КНСБ: Необходима е данъчна реформа, която да върне усещането за справедливост

 

КНСБ предлага данъчна реформа, която да върне усещането за справедливост на хората. Предложенията ни не са за увеличение на данъците, а за тяхното по-справедливо преразпределение. Никой работещ българин няма да пострада, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на днес на форум, на който бе представена и дискутирана визията на конфедерацията за данъчна реформа. В обсъждането се включиха председателят на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова, депутати от различни партии, експерти от министерствата на финансите и на труда и социалната политика, икономисти, представители на научните среди и на работодателските организации.

Предложението на КНСБ за реформа, което бе обявено преди два месеца, е за 15-процента данъчна ставка на ДДС, на налозите върху доходите на физическите лица и на фирмите и необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната.

Сегашната данъчна система увеличава неравенствата. Коефициентът на Джини, който измерва неравенствата, мина 40 процента, като няма друга държава в ЕС с подобно равнище, каза Пламен Димитров. Съотношението между най-богатия и най-ниския дял на населението е над 8 пъти. В петте процента най-богати българи има концентрация на 23 милиарда лева ресурс, има все по-обедняваща средна класа, допълни той. Димитров подчерта и несправедливото съотношение между преките и косвените данъци у нас. То не се наблюдава в другите страни от ЕС. (Какво е данъчното облагане в ЕС - виж тук)  

По думите му „свещени крави“ в данъчната сфера не трябва да има. Такъв е данък добавена стойност, за който има негласно споразумение да не се пипа, защото е основен източник на приходи за бюджета. Сегашната ставка от 20 процента на налога обаче е несправедлива за нискодоходните групи.  При намаляването и до 15 процента, разходите на всеки ще намалят с 334 лв. на година, показват изчисленията. Ако хората получават 1000 лв. работна заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагат в прякото облагане на техните доходи. Така общата допълнителна сума, с която ще разполагат хората на година ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата, смятат от КНСБ.

"Ако вашето домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага на година, ще бъде 1972 лв.", посочват синдикалните експерти.

Според изчисленията всички хора, които получават доходи до 2500 лв., ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10 на сто на 15 на сто, разполагаемите средства ще бъдат повече заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум.

Всички хора, които получават доходи над 2500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен, смятат от КНСБ. Около 100 000 са работещите българи със заплати над 3000 лева, посочиха от КНСБ.

Ако предложенията бъдат приети, то държавният бюджет ще загуби около 4,67 млрд. лв., но, от друга страна, има възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци, които са предложили като алтернатива на очакваните загуби. По този начин нетният отрицателен ефект върху държавния бюджет ще бъде приблизително 600 млн. лв.

Председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова поздрави КНСБ за последователната политика по отношение на исканията за промени на данъчната система и за комплексния подход към нея. Трябва да се надгради този дебат и с останалите данъци, защото ние имаме имуществени данъци, които също са сериозен елемент в данъчното облагане и система, посочи тя.

Правилният подход е именно да се разглежда данъчната система като цяло, а не отделни нейни данъци, каза още Стоянова. Тя определи дискусията като навременна, защото преди избори е времето, в което трябва всяка партия да каже на избирателите своята визия за данъчна политика и как по-нататък ще води изобщо икономическата политика.

Менда Стоянова посочи, че целите на КНСБ са усещане за справедливост в данъчната система, но по думите й не е ясно дали ще бъдат постигнати. "За мен е важно да се направи сериозен анализ на това как подобни предложения биха повлияли върху приходната част на бюджета, защото бюджетните приходи гарантират бюджетните разходи", посочи председателят на бюджетната комисия.

По думите на Менда Стоянова много по-често дискусията в обществото се води именно за бюджетните разходи и за това кои от тях трябва да бъдат увеличени. Чрез тях се осъществяват основни политики на всяка една държава, но в нашия бюджет немалка част от нашите разходи са насочени и към неработещи - пенсионери, болни, бедни хора, допълни Стоянова. Според нея тази важна дискусия за данъците трябва да се пренесе и в обществото, включително и с ефектите, които се очакват от нея, защото промяната на една данъчна система, освен политическа воля на една партия след избори, изисква и приемане от цялото общество, защото данъците се събират и плащат доброволно. 

Пълен запис от форума можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ - https://www.facebook.com/CITUBulgaria.