Пламен Димитров: Енергетиката и транспортът ще бъдат най-засегнати от Зелената сделка

 

Ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка за климатична неутралност до 2050 г. в този му вид, най-засегнатите сектори в България ще бъдат енергийният - в частта, която засяга въглищата, и транспортът. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на становището на Икономическия и социалния съвет "Eвропейският зелен пакт - икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България". То бе прието преди седмица, като докладчици по него бяха Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев. 

Димитров посочи че зеленият пакт ще се отрази негативно и на металургията, химията, строителството, селското стопанство. По думите му към момента е трудно да се определи колко работни места в страната ще бъдат засегнати , но енергийната част става дума от 90 до 150 000 души. Това е голяма социална цена, но не е само тя. Съществена е и енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди Димитров.

КНСБ представи детайлна позиция по Зелената сделка на първото заседание на Консултативния съвет

КНСБ представи своята позиция и предложения на провелото се днес първо заседание на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка към Министерския съвет. Той бе сформиран през април по инициатива на конфедерацията.  В състава му влизат всички министри, занимаващи се с темите от обхвата на европейските "зелени" цели, представители на президентската институция, парламентарно представените политически сили, национално представителните работодателски и синдикални организации, научната и академичната общност. 

Становището на КНСБ е, че: 

1. не приема амбициозните климатични цели в предложението на ЕК за „Европейски закон за климата” за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40% на 50-55% в сравнение с 1990 г. Нашата страна трябва да отстоява позиция на ниво ЕС за правото на държавите членки да вземат решения за преход към нисковъглеродна икономика, съобразен със специфичните особености на всяка страна.

Членовете на Икономическия и социален съвет обсъдиха Зелената сделка с еврокомисар Мария Габриел

  • th-22690402877-1556x1038
 

Икономическият и социален съвет прие становище „Eвропейският зелен пакт – икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България“. Докладчици по него бяха президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев. КНСБ бе домакин на пленарната сесия, а специален гост бе българският еврокомисар Мария Габриел.

Тя се включи в дискусия за предизвикателствата и решенията, които България и Европейският съюз могат да предложат за осъществяване на амбициозните цели на Зеления пакт.  Пламен Димитров подчерта, че България споделя дългосрочните цели, заложени в Зелената сделка, тъй като процесът няма алтернатива. „Ние от синдикатите казваме, че няма работни места на мъртва планета“, обясни Димитров и напомни, че по инициатива на КНСБ бе създаден консултативен съвет, чието първо заседание предстои утре.

„Не си сам“ подкрепи с над 35 хил. лв. 131 заразени членове на синдиката

 

Благотворителната кампания на КНСБ „Не си сам“ вече подаде ръка на 131 заразени с COVID-19 членове на синдиката. Те са подпомогнати с общо над 35 хил. лв.

Акцията стартира на 1 май и се реализира съвместно с „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов“, федерации на КНСБ и регионалните съвети в страната. Целта на инициативата е да окаже финансова или материална помощ под формата на продукти, лекарства, медицински пособия и др., които синдикалният член заяви.

Съществуващи фондове и механизми за подпомагане, формирани през годините в отделни основни членове, се включват в кампанията „Не си сам“ в подкрепа на заболели от COVID-19 членове на КНСБ, съобразно утвърден ред за достъп до подпомагане и размер на помощта. За членовете на федерации, синдикати и съюзи на КНСБ, които не разполагат с фонд или правила за подпомагане на своите членове, се отпуска финансова или материална помощ от Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов“ в размер най-малко на 150 лв.

Основни принципи при завръщането на работа след премахване на ограниченията

Кои са основните проблеми, които възникват при завръщането към обичайния ритъм на работа след започналото разхлабване на мерките срещу разпространението на глобалната пандемия с COVID-19. Върху този аспект се спират от Международната конфедерация на профсъюзите и посочват, че с премахването на ограниченията за завръщане на работните места в много страни синдикатите работят, за да гарантират, че връщането на работа е безопасно както за работниците, така и за обществеността. Голяма част от разпространението на вируса беше и продължава да бъде на работните места. Затова правилната защита на работното място е основно средство за предотвратяване на по-нататъшното разпространение и появата на нови огнища.

