ПОЗИЦИЯ НА КНСБ ПО МЕРКИТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЗЛОУПОТРЕБИТЕ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА КРАТКОСРОЧНИ ПАРИЧНИ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПО КСО*

*Позицията е одобрена от Координационния съвет на КНСБ на 17 февруари 2020 г.

 Координационният съвет на КНСБ като се запозна внимателно и обсъди задълбочено трите групи  мерки, включени в протокола от съвместните заседания на КТЗ и КОО към НСТС, разработени в изпълнение на §7 от ПЗР на ЗБДОО за 2020 г., намира за важно да заяви следните

ПРИНЦИПНИ СЪОБРАЖЕНИЯ:

  1. Разработването и обогатяването на мерки за по-ефикасен контрол върху организацията и функционирането на медицинската експертиза, от която произтичат права, както на краткосрочни обезщетения, така и на дългосрочни е важен инструмент за постоянно повишаване дългосрочната финансова стабилност на осигурителната система - на здравеопазването и на другите елементи на социална закрила, които предоставят права въз основа на експертизата.

КНСБ е готова да подкрепя всяка инициатива, която би допринесла за повишаване качеството на медицинската експертиза на работоспособността, респективно на обслужването и гаранциите за правата на българските граждани. Ето защо, Координационният съвет на Синдиката цени и подкрепя усилията на институциите и на социалните партньори да се предприемат действия, които биха способствали за това.

  1. 2. КС на КНСБ констатира, че институционалният анализ на данните от последните години, които характеризират състоянието по отношение на ползването на краткосрочни обезщетения от осигурените лица не потвърждава разпространяваните внушения, че осигурените лица, със съдействието на медицински специалисти масово злоупотребяват и се облагодетелстват за сметка на своите работодатели. Данните дават достатъчно основания да се приеме, че има поредица от обективни предпоставки за висока заболеваемост и нарастване на разходите на осигурителната система за обезщетения.
  2. КС на КНСБ счита, че с предложените мерки е поставено само началото на работата върху намирането на конкретни решения, които да допринесат за по-ефективно функциониране на института на експертизата на работоспособността.

Синдикатът констатира, че  някои от мерките са формулирани доста общо, а други могат да бъдат доразвити по начин, който да принуди осигурените лица и/или органите по експертизата да се въздържат от предоставяне на документ за ползване на обезщетение.  По тази причина КС на КНСБ държи да предупреди, че подобен резултат в бъдеще ще има точно обратен ефект, защото ненавременното освидетелстване, респективно лечение, само може да увеличи разходите на осигурителната и здравната система, а не да ги овладее.

СЪОБРАЖЕНИЯ ПО ОТДЕЛНИТЕ ГРУПИ МЕРКИ:

По мерките относно медицинската експертиза:

  1. КС на КНСБ не възразява по мерките, касаещи дейността и отговорността на МЗ, РЗИ и съветите към тях, както и за подобряване сроковете и състоянието на информационното обезпечаване на действията по контрола. Синдикатът счита, че интегрирането на информационните потоци и системите на институциите, които имат участие в процеса по издаване и обработка на решения за временна неработоспособност, е наистина действена мярка, която е крайно време да бъде завършена и въведена в експлоатация.

Надяваме се, че разработването и прилагането за целите на контрола на критерии за индикативна продължителност на временната работоспособност, обвързани със съответните диагнози ще допринесе за обективизиране подбора на случаите, които би могло да се подложат на  проверка.

4.1. КС на КНСБ остава с резерви към провеждането на  повторна експертиза на здравословното състояние на лицата, в рамките на периода на неработоспособност. Намираме този подход за опасен, с оглед напълно естествения процес на промяна на здравословното състояние именно в периода на неработоспособност, което е напълно естествен резултат от предписаното лечение.

4.2. КНСБ подкрепя необходимостта от провеждането на контрол върху дейността на службите по трудова медицина, които имат поредица от ангажименти свързани със здравния статус на заетите и подпомагането, както контролната дейност на работодателите по отношение на техните работници и служители, така  и задължения към общопрактикуващите лекари на същите. Наред с това, считаме, че нормативната уредба за реда и условията за осъществяване дейността на службите по трудова медицина се нуждае от сериозно осъвременяване и модернизиране, в т.ч.по посока отговорностите им към експертизата на работоспособността на работещите, към които те имат ангажименти.

4.3. КС на КНСБ възразява срещу ограничаване правомощията на личните лекари и ЛКК, свързани с продължителността на временната неработоспособност, тъй като са налице сериозни териториални различия при наситеността със съответните здравни органи, а и опасността да се натоварят излишно ЛКК и да се оскъпи процесът ни изглежда напълно реална.

 По мерките по отношение на работодателите:

  1. КС на КНСБ не оспорва ролята на работодателите в контрола върху временната работоспособност на техните работници и служители. Те и към момента имат такива права (обжалване, сигнали към РЗИ), друг е въпросът дали и доколко упражняват тези си права.

