КНСБ отбеляза 30 г. с над 1000 гости, Пламен Димитров призова за по-високи доходи и засилване на колективното договарянe

 

  • _JOR3075

Генът на синдикатите е толкова устойчив, защото не е заложен в политическата идентификация, а в обществените интереси на синдикалните членове. Мисията на КНСБ винаги е била и ще бъде да представлява и да защитава интересите на работещите българи. Конфедерацията през годините става пример за демократична трансформация на старите структури в цяла Източна Европа. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в словото си при отбелязването на 30-годишнината от учредяването на синдиката на 17 февруари.

Тържествената церемония в НДК бе уважена от над 1000 гости, сред които президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, премиерът Бойко Борисов, кметът на София Йорданка Фандъкова, министри, депутати, кметове, работодатели, дипломати. Официалните гости и председателите на федерациите в структурата на КНСБ получиха юбилейния знак на КНСБ.

Пред гостите Димитров изтъкна ключовите характеристики на конфедерацията - експертност, прагматизъм и принос за решаване на кризи. Ценностите на КНСБ са свобода, справедливост и солидарност. Конфедерацията е незаобиколим фактор в обществено-политическото пространство и живот. През годините КНСБ успя да свърши няколко много важни неща - необходимите промени за модернизиране на трудовото законодателство, безопасността и здравето на работа, реформата в пенсионната система.

За две неща през годините бяха допуснати грешки - здравната реформа и социалното измерение на икономическите реформи, които да бъдат справедливи, каза Димитров. Колективното договаряне има какво още да получи от развитието си, посочи той и изтъкна, че там, където има синдикати, където има колективни трудови договори доходите са с 14% по-високи. Димитров напомни, че покритието с колективни трудови договори трябва да е поне 60 на сто, а не сегашните 30 и че очаква от законодателната власт и Министерския съвет да помогнат за гарантиране правото на сдружаване в синдикални организации като се криминализира забраната за това.

Доходите остават приоритет на КНСБ и занапред. Те могат да бъдат по-високи, ако това, което се произвежда, се разпределя по-справедливо, подчерта Димитров.  "Ние успяхме за 10 години, последните 10 години особено, и в последните 3-4 от тях най-отчетливо, да удвоим работните заплати, но въпреки всичко темпът на конвергенция, темпът на догонване е изключително бавен и ни оставя пак последни по доходи", коментира Димитров.

Според него е възможен ръст на БВП от над пет на сто през следващите години и ежегоден ръст на доходите с поне 12 на сто, като целта е през 2022 година минималната заплата, да стане 800 лева, а средната - 1800 лева. 1000 евро заплата е факторът, който ще върне много българи в родината, смята Пламен Димитров.

По темата за влизането на страна в ERM2, известен още като „чакалнята на еврозоната“, Димитров напомни единната позиция с работодателите за влизане в чакалнята при запазване на съотношението на фиксирания курс на лева към еврото.

Лидерът на КНСБ заяви, че е скептичен за правния ефект от проверката на приватизационните сделки, възложена от главния прокурор. 

Президентът Румен Радев поздрави КНСБ за празника и посочи, че е много силен съюзник за постигането на важната национална цел - развитието на човешкия капитал на хората. "Това е залог за нашите бъдещи успехи. Каквото и да правим най-важното остават хората, за да имаме най-сетне пречупен отрицателен демографски темп, за да имаме квалифицирана и ефективна работна ръка и перспектива за бъдещето", каза Румен Радев.

По думите му трябва да се направи верния за България баланс между инвестиции в инфраструктура и инвестиции в хора. За президента хората трябва да бъдат абсолютен приоритет, за което поздравява работата на КНСБ. Авторитетът на конфедерацията се дължи на неговите членове и на смелостта на ръководството да отстоява ясната цел - да търси истината и причината за проблемите в нашето общество, похвали президентът мисията на синдикалната организация.

"Защитата на правата на трудещите се нуждае от активни дейности във всяка епоха и във всеки социален и икономически проблем", подчерта Радев. За него КНСБ не е просто социална, а мъдра, национална и отговорна организация. Радев поздрави КНСБ за проактивната й позиция по отношение на Зелената сделка, която неминуемо щяла да доведе до дълбока трансформация на икономическите и социалните проблеми в европейските страни. "Тук трябва да имаме ясни позиции и рационални действия", призова той. Той поздрави синдикалните членове за борбата, която водят с бедността и за преодоляване на растящите неравенства, защото това е фундаментален проблем за нашето общество.

