Димитър Табаков: В България леката промишленост продължава да работи вече 180 години

  • 001

На 12 май 1990 г. в  залата на Централния дом на армията в гр. София се провежда Втората конференция на профсъюзните организации от леката промишленост, на която тогавашният председател на Федерацията Петър Петров изнася доклад „Синдикализмът и пазарната икономика”. След доклада 287 делегати представители на 180 профсъюзни организации, приемат решение конференцията да продължи работата си като Учредителна конференция на синдикалните организации от леката промишленост.

Настъпилите промени в политическата и икономическа сфери на страната поставиха пред нас съвсем нови и много отговорни задачи. Липсата на достатъчен опит и ресурсен капацитет за работа в новата ситуация наложи синдикалните активисти на Федерацията да преминат през различните форми на обучение както у нас, така и в синдикалните центрове на Германия, Италия, Белгия и Чехия. Тези кадри имат голяма заслуга през трудните години на прехода за прилагане на формите на социалния диалог в отделните дружества и браншове, за  защитата на правата и интересите на наемните работници в отрасъла. Така започна ретроспекцията на изминалия четвъртвековен период в словото си Димитър Табаков - председател на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост(ФНСОЛП), която отбеляза своя юбилей на 21 април 2015 г. в зала „Европа” на централата на Конфедерацията. В събитието взеха участие: вицепрезидентът на европейската Федерация на синдикатите от индустрията, президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров, председатели на индустриални федерации към КНСБ: Васил Яначков, Валентин Вълчев, Асен Асенов, Красимир Кръстев, председателят на СБХН – Красимир Пащрапански, изп.секретар на КНСБ – Юлия Симеонова, работодатели, синдикални активисти и др. На голямата част от присъстващите на събитието бе връчен специалният юбилеен плакет – 25 години  ФНСОЛП.

На 17 май 1990 г. Федерацията, първа от останалите синдикални сдружения, подписва Отраслово споразумение с Министерството на индустрията и технологиите – посочи в изказването си Димитър Табаков. С това споразумение фактически се сложи началото на реалния социален диалог и колективното трудово договаряне в леката промишленост. То послужи като основа след това да се подпишат във всички браншове и всички дружества колективни трудови договори.

През 1990 г. относителният дял на текстилната и трикотажна промишленост е 5.5 %, а на шивашката – 1.6 % от обема на промишлеността, като само в тези сектори са заети над 180 000 души. По време на прехода от централизирана към пазарна икономика, както и с преструктурирането на отрасъла настъпиха и съществени промени. Въвеждането на мениджърските контракти и Наредбата за управление на едноличните търговски дружества с държавно имущество доведоха до сериозни отрицателни последици върху развитието на отрасъла, до нарастване на социално напрежение, като в редица предприятия се стигна до остри протести.

Липсата на суровини и оборотни средства през този период поставиха доста предприятия пред дилемата да продължат да работят някак си или да спрат. Тогава по инициатива на председателя на КНСБ проф. Кръстьо Петков и председателя на ФСОЛП Йордан Василев, съвместно с БСК, беше издействано ползването на целеви валутен кредит от БНБ при минимален лихвен процент за доставка на памук, вълна, кожи и др. суровини през 1993 г. в размер на 12 милиона долара, през 1994 г. - 14 милиона, през 1995 г. - 9 милиона за памукотекстилните предприятия, 6 милиона за кожарската и обувна промишленост и 6 милиона долара за вълненотекстилната. Това спомогна за оцеляването на множество предприятия в този труден за икономиката ни период.

Като се видяха сериозните слабости в етапа на смяна на собствеността -. изтъкна Табаков, неколкократно пред Министерството на промишлеността поставяхме въпроса да бъде разработена конкретна програма за децентрализация и демонополизацията на отрасъла. За изготвянето на обстоен анализ за състоянието на отделните сектори, за очертаване на приоритетите им и пътищата за тяхното решаване. Това обаче не стана и на практика се стигна до скъсване на съществуващите производствени и технологични връзки между отделните фирми. Осъзнавайки необходимостта от конкретна помощ на новите мениджърски екипи, ръководството на Федерацията активно съдейства за учредяването на Асоциация на дружествата от леката промишленост. През 2000 г. над 99 % от предприятията в отрасъла бяха приватизирани.

