КНСБ и работодатели обсъдиха мерки за развитие на дървообработването и мебелното производство

Knsb_forum

Днес, 8 юли 2014 г., в централата на КНСБ се проведе форум за представяне и обсъждане на разработен от Браншова камара дървообработваща и мебелна промишленост (БКДМП) и Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост (ФСОГСДП) секторен анализ на тема „Стабилно и конкурентоспособно развитие на браншовете Дървообработване и Мебелно производство”. Секторният анализ е елемент от широко мащабния проект „Възраждане на индустрията в България”. В работната среща взеха участие заместник-министърът на земеделието и храните д-р инж. Валентина Маринова, вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков, председателят на ФСОГСДП инж. Петър Абрашев, Елица Ненчева - изпълнителен директор на БКДМП, представители на БСК, на ФСОГСДП, работодатели и синдикалисти от предприятия, председатели на индустриални федерации към КНСБ и др.

Анализът на състоянието на двата бранша показва тяхното стабилизиране, в т.ч. за периода след 2009 г. се наблюдава: нарастване на обемите на производство, увеличаване на продукцията за износ и в крайна сметка – формиране на обща печалба от фирмите от двата бранша. След силното намаляване на заетостта, вече се формира тенденция за нейното стабилизиране, като в някои от предприятията, тя нараства.      

В резултат на дискусията се очертаха следните по-важни препоръки:

-  За да се развива производството и за стабилността на бизнеса, е необходимо държавно стимулиране на дългосрочни договори за дървесна суровина при поносими изкупни цени, в т.ч. и провеждане на специфични търгове с намаляващи цени;

- Да се осигури равнопоставеност спрямо други браншове за предприятията от двата сектора при кандидатстване по схемите за технологично обновление и насърчаване на експортните възможности стимулирани от ОП „Конкурентоспособност и иновации”;

- Да се предприемат мерки за ограничаване на „сивия” сектор, като браншовата камара води задължителни регистри на предприятията, при това в регистъра да се включват фирми по предварително зададени критерии. Целта е да се елиминира т. нар. „гаражно производство”;

- Създаване на изпитателна лаборатория в България за сертифициране на качеството на мебелната продукция.

Участниците в кръглата маса бяха единодушни, че синдикати, работодатели и държава трябва да работят заедно за възраждане на индустрията в България.

{gallery count=1 height=308 width=758 counter=0 links=0 alignment=center navigation=both orientation=horizontal}pics/new0476{/gallery} 

Прилагаме резюме от направеният секторен анализ.

 ВЪЗРАЖДАНЕ НА ИНДУСТРИЯТА В Р БЬЛГАРИЯ

 СТАБИЛНО И КОНКУРЕНТНОСПОСОБНО РАЗВИТИЕ НА БРАНШОВЕ „ ДЪРВООБРАБОТВАНЕ” И „МЕБЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО”

Българските предприятия за преработка на дървесина и производство на мебели запазват своята икономическа активност дори и в условията на глобализация и въпреки световната икономическа криза. Те са сред традиционните промишлени производства на България, които разполагат с добра суровинна база, изградена инфраструктура и имат водеща роля в осигуряването на работни места днес. Предприятията водят до подобряване на икономическото и социалното развитие в отдалечените и по-слабо индустриализирани райони на страната. За периода 2008–2012 г. броят на предприятията в секторите „Производство на мебели“ и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ кумулативно спада с 3.0%. Основен принос за това намаление имат малките предприятия. Спад от 8.3% (до 1 825 млн. лв.) в приходите на предприятията от двата разглеждани сектора за периода 2008–2012 г. Най-силно засегнати от кризата са средните по размер предприятия. За периода 2008–2012 г. разходите за дейността на предприятията от сектори „Производство на мебели” и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ спадат със 7.5% до 1 765.4 млн. лв. Общата печалба на фирмите от двата сектора след 2009 г. е положителна, като това развитие се дължи основно на положителния нетен финансов резултат на големите фирми. След спада на произведената продукция през 2009 г, производството нараства, като към края на периода стойността на произведената продукция все още не достига нивата от 2008 г. Последното е индикатор за недостатъчна адаптираност на отрасъла към променената бизнес среда и понижена конкурентоспособност. Икономическата криза повлиява силно негативно върху броя на заетите в сектори „Производство на мебели” и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ – кумулативният спад за предприятията от МСП през разглеждания период възлиза на 20.3%. В резултат на продължаващите процеси на оптимизация на дейността в секторите „Производство на мебели” и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ за периода 2008–2012 г. средният брой заети в едно предприятие от сектор МСП намалява до 8 към края на периода.

