Отворено писмо за изключително внимание към секторите, осигуряващи хранителната сигурност в извънредно положение

ДО КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ДО Г-ЖА МАРИАНА НИКОЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСТС
ДО Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
МИНИСТЪР МЗХГ
ДО Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА
МИНИСТЪР МТСП

 

OТВОРЕНО ПИСМО 

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ СЕКТОРИТЕ, ОСИГУРЯВАЩИ ХРАНИТЕЛНАТА СИГУРНОСТ

В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ПАНДЕМИЯТА COVID-19 В БЪЛГАРИЯ

Ситуацията във факти:


13 март 2020 и България обяви извънредно положение във връзка с пандемичното
разпространение на Корона вирус в Европа и света. На 20 март бяха затворени и всички
областни градове.
22 март 2020 Народното събрание прие Закон за извънредното положение и мерки за
справяне с кризата.
4,5 млрд. лева са предвидени за спасителния пакет от мерки, от тях 1 милиард лева е
за подкрепа на бизнеса през заплатите на работниците по мярката 60:40. И трябва
ясно да кажем, че това се отнася само за работниците с постоянни трудови договори.


Трансформацията на икономиката ни след Корона вируса ще постави на ново място
отрасъл Земеделие и свързаните с него сектори – заради продоволствената и
националната ни сигурност и променените изисквания на граждани и потребители.

В състояние на пандемия и налагаща се социална изолация най-после трябва да
признаем, че в който и да е производствен процес ролята на работниците е ключова.
Днес обаче именно работещите по хранителната верига удвояват усилията си, за да
осигурят храната ни в условия на криза.

Затварянето на хотели, ресторанти, учебни заведения, кетъринг и пр. сви
значително потреблението, следователно и производството на хранителни продукти с
30-40 % (по данни на преработвателния бранш). Това логично води и до редуциране на
продукцията и на персонала в тях. Браншът алармира, че ако нямат достъп до подкрепа
от държавата (по предвидената мярка 60:40) ще се наложи да освободят хиляди хора,
които да натоварят социалната система в този нелек момент.)

В хранително-вкусовата промишленост ограничителните мерки заради пандемията
означават заплаха за работещите в хранителния сектор, особено в засегнатите зони. В
същото време производството и доставката на храна по всяко време трябва да се
гарантират. Парекселанс е необходимостта от засилени предпазни мерки срещу
вируса и да се защити здравето и безопасността на работниците.

Само така може да се гарантира целостта и сигурността на хранителната верига, която отговаря за
продоволствието на населението.

В селскостопанския сектор разпространението на коронавирус повиши риска от
парализиране на работата на много ферми в Европа и у нас, което допълнително
затруднява осигуряване на хранителното продоволствие на вътрешния и външния
пазар. Рестриктивните мерки, приети във всички райони с активна селскостопанска
дейност от Италия до Белгия, силно повлияха върху работната ръка.

Отливът на сезонни работници от Източна и Югоизточна Европа (в т.ч. и от България) и
прибирането им в страните на произход ще постави под въпрос прибирането на
реколтата там. Подгонени от кризата голяма част от българските сезонни работници,
които работят по традиция в европейското земеделие сега са се върнали у нас. Дали те
ще влязат да работят в българското земеделие е въпрос, който трябва да бъде решен,
както организационно, така и законодателно и финансово.

У нас вече започна подготвителната земеделска работа, а скоро предстои и самият
сезон, както и кампании за прибиране на реколтата, а те са немислими без ръчния
труд на работниците. Тук са биоземеделските практики, овощарството,
зеленчукопроизводството, лозарството.

С наближаването на сезона на прибиране на реколтата нараства и загрижеността за
безопасността и сигурността на земеделските работници, една голяма част от тях
са сезонните и временни работници. Не е тайна, че основните характеристики за тях
са ниско и нередовно заплащане, голямо текучество, недеклариран труд, тежки условия
на труд и живот. Избухването на COVID-19 разкри тежката картина на абсолютна
липса на гаранции за някои от най-несигурните форми на труд в земеделието. Тази
пандемия доказва, че ако работите без договор или на устна договорка нямате
абсолютно никаква сигурност като работник. Също така няма никаква защита и за
самонаетите дребни земеделски производители.

Ситуацията със самонаетите земеделски производители и работещите в малки
семейни оранжерии е още по-тревожна днес във време на коронавирус. Тези работници
по принцип не са включени в системите за национално събиране на данни или в
програми за подкрепа и развитие, стоката им се реализира на местните пазари, които
днес са затворени - и така работата, вложенията и доходите им са загубени, а техния
принос остава невидим и непризнат.

В тази безпрецедентна ситуация естествено е да поставяме на първо място здравето,
безопасността и сигурността на работното място на работниците и служителите
във всеки един етап от фермата до трапезата. Все повече са въпросите –
икономически и социални, които трябва да намерят своите решения. В тази тежка
обстановка е важно да се вземат умни решения, които ще гарантират не само доходите
на всички, но и пазарната логика за времето след кризата.
Днес секторът има своя шанс да разгърне потенциала си – за ръст, за регистрирана
заетост, за качество на продуктите и мисъл за околната среда. Днес е времето да
направим секторът привлекателен за работа и бизнес – със сигурни и безопасни
работни места и достойни доходи в него.

