Какви са международните трудови стандарти в кризата заради COVID-19

 

Основни разпоредби на международните трудови стандарти, свързани с развиващата се епидемия от COVID-19. Често задавани въпроси

Международната организация на труда поддържа система от международни трудови стандарти (ILS), насочени към насърчаване на възможностите за поява и получаване на достойни и продуктивни работни места , в условия на свобода, справедливост, сигурност и достойнство. Нормите на труда са полезен трудов компас в контекста на кризисния отговор на епидемията на COVID 19. 

Първо, спазването на ключовите разпоредби на Международните трудови стандарти, свързани с безопасността и здравето, условията на работа, защитата на специфични категории работници, недискриминацията, социалното осигуряване или защитата на заетостта е гаранция, че работниците, работодателите и правителството поддържат достоен труд, като се приспособяват към COVID- 19 пандемия. Второ, широк спектър от трудови стандарти на МОТ относно заетостта, социалната закрила, защитата на заплатите, насърчаването на МСП или сътрудничеството на работното място съдържат конкретни насоки за политически мерки, които биха насърчили подход, ориентиран към човека, към кризата и нейното преодоляване. Спазването на тези стандарти допълнително допринася за културата на социалния диалог и сътрудничеството на работното място, която е ключова за възстановяването и предотвратяването на низходяща спирала в условията на заетост и труд по време и след кризата. Международните стандарти за труд илюстрират очакваното поведение и въплъщават устойчивостта пред конкретни ситуации в света на труда и са основни за всяка дълготрайна и устойчива реакция на пандемиите включително COVID-19.

Тази компилация отговаря на най-често задаваните въпроси, свързани с международните трудови стандарти и COVID-19 и има за цел да подпомогне приспособяването на правителствата, работодателите и работниците и отговорите на пандемията COVID-19.

 Какво казват международните трудови стандарти за реакция при криза?

 ILS съдържат конкретни насоки за осигуряване на достойна работа в контекста на криза, включително насоки, които могат да бъдат от значение за развиващата се епидемия от COVID-19. Един от най-новите международни стандарти за труд, Препоръка за заетост и достоен труд за мир и устойчивост, 2017 г. (№ 205), който е приет от преобладаващото мнозинство от всички членове, подчертава, че реакциите при кризи трябва да гарантират спазването на всички права на човека и върховенството на закона, включително зачитането на основните принципи и права на работното място и на международните трудови стандарти. Препоръката очертава стратегически подход за реагиране на кризи, включително приемане на поетапно проследяващ подход, прилагащ съгласувани и цялостни стратегии, позволяващи възстановяване и изграждане на устойчивост, които включват:

-  стабилизиране на поминъка и доходите чрез непосредствена социална защита и мерки за заетост;

- насърчаване на икономическото възстановяване на заетостта и възможности за достойната работа и социално-икономическа реинтеграция;

- насърчаване на устойчива заетост и достоен труд, социална защита и социална интеграция, устойчиво развитие, създаване на устойчиви предприятия, по-специално малките и средните предприятия, преходът от неформална към формална икономика, справедлив преход към устойчива икономика, икономика, опазваща околната среда и достъп до обществени услуги;

- извършване на оценки на въздействието върху заетостта на програми на национално ниво;

- предоставяне на насоки и подкрепа на работодателите, които да им позволят да предприемат ефективни мерки за идентифициране, предотвратяване, смекчаване и отчитане на начина, по който те адресират рискове от неблагоприятно въздействие върху правата на човека и труда при техните дейности или в продукти, услуги или операции, с които те могат да бъдат пряко свързани;

- насърчаване на социалния диалог и колективното договаряне;

- изграждане или възстановяване на институции на пазара на труда, включително заетост, и услуги за стабилизиране и възстановяването му;

- развиване на капацитета на правителствата, включително регионални и местни властите и организациите на работодателите и работниците;

- предприемане на мерки, според случая, за социално-икономическа реинтеграция на лица, засегнати от криза, включително чрез програми за обучение, които имат за цел да подобрят възможностите за работа.  Освен това правителствата трябва, колкото е възможно по-бързо:

- да се стремят да гарантират сигурност на доходите, по-специално за лицата, чиито работни места или поминък са били нарушени от кризата;

- да разработват, възстановяват или подобряват цялостни схеми за социално осигуряване и други механизми за социална защита, като се вземат предвид националното законодателство и международните споразумения;

- да се стремят да осигурят ефективен достъп до основни здравни грижи и други основни социални услуги, по-специално за групи от население и лица, които са станали особено уязвими от кризата.

