Може ли да ни забранят неплатен отпуск?

На всеки работник се налага да отсъства от работа поради лични причини или други причини. В такива моменти хората уведомяват работодателя си, че излизат в неплатен отпуск, но остават изненадани, когато той ми заяви, че в момента няма да как да ми разреши ползването на такъв отпуск.

Тези ситуации често водят до спорове между двете страни и работниците започват в детайли да проучват дали работодателят може да им забрани ползването на неплатен отпуск. Повечето хора си мислят, че понеже отпуската е неплатена, то следва само да уведомят шефа си, че няма да бъдат на работа. В закона обаче нещата са уредени по друг начин. Ползването на неплатен отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до работодателя.

Молбата задължително трябва да съдържа началото на ползването и продължителността на отпуска, определена в работни дни. За да даде съгласието си и да разреши ползването на отпуска, работодателя издава писмена заповед за отпуск.

В Кодекса на труда ясно е написано, че работодателят, по искане на работника или служителя, може да му разреши ползването на неплатен отпуск.

Тук трябва да обърнем внимание, че законът предвижда правна възможност за ползването на неплатен отпуск, но той не е субективно право на работника или служителя и ползването му става с разрешение от работодателя.
Ползването на неплатен отпуск не зависи от това дали работника или служителя е ползвал полагащия се платен годишен отпуск. Освен това, ползването на неплатен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж на работника или служителя.
Извън общия контекст на ползването на неплатен отпуск, законът е уредил и някои специфични положения.

Законът задължава работодателят да разреши еднократно ползването на неплатен отпуск, до една година, на работник, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, с Организацията на обединените нации, с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации.

Правото на ползване на този отпуск е еднократно и не може да се ползва повторно, включително и при смяна на работодателя. Работодателя е длъжен да освободи работника или служителя, само ако са налице описаните предпоставки, а право на такъв отпуск имат само лицата за които са изпълнени горните изисквания.

За да ползва този вид отпуска работникът трябва да представи на работодателя и доказателства, че действително отговаря на изискванията за ползването.
Неплатения отпуск се зачита за стаж до 30 работни дни за една календарна година, а над 30 работни дни, само ако това е предвидено в Кодекса на труда, друг закон или нормативен акт на Министерския съвет.

Справка:
чл. 160 от Кодекса на труда