В условията на икономическа рецесия и раздържавяване, фирмите бяха оставени сами да решават всички свои икономически, финансови и производствени въпроси. По същото време бе закрит и Отрасловият съвет към Министерството на икономиката. Като прибавим към това сериозните трудности пред новите собственици за осигуряване на необходимите суровини и материали, организиране на нормален производствен процес и завоюване на нови пазари, тъй като болшинството от старите бяха загубени, както и непрекъснато растящия нерегламентиран и контрабанден внос на суровини и стоки, произвеждани от предприятията ни, отрасълът изпадна в много трудна ситуация. Редица дружества започнаха масови съкращения, други по-малки бяха принудени да преустановят работа. Ръководството на ФНСОЛП, съвместно със социалните партньори от отделни сектори, организира и проведе поредица от протестни действия за запазване в максимална степен работните места и в защита на родното производство, като най-масови бяха на КПП „Капитан Андреево” – два пъти, на КПП „Дунав мост”, на фериботния комплекс във Видин, както и в редица областни центрове, в които активно се включиха хиляди работници и служители от отрасъла.. Проведени бяха множество срещи с държавни институции, представители на парламентарни комисии и групи, с ръководството на Главна агенция „Митници”. Организирана беше кръгла маса по проблемите на отрасъл „Лека промишленост” с участието на представители от различни ведомства, депутати, работодатели и синдикални лидери. С всички тези свои действия съумяхме да накараме съответните държавни и правителствени органи да предприемат конкретни действия за ограничаване на масирания и нерегламентиран контрабанден внос на стоки и изделия със съмнително качество, неотговарящи на българските стандарти и с ниски цени, което свива българското производство и предизвиква дъмпинг на българските изделия на пазара.

Повече от 20 години ръководството на Федерацията, съвместно с работодателските структури, настояват пред компетентните органи да се изгради национална политика и стратегия в краткосрочен и дългосрочен план за развитие на леката промишленост, но такава все още няма. В известна степен това доведе до закриването на множество водещи предприятия като: „Марицатекс”, „Галатекс”, „Карловска коприна”, „Ролина”, „Пулпудева”, „Рекорд”, „Диамант”, „Кварц”, „Изида”, „Мануела” и много други. Друга част от дружествата в отрасъла рязко намалиха производствените си програми, а оттам и производствения си персонал. С трудностите в икономическото развитие на страната, както и със смяната на ръководствата на някои браншови работодателски структури и мениджърски екипи в дружествата се нарушиха взаимоотношенията между синдикати и работодатели. Предприети бяха опити от работодатели за ликвидиране на синдикалните организации, както и нежелание за подписване на КТД както на ниво бранш, така и в дружествата. Не се изпълняваха основни договорености в подписаните споразумения и колективни трудови договори като отнемане на социални придобивки, задържане растежа на РЗ, неизплащане на извънредния труд, нарушаване на КТ. Когато остро поставяхме въпроса за увеличение на РЗ, работодателите веднага отговаряха, че това може да стане само с извършването на съкращения. Трети чрез различни форми на заплахи притискаха работниците да се отказват от членство в синдиката. Други използвайки различни причини не предоставяха необходимата ни информация за изготвяне проектите на КТД, както и протакаха с месеци провеждането на преговорите. Всичко това създаваше сериозно напрежение в трудовите колективи, както и допълнително усложняваше работата на Федерацията и демобилизираше работници и служители да членуват в синдикатите. Много е трудно, да не кажем почти невъзможно, да изградим СО в новосъздадените през последните 10-12 години фирми в системата на Леката промишленост. Но също така обичаме повече да говорим колко е трудно да се организират хората в синдикат и че работодателите въобще не желаят да чуват за СО, без обаче ние самите да сме използвали всички възможности, които имаме, за да привлечем нови членове.

