КНСБ: Нуждаем се от плавен преход, енергийна и социална сигурност при реализирането на Зелената сделка

България трябва в кратки срокове да изработи своя стратегия за развитие на водородния бизнес, както и позиция пред ЕС за по-либерален режим за държавни помощи във въглищните райони с цел привличане на инвестиции. Необходими са и целенасочени и координирани действия за преодоляване на всички предизвикателства, пред които Зелената сделка ще постави редица сектори на икономиката ни.  

Това са част от посланията и предложенията, които КНСБ отправи по време на дискусионен форум „Ангажиране на КНСБ за Справедлив енергиен преход и оценка на влиянието на Зеления пакт върху икономиката на България“. Той бе организиран от конфедерацията и фондация „Фридрих Еберт“ и събра представители на изпълнителната власт, браншови и работодателски организации, експерти.  

„В края на миналата година ЕК представи Европейската зелена сделка и план за законодателни инициативи, насочени към постигане на климатично неутрална икономика през 2050 г. От самото начало КНСБ следи с повишено внимание представените от Комисията документи по различните инициативи на Зелената сделка. През януари т.г. КНСБ предложи да се създаде Национален борд за справедлив преход и Институт за устойчиво развитие с основната задача да се извършат анализи на икономическите, социалните и екологични предизвикателства пред България и предложения за действие, имайки предвид амбициозните цели за реформи в изключително кратки срокове“, припомни вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов.

Той посочи, че страната ни трябва да се възползва ефективно не само от средствата на Фонда за справедлив преход, които за нашата страна се очертава да са 1,2 млрд. евро, но и от възможностите, които ще й предостави възстановителния фонд на ЕС заради ефектите от пандемията. От 7,7 млрд. евро грантове от NGEU, 6,2 млрд. са предназначени за нисковъглеродни проекти. За да ползваме тези средства България е необходимо да представи национален план за възстановяване и устойчивост, в който се определя програмата за реформи и инвестиции на съответната държава членка за периода 2021-2023 г. Предварително условие за положителна оценка на плановете е доказването на ефективен принос за екологичен и дигитален преход. Предвижда се правителствата да могат да инвестират публични средства и да създават стимули за частни инвестиции в подкрепа на нисковъглеродния и устойчив на изменението на климата растеж.

„Според нас разработването на националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се осъществи след широк обществен диалог и представяне на мерки и идеи, които да бъдат част от националния план за възстановяване.  Изключително  важно е да има справедливо и прозрачно управление и контрол на разходваните средства, които да бъдат използвани за решаване на действителните проблеми и развитие на по-интелигентна и по-справедлива икономика“, каза още Кокалов.

Според КНСБ справедливият енергиен преход за България означава преди всичко енергийна сигурност, ясен и предвидим енергиен микс, сигурност за работните места в секторите от енергетиката, конкретни идеи за развитие на въглищните райони, тяхното финансиране и т.н. „Тук не става въпрос за противопоставяне на въглища срещу ВЕИ, а за инвестиции, които да осигурят устойчивото развитие на тези райони. Преходът към нисковъглеродна икономика изисква значителни средства в подкрепа на научноизследователската работа, развитие на иновации и дигитална трансформация. Страната ни трябва да има и значително по-активна позиция и участие в европейски инициативи, свързани с нисковъглеродна икономика – платформата „Въглищни райони в преход“, Алианс за електрически батерии, както и иновативни проекти като Алианс за въглеродна икономика. В тази връзка искам да припомня, че в началото на този месец беше представена водородната стратегия на ЕС. Според КНСБ нашата страна трябва в кратки срокове да изработи своя стратегия за развитие на водородния бизнес", подчерта вицепрезидентът на КНСБ.

Отражението на Зелената сделка ще е основно върху енергетиката, но тя ще засегне и предприятията в металургията, химията, строителството, добивната промишленост, селското стопанство и транспорта. Предизвикателството пред нашата страна е планирането на плавен преход, без да се застрашава сигурността на енергийните доставки и без да се допускат социални сътресения. В тази посока доброто планиране ще даде възможност за усвояване на предвидените средства за икономическо възстановяване и постепенна промяна на производствената база у нас.

