Становище на КНСБ по данъчната политика на Република България - 2020 г.

КНСБ винаги се е ръководела от интересите на българските работници и служители. В контекста на нарастващия дебат за промени в данъчната система, в частност въвеждане на елементи на диференциран ДДС, конфедерацията счита за нужно да припомни своето становище върху тази част от икономическата политика на страната ни.

На първо място, пропорционалната система на данъчно облагане функционира в България от 2008 г. Направената тогава реформа си постави няколко основни задачи – намаляване дела на „сивата икономика“, ръст на приходите от преки данъци като дял от БВП, ръст на ПЧИ и намаляване на неравенствата. Изминалият времеви период ни дава основание да твърдим, че нито една от тези цели не бе постигната. Безпрецедентно е обърнато и съотношението между преки и косвени данъци като дял в държавния бюджет.

Крайният резултат беше точно обратният, а именно:

  1. Намаление на дела на преките данъци, като източник на постъпления в държавния бюджет и увеличение на тежестите по линия на косвените данъци (основно ДДС).
  2. Нарастване на неравенствата (8,1 пъти е разликата между доходите на 20% най-бедни спрямо 20% най-богати S80/S20 за 2019 г., Коефициент на Джини за 2019 г. – 40,8%, Разлика между доходите на 10% най-бедни спрямо 10% най-богати – 14 пъти);
  3. Намаление на размера на „сивата икономика“ като дял от БВП, но при много по-голяма основа, което означава ръст в абсолютно изражение;
  4. Исторически рекордно ниски нива на ПЧИ в България, особено през последните 3 г.

На второ място, по отношение на ДДС, припомняме, че данъкът е въведен през 1994 г. със ставка от 18%. От 1.07.1996 г. тя се увеличава на 22%, а от 1.01.1999 г. е намалена на 20%, каквато е и до днес. Идеята за коригиране на ДДС не е чужда за данъчната ни система, но когато е правена, е ставало въпрос за промяна на общата ставка, а не за диференциране. ДДС е косвен данък и подлежи на плащане в крайната фаза на всеки продукт, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Дори да бъде диференциран ДДС за отделни отрасли или икономически дейности, каквито са изказаните намерения, то цените на крайните продукти няма да се намалят, защото това не може да бъде контролирано. В България няма ясно изградена методология, която да се използва при изчисляването на крайната стойност на един продукт.

Според нас върху цените на крайните продукти, може да се повлияе единствено с едновременно намаление на целия размер на ДДС, каквато е била практиката и преди (например, намаление на общата ставка от 20% на 15%). Тогава няма как пазарът да реагира по друг начин, освен да намали цените на всички стоки и услуги, които се облагат с ДДС.

Според нас липсва логика да се намалява ДДС на крайната стока в заведенията и ресторантите на 9%, когато в същото време ДДС на междинните стоки остава 20%. Това означава, че крайната цена за потребителите няма да намалее, тя просто ще остане същата, като разликата от 11% ще бъде присвоена под формата на печалба от съответния бизнес. За КНСБ това не е нищо повече от преразпределяне на пари от бюджета към бизнеса. По този начин се намалява преразпределителната роля на държавата във време, когато ни трябва точно обратното. И без това по този показател сме на едно от последните места в ЕС. Оставаме скептични и относно твърдението, че по този начин делът на „сивата икономика“ в този отрасъл ще намалее.

Все пак заслужава да отбележим единствения, според нас, стойностен елемент на измененията, предвидени в ЗИД на ЗДДС с вносители ГЕРБ и ОП - промяната в ЗБДО за 2020 г., с която се повишават минималните осигурителни доходи за групите професии от дейностите, за които се предлага промяна в равнището на ДДС. КНСБ приема това предложение като закъсняло признание за ролята на минималните осигурителни доходи за изсветляването на икономиката по принцип и за визираните в проекта дейности в частност. Надяваме се с тази промяна практиката на неглижиране ролята на този важен инструмент за борба със сивата икономика  да бъде преустановена.

На трето място, необходимо е, когато се прави промяна в основния косвен данък, да се вземат предвид ценовите еластичности на търсенето и предлагането на стоките и услугите, които ще бъдат засегнати, предварително да се направи оценка на въздействието и ефектите. Анализът „разходи-ползи“, трябва да предшества намерението за въвеждане на каквато и да е промяна в данъчната система на България.

Според КНСБ, ако ще се отваря дебат за промяна в ДДС в посока неговото намаление, то това трябва да се случи за всички стоки и услуги, или за нито една от тях. Съгласни сме с аргументите на бизнеса, че България има една от най-високите ставки на ДДС в ЕС. Този разговор трябва да бъде част от по-мащабен такъв за общата данъчна политика, тъй като не може отделни налози да се разглеждат „при равни други условия“. Искаме категорично да заявим, че въвеждане на диференциран ДДС за конкретни отрасли и сектори, независимо кои са те, не е антикризисна мярка по своята същност. Всички икономически теории и практики отхвърлят подобни тези.

Използваме настоящия дебат да заявим отново, че е необходимо преструктуриране на цялата данъчна система в посока повече справедливост за хората с по-ниски доходи. Данъчната система в България е една от най-несправедливите в ЕС, тъй като косвените данъци са приблизително 60% от общите приходи в бюджета. Така основната тежест се понася от потребителите.

