Пламен Димитров: Енергетиката и транспортът ще бъдат най-засегнати от Зелената сделка

 

Ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка за климатична неутралност до 2050 г. в този му вид, най-засегнатите сектори в България ще бъдат енергийният - в частта, която засяга въглищата, и транспортът. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на становището на Икономическия и социалния съвет "Eвропейският зелен пакт - икономически, социални и екологични предизвикателства и възможни решения за България". То бе прието преди седмица, като докладчици по него бяха Димитров и председателят на АИКБ Васил Велев. 

Димитров посочи че зеленият пакт ще се отрази негативно и на металургията, химията, строителството, селското стопанство. По думите му към момента е трудно да се определи колко работни места в страната ще бъдат засегнати , но енергийната част става дума от 90 до 150 000 души. Това е голяма социална цена, но не е само тя. Съществена е и енергийната сигурност, а когато няма достатъчно предлагане на електроенергия, цената ще тръгне нагоре, предупреди Димитров.

Според него най-щадящият към нашите възможности и ресурси и отговарящ на националните ни интереси подход е заложеният в Интегрирания план за климата и енергетиката - въглищните централи да работят до 2030 г. Това е постижима цел, със съответните дерогации и намаляващ капацитет, каза Димитров, но изтъкна, че АЕЦ "Белене" няма да е готова към 2030 г. и затова заместващите мощности могат да са през ВЕИ или газ, като и това е под условие.

Ако не се реши проблемът с договорите на американските централи, механизмите за капацитет не са възможни, защото ЕК не позволява това, а ако няма механизми за капацитет, и останалите въглищни мощности не могат да бъдат гарантирани, допълни Пламен Димитров.

Той заяви, че в позицията си България трябва да настоява да няма натиск по Зелената сделка за това кога и какво непременно трябва да затвори. Спешно е необходим план за срок от пет-десет години за въглищната част на енергетиката, в частност за комплекса "Марица Изток" - неговата индустриална трансформация и развитие на нови мощности, без да се смята, че енергийната му част ще изчезне.

Председателят на ИСС Лалко Дулевски заяви, че единното становище на членовете на Съвета е, че страната ни е една от най-засегнатите в ЕС по отношение на трансформациите, които предстоят във всички икономически сектори, като едновременно с това ИСС на България подкрепя безусловно идеята ЕС да стане лидер при постигането на неутралност по отношение на климата.

В становището са залегнали червените линии, които трябва да се имат предвид и които могат да имат съществено значение за икономиката на страната ни и трябва да бъдат в основата на позицията на България при преговорите с ЕК за законодателните инициативи по Зелената сделка:

  1. България не приема амбициозните климатични цели в предложението на ЕК за „Европейски закон за климата” за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. от 40% на 50-55% в сравнение с 1990 г. Нашата страна трябва да отстоява позиция на ниво ЕС за правото на държавите членки да вземат решения за преход към нисковъглеродна икономика, съобразен със специфичните особености на всяка страна.
  2. България трябва да отстоява позиция да не се пренасочват средства от националните постъпления от продажба на въглеродни емисии за покриване на бюджетен недостиг в ЕС. Енергоинтензивните отрасли следва да получават достатъчно количество безплатни квоти, защото повечето от тях нямат разработени в достатъчна степен технологии, които да намалят техните емисии от парникови газове.
  3. Като гранична държава за ЕС, нашата страна трябва да има активна позиция за въвеждане на механизъм за въглероден данък, който да защити загубата на конкурентноспособност и преместване на производства в съседни държави с по-либерални екологични режими.
  4. Увеличените разходи за зелени политики не следва да водят до несъразмерна тежест върху крайните потребители у нас. Преходът към нисковъглеродна икономика не трябва да оказва допълнителна тежест върху хората, които вече са изложени на риск от енергийна и икономическа бедност.

В Националния план за действие за справедлив преход е нобходимо да се извърши и анализ на предложените от ЕК финансови инструменти и изготвяне на обосновани предварителни разчети на средствата, необходими за енергийна трансформация и инвестиции в нисковъглеродна икономика.

Новата индустриална стратегия на ЕС и Планът за действие за кръгова икономика са посочени от ЕК като един от инструментите за постигане на по-голяма независимост на Европа от чужди производители и скъсяване на веригите за доставки. Освен това кръговата икономика се очертава един от основните инструменти за намаляване на емисиите от парникови газове. Нашата страна трябва да насочи вниманието си към областите свързани с управление на отпадъците и разработване на модели на затворени цикли на производство, като това трябва да стане след задълбочена оценка и картографиране на ресурсите.

Преходът към нисковъглеродна икономика изисква значителни средства в подкрепа на научноизследователската работа, развитие на иновации и дигитална трансформация. Усилията за постигане на по-висок дял на ВЕИ и по-висока енергийна ефективност трябва да се съчетават с мерки, реализирани близко до потребителите, в комбинация с политиките по дигитализация, кръгова икономика, модернизация на сградния фонд и модерно селско стопанство. Страната ни трябва да има значително по-активна позиция и участие в европейски инициативи, свързани с нисковъглеродна икономика – платформата „Въглищни райони в преход“, Алианс за електрически батерии, както и иновитивни проекти като Алианс за водородна икономика и др.

Националната позиция на България трябва да бъде сходна на страните с близки на нашите проблеми – Полша и Чехия, които ясно показват намерението си за водене на преговори за постигане на максимална финансова подкрепа при реализация на проекти с нисък въглероден отпечатък, включително:

  • развитие на "зелена инфраструктура" и насърчаване на чистата мобилност;
  • обновяване на сгради;
  • увеличаване на енергийната ефективност;
  • насърчаване на енергийните източници, които ще улеснят постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;
  • насърчаване на съвместните научни изследвания и иновациите в областта на технологиите с ниски емисии;
  • насърчаване на кръговата икономика и на климатично отговорните обществени поръчки.
  • Консултативния съвет по Европейската зелена сделка следва да играе ролята на обединяващо звено по отношение на националните политики, което да изведе основни постулати при осъществяване на международното сътрудничество в тази област, но и да конкретизира практическите действия за осъществяване на мерките за икономическо възстановяване у нас, при отчитане на дългосрочните европейски политики. На първото заседание на Консултативния съвет по Зелената сделка всички се обединиха около предложението на КНСБ, че е необходимо създаване на експертни работни групи към него, за които да бъде осигурено съответното финансово и ресурсно обезпечение.