- В същото време спазването на ключовите разпоредби на ILS, свързани с безопасноста на труда, социалното осигуряване, заетостта, недискриминацията, работните договорености и защитата на конкретни категории работници, също допринася за поддържането на достойна работа по време на пандемията COVID-19.

 Каква е ролята на социалния диалог за справяне с пандемията COVID-19?

- Климатът на доверие, изграден чрез социален диалог и трипартизъм, ще бъде от съществено значение за ефективното прилагане на мерките за справяне с епидемията от COVID-19 и нейните въздействия. Засиленото уважение и зачитането на механизмите на социалния диалог създават силна основа за изграждане на устойчивост и ангажираност на работодателите и работниците към болезнени, но необходими политически мерки. Това е особено важно по време на засилено социално напрежение. Препоръката за заетост и достоен труд за мир и устойчивост, 2017 г. (№ 205) по-специално подчертава важност на социалния диалог в отговор на кризисни ситуации и жизненоважната роля на организации на работодателите и работниците в отговор на криза.

- Препоръката специално подчертава ключовата роля на консултациите и насърчаването на активното участие на организациите на работодателите и работниците в мерки за планиране, прилагане и мониторинг за възстановяване и устойчивост. Призовава държавите-членки да признаят жизненоважната роля на работодателите и организациите на работниците в отговор на криза, като се вземат предвид Конвенцията за свобода на сдружаване и защита на правото на организация, 1948 г. (№ 87) и Конвенцията за правото на организиране и колективно договаряне от 1949 г. (№ 98).

- Социалният диалог на нивото на предприятието е изключително важен, тъй като работниците трябва да бъдат консултирани и информирани както по отношение на въздействието върху техните условия на заетост, така и по отношение на стъпките, които могат да предприемат за собствената си защита, ако те бъдат ограничени.

 Кои са основните мерки за осигуряване на възстановяване след кризата и насърчаване на заетостта и достойния труд?

 Според оценките на МОТ до 25 милиона работни места в световен мащаб ще бъдат загубени в резултат на пандемията COVID-19. В бъдеще насърчаването на пълна, продуктивна и свободно избрана заетост (в съответствие с Конвенцията за политиката на заетост от 1964 г. (№ 122) 8 ще трябва да включва избирателни мерки за стабилизиране на икономиките и справяне с проблемите на заетостта, включително мерките за фискални и парични стимули, насочени към стабилизиране на поминъка и доходите, както и запазване стабилността на бизнеса.

- Етапният многостепенен подход за осигуряване на възстановяване трябва да включва незабавни мерки за социална защита и заетост, насърчаващи, наред с другото, местното икономическо възстановяване.

- В условията на икономически спад поддържането на нивата на минимална заплата е особено важно, тъй като като цяло минималните заплати могат да защитят работниците в уязвима ситуация и да намалят бедността, да увеличат търсенето и да допринесат за икономическата стабилност.


Какво трябва да се случи, ако заетостта е временно прекратена или заличена?

 - Работниците, чиято заетост е временно прекратена, намалена или прекратена поради икономическото въздействие на COVID-19 или поради причини, свързани със здравето и безопасността, следва да имат право на обезщетения за безработица или помощ, за да компенсират загубата на приходи, настъпили вследствие на това, в съответствие с Конвенцията за насърчаване на заетоста и предпазване срещу безработица 1988 г. (№ 168).

- Работниците, които са загубили работата си, трябва да имат достъп до мерки за насърчаване на заетостта, включително услуги по заетостта и професионално обучение с оглед на реинтеграцията си на пазара на труда.

