Пламен Димитров: По 40 -те точки, които обсъждаме с бизнеса и правителството ще се споразумеем

  • 150889_660_370

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ заяви позиции по следните теми:

Борба срещу сивата икономика

Илиана Беновска покани Пламен Димитров в студиото и му пожела ползотворна година, защото на него разчитат хората. Преди да започне с темата за дейността на синдикатите в политиката и икономиката, тя се сети за пожеланието на министъра на финансите Владислав Горанов към него – да се върнат към онова, което са правили с КРИБ и с Кирил Домусчиев за борбата със сивата икономика. Г-н Димитров припомни, че цялата минала година са направили редица стъпки в тази насока и смята, че има неща, които могат да бъдат видени като резултат. Той даде пример с приложението за телефон VOX KNSB, което до момента има 25 хил. изтегляния и над 100 сигнала за сиви практики, сред които плащане в плик, плащане на сиво, работа без договори и др. „Плашат ли се хората да ви сигнализират?“, попита водещата, а събеседникът й отрече и заяви, че колкото по-популярно става приложението, толкова по-лавинообразно растат сигналите. За Пламен Димитров най-важно е, че спазват обещанията си и натискат институциите НАП, Министерство на финансите и всички, свързани със сигналите, да направят това, което трябва. Като резултат, вече има редица решени сигнали и хората получават обратна връзка на телефоните си и разбират, че работи. Беновска попита защо не включат медиите в тази инициатива. Тя припомни също, че миналата седмица е предложила медиите да помогнат и в борбата срещу битовата престъпност, да няма момичета с прерязани гърла, изнасилени и убити деца и т.н. Водещата каза, че е била на представянето на приложението на КНСБ и все още не е толкова популярно, а според г-н Димитров това зависи от желанието и ангажираността на хората да подадат сигнал. „Законодателната власт също има какво да свърши.“, отбеляза той и припомни, че са дали набор от предложения за изменения в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване, Закон за обществени поръчки и др. Един от секторите, в които миналата година са направили доста стъпки с партньорите си от Съюза на лицензираните автосервизи, е сектора за търговия и ремонт на авточасти, където сивия сектор е над 80%. „Конкретика има, стига някой да иска да я види.“, заяви Пламен Димитров, а Беновска допълни, че трябва да се действа.

Пламен Димитров: Парите от втората пенсия да се местят в НОИ до пенсионирането

 

  • Image_8011568_302

Осигурителният институт да поеме пак първите 3 дни от болничните - това предлагаме заедно с бизнеса в плана с 40-те мерки, казва президентът на КНСБ Пламен Димитров

Още акценти от интервюто:

  • Да се връща част или целият данък общ доход на бедните работници
  • Борисов и Радев да заровят томахавката и да работят за обща позиция по зелената сделка на ЕС, която ще ощети много България
  • Няма причина НОИ да намалява пенсията с 20% за целия период, ако човек е нямал осигурителни вноски за определено време
  • Заплатите във всички фирми с над 50 служители трябва да се плащат по банков път
  • Предлагаме заселване на български семейства от Украйна и Молдова

- Г-н Димитров, синдикати и бизнес договорихте 40 мерки и миналата сряда заедно отидохте при премиера Бойко Борисов да му представите предложенията за промени в осигуряването, социалните помощи, болничните, енергетиката и внос на работници. Освен най-атрактивното за хората - да се връща данък общ доход на бедните работници, какви са другите ви оферти към държавата?

- Проектоспоразумението е за реформи с 40 мерки в четири области - бизнес средата, енергетиката, демографията и пазара на труда и социалната сфера, които според нас е важно да се изпълнят до края на мандата на правителствот

Преговорите продължиха дълго, при това на най-високо ниво. Предложихме на премиера Бойко Борисов да финализираме споразумението, което му бе връчено преди местните избори, до края на януари.

Едно от исканията на работодателите е за болничните. В споразумението е записано, че първите 3 дни от болничните ще се плащат отново от НОИ. Това е крехко съгласие, а срещу него стоят други ангажименти, които бизнесът припозна в нашите искания. Сред тях е възстановяване на част или целия данък общ доход за бедните работници

- Как точно да става това?

- Изказът засега е доста общ, защото предстоят експертни разчети.

Предлагаме и създаване на поне 5-годишна програма за базови и дигитални умения на работещите, както и програма за трайно връщане и заселване на българи от Украйна и Молдова заедно със семействата им.

