Дистанционен курс "Специфики в колективното трудово договаряне в сектор Металургия“ стартира от 12 октомври

 

Онлайн обучение "Специфики в колективното трудово договаряне в сектор Металургия“ започва от 12 октомври. Курсът е безплатен и е насочен към заети лица. 

Всички дистанционни курсове на КНСБ се провеждат само в онлайн форма. Всеки участник ще има достъп до курса в рамките на 2 седмици, като в този период платформата ще е достъпна 24 часа в денонощието. Всеки участник ще влиза с индивидуална парола за достъп, издадена от администратор. Единственото условие е да имате достъп до интернет и да ползвате компютър или мобилно устройство.

Провеждането се финансира по проект: „Подобряване на адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“.

Два колективни трудови договора бяха подписани с община Варна

Два колективни трудови договори в сферата на социалните дейности и в сферата на културата бяха подписани на 1 октомври в сградата на Община Варна от кмета Иван Портних, Анна Ковачева – областен координатор на КНСБ – Варна, Васил Василев – председател на СРС на КТ „Подкрепа“ и Веселин Рашев -председател на ИК на Съюза на българските учители.

В КТД в сферата на социалните дейности е предвидено увеличаване на индивидуалните работни заплати, което да се извършва на базата на постановление на МС и на условия, регламентирани в КТД 2020-2022, като това става автоматично от датата на влизане в сила на актуализирания размер на минималната работна заплата, като за 2021 г. минималният праг е 650 лв. Договорените и действащи към датата на сключване на този КТД размери на индивидуалните основни работни заплати се увеличават с не по-малко от 5 %, считано от 1 януари 2021 г. Страните поемат ангажимент ежегодно да договарят възможност за актуализиране на размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения.

Честит рожден ден, г-н Президент!

 
Днес рожден ден празнува президентът на КНСБ Пламен Димитров.
 
Неговата неизчерпаема енергия, далновидност и отдаденост на каузата движат конфедерацията напред в борбата за социална справедливост, по-високи доходи и по-добър живот на трудовите хора. 
 
Пожелаваме му здраве, поводи да се усмихва, професионална удовлетвореност, време за пътешествия и за любимите хора.
 
Честит празник!

Пламен Димитров пред конференцията „Нашата социална Европа – силни заедно“: Подкрепяме рамкова директива за минимални заплати

КНСБ приветства инициативата на ЕК да постави в началото на мандата си такъв важен приоритет, като справедливото и достойно заплащане труда на европейските граждани и предприемането на първи стъпки за реализиране на намеренията чрез консултиране със социалните партньори. Според нас трите процеса - нарастване на минималната работна заплата, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите трябва да вървят успоредно, в единство и да бъдат стимулирани през съответните правни механизми.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на онлайн конференцията „Нашата социална Европа – силни заедно“, която се провежда в рамките на председателството на Германия на ЕС. Димитров участва в дискусия, посветена на Колективно договаряне и минималните заплати в Европа, чийто домакин бяха Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) и Конфедерацията на германските синдикати (DGB).  

Димитров подчерта, че КНСБ напълно подкрепя призива на Eвропейската конфедерация на профсъюзите „за силен правен инструмент под формата на рамкова директива, която да гарантира, че държавите-членки ще предприемат необходимите действия, следвайки ясно определени цели“. Освен това се предлага тя да бъде допълнена с Препоръка на Съвета. „Рамковата директива следва да утвърди обвързващи за всяка държава-членка цели, а придружаващата я Препоръка на Съвета да предложи допълващи, необвързващи методи за постигането на тези цели. Този подход има предимството, че от една страна има принудителна сила, а от друга - правна приложимост. Рамковата директива задължава държавите членки да осигурят постигането на желаните цели, но в същото време позволява на всяка от тях, в консултация със социалните партньори, да приложи предпочитания микс от правни, финансови и политически мерки за постигането на нужните резултати на изхода“, обясни президентът на КНСБ.

Според КНСБ Европейската конфедерация е предложила добър вариант за обвързващ механизъм на минималната работна заплата. Анонсираният двоен праг „МРЗ да не бъде по-малка от 60% от медианната и от 50% от средната работна заплата“ дава възможност всяка държава да прилага този механизъм на обвързване, независимо от националната специфика в разпределението и диференциацията на заплатите, изтъкна президентът на КНСБ. Той обясни, че КНСБ напълно подкрепя тезата на ЕКП, че мерките, които се вземат по отношение на стимулиране на колективното трудово договаряне (особено на секторно ниво) и нарастване на МРЗ до нивото на „заплата за издръжка“ трябва да преследват възходяща конвергенция на работните заплати и условията на труд.

ВИЗИЯ НА КНСБ ОТНОСНО ДАНЪЧНАТА СИСТЕМА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Какво промени предлагаме?

  1. Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
  2. Въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
  3. Въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
  4. Намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;

 Защо предлагаме тези промени?

  1. За да гарантираме повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и да повишим тяхната реална покупателна способност;
  2. За да стимулираме потреблението и реалния икономически растеж;
  3. За да постигнем по-справедливо съотношение между приноса на преките и косвените данъци в държавния бюджет;
  4. За да ограничим негативния ефект от кризата „COVID-19” върху гражданите;

 Кой колко ще спечели и кой колко ще загуби?

  1. Ако получавате 1000 лв. работна заплата, ще разполагате с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагаме в прякото облагане на вашите доходи;
  2. Освен това, по линия на косвеното облагане, вашите разходи ще намалеят средно с 334 лв. на година в резултат на промените, които предлагаме в ДДС;
  3. В резултат на (1) и (2) общата допълнителна сума, с която ще разполагате на година, ще бъде 986 лв. Това до голяма степен може да се разглежда и като 13-та заплата;
  4. Ако вашето домакинство се състои от двама души, които получават по 1000 лв. работна заплата, то допълнителната сума, с която ще разполага вашето домакинство на година, ще бъде в 1972 лв.;
  5. Всички хора, които получават доходи до 2 500 лв. ще спечелят по линия на промените в прякото облагане. Макар данъкът да се вдига от 10% на 15%, разполагаемите средства ще бъдат повече, заради ефекта от въвеждането на необлагаем минимум;
  6. Всички хора, които получават доходи над 2 500 лв., ще загубят по линия на промените в прякото облагане, но ще спечелят по линия на промените в косвеното облагане. Така, например, ако получавате 3 000 лв. работна заплата, ще платите 382 лв. повече данък върху доходите на годишна база, но ще разполагате с поне 900 лв. повече за потребление по линия на промяната в косвените данъци. По този начин крайният кумулативен ефект върху хората с високи доходи ще бъде отново положителен;
  7. Ако нашите основни искания бъдат приети, то държавният бюджет ще загуби около 4, 67 млрд. лв., но от друга страна, има възможност за генериране на други около 4 млрд. лв. от въвеждането на допълнителни данъци, които сме предложили като алтернатива на очакваните загуби. По този начин нетният отрицателен ефект върху държавния бюджет ще бъде приблизително 600 млн. лв.