Пламен Димитров: По 40 -те точки, които обсъждаме с бизнеса и правителството ще се споразумеем

  • 150889_660_370

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ заяви позиции по следните теми:

Борба срещу сивата икономика

Илиана Беновска покани Пламен Димитров в студиото и му пожела ползотворна година, защото на него разчитат хората. Преди да започне с темата за дейността на синдикатите в политиката и икономиката, тя се сети за пожеланието на министъра на финансите Владислав Горанов към него – да се върнат към онова, което са правили с КРИБ и с Кирил Домусчиев за борбата със сивата икономика. Г-н Димитров припомни, че цялата минала година са направили редица стъпки в тази насока и смята, че има неща, които могат да бъдат видени като резултат. Той даде пример с приложението за телефон VOX KNSB, което до момента има 25 хил. изтегляния и над 100 сигнала за сиви практики, сред които плащане в плик, плащане на сиво, работа без договори и др. „Плашат ли се хората да ви сигнализират?“, попита водещата, а събеседникът й отрече и заяви, че колкото по-популярно става приложението, толкова по-лавинообразно растат сигналите. За Пламен Димитров най-важно е, че спазват обещанията си и натискат институциите НАП, Министерство на финансите и всички, свързани със сигналите, да направят това, което трябва. Като резултат, вече има редица решени сигнали и хората получават обратна връзка на телефоните си и разбират, че работи. Беновска попита защо не включат медиите в тази инициатива. Тя припомни също, че миналата седмица е предложила медиите да помогнат и в борбата срещу битовата престъпност, да няма момичета с прерязани гърла, изнасилени и убити деца и т.н. Водещата каза, че е била на представянето на приложението на КНСБ и все още не е толкова популярно, а според г-н Димитров това зависи от желанието и ангажираността на хората да подадат сигнал. „Законодателната власт също има какво да свърши.“, отбеляза той и припомни, че са дали набор от предложения за изменения в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закон за обществени поръчки и др. Един от секторите, в които миналата година са направили доста стъпки с партньорите си от Съюза на лицензираните автосервизи, е сектора за търговия и ремонт на авточасти, където сивия сектор е над 80%. „Конкретика има, стига някой да иска да я види.“, заяви Пламен Димитров, а Беновска допълни, че трябва да се действа.

Водещата припомни, че на влизане госта й си е стиснал ръцете с Емил Димитров – Ревизоро и цитира думите на Ревизоро, които определи като иносказателни: „Ние добре работим със синдикатите. Ще продължим да работим добре.“. Беновска попита Пламен Димитров какво е имал предвид новия министър на околната среда. „Нищо конкретно в новия му ресор. По-скоро за това, което правеше преди и то в контекстна на сивотата, борбата с контрабандни практики, с нарушения, неплащания на вноски на работници.“, отговори той.

Проблеми във ВиК сектора

Беновска каза, че утре ще се състои голям форум на КНСБ, на който ще се обсъждат проблемите на ВиК сектора, а сред поканените е заместник-министъра Николай Нанков. Стана ясно, че те отдавна има диалог между него, министерството и синдиката във ВиК сектора. Над 70% от работещите в този сектор са членове на КНСБ. Г-н Димитров смята, че е важно новият холдинг, който е приет през изминалата седмица от Министерски съвет като преструктуриране на системата, да се обсъди в детайли как ще се случи. Според него има много въпроси и неясноти, който хоратя трябва да чуят. На предстоящия форум ще присъстват и управителите на всички ВиК дружества и синдикалните лидери на КНСБ. Пламен Димитров поясни, че част от засегнатите теми ще бъдат как ще се случи целия процес на преструктуриране и как се изпълнява ангажимента на Министерството на регионалното развитие, че заплатите във ВиК сектора до края на този регулаторен период заплатите ще бъдат увеличени поне с 15%. Там нивата на доходи са ужасяващо ниски, по думите му, а вече има и повече от 1 ВиК дружества, в които няма ВиК инженер, което се равнява на това в една болница да няма лекар. Беновска попита какво е равнището на заплатите и стана ясно, че доходите на инженер варират между 650 до 900 лева.