Всяка мярка изисква експертна и детайлна работа. В началото на януари, под общата координация на вицепремиера Томислав Дончев, ще чуем отделните министри.

- Ще искате ли затягане на контрола при болничните?

- Има много варианти. Едно от предложенията, които обмисляме, е възможността през колективното трудово договаряне да се доплаща от работодателите. Дори първите три дни да се върнат в НОИ, ще се плащат 80% от възнаграждението. Във Франция например, независимо че се плащат болничните от съответната осигурителна институция в размер на 80% - колкото дава и НОИ при нас от четвъртия ден, бизнесът доплаща в зависимост от колективните договори още 20%. Така болният получава почти 100% от заплатата си/

Някъде дори плащат и средства за лекарства и изследвания. По този начин и контролът може да стане двоен.

- По коя тема няма да отстъпите по време на преговорите?

- Няма да приемем предложението на работодателите да не се получават обезщетения от осигурителната система, когато не са внесени осигуровките. Това е абсурдно. Този проблем трябва да се реши по друг начин - да се намали срокът, в който фирмите могат да начисляват и да обявяват в НАП дължими вноски, без да ги плащат. В момента няма срок за внасянето на вноските, а след 5 г. изтича давностният срок и те вече не са дължими. Това създава много предпоставки за злоупотреби. Над 450 фирми, по данни на НОИ, злоупотребяват с болнични и обезщетения за майчинство по този начин - заявяват ги, но не ги плащат, а теглят от системата. Законът трябва да се промени - в срок от три месеца фирмата да заяви и да плати осигуровките. След това трябва да има санкция или поне проверка. Това е още една мярка не само за болничните, а за цялата система, в която трябва да се затегне контролът.

- Това предложение срещна принципна подкрепа от финансовия министър Владислав Горанов, когато представихте 20 мерки срещу сивия сектор. Какви са останалите?

- Всички фирми с над 50 служители трябва да плащат заплатите по банков път. Трябва да има и натиск към банките за по-прилични такси и комисиони. Банковата система през тази година ще отчете рекордна печалба, и то при ниски лихви.

Пакетът от мерки, които предлагаме, е в няколко ключови области - в Кодекса на труда, Кодекса на социалното осигуряване и Закона за обществените поръчки. Целта е да се премахнат практиките на недекларираната заетост.

Обратното начисляване на ДДС е мярка, която финансовото министерство отдавна развива като механизъм, но с доста плахи стъпки. Можеше отдавна да бъдат обхванати много повече сектори.

 Предлагаме и да се въведе законова закрила за работник, който е уволнен заради сигнал срещу некоректен работодател.

Това е в съответствие с текстовете на приетата през октомври Директива на Европейския парламент относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на съюза.

23-24 млрд. се въртят на сиво. Дори да се полагат системни усилия, тези 21% няма как да слязат бързо под 10%. Затова излизаме с този пакет от мерки за изсветляване на икономиката. Дори свалянето наполовина на сивия секор означава 12 млрд. да бъдат извадени на светло

В сивия сектор има един специфичен бранш - търговията с авточасти и автомобили. По данни на самите лицензирани автосервизи 80% от бранша е на сиво. Надявам се мерките, които предлагаме за този бранш, да бъдат отразени в новия закон, който министърът на транспорта има намерение да внесе. Те са свързани както с подготовката на водачите, така и с качеството на ремонтите и авточастите и с начина на регистрация в този сектор. Според Асоциацията на загиналите при катастрофи при почти всички случаи с летален финал на пътя има замесен елемент на неизправност на автомобила. Това е ужасяващо, тук говорим за човешкия живот.

- Минималната заплата от години е препъникамък в преговорите между вас, бизнеса и държавата. Предлагате тя да е по икономически сектори, но как ще се формира?

- Това е едно от трудно постигнатите предложения, защото имахме различия. Това е компромисен текст, бизнесът  първоначално предложи да няма минимална заплата, да се договаряме по икономически дейности, а най-малката от тях да е минималната за страната. Това ние не можем и няма да го приемем. Договорихме се да има минимална заплата за страната, по която да се договаряме всяка година, а не някой да я определя административно. Паралелно с това ще договаряме минимална заплата по икономически сектори и по 3 категории персонал - ниско -, средно – и висококвалифициран

Първоначално ще стъпим на класификатора на минималния осигурителен доход. Ще има и почасови ставки, а не една. Договарянето няма да е лесно, но има върху какво да стъпим. Когато постигнем договореност, тогава ще предложим да отпаднат и минималните осигурителни доходи, които ще бъдат заменени от новия механизъм за минималните заплати.