        5.1. КНСБ не би възразила да се организира своевременен  онлайн достъп на работодателите до електронния регистър на болничните листове, но при строго спазване на изискванията за защита на личните данни, както и при категорична яснота, че влизащият в електронния регистър работодател е такъв точно на осигурените лица, чиито статус ще проверява. Именно в контекста и дори при обвързаност с такова правомощие работодателите следва да са задължени да предоставят допълнителна информация във всеки случай, когато техен служител е обект на текущ контрол (което не означава, че обезателно е налице някакво нарушение).

        5.2. КС на КНСБ не намира за работещи мерките, изложени в т.2 и 3 от този раздел. Не ни е известна законова пречка работодателят при желание да се консултира с когото пожелае, за да получи информация дали определен болничен лист е издържан от формална гледна точка или пък дали да пристъпи към обжалване. Въвеждането на „преподписване“ на редовно издаден болничен лист не може да има никакви последици нито към работника, нито към този/тези, които са издали този документ. Какъв специалист трябва да бъде този лекар, че да преподписва болничен лист, върху който може би ще стоят подписите на „светила“ в съответната област на медицината.

Що се отнася до ангажиментите на СТМ към обслужваните предприятия вече  споменахме, че към тяхната отговорност трябва да се пристъпва с повече строгост, както и да се ликвидира възможността отделни работодатели да създават собствени такива служби. За да бъдат тези служби достатъчно ефективни и с нужния кадрови капацитет, би трябвало да могат да се създават на отраслово/браншово равнище, за да обслужват предприятията от съответния отрасъл/бранш. Това обаче предполага промяна в техния нормативен регламент.

        5.3. Отрицателно отношение изразява КС на КНСБ и към предоставянето на правомощия на работодателя да праща лицата на повторна медицинска експертиза (т.3). Твърденията за някакъв психологически ефект може и да са частично верни, но те са по-скоро в обратната посока -  хората ще се боят да отказват на работодателя си да им се направи повторна експертиза по очевидни причини, което в крайна сметка може да даде в ръцете на работодателите едно твърде опасно „оръжие“ срещу правото на лицата да боледуват.

 По мерките по отношение на лицата, на които са издадени болнични листове за временна неработоспособност:

  1. КС на КНСБ възприема изложеното в т.1 на този раздел задължение, като самоцелна норма, с която да се въведе административна санкция към лицата във временна неработоспособност при установяване на неясни нарушения (режим на лечение – по болничен лист или по рецептурни предписания?!) с още по-неясни способи. Въвеждането на подобна мярка без ясен регламент за това как и от кого се прави проверка за спазването на предписания в болничните листове режим, как ще се удостоверява неспазването му и пр. важни и съществени подробности няма как да срещне подкрепата на КНСБ.

        6.1. Изложеното в предходната точка е напълно валидно и по отношение намерението да се лишават нарушаващите режима по болничен лист от обезщетение за целия период, а не само за деня на нарушаване. На практика ще може за нарушаване на режима през последния ден на болничен отпуск лицето да се лиши от цялото обезщетение, което може да е и за цял работен месец. Няма  логика, която да оправдае подобен подход, особено при липсата на механизъм за установяване на нарушението. Интересно би било прилагането на това намерение, с оглед на ширещата се практика лица настанени в болнични заведения да се прибират всяка вечер у дома или от петък вечер до неделя вечер. При тези стимулирани от болниците нарушения каква е логиката да се наказва болният – при това да се търси и административна санкция, освен лишаването от обезщетение. КС на КНСБ убедено се противопоставя на такава мярка.

        6.2. КС на КНСБ подкрепя необходимостта от създаване на възможност органите на НОИ да получават информация от граничните органи.

        6.3. Мярката, изложена в т. 4 на този раздел е достатъчно абсурдна, за да бъде подкрепена (за виновното поведение на работодателя, да се наказват работници). Фактът, че част от т.н. вносители, видно от протокола, в крайна сметка не я подкрепят е също белег на нейната необоснованост и безсмисленост. КС на КНСБ отбелязва със съжаление, че представителите на институциите, от които се очаква професионализъм в най-чист вид по отношение на утвърдени принципи на социалното осигуряване на наетите лица, не изразяват категорична позиция  е особено обезпокоително.

        В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

        КС на КНСБ  изразява надежда, че Националният съвет за тристранно сътрудничество ще отдели необходимото внимание и безпристрастност по изложените в настоящето критични бележки по отношение на някои от предложените мерки с оглед прецизиране и търсене на наистина работещи решения. 

Възлага на Ръководството и експертите на Конфедерацията да продължат да оказват активно съдействие и да сътрудничат с всички социални партньори при развитието на утвърдените от Правителството мерки в конкретни нормативни и практически решения, които не накърняват  законовите права и правомощия на нито един от участниците в процеса – институции, органи по експертиза на работоспособността, работници и работодатели. При намиране на разумни, работещи и наистина обективни механизми и нормативни подходи на развитие на мерките за ограничаване възможни злоупотреби, свързани с експертизата на работоспособността КС на КНСБ си запазва правото да преразгледа някои от постановките, изложени в настоящата позиция.