Пламен Димитров пред в. "Учителско дело": С ресурса, който ще получим от плана за възстановяване на ЕС, България може да стъпи на нови релси

- Г-н Димитров, каква е оценката на КНСБ за кризата породена от COVID-19 и последиците й? Кои от мерките, предприети от правителството ни за преодоляването им, бяха по предложение на КНСБ и какво още ще настоявате да бъде предприето в средносрочен план, за да се смекчи влиянието на икономическата криза?

- Безспорно е, че България се справи добре до момента със здравната част на кризата от гледна точка на пиковете и ненатоварването на здравната ни система със заразени, както и предотвратяването на повече смъртни случаи. Тази наша оценка със сигурност се споделя от хората и институциите и у нас, и извън страната ни. Що се отнася за социално-икономическите мерки, тук мненията са разделени. КНСБ смята, че икономическите мерки на този първи етап бяха задоволителни, в подкрепа на ликвидността на фирмите. Бяха предприети навреме като решения и механизми, но изпълнението им се забави и в момента буксува. В значителната си част парите не са стигнали до предприятията и до джоба на хората. И това е огромен проблем, който трябва да бъде подчертан.  

Нещо важно, което пропускат анализаторите е, че БНБ реагира доста адекватно в първите дни на кризата и осигури с бързи мерки сериозен ресурс от около 10 млрд. лв., който иначе щеше да изтече към съответните централи. Тези пари останаха в клоновете на нашата банкова система, за да могат да стигат до съответните клиенти и бенефициенти.

Една от най-успешните мерки, въпреки дългата словесна и медийна битка с представители на бизнеса, че тя няма да заработи, е 60:40. Заявките в момента към Агенцията по заетостта са за над 260 хил. души. Без тази мярка те нямаше да запазят работните си места, а работодателите да получат 60% от необходимите средства, за да ги задържат.

Сегашната картина показва, че новорегистрираните и останалите без работа, в резултат на пандемията, са малко над 90 хил. души. В началото на кризата бяха заплашени над 400 хил. работни места и новорегистрираните безработни растяха експоненциално. Стартът на мярката 60:40 обърна кривата на нарастване на дневния брой новорегистрирани. След въвеждането й около 60 хил. веднага се върнаха на работа, а 260 хил. души запазиха работните си места.

България всъщност единствена в ЕС има уникална мярка, която дава 100% защита на дохода на човека, когото запазваме на работа. В другите страни-членки работещите получиха защита на някакъв процент от дохода си.

Бързам да кажа, че ако преди месец и половина оценката ни беше изцяло позитивна за тази мярка, която започна много интензивно, в момента виждаме, че тя се задъхва сериозно в Агенцията по заетостта и в НОИ по отношение на плащанията. Да, хората имат перспектива за заетост, стабилност за семействата си, но не могат да видят всичко това в позитивна светлина, защото чакат пари вече втори месец. В следващите седмици е наложително да се подкрепят дирекциите в НОИ, които трябва да обработят документацията, за да се придвижат парите към хората.  

Като позитивна стъпка, която следва да отчетем, е фактът, че осигуряването на 1 млрд. лв. като допълнителни средства за  фонд „Безработица” имаше двуяка цел. От една страна, да финансира мярката и да запази работните места, от друга - да подкрепи бюджета на НОИ, за да може да плаща на новорегистрираните безработни, които не бяха предвидени. Има много коментари ще стигне ли този милиард. Оценките са, че 350 млн. лв. от вече наличните във фонд „Безработица” ще отидат, за да се подкрепят обезщетенията за безработица. Следователно, за мярката 60:40 остават 650 млн., в които трябва да вместим и новите мерки, освен тези, които ще продължат да действат до края на юни 2020 г. От следващия месец имаме съгласие туризмът и транспортният сектор да получат средства за подкрепа по мярка 80:20.

Още две мерки бяха договорени с подкрепата на КНСБ. Около 200 млн. лв. от ОП „Развитие на човешките ресурси” бяха пренасочени целево към автобусния транспорт като директна подкрепа за 6 месеца. Втората мярка касае безработните лица, които да бъдат наемани сезонно или на временна работа, като за целта на работодателя е осигурена минимална работна заплата и средствата за осигуровки, а фирмата ще доплаща за по-висока заплата. Тези няколко мерки на пазара на труда за нас са важни, защото отиват директно към хората, в подкрепа на заетостта и доходите.

