Виолета Иванова от ИССИ на КНСБ в интервю за в. "Дума": Бедните стават все по-бедни

 

- Г-жо Иванова, данните сочат, че издръжката на живота е намаляла с две кисели млека - с три лева на човек. Към второто тримесечие на 2020 г. тя е съответно 626 лв. на човек и 2504 лв. за четирима. Това намаление повод ли е за гордост в най-бедната страна на ЕС?

- С тези 2504 лв. четиричленно домакинство може да си позволи покриване на разходите за храна, поддържане на дома, за облекло, за образование, здравеопазване. Всеки член на това домакинство има своята тежест и количество - функция от цените, които се измерват за съответния период. Т.е. всеки има своя издръжка и сборът от нея за четиримата представлява тези 2504 лв. За дете до 13-годишна възраст сумата е 536 лв., например. Да, от началото на годината има намаление на общия темп в изменението на издръжката на живота с около половин процент спрямо декември миналата година. Но, когато прегледаме по-задълбочено, се наблюдава ръст спрямо юни миналата година с 2,3%. Тоест издръжката на живота на годишна база продължава да нараства и това нарастване е за средното българско домакинство. 

Пламен Димитров пред БНТ: Демократичният протест е изконно право

 - Подкрепяте ли протестите?

- Все едно да питате дали подкрепяме политическите партии. Има много хора и много искания на площада. Демократичният протест е изконно право и ако някой го поставя под съмнение, не е демократ и няма място в нашите институции. Няма как някой да се обяви против хора, които свободно и с тяхната воля са излезли да кажат какво искат.

 От тази гледна точка, базата за този протест, според нас, е социална. Това, че в София в момента са излезли 15 или 20 хил. души, никой не знае колко точно, но едно сериозно множество, значи само, че исканията им трябва да бъдат чути. Че властта трябва да си отвори ушите и да слуша какво иска площадът. А всъщност исканията на много от хората са да живеят по-добре. Казано съвсем просто значи – социални искания, доходи, работни места, гаранции за техния малък бизнес. Неща, които може би са известни, но може би не се случват по най-правилния начин, след като хората са недоволни.

Веднага трябва да кажа, че нашата декларация от вчера с работодателите е за ненасилие. Най-важното изречение в нея е, че ние апелираме към всички, които са на площада, правоохранителните органи, провокаторите, има и такива, видяхме ги  и вчера – с качулки и без качулки, да бъдат изведени от площада, за да не опорочават протеста и да не допускаме каквото и да е насилие, защото това не е в рамките на демократичните практики. Как ще се развие протестът, зависи и от институциите, доколко ще седнат на масата и ще чуят това, което искат хората.

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов в интервю за в. "Дума": Промените в КТ трябва да са съобразени с липсата на кадри и с приети международни актове

 

- Г-н Христов, сега, когато има фалити, безработица, задължителни отпуски, бедност, правителството реши да прави промени в Кодекса на труда, вместо да предложи нови мерки за излизане от кризата. Как гледа КНСБ на подобна намеса в трудовата конституция, май я приема? 

- Още по времето на бившия министър на труда Бисер Петков бяха сформирани две работни групи, а работни разговори имаше още от края на 2018-а. Коалиционното правителство на ГЕРБ е заложило в своята политическа и управленска програма промени в КТ за работното време и социалния диалог, затова се стигна до този законопроект. Той вече мина през Комисията по трудово законодателство в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него обаче има текстове, които противопоставят социалните партньори. На първо място са въпросите, свързани с колективното договаряне. Има съпротива срещу разпростирането на колективните договори, сключени на секторно и браншово равнище, което не е в унисон с другото виждане на работодателите. 

- Доста е робовладелческо искането на бизнеса за 300-часов извънреден труд, вместо досегашните 150 часа. Ще го допуснете ли?

- Тези договорки няма да имат действие спрямо всички работници и служители в съответните браншове и отрасли, ако го няма разпростирането на колективните договори. Боричканията около това не са от вчера. Очевидно процесът с колективното договаряне върви трудно, малко мудно, има съпротива основно от бизнеса. Как ще процедира държавата, ще видим. 

Шарън Бъроу, генерален секретар на МКП, пред БНТ: Подкрепящи мерки за работещите трябва да се съхранят като превенция срещу бъдещи шокове

БНТ: Г-жо Бъроу, колко хора загубиха работните си места по света и в Европа, заради пандемията?

Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Знаем, че са застрашени и могат да бъдат загубени 300 милиона работни места по света. Наше проучване показва, че 87% от синдикалните структури по света казват, че компаниите правят съкращения. Няма страна, в която фирмите да не освобождават работници. А САЩ и Европа са най-засегнати. Разбира се, въпросът е колко и какви са социалните защити за освободените вече хора. За България знаем, че имате една много добра мярка като 60 към 40 и тя гарантира 60 на сто от осигурителния доход на хората. И е хубаво тази мярка да продължи и през целия процес на възстановяване, за да не се окажем в сходна ситуация след 5 или 10 години.

Пламен Димитров пред в. "Учителско дело": С ресурса, който ще получим от плана за възстановяване на ЕС, България може да стъпи на нови релси

- Г-н Димитров, каква е оценката на КНСБ за кризата породена от COVID-19 и последиците й? Кои от мерките, предприети от правителството ни за преодоляването им, бяха по предложение на КНСБ и какво още ще настоявате да бъде предприето в средносрочен план, за да се смекчи влиянието на икономическата криза?

- Безспорно е, че България се справи добре до момента със здравната част на кризата от гледна точка на пиковете и ненатоварването на здравната ни система със заразени, както и предотвратяването на повече смъртни случаи. Тази наша оценка със сигурност се споделя от хората и институциите и у нас, и извън страната ни. Що се отнася за социално-икономическите мерки, тук мненията са разделени. КНСБ смята, че икономическите мерки на този първи етап бяха задоволителни, в подкрепа на ликвидността на фирмите. Бяха предприети навреме като решения и механизми, но изпълнението им се забави и в момента буксува. В значителната си част парите не са стигнали до предприятията и до джоба на хората. И това е огромен проблем, който трябва да бъде подчертан.  

Нещо важно, което пропускат анализаторите е, че БНБ реагира доста адекватно в първите дни на кризата и осигури с бързи мерки сериозен ресурс от около 10 млрд. лв., който иначе щеше да изтече към съответните централи. Тези пари останаха в клоновете на нашата банкова система, за да могат да стигат до съответните клиенти и бенефициенти.

Една от най-успешните мерки, въпреки дългата словесна и медийна битка с представители на бизнеса, че тя няма да заработи, е 60:40. Заявките в момента към Агенцията по заетостта са за над 260 хил. души. Без тази мярка те нямаше да запазят работните си места, а работодателите да получат 60% от необходимите средства, за да ги задържат.