- Новият социален министър Деница Сачева заяви, че е готова отново да отвори дебата за изплащането на втората пенсия. Какво ще е вашето предложение?

- Това е много важен въпрос, защото 17 хил. жени ще имат право да се пенсионират по втория стълб още в средата на 2021 г. Те трябваше отдавна да знаят какво и как ще им предложи този втори стълб. Вече 18 г. се трупат пари в партидите, а те са изпуснали срока, в който, ако преценят, да прехвърлят своите пари към първия стълб.

Бързайки, не трябва да се взимат грешни решения. Още при въвеждането на тристълбовия модел искахме при втория да има солидарност в капиталовите схеми, какъвто е моделът в цяла Западна Европа.

Вторият стълб има място в системата с всичките си предизвикателства и въпросителни, които излязоха в публичното пространство. Напрежението не трябва да се нагнетява излишно, преди да се сложат всички истини на масата. Натрупванията във втория стълб минават през две фази. През първата половина на периода има линейна зависимост на времето и парите. През втората половина растат по-бързо и правата, и парите. Сега сме в първата половина, а хората трябва да разберат дали и кога две ще бъде повече от едно

Убеден съм, че  двете пенсии ще бъдат повече от една в края на един пълен цикъл от 37-годишно натрупване. Сега това може да е само твърдение, но то трябва да се казва.

От друга страна, през цялото време ние искаме повече прозрачност във фондовете. Искаме информацията, която дават на хората, да е простичка, с конкретни числа, да не е само веднъж в годината, да няма дялове, от които никой не разбира. Категорични сме, че накрая от втория стълб трябва да получим най-малко брутните суми, които сме внасяли през годините.

Важно е всеки да знае каква е доходността му през всичките години, защото при минусова мога да помисля дали да не сменя фонда. Това ще е осъзнато действие, защото ще виждам, че друг фонд ми дава по-добра доходност.

Нашето искане е правото на избор за прехвърляне в НОИ да не е 5 г. преди пенсионирането, а да е в момента на пенсиониране. Така аз ще мога да преценя дали да отида в НОИ с всичките ми парички, или да остана в един или друг фонд. Предложенията ни винаги са били за правото на избор на хората.

Има и една друга истина, която НОИ не иска да чуе, но фондовете са прави - че няма причина да ми намаляваш пенсията с 20 процентни пункта за месеците, когато няма вноски в системата. Законът трябва и в тази част да се промени, защото иначе хората ще са сериозно ощетени.

- Каква трябва да е позицията на държавата по “зелената сделка”, която представи новата шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен?

- За мен това е темата на темите, която ще занимава и България, и целия Европейски съюз през следващите поне 12 месеца. Бързам да направя уговорката, че много добре разбираме, че на мъртва планета няма работни места. Борбата с климатичните промени безспорно е глобален въпрос и не е без значение. В същото време, когато ЕС изпуска 9% от глобалните емисии, а на форума в Мадрид големите замърсители - САЩ и Китай, казаха, че не им пука, с този план ние се самоубиваме ритуално.

Дори да стигнем 0% емисии през 2050 г., останалите 91% пак ще убият планетата.

Вярно е, че ще има въглероден данък, но това, което ще идва от Сърбия, Македония и Турция, ще го дишаме ние. Този зелен радикализъм е изключително неразумен. На този глас трябва да се отговаря разумно, премерено и най-вече целесъобразно. Виждам зелен бизнес интерес в това, което се предлага в момента, и той не е от Източна Европа

Надявам се още през януари, когато се представят мерките, държавите- членки да бъдат далеч по-критични. Това поискахме и от премиера Бойко Борисов, и от президента Румен Радев. Изключително е важно по тази тема да се загърбят различията, да сме единни и да отстояваме интереса си.

Естествено, има и други важни цели, които България трябва да постигне - членството в ЕRM-2, в Шенген, в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Те трябва да вървят заедно - да говорим какво не може да бъде приложимо, какво е възможно и срещу каква цена.

От новата зелена сделка, за която се говори, че ще привлече 3 трилиона евро, България, като най-потърпевша, трябва да успее да получи много повече ресурси от всички останали държави- членки. Апелът ни към двамата държавни мъже бе по тази тема да заровят томахавката. Синдикати, бизнес, правителство, депутати и всички институции трябва да действаме като една машина, защото залогът е прекалено голям. Залогът е България. Може да звучи високопарно, но е факт.