- По отношение на индивидуалното прекратяване на трудов договор Конвенцията за прекратяване на заетостта от 1982 г. (№ 188) предвижда като основен принцип наемането на работник да не може да бъде прекратено при липса на валидна причина за такова прекратяване, свързано с капацитета или поведението на работника или въз основа на оперативните изисквания на предприятието. Временното отсъствие от работа поради болест или семейни задължения не представляват валидни причини за прекратяване на договора.

- По отношение на колективните уволнения Конвенция № 158 предвижда, че работодателят, предвиждащ прекратяване на трудовите отношения по икономически причини, трябва да снабди представители на работниците с подходяща информация (включително причините за предвидените съкращения, броя и категориите работници, които вероятно ще бъдат засегнати, и периода, през който се предвижда съкращението да бъде извършено) и уведомяват, в съответствие с националното законодателство и практика, заинтересованите представители на работниците, колкото е възможно по-рано, дават възможност за консултации относно мерките, които трябва да бъдат предприети за предотвратяване или минимизиране на съкращенията и мерките за смекчаване на неблагоприятните последици от всяко съкращение върху съответните работници, като например намиране на алтернативна заетост. Конвенцията също така предвижда уведомяване на компетентния орган, както е предписано, когато се предвиждат съкращения.

- В това отношение Препоръката за прекратяване на заетостта от 1982 г. (№ 166) подчертава, че всички заинтересовани страни трябва да се стремят да предотвратят или минимизират, доколкото е възможно, прекратяването на работата по причини от икономически, структурен или подобен характер, без да се засяга ефективността на функциониране на предприятието, учреждението или услугата и за смекчаване на неблагоприятните последици от прекратяването на работа по тези причини върху съответния работник или работници. Освен това тя предвижда, че когато е подходящо, компетентният орган трябва да помогне на страните да търсят решение на проблемите, повдигнати от предвидените съкращения.

 Какво ще кажете за временно намаляване на часовете на работа?

 - Правителствата трябва да предприемат мерки за разширяване на обезщетенията за безработица на работниците, изложени на загуба на доходи поради частична безработица, особено в случаите на временно намаляване на работния ден и спиране или намаляване на доходите поради временно спиране на работа.

 Какво ще кажете за плащането на заплатите?

 - Конвенцията за защита на заплатите от 1949 г. (№ 95) предвижда заплатите да се изплащат редовно. След прекратяване на трудов договор окончателното уреждане на всички дължими заплати се извършва съгласно предписанието или, ако не е посочено, в разумен период от време.

 Какво да кажем за защита на заплатите в случай на фалит?

 - В случай на фалит или съдебна ликвидация на предприятие (включително в резултат на въздействието на COVID-19), Конвенцията за защита на работните заплати от 1949 г. (№ 95) предвижда, че наетите работници се третират като привилегировани кредитори за неизплатени заплати, които са защитени съгласно приложимото национално законодателство.

 Безопасност и здраве при работа

 Какво трябва да правят работодателите по време на епидемията?

 - Работодателите носят пълната отговорност да гарантират, че са предприети всички практически превантивни и защитни мерки, за да се сведат до минимум професионалните рискове (Конвенция за безопасност и здраве при работа, 1981 г. (№ 155)) 22 Работодателите са отговорни за предоставянето, когато е необходимо и доколкото е разумно възможно, на подходящо защитно облекло и предпазно оборудване, без разходи за работника.

- Работодателите са отговорни за предоставянето на адекватна информация и подходящо обучение за безопасни условия на труда; консултиране на работници по аспекти на безопасни и здравословни условия на труд, свързани с тяхната работа; осигуряване на мерки за справяне с извънредни ситуации и уведомяване на Инспекцията по труда за случаи на професионални заболявания.

 Какви са правата и отговорностите на работниците по време на епидемията?

 - Работниците са отговорни за сътрудничеството при изпълнението на задълженията им за безопасна и здравословна работа, изпълнени от работодателя им, спазването на предписаните мерки за безопасност, грижата за безопасността на другите (включително избягването на излагане на други на рискове за здравето и безопасността) и използването на устройства за безопасност и правилно защитно оборудване.