За периода 2008–2012 г. заетите в МСП в секторите „Производство на мебели” и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ съставляват над четири пети от всички заети в двата сектора, като делът им се запазва на относително постоянно ниво (от около 88.0%). Заетостта в големите предприятия спада до 11.2% от общата. Жените заети в сектор дървообработване са едва 24.5%, като най-голям е делът на възрастова група 35-44 г., следвани от 45-54г. и 24-35г. Мъжете са 75.5%. Данните имат своето обяснение, произтичащо от необходимостта да бъдат извършвани операции, изискващи сила и издръжливост.  Жените заети в сектор мебели са 33.8%, като най-голям е делът на възрастова група 35-44 г., следвани от 25-44 и 45-54 г. Мъжете, заети с производство на мебели са 66.2%. С намаляване броя на заетите през разглеждания период се променя и тяхната възрастова структура. През 2008-2009 г. най-голям е броят на заетите между 25 и 34 г. С настъпването на икономическата криза и сериозното редуциране на броя на заетите, очевидно е, че работодателите залагат на служители с повече опит и през следващите 3 години заетите между 35 и 44 г. се увеличават за сметка на възрастовата група 25-34 г. В сектор „Производство на мебели” най-голям е броят на квалифицираните производствени работници, а в сектор „Дървообработване” – на машинните оператори и монтажниците.  От друга страна, непрекъснатото повишаване на технологичното ниво на предприятията и преструктурирането на сектора, изисква и по-висока квалификация. Разходите за персонал общо за двата сектора, след понижението през 2009 г. и 2010 г., в резултат от повишената икономическа активност и брой заети плавно нарастват до края на разглеждания период, като водеща роля за развитието им имат МСП. Средната работна заплата расте, но все още е значително под нивото на средната работна заплата за страната. Трудовите злополуки намаляват, но се допускат все още такива със смъртен изход и трудовият травматизъм е доста над средния за страната. Динамиката на вноса и износа на предприятията от сектори „Производство на мебели“ и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ през периода показва плавно подобряване, след спада регистриран през 2009 г., като вносът се възстановява по-бавно от износа и едва през 2012 г. отчита ръст. Основни търговски партньори на България са: страните от ЕС, САЩ, Русия, Украйна, както и страните от Балканския полуостров (Турция, Сърбия и Македония). За периода 2008–2012 г. реализираният внос на 1 зает в сектор „Производство на мебели“ намалява до 11.37 хил. лв. през 2012 г., докато износът на един зает в сектор „Производство на мебели“ устойчиво нараства до 28.94 хил. лв. към края на периода. Профилът на типичната фирма-износителка от сектори „Производство на мебели” и „Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк“ е: създадена е преди повече от 20 г.; изнася продукти с ниска добавена стойност (предимно врати). Тези фирми обикновено имат до 50 души персонал. Само 57.6% от анкетираните изнасят готовата си продукция на външен пазар. По 1/3 от предприятията износители съответно използват директния метод на износ и износа чрез големи търговски вериги за продажби и/или хипермаркети. Само 9% от МСП изнасят продукцията си чрез търговци на едро.

Във връзка с предприемане действия за реиндустриализацията на българската икономика, по отношение на дървообработващата и мебелната промишленост e необходимо да се предприеме следното:

•  Човешки ресурс

  Адаптиране на учебните програми към нуждите на бизнеса и участие на представители на работодателите от конкретни браншове в тяхното разработване;

  Разкриване на специализирани паралелки „Мебелно производство и дървообработване“ в региони с развита такава промишленост;

  Провеждане на съвместни активни кампании за популяризиране на професията;

  Интензифициране на практиките и стажовете;

 Създаване на възможности за съвместни инициативи между образователните институции и работодателските организации с оглед на синхронизиране и обединяване на усилията.

•  Достъп до финансиране

Възможност за „равен“ старт за предприятията от сектора при кандидатстване по оперативни програми през новия програмен период.

Развитието на дървообработващата и мебелната промишленост предполага един непрекъснат процес на модернизиране на технологията и както показват данните- предприятията за преработка на дървесина и производство на мебели в България се оказват един от най-устойчивите клонове на родната индустрия, защото не просто оцеляват, а непрекъснато се развиват. За съжаление през последния програмен периода за технологично обновление фирмите бяха силно ограничени поради приоритизиране на определени сектори за сметка на други. Считаме, че такава политика спрямо традиционните сектори в България не само спъва тяхното развитие, но ще постави въпрос плана за реиндустриализация.

• Иновации

Създаването на иновативни продукти е от ключово значение за повишаването на конкурентоспособността на българското мебелно и дървопреработвателна промишленост и навлизането му на нови пазари. Развитието на мебелната промишленост и производството на висококачествени мебели в съответствие с изискванията на европейската стандартизация е основна задача на българската дървообработваща и мебелна промишленост, целяща от една страна задоволяване нуждите на жилищното и обществено обзавеждане у нас и от друга увеличаване на износа на мебели, чрез който се реализира износ не само на дървесна суровина, но и на овеществен труд.Възможност за разширяване на позициите на бранша на световния пазар, както и прилагане на нов подход за осигуряване безопасността на здравето и живота на човека и опазване на околната среда, ще бъде създаването на изпитвателна лаборатория.

• Бизнес среда

Прилагане на мерки за ограничаване на „сивия“сектор и вменяване на функции и задължения на браншовите организации чрез водене на задължителни регистри на опериращите предприятия. Публичния достъп до този регистър ще бъде категоричен метод за борба с „гаражното“ производство.

Синхронизиране на действията на работодателските асоциации и държавните институции с оглед на изграждане на конкурентна бизнес среда.

• Интернационализация

Излизането на външни пазари и повишаването на конкурентоспособността на предприятията от сектора са ключов момент за развитието на икономиката.

Вменяването на задължения на браншовите организации да работят като експортни консорциуми или външно-търговски дружества и предоставянето на възможности за прилагане на мерки за интернационализация, които ще бъдат адекватно прилагани поради наличието на специфични компетенции, ще доведат до повишаване в пъти на резултатите по отношение на подпомагането на българските предприятия за излизане на външни пазари.

Консултиране и активно участие на бизнеса и представителните организации в програмите, които предвиждат развитие на интернационализацията и привличане на потенциални инвеститори с оглед на спецификата в различните браншове по отношение на организация на събития, цели, пазари и т.н.

Считаме , че гореизложените предложения ще позволят на предприятията от сектора да бъдат по-конкурентни ,ще доведат до разширяване на производствата и увеличаване на заетостта. както и повишаване жизнения стандарт на заетите в тях.