Пламен Димитров: КНСБ иска от Борисов и работодателите ДОД на бедните да се връща в края на годината

 

  • bbpd

Интервю на Илиана Беновска с президента на КНСБ Пламен Димитров след церемония по отбелязването на 140 г. от зараждането на синдикалната дейност в България от 19-ти декември 2019 г.

Илиана Беновска: Може ли да кажете принципно, все пак Вие си давате сметка, на тази среща, която имахте с министър-председателя вие и работодателите стигнахте ли до заключение от какво КНСБ няма да отстъпи  би ли могло казусът с болничните дни да бъде разменен, ако мога така да се изразя – работодателите да постигнат тяхното желание, но вие да получите друг ваш приоритет? Кой е вашият приоритет?

Пламен Димитров: Не мисля. Ако видите текстовете в това споразумение, ще видите една новина, която никой не ви казва в момента, аз ще ви я кажа сега и тя е по-значима от болничните?

Илиана Беновска: Коя?

Пламен Димитров: Това е възстановяването на данъка в края на годината на нискодоходните работници. Да, ама някой ще каже, че ГЕРБ са казали, че данъците няма да се променят. Да, но ние сме се разбрали с бизнеса, че това е едно от общите ни предложения, тоест невъвеждането на необлагаем минимум, както ние го искахме, но имаме съгласие с бизнеса и това стои като точка там.

Илиана Беновска: Това ваше предложение ли е?

Пламен Димитров: Наше предложение е и то е обвързано с болничните. Така че няма решение докато няма общо решение.

Илиана Беновска: Как е обвързана с болничните?

Пламен Димитров: Всички точки, отново казвам ...

Илиана Беновска: Ще размените ли?

Пламен Димитров: Нищо няма да се разменя. Ние сме направили своите компромиси вътре. Ако смятате, че ние сме дали нещо ето така, без да вземем – не. Вътре има и конкретни неща, свързани с минималните осигурителни доходи – ще бъдат отменени, ако и когато ние седнем на масата и там има конкретни ангажименти за минималните работни заплати по икономически дейности, ние сме се съгласили за това. Достатъчно сериозно ви казвам, трябва да се обърне сериозно внимание. Вътре има маса мерки ...

Илиана Беновска: А кака е свързано с болничните възстановяването на данъка на нископлатените?

Пламен Димитров: Казвам, че мерките, които са предложени там, са балансирани в една или друга посока. Като стимулираме бизнеса по един начин от другата страна той ще поеме ангажимента да договаря заплати всяка година, това пише там, препоръчителен индекс на договаряне на работните заплати в частния сектор, който се договаря ежегодно на национално ниво. На това се е съгласил бизнесът. Има редица неща, не искам да ги преразказвам, защото трябва все пак да чуем какво ще каже и третата страна. Затова и до момента не сме ви го раздали това проектоспоразумение, за което сме се разбрали преди 4 месеца.

Илиана Беновска: Какъв срок има все пак за решаване?

Пламен Димитров: Януари. До края на януари всичко това, за което ви говоря, трябва да бъде предоговорено с участието на съответните министри, 4-5 министъра трябва да се включат минимум – на икономиката, на труда, на здравето, енергийният, ще сбъркам още колко, образователния, социалния. Така че това сме се разбрали и вицепремиерът Дончев е този, който ще координира целия процес от тяхна страна, ние участваме на ниво президенти, тоест на ниво не експерти, а на ниво президент, така сме го договорили, и работодателите. Тоест това е политическо споразумение, тук няма експертни разменки, има политически ангажименти на най-високо ниво, там са участвали Велев, Домусчиев, Радев, аз, Митко Манолов, директно!

Илиана Беновска: Това ще бъде форматът на преговорите, нали така?

Пламен Димитров: Това ще бъде форматът на преговорите, затова искахме ниво поне вицепремиер срещу нас.

Янка Такева: Трябва да се направят промени в структурата на МОН

  • 01

Трябва да се направят промени в структурата на Министерство на образованието. Дълбоко съм убедена, че който и да стане министър, ако остави този екип, отново ще имаме подобни сценарии. Това каза Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители в предаването „Тази сутрин” по bTV по повод рокадите в образователното министерство.