„Не си сам“ подпомага с 30 хил. лв. заболели членове на КНСБ, 19 хил. вече стигнаха до тях

Националната благотворителна кампания „Не си сам“ мобилизира до момента ресурс от близо 30 хил. лв., които се насочват за подкрепа на заразени с COVID-19  членове на КНСБ.

Акцията стартира на 1 май и се реализира съвместно с „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов“, федерации на КНСБ и регионалните съвети в страната. Инициативата предвижда финансова помощ или материална помощ под формата на продукти, лекарства, медицински пособия и др., които синдикалният член заяви. Размерът й ще е минимум 150 лв. от фонда, като по преценка на отделните федерации при допълване на помощта той може да бъде и по-голям.

Какви мерки се вземат в Европа за безопасно връщане на работа

Европа навлиза в нова фаза на борбата срещу пандемията с COVID-19, в която започва постепенно връщане към обичайния ритъм на живот и работа. В този период от изключително значение са мерките за безопасни и здравословни условия на труд. Превантивните действия за ограничаване на заразата ще помогнат за сигурно връщане към работните процеси и ще допринесат да спре предаването на вируса.

Работниците (повечето, от които са жени) са на първа линия в много сектори, като здравеопазване, почистваща промишленост и търговия на дребно. Успехът на стратегията за излизане от кризата до голяма степен ще зависи от политиките за безопасни условия на труд, ако искаме да избегнем „втора вълна“, като изпратим милиони хора обратно на работа, се казва в позиция на Европейската конфедерация на профсъюзите.

ЕКП призовава Европейската комисия да гарантира, че COVID-19 е признат за професионална болест чрез преразглеждане на Препоръката на Комисията (2003/670 / ЕО) относно европейския график на професионалните заболявания. Освен това настоящият текст е напълно недостатъчен, за да защити всички работници от първа линия на пандемията, тъй като се отнася само за „инфекциозни заболявания, причинени от работа по превенция на болести, здравеопазване, помощ в домовете и други подобни дейности, за които съществува риск от заразяване е доказано ”.

Синдикатите призовават ЕК да преосмисли предложението си Covid-19 да не е в групата на агентите с най-висок риск

Експертите на ЕК и държавите-членки в т.нар. Комитет за технически напредък ще решават в четвъртък дали Covid-19 трябва да бъде категоризиран съгласно Директивата за биологичните агенти с възможни последици за здравето и безопасността на работното място и общественото здраве.

Понастоящем Комисията настоява, че Covid-19 не отговаря на определението за агенти от най-високата от четирите рискови категории: „Който причинява тежки човешки заболявания и представлява сериозна опасност за работниците; може да има висок риск от разпространение сред общността; обикновено няма налична ефективна профилактика или лечение“.

Вместо това Комисията планира да постави болестта в по-ниска категория, с по-слабо определение: „Който причинява тежки човешки заболявания и представлява сериозна опасност за работниците; може да има висок риск от разпространение сред общността, но обикновено е налице ефективна профилактика или лечение“.

Може ли да се въведе непълно работно време и след извънредното положение?

Въпрос: Работодателят ни въведе непълно работно време за периода на цялото извънредно положение. Може ли след изтичането на извънредното положение отново да се въведе „непълно работно време“ и ако да, за какъв период?

Отговор: Възможността за въвеждане на „непълно работно време“, уредена в чл.138a и нoвaтa aл.2-pa KT, е приложима само в ycлoвиятa нa извънредно положение. В тази хипотеза не се изисква съгласие на работника и не са нужни консултации с представители на синдикати в предприятието, или с представители на работниците и служителите по чл.7, ал.2 от КТ, за да се реализира тази възможност. Непълното работно време може да се въведе за част от периода на извънредното положение или за целия период.  Максимален срок е срокът на извънредното положение! Тази хипотеза е неприложима при нормални условия и е различна от останалите хипотези в КТ за въвеждане на непълно работно време.

110 предприятия са засегнати от кризата, 7% от тях възстановяват работа след 13 май

110 средни и големи предприятия са засегнати до този момент от кризата. В тях са заети над 48 700 служители. Това показва проучване на КНСБ към 11 май чрез регионалните стуктури на КНСБ в цялата страна за социалното напрежение във фирмите и учреждения за ефектите от пандемията с COVID–19. Общо наблюдаваните предприятия са 134.

12% от фирмите със социално напрежение са предприели съкращения на работещи. В 66% от тях работниците са в платен отпуск, в 23 на сто - в неплатен.