КНСБ предлага България да ратифицира Конвенцията за премахване на насилието и тормоза на работното място

  • screen_shot_2019-11-15_at_101147

Кодексът на труда не съдържа определения за „тормоз“ и „насилие“ на работното място, включително и на база пол, както и мерки, насочени към предотвратяването им. Това може да се промени, ако България ратифицира Конвенция 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. Тя бе приета през тази година, в която се отбелязват 100 г. от учредяването на организацията.

На 25 ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените, обявен за такъв с резолюция на ООН от 17 декември 1999 г. Ето защо конфедерацията напомня, че ратификацията на Конвенция 190 е изключително важна стъпка в борбата с насилието.

КНСБ вече предложи преди месец на правителството да инициира законодателна инициатива за това. Аргументите за това са, че конвенцията създава ново трудово право – „..правото на всеки човек на работното място без насилие и тормоз, включително насилие и тормоз, основани на пола...“.

В нашето трудово законодателство, включително в други закони извън КТ, които регулират конституционното право на труд, такова право не е уредено. Нито пък е било предмет на обсъждане и договаряне на негови параметри и условия за реализация в колективни трудови договори.

Според Преамбюла на конвенцията това право обезпечава:  „..взаимното уважение и човешкото достойнство..“ , задача, която е в пълно съответствие с върховния принцип от Преамбюла  на Конституцията на Република България за „..правата на личността, нейното достойнство и сигурност...“.

Конвенцията въвежда определения на понятията „насилие и тормоз в света на труда“ и „насилие и тормоз,  основани на пола“. Чл.127 от КТ не съдържа задължения за работодателя или други лица да се въздържат, да не предприемат действия, които представляват „тормоз“ и „насилие“ по силата на определението на чл.1 от 190 МОТ. Няма подобни текстове и в ЗДСл, както и в други закони, които като цяло или частично регулират конституционното право на труд.

В Закона за защита от дискриминация има определение само за „тормоз“,  но то се различава от определението в чл. 1 от Конвенция 190, предвид, че в този закон тормозът (вкл. и този основан на пола) е уреден от гледна точка създаване на неравенство, неравнопоставеност. Докато в конвенцията той е свързан с друга специална цел  - „...причиняването на физическо, психологическо, сексуално или икономическа вреда...“

В конвенцията са обосновани редица съществени последици, свързани с тормоза и насилието:

„...отрицателно въздействие върху качеството на публичните и частните услуги и могат да попречат на хората, особено жените, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната сила и да се развиват професионално,..“;

- те „...влияят неблагоприятно върху психологическото състояние, физическото и сексуалното здраве на хората, чувството им за достойнство, семейната им среда и социалната среда,..“

Трябва да се отбележи, че конвенцията има всеобхватно приложение - прилага се за всички сектори, държавни, публични и частни, както във формалната, така и в неформалната икономика, независимо дали в градските или селските райони.

Тя обхваща ситуации, свързани с насилие и тормоз:

а) на работното място, включително на обществени места и в частни помещения, когато те са място на работа;

б) на места, където служителят получава заплата, ползва почивка за отдих или прием на храна, или използва санитарни помещения и съблекални;

в) по време на командировки, пътувания, обучение, събития или социални дейности;

г) в процеса на комуникации, свързани с работата, включително тези, предоставени от информационните и комуникационните технологии;

д) в жилищни помещения, предоставени от работодателя;

е) когато пътувате до и от работа.

За нас, като организация на работниците и служителите, е от значение и втори пласт от конвенцията, свързан с ролята и мястото на синдикатите в регулацията на обществените отношения свързани с труда. В редица нейни текстове в съзвучие с вижданията на МОТ е отбелязана, призната и утвърдена ролята на синдикатите в социалния диалог и значението на колективното договаряне въобще, а в частност и спрямо предотвратяването на явленията предмет на конвенцията.

 В няколко текста от конвенцията са очертани задълженията на ратифициралите я държави, чрез насочване към определени подходи, мерки и изисквания, за да се интегрира в националните законодателства и практики по възможно най-ефективния начин.

Чл.9, например, изисква от ратифициралите я държави да предприемат мерки, чрез които да ангажира работодателите „...да предприемат подходящи мерки, съобразени с нивото им на контрол, насочени към предотвратяване на насилие и тормоз на работното място, включително насилие и тормоз, основани на пола, и по-специално дотолкова, доколкото което е практически осъществимо...“