Радев пожела на КНСБ да продължава да стои на висотата на очакванията на хората, да защитава и занапред гордо авторитета си и заедно с другите социални партньори да направи една по-справедлива и по-добра България, в която нашите деца да останат да учат и да работят.

Премиерът Бойко Борисов обяви в словото си, че подкрепя предложението на КНСБ за създаване на единен орган, който да анализира отражението от Зелената сделка и да изгради единна позиция на страната ни по нея.

Ще направим Зелен съвет. Каним президент, опозиция, социални партньори, всички да участват в него, каза Борисов. Той обясни, че за сделката няма срок и ние като държава можем да кажем, че искаме минимум 10-15 г. преходен период за изпълнение на целите. Борисов подчерта, че решения няма да се вземат без пълен консенсус по тях и без да има увереност в обществото. Той визира и наредбата за касовите апарати, и влизането в т.нар. чакалня за въвеждане на еврото.

Извинявам се за караниците, но и винаги сме намирали консенсус, обърна се Борисов към президента на КНСБ. По повод думите на Димитров за ръст от 4-5 процента на БВП годишно, Борисов коментира, че това е възможно, стига да има единство. Никоя партия не може да го постигне сама. Това може да стане само заедно, с работа, подчерта премиерът.

Трудещите се нуждаят от синдикална организация като КНСБ, която може да отговори на нуждите на бъдещето, каза в словото си и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и подчерта, че конфедерацията е както ключов партньор в социалните реформи, така и сериозен опонент на управляващите. България е член на Европейския съюз и нашето законодателство беше усъвършенствано и с помощта на експертите от КНСБ, които не спират да бъдат търсени и от партньорите си в Тристранния съвет, отбеляза Караянчева. Нека институциите и обществото заедно със синдикатите вървим ръка за ръка за просперитета на България и за един по-добър живот на българските граждани, завърши тя.

Кметът на София Йорданка Фандъкова подчерта, че столицата може да бъде локомотив, който да извежда страната ни напред „За мен активният социален диалог, подкрепен с включването на споразумения, е ключът за постигането на нови решения, преодоляването на предизвикателствата и развитието на нашия град. Вярвам, че София е пример за това как със съвместни усилия и диалог могат да се постигат резултати“, допълни тя. 

Тя увери,че в момента се работи по точките на подписаното преди няколко месеца споразумение с КНСБ в сферата на политиките за социалния диалог, повишаването на заетостта, развитието на човешките ресурси, здравеопазването, културата, социалните дейности, образованието, бедността и подобряването на административното обслужване.  „Инвеститорите идват там, където има предвидимост, стабилност, по-добра инфраструктура и образовани кадри“, допълни Фандъкова. Тя посочи, че равнището на заетост в столицата е достигнало 76%, а безработица реално няма. 

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов отбеляза, че синдикатите ще бъдат винаги така устойчиви и ще продължават да се борят и да бъдат заедно във всичко, което правят. От трибуната поздравления за празника отправиха и представители на всички парламентарно-представени партии.

Гостите на тържеството можеха да посетят три специално изградени тематични зони: дигитален кът, в който бе представено новото електронно списание на КНСБ „Синди труд“ и мобилното приложение срещу нерегламентирани практики VOX. В отделна зона бе представена дългогодишната кампания, насочена към завършващите средно образование ученици „Моето първо работно място“.

В зелен кът бе представена най-новата инициатива на КНСБ „Помисли за природата“ . В Деня на Земята – 22 април, конфедерацията ще започне мащабна акция за засаждане на 30 хил. дървета в цялата страна. Освен нея, в рамките на новата кампания, ще бъдат реализирани още четири инициативи – „Почисти там, където живееш, учиш и работиш!, „Пести енергия и вода!“, „Изхвърляй разделно и рециклирай!“ и „Пази въздуха - използвай градския транспорт, отиди пеша, с колело или тротинетка до работното място!“ Детайлна информация за реализирането им и как всеки желаещ може да се включи, ще бъде публикувана на сайта на КНСБ и в страницата на кампанията във Фейсбук „Помисли за природата“.   

През цялата година КНСБ ще отбележи своя юбилей с над 100 инициативи в цялата страна – благотворителни, младежки, екологични.