Европейска минимална работна заплата

Водещата отбеляза, че от години КНСБ се опитват да накарат управляващите да се вгледат в казуса с европейската минимална работна заплата. Според г-н Димитров това сега няма как да не стане, защото един от шестте приоритета на новата Комисия и на Урсула фон дер Лайен е регулацията на справедливи минимални доходи. Тя е поела и политически ангажимент да направи всичко необходимо заедно с държавите членки това да се случи в следващите няколко години. Заради това Пламен Димитров е умерен оптимист за това, че ще има регулация, което е нужно на България. Той поясни, че става въпрос за рамкова директива и отрече спекулациите, че някой ще определи единна минимална заплата в Брюксел, което е невъзможно. Рамковата директива може да даде единна методика за определяне на издръжката на живота . Стана ясно, че в момента Евростат не изчислява колко е нужно за живота в България, Гърция, Германия и т.н., също така няма и еднаква кошница, а такава, която е специфична за регионите – в Гърция и Италия ядат повече риба, а на север – повече месо. Това трябва да бъде закрепено с общо европейско решение, според Пламен Димитров и спрямо тази кошница всяка държава да си мери и да казва колко процента от нея ще бъде минималната работна заплата. Беновска попита госта си дали до края на годината, което е дълъг срок за нея, КНСБ могат да накарат работодателите и управляващите добре да ги чуят и това да стане факт. Пламен Димитров припомни, че 14 януари стартира формално 6-седмичния срок, в който Комисията е поискала от европейските социални партньори, синдикати и работодатели. Той каза, че е член на Управителния съвет на Европейската Конфедерация на Профсъюзите и следващата седмица те ще формират позицията си на преговори, които Комисията иска да чуе от тях какво могат да предложат като регулация на европейско ниво. В случай, че 6 седмици след това няма обща позиция, Комисията започва да законодателства самостоятелно. Беновска коментира, че на вътрешно ниво в България не могат да достигнат до единно становище, а събеседникът й отбеляза, че на европейско ниво има много практика и опит, както и противоречия, но Източна Европа се нуждае много от такъв механизъм за стимулиране колективното трудово договаряне, който е единствения механизъм, чрез който справедливо може да се разпредели продукта и съответно да има справедливи заплати.

Беновска попита дали пак като искат нещо да постигнат, ще трябва да се срещат с министър-председателя Борисов, за да се стигне до общо становище. За г-н Димитров първо е важно да се прехвърли моста в България. Той обясни, че вече 6 месеца готвят тристранното споразумение между синдикатите, бизнеса и правителството, а от началото на годината са имали 2 доста пространни срещи, на които са се родили доста консенсусни виждания, но не са били медийно обявени. Присъствали са вицепремиера Дончев, съответните ресорни министри, лидерите на бизнеса и двата синдиката. „Смея да твърдя, че по много от въпросите има придвижване.“, заяви г-н Димитров и допълни, че е умерен оптимист. На въпрос на водещата за срока за тези разговори, стана ясно, че той е бил до края на януари да постигнат съгласие. Беновска припомни, че това са 40 точки, а Пламен Димитров каза, че много от тях вече са били съгласувани, но са останали тежки въпроси като болничните.

Предложението българите да бъдат проверявани на границата дали са в болнинчен

Водещата попита дали е вярна информацията, че повече са били болни държавните служители, отколкото частните. Пламен Димитров помоли да не се измислят нови новини и обясни, че най-дългите болнични и най-много влияние върху хазната оказват болничните над 15 дена, за които не знае дали са били на държавни или частни служители.

Беновска попита събеседника си как гледа на предложението, което на нея й се струва малко безумно, граничните власти да проверяват дали пътуващите са в болничен или не. Пламен Димитров поясни, че контрола дали някой е напуснал или се е върнал в България става само на летищата. Водещата сподели, че е разпрала предложението, че ако пътува до Гърция при искането от граничаря на лична карта и талон, той ще я попита дали е в болничен или не. Събеседникът й обясни, че трябва да има същата информационна система както когато се минава на летищата. Тази система дава сведения дали някой е в държавата или не. Беновска попита кой след това ще проверява дали си в болничен или не. Стана ясно, че това би трябвало да е НЗОК и на НОИ, които в момента си поделят как точно да се организира.

Пламен Димитров каза финално по темата за заплатата – минималната заплата трябва да бъде договаряна, за което нямат различия с АИКБ, КРИБ и властта и припомни, че това е една от точките в исканото споразумение. „За какъв срок сте оптимист?“, попита Беновска, а госта й отбеляза, че Германия е заявила, че това ще й бъде приоритет. Пламен Димитров се надява, че до края на годината ще има продукт на европейско ниво, за който се надява да е рамкова директива за стимулиране на колективното договаряне и справедливи заплати, а не само за минималната заплата.

Зеления пакет

Беновска попита какъв е интереса към зеления пакет. Пламен Димитров го определи като ужасяващо и безумно действие, с което новата президентка на ЕК обслужва бизнес интереси. Според него това е самоубийствено за цяла Източна Европа и в частност за България. „Това, което се предлага, ще убие българския бизнес, не само енергийния и транспортния, и земеделието.“, заяви г-н Димитров и обяви, че за зелената сделка са предложили час по-скоро да има национален форум. Преди Нова Година е имало разговори с президента Радев и с премиера Борисов с призив двамата да нямат различни позиции навън и да кажат, че България не може да приеме подобна сделка, ако не се ревизират емисиите, защото иначе ще се наложи да затваряме рудници и ТЕЦ-ове на газ. Преди този форум, КНСБ имат няколко работни срещи, които трябва да бъдат завършени през януари. Синдикатите искат постоянно действащ орган, в който да участват всички ръководители на парламентарните групи, шефа на БАН, секретарят на президента, т.е. да има политически борд за справедлив преход, в който България да формулира ясно своите позиции, за да няма спекулация и опозиционно говорене, защото тази тема ще се върне като бумеранг към всеки, който си позволи да спекулира с нея, без значение от политическата ориентация. Беновска подчерта, че медиите са насреща за помощ по обсъдените от тях теми. Така завърши разговорът между Пламен Димитров и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 19 януари 2020 година.