Становище на КНСБ върху проект на "План за възстановяване и устойчивост" на Република България

1. Обща оценка
Планът за възстановяване и устойчивост е част от инструмента „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа. За целите на програмиране на средствата всяка държава трябва да изготви Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като приложение към Националната си програма за реформи. Това го превръща в стратегически програмен документ за страната ни през следващите години, където трябва да бъдат адресирани всички важни проблеми за решаване посредством конкретни икономически и социални политики. От първостепенно значение е правилното формулиране на проблемите, пред които е изправено българското общество, особено в ситуацията на COVID-19.
КНСБ припомня, че този план бе замислен, стъпвайки върху Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Тези намерения са заявени в самия документ, като в приложението са описани всички индикатори и целеви стойности на измерителите, заложени в НПР 2030. Всъщност, това са единствените количествени индикатори в целия план, което поставя неговата емпирична верификация под въпрос още в началото.

КНСБ: Няма да допуснем приемане на норми, които водят до полагане на робски труд

Във връзка с гласуването на промените в Кодекса на труда на второ четене от парламента и призиви от народни представители синдикатите да се противопоставят на част от измененията, КНСБ заявява отново своята позиция:

Относно сумираното изчисляване на работното време

В продължение на близо 2 г. КНСБ участва в съвместна тристранна експертна група по подготовка на необходими и взаимноприемливи изменения в КТ.

На няколко пъти предлаганите изменения и допълнения са обсъждани от органите на КНСБ. Становището на Координационния съвет на КНСБ по ЗИД на КТ е публикувано на сайта на КНСБ, както и становищата на КНСБ до НСТС и до парламентарните комисии: Комисията по труда, социалната и демографска  политика и Комисията по икономическа политика.

В заседанията на Комисията по труда, социалната и демографска политика към НС,  на който е обсъждан законопроектът за изменение и допълнение на КТ, представители на КНСБ са заявили позициите и предложенията по конфликтните въпроси, свързани със СИРВ и извънредния труд, по които днес народни представители държат емоционални речи при второто четене на закона.

Становище по проектозакона за измение на допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Закон за изменение и допълнение на КСО в частта му за т.нар. Фаза на изплащане, ръководството на КНСБ заявява:

1. Редът за сътрудничество и консултации с национално представителните социални партньори при решаването на такива важни въпроси за правата на работещите е законово определен и КНСБ държи той да се следва стриктно.

2. От първоначалния преглед на публикувания законопроект правим заключение, че той на практика почти не се различава от изработения такъв през 2019 г. Ето защо оценката за неговите положителни и отрицателни постановки, потвърдена с решение на ръководния орган на синдиката (октомври 2019 г.), остава валидна.

Становище на КНСБ по проектозакона за изменение и допълнение на Закона за енергетика

КНСБ изпрати днес до премиера Бойко Борисов, председателя на комисията по енергетика в НС Валентин Николов и министъра на енергетиката Теменужка Петкова становище по Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за енергетика, публикуван за обсъждане на страницата на Националeн комитет на България в Световния енергиен съвет (НКБСЕС). Публикуваме съдържанието му:        

             КНСБ ясно е заявила позицията си за подкрепа на работата на националните ТЕЦ на лигнитни въглища и настоява за разработване и приемане на 5-годишен план за развитие на Комплекса „Марица изток“, което е подкрепено в Националното Тристранно споразумение от 2020 година. Считаме, че всички идеи и планове за развитие на нови мощности следва да се предлагат, а още повече да получават законодателна подкрепа, едва след приемане на посочения план и след въвеждане на съответните механизми за работа на централите ни от 2021 година нататък. В тази връзка настояваме за конкретика, а не за обещания и предположения.

Позиция на КС на КНСБ по проекта на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2021 г.

І. ПО ФИЛОСОФИЯТА И ОСНОВНИТЕ ПАРАМЕТРИ НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА

Законопроектът за бюджета на ДОО за 2021 година, както винаги  е разработен на високо професионално ниво и е придружен с подробни статистически и аналитични материали за натуралните показатели, а също и за тенденциите по отношение финансовите параметри, адекватността и стабилността на системата.

Политиките по приходите и разходите, заложени в проекта, се базират на действащо законодателство и са съобразени с основните допускания за периода 2020-2022 г. включени в РМС № 815/30.12.2019 г. и указания на министъра на финансите от месец октомври 2020 г. във връзка със заключителния етап на бюджетната процедура за 2021 г. Все пак, следва да отбележим, че се предвиждат и изменения в КСО, по-голямата част от които третират по-прецизно и по-детайлно съществуващи нормативни решения.

Разходите за пенсии за първи път през последните години надхвърлят макар и малко (0,1%) границата от 10 на сто от БВП за 2021 г., като се има предвид, че за настоящата година този показател беше планиран на нивото на предходната 2019 г. – 8,3 на сто, но мерките, свързани с пандемичната обстановка, го „придвижиха“ до 9 на сто от БВП.

Като цяло философията на бюджета на ДОО за 2021 г.  е  основно базирана на традиционния консервативен подход по отношение стъпките за повишаване адекватността на пенсиите (осъвременяване с минималния процент по Швейцарското правило).  Но се предвиждат и сравнително по-амбициозни мерки по отношение на минималната и максималната пенсии, при това новите размери на същите се въвеждат от началото на годината, а не от датата на осъвременяване – 1 юли. Положителна оценка заслужава и продължаващото изплащане на сумите от по 50 лв. на всички пенсионери през цялото първо тримесечие на 2021 г.