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници, като част от дневното работно време за определени дни се отработва от работника или служителя в следващия или други дни от работната седмица. Условията и редът за въвеждане на работно време с променливи граници в тези случаи, както и начинът на отчитането му се уреждат с правилника за вътрешния трудов труд на предприятието.“