КНСБ е последователна в своите позиции по този въпрос, като повече от 10 г. настояваме за следното, което считаме за нужно отново да припомним:

  1. Въвеждане на необлагаем минимум, който да бъде равен на установената минимална работна заплата (610 лв. към 2020 г.). Доходите, които превишават установената МРЗ да бъдат облагани с досегашната ставка от 10%, като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената МРЗ. По този начин се формира двустепенна скала на облагане (0% и 10%), което е добра основа за провеждане на конкретна социална и икономическа политика за повишаване на вътрешното търсене и благосъстоянието. Единственото предимство на настоящата система е нейната опростена схема на изчисляване и събиране.
  2. Поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената МРЗ. Ако облагането на доходите с данъци е пропорционално, то осигурителните вноски не са пропорционални. Колкото повече работната заплата нараства над определения максимален осигурителен доход (3000 лв.), толкова повече делът на данъчноосигурителните вноски клони към 10% и се увеличава доходът, върху който не се заплащат осигуровки. Така лицата с високи доходи не са ангажирани със социалната система, както останалите. Тук е важно да се отбележи, че нарастването на осигурителния доход не означава нарастване на данъците – този ръст се изразява в повече права за обезщетения при безработица, по-високи пенсии, по-високо заплащане за майчинство и т.н. Според нас увеличението на базата на т.нар. „швейцарско правило“ е подходящ за момента начин за индексация;
  3. Интегриране на елементи на семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика. Този подход би стимулирал семействата и би насърчил раждаемостта. Конкретна мярка в тази насока, би могла да бъде необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства за даден времеви период.
  4. Въвеждане на данък върху финансовите транзакции (FTT), който да бъде равен на 0,1% при обмяната на акции и облигации и 0,01% за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС. За да се избегне негативен ефект върху реалната икономика, както е твърдението на редица представители на бизнеса, данък за финансовите транзакции няма да се прилага при следните случай: 1) Ежедневни финансови дейности на граждани и фирми (напр. заеми, плащания, застраховки, депозити и др.), 2) Дейности за инвестиционно банкиране в контекста на набиране на капитал, транзакции, извършвани в рамките на операции по преструктуриране, 3) Рефинансиране на транзакции с централни банки на държави и ЕЦБ. Такъв налог съществува в редица държави от ЕС като Гърция, Полша, Италия, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Целта на този данък е да въведе справедливо облагане на финансовите институции, които получиха подкрепа от страните си при последните няколко кризи и е време да отделят по-сериозна част от печалбата си в името на справедливото й разпределение. Подобен данък би повишил допълнително доверието във финансовите институции.
  5. Повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5% на 10% с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане. По този начин би се постигнало по-ефективно преразпределяне на средства във финансовия сектор, предвид огромните печалби и липсата на реинвестиция. Всяка корпорация е юридическо лице - може да притежава имущество, да предявява иск, да бъде съдено и да сключва договори. Следователно, тя е отделена от акционерите си със собствен живот и като отделно предприятие има право да използва обществените блага като физическо лице и следователно е задължена да подпомага плащането на обществените блага чрез данъци. Същото важи и за акционерите й. В досегашната система на облагане на бизнеса често печалбата се разпределя под формата на дивидент, чиято ставка е едва 5%. Това е една от най-ниските в целия ЕС (Чехия – 15%, Естония – 20%, Финландия – между 25% и 27%, Франция – 30%, Германия – 25%, Италия – 26%, Полша – 19% и т.н.).
  6. Икономически логично и социално справедливо е да се въведе еднократен данък  само за 2020 г. по отношение притежаването на движимо, недвижимо имущество и финансови активи над определена стойност. Размерът й трябва да бъде обект на договаряне в рамките на НСТС. Предложението е мярката да бъде валидна само за 2020 г. предвид извънредната ситуация, в която се намираме и необходимостта от мобилизацията на максимално много фискални ресурси. Подобна форма на облагане съществува в повечето развити европейски икономики като регулярно средство на облагане (Франция, Великобритания, Италия и др.);
  7. Въвеждане на допълнителни данъчни стимули за повишаване на квалификацията във фирмите и прилагане на т.нар. „зелени данъци“, способстващи за намаляване енергоемкостта на производствата;

Очакваните загуби за държавния бюджет ще са около 3,65 – 3,85[1] млрд. лв. Очакваните общи допълнителни приходи от различните видове фискални инструменти, които предлага КНСБ, пък са 3,01 млрд. лв. Това ще ограничи негативния ефект от предложените данъчни промени до едва 640 - 840 млн. лв. Предвид редовните излишъци, които регистрира страната ни през последните години и наличието на значителни фискални буфери, не смятаме че това е значителна сума. Реалният ефект може да бъде много по-голям, но за тази цел е необходимо и съдействието на МФ.

Парадигмата, че ниските данъци са магнит и автоматичен стимулатор за инвестиции загуби стойност. Потребителската данъчна тежест към момента е твърде висока, а общата такава е непропорционално разпределена. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и не спомага за преодоляване на неравенствата и бедността, напротив – задълбочава ги. Затова КНСБ настоява за промени, насочени към възстановяване на справедливостта и атакуване на бедността. Всички предложения целят единствено да се предложи алтернатива на изпълнителната власт като допълнителни приходи в Държавния бюджет, които да компенсират разходите по въвеждане на необлагаем минимум и интегрирането на елементи на семейно подоходно облагане, които са основните искания на КНСБ. Като отговорна организация, считаме за редно, когато предлагаме определени промени, да посочим и източник на алтернативни приходи. Ако бъдат възприети предложенията ни, освен по-справедливо преразпределяне на публичните средства, ще се постигне и подобряване на съотношението между преките и косвените данъци като приходи в държавния бюджет.

 

[1] 1) Въвеждане на необлагаем минимум: 1,3 – 1,5 млрд. лв., 2) Намаление на ДДС на 15% - 2,3 млрд. лв. и 3) Необлагаем първоначален доход за млади семейства – 50 млн. лв.