Според КНСБ наличието на финансова ресурс и ясната концепция за целеви проекти, които ще се ползват с висок приоритет, са добра база, но трябва да се отчетат и националният, и местен интерес в следните направления:

- запазване и развитие на производствените вериги с местен произход,

- запазване и развитие на квалифицирани кадри на регионална база,

- осигуряване на достъпна и надеждна енергийна инфраструктура,

- осигуряване на платформи за научно-приложни задачи и високотехнологични проекти.

За постигане на успех е необходимо:

- представяне на концепции и идейни планове за индустриални комплекси в засегнатите региони,

- осигуряване на подкрепата за заетите лица чрез активна кампания за информираност, но и с прилагане на практики за дялово участие в нови индустриални комплекси

- програми за енергийната ефективност в промишлеността и сградния фонд,

- технологичната модернизация на енергоснабдяването на бита и общините,

- научно-приложно развитие в областта на електромобилността, 

- научно-приложно развитие в областта на водородната енергетика,

- прилагане на модерни подходи в областта на селското стопанство и лесовъдството.

На форума бяха представени идеи да развитието на двата основни въглищни района – Югозападен и Марица –изток. Подготовката на териториалните планове за тези райони трябва да стане с активното участие на заинтересованите страни, както на национално, така и  на местно и регионално ниво.

Националният секретар на КНСБ Огнян Атанасов представи предложения за превръщане на комплекса „Марица Изток“ в Европейски нисковъглероден индустриален и енергиен център. Това може да стане чрез изграждане на индустриални соларни паркове върху старите мини и системи за съхранение на енергия с 300 + мегавата мощност годишно. Изграждането на нови инсталации може да осигури около 1500 работни места в продължение на 10 г. Необходимо е още да се осигури дялово участие на работниците в соларните паркове и някои други инсталации, както и намалени разходи за инвестиции при безплатно предоставяне на земята от държавата на мините. 

Жечо Станков, заместник -министър на енергетиката, обясни, че предвидените от ЕС средства за справедлив енергиен преходи ще бъдат ползвани при ясно дефинирано условие от ЕК - изготвяне на териториални планове. Амбициозната цел на България е достъп до финансирането да имат всички 28 области, т.е. да има 28 региона, които да могат да развият проекти за енергийна ефективност, индустриални зони, подмяна на машини и оборудване, преквалифициране на кадри. Страната ни е поискала техническа помощ от ЕК. 

Изготвено е задание за търг за консултант, което вече е предадено в ЕК. Предстои стартиране на процедура за избора му, а през септември се очаква той да започне работа заедно с местните власти, неправителствени организации, социални партньори за изготвяне на цели и мерки, които да кандидатстват за финансиране. Подкрепа ще бъде оказана и от Европейската инвестиционна банка, която ще окаже техническа помощ за реализиране на проектите и чрез кредитен ресурс. За подготовката на конкретните планове се предвиждат 10-12 месеца, след което регионите да имат достъп до средствата. Това означава, че реализирането на конкретните планове за енергиен преход ще може да започне към края на следващата година. 

Станков обясни още, че България вече е получила 500 хиляди евро за изготвяне на три плана за районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил, като с изготвянето на плановете ще има и обосновка за Сливен, Ямбол и Хасково като региони, които дават работната сила.

По време на конференцията Станков обясни още, че страната ни е успяла да се пребори за две важни искания, очертани и от КНСБ - в дневния ред на ЕК вече присъства темата за въвеждане на въглероден данък за производителите извън ЕС и се предвижда средствата от продажби на въглеродни квоти да не отиват централизирано в европейския бюджет, каквато идея имаше. 

Председателят на независимите синдикати на миньорите към КНСБ Валентин Вълчев подчерта, че работещите в минния бранш искат предвидимост и да знаят какво и кога предстои. Трябва да се разработи поне 5-годишен план, настоя той.

Добивът на суровини днес не е къртовски труд, а се изразява във високо-технологична дейност с нулев въглероден отпечатък, каза изпълнителният директор на Минно-геоложката камара Иван Митев. Той подчерта, че индустрията не може да се развива без суровини и метали и трябва да се отстоява тяхното бъдеще.

Сред най-засегнатите сектори от плановете на ЕК за въглеродната неутралност към 2050 г. е транспортният, беше подчертано още по време на дискусията. Счита се, че той е отговорен за 1/4 от парниковите газове. За да се намали влиянието му, се планира прехвърляне на товари от автомобилния транспорт към железопътния и водния.