Не можем да подминем и факта, че в нашите СО липсва активен организационен живот. Не се провеждат регламентирани от Устава на Федерацията събрания. Синдикалните ръководства често пъти са далеч от проблемите вълнуващи синдикалните ни членове. Не се информират членовете на синдиката и останалия колектив за резултатите от дейността на ръководството на Федерацията и КНСБ за защита правата и интересите на трудещите. Живата връзка на синдикалния председател, на секретарите на СО с редовия синдикален член, с отделния работник не може да се замени с информацията, която той ще получи от медиите или чрез Фейсбук.       Трудовите хора искат да имат диалогични, знаещи и можещи водачи, които твърдо и неотклонно да защитават интересите и правата им. Ръководството на ФНСОЛП през последните години предприе конкретни мерки за подготовката на млади синдикални кадри. Изградена беше Младежка секция „21 век”, която сега прави първите си стъпки.

Във Федерацията членуващите днес организации са обхванати в 4 браншови съюза: производство на облекло, производство на текстил, производство на трикотаж и производство на стъкло и керамика. Това са и браншовите работодателски структури, с които ФНСОЛП през последните години се стреми да води социален диалог. Казваме, че се стреми, защото въпреки огромните усилия, които полагаме в тази връзка, вече 7 години няма подписан нито един БКТД и то не по вина на синдикатите. За нас е неприемливо отношението на ръководствата на браншовите работодателски камари към договарянето на минималните осигурителни доходи за 2014 г. и 2015 г. Въпреки нашето желание и добронамереност срещнахме категоричен отказ да подпишем каквото и да е споразумение. Липсата на Закон за работодателските сдружения  дава възможност отделните работодатели да членуват в няколко работодателски формирования, което на практика доведе до наличието няколко работодателски камари в отделните браншове.  Така ние като синдикати трябва да водим преговори не с една браншова работодателска структура, а с 3-4 и повече. Това на практика означава никога да не се осъществи реален и принципен социален диалог.

Независимо че на браншово ниво нямаме почти никакъв социален диалог, то в редица предприятия от отрасъла нещата са съвсем различни. От 1991 г. до момента в резултат на принципен и толерантен, реален социален диалог между работодателя и синдикатите редовно са подписвани КТД в „Идеал Стандарт - Видима” АД, „Дружба стъкларски заводи” АД, „Амер Спортс България” ЕООД, „Нитекс – 96” АД, „Мизия – 96” АД, „Технотекс” АД, „Е. Миролио” и др.

В много фирми, обаче продължава да се работи при висока запрашеност, шум, вибрации, слабо осветление и опасни бои, лепила и други. Отнеха се и средства, които се даваха, като компенсацията за работа при вредни условия. Здравето на хората е безценно и след като Законът за здравни и безопасни условия на работа ни е дал право да се грижим за него, ние трябва съвестно да си изпълняваме задълженията. Добри думи трябва да кажем за работата на комисиите по здраве в „Хан Аспарух” АД, „Дружба стъкларски заводи” АД, „Амер Спортс България” АД, „Пирин-Текс Продакшън” ЕООД, „Идеал Стандарт-Видима” АД и други. Наложително е по-активно да участваме в работата на Отрасловия съвет по условия на труд към Министерството на икономиката, като чрез него оказваме въздействие за подобряване работната среда във всички дружества в леката промишленост.

Основен проблем, който много години се стремим да решим, е ниското заплащане. В леката промишленост средната работна заплата е едва 63 % от средната за страната. Най-ниско е заплатен трудът на работещите в шивашката индустрия, където въпреки Наредбата за организация на работната заплата, много дружества не се съобразяват с нея и прилагат някакви си свои наредби, които водят до неправилно нормиране на труда, а оттам и до мизерно заплащане, което пък от своя страна води и до голямо текучество.

В заключение трябва да кажа, че леката промишленост в България, независимо от всички трудности, през които премина през тези 25 години, е жива. Тя продължава да работи вече 180 години. Тя си е извоювала достойно място в икономиката на страната ни. Тя продължава да се развива, защото в нея работят и добри мениджъри, и  прекрасни специалисти и ръководители, и знаещи и можещи работници и синдикалисти.