- Кои предложени от Вас мерки не срещат подкрепа към момента?

- Сред мерките, които ще продължаваме да поставяме на дневен ред, са увеличаване на размера на минималното обещетение за безработица, което да стане 17 лв. на ден, а не 9 лв., както е в момента. За целта са необходими още 90 млн. лв. на годишна база. Друг важен проблем, който остана нерешен, е с изчерпания отпуск на голяма част от родителите, които трябва да продължат да гледат децата си. Кризата не е отминала, КНСБ ще продължи да настоява за осигуряването на целеви отпуск за гледане на дете до 14 г.

Важни за нас са и секторните мерки. Икономиката е инерционна система и 3-4 месеца в нея не са показателни какво се случва. До момента не сме видели цялото проявление на външните шокове, видяхме само на вътрешните. В индустрията, например, в някои сектори на услугите, които останаха наезасегнати на този етап, очаквам проявление на кризата през третото тримесечие. Тогава ще видим допълнителни спадове. Нашите оценки са за още 50 хил. души безработни. Дано не се стига до намаляване на заплати и още по-големи загуби за заетостта. Това очакване трябва да бъде управлявано с мерки. Трябват финансови инженкции и инструменти, за които имаме средства. Да не забряваме, че държавата ни все още не е емитирала дълг, актуализираният бюджет не е показал, че отива на червено, за да задействаме мерки за дофинансиране на 10 млрд. дълг, който може да емитира правителството. Към момента се рефинансира текущият дълг. Следователно, има доста голямо поле, гласувано от парламента, което е в ръцете на премиера и на финасовия министър за секторни мерки.

 - Как според Вас трябва да се използват средствата, които ЕС ни дава за възстановяване след кризата с COVID-19?

- С новите мерки от 1 юли 2020 г. за секторни програми и политики трябва плавно да влезем във възможностите, които вече ни дава и самият план за възстановяване на ЕС. Това, което трябва да гласува съвсем скоро Европейския съвет в 4-годишния план за въстановяване, са 750 млрд. евро за възстановяване, като 2/3 са грантове. За България това са 9,7 млрд. евро грантове и 3 млрд. евро заеми, които да бъдат достъпни на 1 януари 2021 г., а една част още през октомври тази година. Това са допълнителни пари, които трябва да бъдат добре програмирани към хората и икономиката, към най-уязвимите групи, в подкрепа в здравната система, на социалната, към заетостта и към фирмите.

В по-дългосрочен план за тези близо 12 млрд. евро, които идват допълнително и трябва да бъдат оползотворени в идните 4 г., част по-скоро трябва да има истински обществен дебат. Това трябва да е предизборният дебат за следващите 4 г., и КНСБ ще се опита да го постави. С този огромен ресурс можем да оправим цялата ни базова инфраструктура с много измерения – да се санира и модернизира. С друга част от средствата можем да направим трансформация на остарели производства, дигитализация и позеленяване, без от това да страдат хората. Ресурсът наистина е огромен, това значи да дадем шанс десетилетия напред икономиката ни да стъпи на нови релси, да стане модерна и се трансформира в конкурентоспособна. В предизборния дебат трябва да говорим за това къде да бъдат пробивите ни. В кои сектори България да търси конкурентните си предимства. Трябват целеви инвестиции в наука, изследвания, иновации, които да водят след себе си прагматични възможности. Тогава ползите ще се мултиплицират. С този голям ресурс могат да бъдат добре финансирани и социалните ни системи - здравната, пенсионната, социалната. Трябват още инвестиции и в образованието, макар че ангажиментите от страна на правителството към момента се изпълняват. Но може и има какво още да се направи.

Не съм сигурен, че дебатът ни с политическата класа ще е такъв, какъвто ни се иска, но ще се опитаме да го заложим, защото шансът, който в момента има България да бъде променена, е голям.

- 2020 г. е юбилейна за КНСБ. Кои са ключовите, силни и разпознаваеми характеристики за Конфедерацията, изградени през изминалите 30 години и с какви приоритети навлезе в новото десетилиетие на своето развитие КНСБ?

- През  всички тези години КНСБ е била двигателят и защитникът на ключови реформи в икономическата и социална сфера. Без тези реформи България далеч нямаше да е такава, каквато е  в момента. Има плюсове и постижения, които са  видими от поколенията, за това къде сме в момента.