Ние, социалните партньори в сектора, представляващи социално-отговорния
бизнес и работещите в него, обединени от общата ни отговорност да осигурим достатъчна, достъпна и
качествена храна за българския народ в условията на извънредно положение,

1. Подкрепяме обявената извънредна ситуация у нас и приветстваме обявените от
правителството Пакет от мерки във връзка с Корона вирус, насочени към опазване
здравето и доходите на гражданите и работниците и подпомагане на икономиката и
защита на работните места. Приветстваме разбирането и отзивчивостта на
Министерството на земеделието, храните и горите към проблемите на сектора. Днес е
все по-ясно, че подкрепата за компании и работници за справяне с въздействието върху
заетостта и бизнеса трябва да се прецизира в диалог и взаимни ангажименти между
всички заинтересовани страни.

2. Считаме, че е наложително създаване на Консултативен съвет по
продоволствието към МЗХГ в който участват: социалните партньори,
представители на земеделските браншови организации и синдикатите, експерти
по хранителната верига, кризисни експерти и работодателските организации.
Участието на представители на МТСП в лицето на Главна инспекция по труда и
Агенция по заетостта ще е от полза за обхващане на социалния аспект и заетостта
в сектора.

3. Апелираме за конкретни ангажименти за осигурен лесен достъп на българските
производители до хранителните вериги. В това време особена подкрепа е нужна и за
продукцията и на малките оператори. Така както е възможен „зелен коридор” за
доставки на здравни стоки и храни от вън, може да се наложи и „зелен коридор” за
български хранителни стоки и суровини за тях до големите хранителни вериги, които
единствено ще работят в продоволственото осигуряване. Попълването на държавния
резерв с български стоки от родни производители също е възможна икономическа
мярка със значителен социален отзвук в трудно време.

4. Време е за изготвяне на Протокол за съвместни действия и Правила/Инструкции
за работа в земеделието в извънредно положение. Доколкото тези инструкции са
свързани с нормите за безопасност и здраве при работа, включването на представители
на Главна инспекция на труда и на синдикати или представители на работниците и
служителите е особено важно. Синдикатите разполагат с материали по темата, които
могат да се доразвият.

Да се разработят и приемат ясни протоколи за защита на здравето на работниците,
както и действия в случай на COVID-19 в предприятията/компаниите, които да се
прилагат на всички работни места, при пълно спазване на инструкциите.

5. Настояваме да се прецизира подкрепата за бизнеса, за да се осигури целостта и
сигурността на хранителната верига. Да се разшири списъка на отраслите, които
имат право на компенсации при условия на извънредно положение с включване и на
земеделието. За да се осигури необходимата работна ръка в активния сезон и
кампаниите е потребно да се улесни достъпа до секторния пазар на труда на ученици,
студенти и др.(еднодневни трудови договори), както и да се пренасочват работници от
други сектори, загубили работата си, както и да приложим мерки за стимулиране на
завърналите се/останалите тук работници за работа в нашите сектори. Една добра
възможност е предвидената мярката 60:40 да е приложима и за работещите в
сектор земеделие. Убедени сме, че това е стимул за включване в пазара на труда, което
ще облекчи социалната система. Тази мярка може да се окаже позитивна за
дългосрочно решаване на проблемите с работната ръка и възстановяването на сектора в
дългосрочен план.

6. Особено внимание трябва да се обърне на несигурните и нестандартни работници
– сезонни, на временен или граждански договор, като и на самонаетите дребни
земеделски работници, които често са изключени от достъп до права и защита като
другите работници и са сред най-застрашените от бедност. При преразглеждане на
финансовите инструменти/програми, с които оперира днес България, както и с помощта
на Фонда за глобализация може и трябва да се гарантира базов доход или ваучери и за
всички самонаети работещи, които са загубили работата си и са засегнати от кризата
за периода на извънредно положение. Възможностите за преструктуриране и
пренасочване на неизползвани европейски средства могат и трябва да се насочат към
най-уязвимите и за подпомагане на дребни земеделски производители, самонаети,
компенсиране на извънредни разходи. Всяка финансова помощ за закупуване на
хладилни камери или предоставяне на такива, в които може да се съхрани
малотрайната продукция ще спаси общността от крайно обедняване.

Изграждането на обществено доверие и умното управление на процесите в криза
минава през социален диалог и ангажираност и участие на всички страни.
Убедени сме, че заедно ще направим всичко необходимо, за да защитим сектора, за да
може след кризата и пандемията да възстановим бързо икономиката и обществото ни.

 


Подкрепили отвореното писмо:
1. Федерация на независимите синдикати от земеделието ФНСЗ
2. Българска асоциация на малинопроизводителите
3. Синдикат на самонаетите и неформални работници „Единство”
4. Български национален съюз на градинарите в България
5. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
6.Федерация на независимите синдикални организации в
хранителната промишленост
7. Асоциация на земеделските производители в България
8. Национална федерация „Земеделие и горско стопанство”КТ
Подкрепа
9. Федерация на хранителната и питейна промишленост КТ Подкрепа
10. Национален съюз на земеделските кооперации в България
11. Българска асоциация Биопродукти

27.03.2020 г., София