- Мерките за безопасни и здравословни условия на труд не включват никакви разходи за работници.

- Разпоредбите за работните места задължават работниците да докладват на непосредствения си ръководител за всяка ситуация, за която имат основателно основание да смятат, че представлява непосредствена и сериозна опасност за живота или здравето им. Докато работодателят не предприеме коригиращи действия, ако е необходимо, работодателят не може да изисква работниците да се върнат в работна ситуация, когато продължава непосредствената и сериозна опасност за живота или здравето.

 Може ли COVID-19 да се класифицира като професионално заболяване?

 - COVID-19 и посттравматичното стресово разстройство, ако бъдат резултат на професионална дейност, могат да се считат за професионални заболявания. Работниците, които страдат от тези болести и са неработоспособни в резултат на дейности, свързани с работата, трябва да имат право на парично обезщетение и медицински и свързани с тях грижи, както е посочено в Конвенцията за обезщетения при нанасяне на вреди от 1964 г. ( № 121). Зависимите членове на семейството (съпрузи и деца) на тези, които умират от COVID-19, получен в хода на дейности, свързани с работата, имат право на парични обезщетения, както и на погребална помощ или обезщетение.

 Какво ще кажете за достъпа до здравни грижи?

 - Лицата, засегнати от COVID-19, трябва да имат достъп толкова дълго, колкото е необходимо, до адекватни здравни грижи и услуги от превантивен и лечебен характер, включително общопрактикуващи лекари, специализирани грижи (в болници и извън тях); необходимите фармацевтични доставки; хоспитализация, когато е необходимо; и медицинска рехабилитация.

 Има ли нормативни указания за защита на работниците от биологични опасности по време на работа?

 - Общи конвенции за безопасност и здраве при работа от време на време изискват превантивни действия по отношение на биологичните опасности на работното място, но понастоящем съставът на международните трудови стандарти не включва всеобхватни разпоредби, насочени специално към защита на работниците или работната среда срещу биологични опасности.

- Биологичните опасности са организми или органични продукти на тези организми, вредни за човешкото здраве. Обичайните видове биологични опасности включват бактерии, вируси, токсини и животни. Те могат да причинят различни здравословни ефекти, вариращи от дразнене и алергии до инфекции, рак и други заболявания. Работниците в някои сектори са по-изложени на биологични агенти, отколкото в други, напр. здравни услуги, селско стопанство, санитария и управление на отпадъците (включително например разрушаване на кораби).

- Някои биологични агенти трябва да бъдат признати като причина за професионално заболяване в случай на заразяване, произтичащо от трудова дейност. Когато научно (или в съответствие с други национални методи) се установи пряка връзка между излагането на биологични агенти, произтичащи от трудова дейност, и заболяване на заразени работници, препоръчва се такова заболяване да бъде признато като професионално заболяване с цел предотвратяване, запис, уведомяване и компенсация.

- Превенцията на заболявания, причинени от повечето биологични опасности понастоящем представлява регулаторна пропаст. Организацията обмисля предложения за създаване на нов инструмент за всички биологични опасности. Службата също напредва в разработването на технически насоки за биологичните опасности. Стандартът и насоките ще подкрепят основната цел на политиката за безопасност и здраве при работа, т.е. предотвратяване на трудови злополуки и увреждането на здравето чрез свеждане доколкото е разумно възможно, причините за опасностите, присъщи на работната среда.

 Права за отпуск и специални работни условия

 Имат ли работниците право на платен отпуск по болест?

 - Работниците, които са заразени с COVID-19, трябва да имат право на платен отпуск по болест, стига да са неработоспособни, за да компенсират спирането на доходите, които получават.

 Какво ще кажете за отсъствия от работа за карантина?

 - На работниците, които отсъстват от работа заради карантина или за извършване на превантивни или лечебни медицински грижи и чиято заплата е преустановена, трябва да бъде предоставено парично обезщетение (болнични) - (Препоръка за медицински грижи и обезщетения за болест, 1969 г. (№ 134).