Някои неща донесоха и щети на КНСБ, ние жертвахме част от своя имидж, част от своята атрактивност, заради компромисите, за да върви реформата напред. Приватизацията, например, не стана по най-добрия начин, за разлика от други държави от нашия блок. В България не успяхме да я защитим така, че да бъде в полза на хората. Други реформи бяха направени добре, макар и усещането да не е винаги такова. Когато имаше диалог и когато сме участвали във вземането на решения, реформите винаги са били по-добри, отколкото, когато не сме участвали. Пенсионната реформа, например, с всичките й недостатъци, не допусна пенсионерите да нямат доход. Здравната реформа, в която ние не участвахме като социални партньори, винаги е сочена като най-неуспешна.

И МОТ, и ЕКП дават висока оценка на постигнатото от нас в трудовото ни  законодателство в защита на работниците и служителите.

В която и реформа да сме участвали, винаги сме се стремили да смекчим социалната цена, решенията да бъдат по-работещи и в полза на хората.

В синдикалната ни работа най-важният и най-отличаващият ни знак са конструктивизмът и експертността. КНСБ винаги е залагала на конструктивния диалог, винаги сме предлагали решения, а не просто да критикуваме. Имали сме и имаме нелоша експертна мощ, която ни дава основание да се произнасяме компетентно, с аргументи по всички икономически и социални аспекти на политиките и решенията.

Защитата на работното място, на доходите, на човека, на неговите знания и умения, които да му дават гаранция и усещания, че и в следващите години ще е пригоден за заетост и няма да загуби своята работа са изконни ценности за КНСБ, които продължават да ни водят с натрупана мъдрост и занапред. Предизвикателствата са огромни, предвид промените и сериозните трансформации в икономиката, които предстоят. Хората искат сигурност, а животът от своя страна гарантира сигурна промяна. Нашето призвание е, предвиждайки промяната във всичките й измерения, да добавяме сигурност - социална, икономическа, на доходите, на семейството, на децата. 

- Настоящата календарна година е знакова и за СБУ, който също чества своята 30 годишнина. Как оценявате мисията и ролята на СБУ в съвремения синдикализъм, за защита на авторитета на учителя, за професионалното му израстване и усъвършенстване и в отстояването на устойчивост и новаторство в развитието на българското образование като цяло?

- Искам да поздравя всички членове на СБУ с 30-годишнината. За запазването на СБУ като най-големия и най-влиятелния отраслов синдикат в България най-голяма заслуга има неговото ръъководство, неговият председател д.ик.н. Янка Такева, но и всички членове. Беспорно, в такава година, когато се правят равносметки, трябва да кажем, че запазването и развитието на такава голяма организация, която няма аналог в синдикалното движение в България, е ценност. И СБУ по същия начин, както КНСБ, заложи на експертността, на професионализма, които стигат до сърцата и умовете на хората.

Всички си дават сметка, че СБУ е силен не само защото е многочислен, а защото винаги знае кое, кога и как да предложи и да защити с аргументи. И дори как да го наложи, когато няма чуваемост, както се е случило. Постигнатото като развитие за сектора, за хората в системата говори. Това е най-голямата атестация за СБУ какво може и той ще продължи, убеден съм, да го прави и занапред като иновативен двигател за все повече хора, които ще се сливат с тази кауза. Трябва да отбележа, че в последните години образованието случи и на министър. Красимир Вълчев е подготвен и диалогичен. Добър министър, с който СБУ работи успешно.

 - Как се справи според Вас образователната ни система в условията на дистанционно обучение поради COVID-19 пандемията?

 - Системата беше хвърлена в дълбокото в движение и трябвашие да научи този урок за едно денонощие. Случи се успешно. Адмирирам, че това стана благодарение на усилията на цялата система, но най-вече на усилията на учителите. Има какво да се подобрява, разбира се, в това уникално постижение, което скъси силно сроковете за навлизане на дигитализацията в преподаването. Много хора ми казват, че дистанционното обучение е подобрило осезаемо и позитивната оценка, особено на по-големите ученици, към системата и институцията училище.

 - Какво е посланието Ви към учителите?

 - Да продължават да показват верния път на децата и учениците, на бъдещето на нацията ни. Да бъдат толерантни и търпеливи, това все повече ще ни трябва в тези тежки времена. Учителят ще има все по-важна роля  и отговорности, с които трябва да се справя. На всички учители пожелавам да са здрави, силни и успешни в мисията си.