 Какво става, ако член на семейството ми е болен?

 - Трябва да е възможно работник със семейни отговорности по отношение на дете на издръжка - или друг член от близкото семейство на работника, който се нуждае от грижата или подкрепата на този работник - да получи отпуск в случай на болест на члена на семейството, както е препоръчано в Препоръката на работниците със семейни отговорности, 1981 г. (№ 165).

- Когато е възможно и подходящо, специалните нужди на работниците, включително тези, произтичащи от семейните задължения, трябва да се вземат предвид при условията на работа на смени и задачите за нощен труд. На работниците, които трябва да се грижат за болни членове на семейството, също трябва да се оказва помощ.

Може ли от работника да се изисква да използва празници?

 - Работодателите не трябва едностранно да изискват от работниците да използват годишните си отпуски в случай на решение, че отпускът е необходим като предпазна мярка, за да се избегне потенциално зараазяване: Конвенцията за отпуските със заплащане (преработена), 1970 г. (№ 132) предвижда, че времето за отпуските се определя от работодателите след консултация с работника. При определяне на времето, в което трябва да се вземе почивката, се вземат предвид изискванията за работа и възможностите за почивка и релакс.

 Отговарят ли международните стандарти за труд относно договореностите за работа от разстояние?

 - Телекомуникацията се използва като средство за избягване на разпространението на вируса в много предприятия и публични институции. Международните трудови стандарти не се занимават конкретно с проблема с работата от разстояние. Комитетът на експертите обаче се занимава с работата в рамките на своето Общо проучване на инструментите за работното време, както и най-новото си Общо проучване за заетостта и достойния труд в променящ се пейзаж.

 Гъвкавост в международните трудови стандарти по време на извънредни ситуации


Международните трудови стандарти са гъвкави и могат да се справят с различни ситуации. Те осигуряват гъвкавост в случаи на непреодолима сила или извънредни ситуации, например по отношение на работното време и принудителния труд.

 Какво ще кажете за изключения от нормалното работно време по време на национални извънредни ситуации?

 - Препоръката за намаляване на работния ден от 1962 г. (№ 116) посочва, че компетентният орган или орган във всяка държава трябва да определи обстоятелствата и границите, при които могат да бъдат разрешени изключения от нормалното работно време в случай на непреодолима сила; в случай на необичайно натрупване на работа; или да компенсира загубено време от колективни спирания на работа поради бедствия и в случай на извънредни ситуации в страната.

 Има ли изключения, свързани със задължителната работа по време на епидемии?

 - Съгласно стандартите на МОТ (по-специално на Конвенция за принудителен труд, 1930 (№ 29) определението за задължителен труд не включва работа или услуга в случаите на спешни случаи, включително в случай на епидемия, която би застрашила съществуване или благополучие на цялото или част от населението.

- Въпреки това, по време на тези изключителни случаи, не може да има задължителен труд изискван произволно и без надзора на компетентните органи. Продължителността и степента на задължителното обслужване, както и целта за който се използва, трябва да се ограничат до това, което се изисква строго от неотложните изисквания на ситуацията.

 Специфични категории работници и сектори

 Какво ще кажете за защитата на здравните работници?

 - Здравните работници са изложени на особен риск от професионално излагане на трансмисивни заболявания като COVID-19. Конвенцията за сестринския персонал от 1977 г. (№ 149) призовава правителствата, ако е необходимо, да се стремят да подобрят съществуващите закони и разпоредби за здравето и безопасността на труда, като ги адаптират към специалния характер на сестринския труд и на средата, в която се извършва.

- Препоръката за медицински сестри от 1977 г. (№ 157) се отнася до защитата на здравето на работното място в сестринския сектор и призовава да се предприемат всички възможни стъпки, за да се гарантира, че медицинският персонал не е изложен на специални рискове. Когато такива рискове са неизбежни, препоръката призовава да се предприемат мерки за минимизиране на тези рискове, включително осигуряване и използване на защитно облекло, по-кратки часове, по-чести почивки, временно отстраняване от риска и финансова компенсация в случай на излагане.