Втори световен конгрес на МКП – Ванкувър, Канада, 21-25 юни 2010 г.

В периода 21 - 25 юни във Ванкувър, Канада се проведе втория световен конгрес на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП), обединяваща 312 организации членки и представляваща над 176 милиона работещи от 156 страни и територии по света. Повече от 1400 делегата от цял свят участваха в конгреса и дискутираха предизвикателства на кризата и бъдещето на синдикализма под наслов „Време е за хората – от кризата към глобалната справедливост”. От историческо значение за МКП бе достигането на 45 % участие на жени-делегати и около 9 % участие на младежи (до 35 годишна възраст) в Конгреса.

Конгресът бе тържествено открит на 21 юни от г-н Кен Джеорджети - Президент на Канадския конгрес на труда (CLC), г-жа Шарън Бъроу - Президент на МКП и кмета на Ванкувър - г-н Грегор Робъртсън. Министър-председателят на Гърция, г-н Георгиос Папандреу, в излъчване на живо от офиса на МОТ в Ню Йорк, също приветства Конгреса и отбеляза: „По време на настоящата глобална криза, синдикатите са необходими повече от всякога за да се борят за защита правата на трудещите се, за устойчиво развитие и един по-справедлив световен ред”. Послание към делегатите бе поднесено и от името на Генералния директор на МОТ, г-н Хуан Сомавия, в което бе подчертано, че „синдикатите са съществена част от икономиката и демокрацията” и, че „светът повече от всякога се нуждае от силни синдикати, които да напомнят на управляващите за необходимостта от фокусиране преди всичко върху социалния дефицит, а не само върху фискалните дефицити”.

В рамките на втория конгресен ден, Генералния секретар на МКП – г-н Гай Райдър, представи пред препълнената пленарна зала основния тематичен доклад на Конгреса на тема „Време е за хората – от кризата към глобалната справедливост”, отразяващ  всички драматични промени в периода от създаването на МКП през 2006 г. до момента. В изказването си, той подчерта негативното отражение на кризата върху заетостта и отчете, че „в резултат на започналата през 2008 г. глобална криза, повече от 34 милиона работещи са загубили работните си места, а други 64 милиона са доведени до състояние на изключителна бедност”.

В първата част от тематичния доклад бяха набелязани основните предизвикателства, с които МКП трябва да се справи през следващите четири години, за да подпомогне излизането от кризата и налагането на глобална справедливост. Докладът бе и ясно предупреждение, че в момента светът се намира в твърде нестабилно състояние и, че без окончателно скъсване с предишния начин на поведение и мислене, светът ще се плъзне по наклона и ще затъне в още по-голяма несправедливост. Втората част от доклада съдържаше преглед на това какво трябва да направи МКП, за да се справи с изброените вече  предизвикателства и да се превърне в инструмента за ефективно представителство на всички работещи в условията на глобализираща се икономика, каквато всъщност беше и основната цел на обединението между Международната конфедерация на свободните профсъюзи и Световната конфедерация на труда през 2006 г.

Като цяло изнесеният от Генералния секретар на МКП доклад, както и проекта на основна пленарна резолюция „Време е за хората – от кризата към глобалната справедливост”, доведоха до разгорещени дебати по време на състоялите се пленарните дискусии през следващите два дни на Конгреса.

На 23 юни 2010 г., в рамките на следобедната сесия на конгреса, се състоя дебат на тема „Глобалната криза и отражението й върху заетостта и финансовия сектор”. Участие в дебата взеха  лидерите на едни от най-важните международни организации: Хелън Кларк – Администратор на Програмата на ООН за развитие; Доминик Щраус-Кан – Управителен директор на Международния валутен фонд (МВФ); Паскал Лами – Генерален директор на Световната търговска организация (СТО) и Кари Тапиола – Изпълнителен директор на Международната организация на труда (МОТ).

В своето изказване, г-жа Хелън Кларк подчерта: „Не може да се смята, че създаването на нови работни места може да произтече непосредствено от възобновяването на растежа, тъй като много често показателите за заетостта са  едни от последно раздвижващите се индикатори в следствие на възобновяването на растежа”. Освен това тя представи Глобалния пакт за заетост на МОТ като пътека, която страните трябва да следват за да се върнат към предишните нива на заетост и да осигурят достоен труд за всички.

Г-н Доминик Щраус-Кан в качеството си на Управителен директор на МВФ, фокусира своето изказване върху позитивното влияние на икономическите стимулативни политики за превенция на още по-дълбока рецесия, и подчерта, че дори синдикатите и МВФ да не са съгласни с икономическата стратегия, която правителствата трябва да приемат, МВФ оценява високо направените от страна на синдикатите конкретни предложения и ще положи необходимите усилия за да осигури такива мрежи за социалната сигурност, които да защитават най-уязвимите групи. Той се съгласи с необходимостта от въвеждането на прогресивно данъчно облагане и обяви, че през м.септември в Осло, Норвегия, МВФ съвместно с МОТ ще проведат съвместна конференция на тема „Създаване на заетост”. В резултат на възникналата дискусия по повод въвеждането на данък върху финансовите транзакции, което бе широко подкрепено от страна на глобалното синдикално движение, г-н Щраус Кан отбеляза, че МВФ обсъжда и варианта с въвеждането на т.нар. данък върху финансовата дейност, с което ще се въведе двойно облагане на доходите във финансовия сектор – т.е. идеята е наред с корпоративния данък държавата да удържа свръхналог върху нетния доход на банките и върху личния доход на банкерите.  

Генералният директор на СТО - г-н Паскал Лами в своето изказване прикани всички синдикати по света да продължават да подкрепят и да се борят за по-силна регулация на финансовия сектор в близко бъдеще, както на национално, така и на международно ниво.

Г-н Кари Тапиола – Изпълнителен директор на МОТ подчерта, че „там където няма връщане на заетостта към предходното положение, няма и възобновяване на икономиката като цяло ”.

В заключение на дебата, Генералния секретар на МКП – Гай Райдър обобщи, че настоящата икономическа криза и необходимостта от развитие на алтернативен икономически модел, засилва значението на синдикатите, гражданските организации и прогресивните политически сили, които днес, повече от всякога трябва да работят съвместно в борбата за глобална социална справедливост.

Специален гост на Конгреса бе и Президента на Аржентина – г-жа Кристина Фернандес де Кирхнер, която се срещна с делегатите по време на следобедната сесия на 24 юни 2010 г.. В своето обръщение тя подчерта, че по време на кризата през 2001 г. в Аржентина един от основните приоритети на правителството е бил именно защита правото на достоен труд за всички. Според г-жа Кирхнер, света като цяло се нуждае от цялостна реформа на неограничените капиталови движения, които са една от основните причини за настоящата криза. В заключение тя призова за регулация на финансовите пазари и подчерта необходимостта от тотално преосмисляне на структурата на многостранните институции, които днес управляват последиците от кризата.

Наред с най-широко обсъжданата по време на конгреса тема за глобалната финансова и икономическа криза, делегатите дискутираха и теми непосредствено свързани с: организирането и привличането на синдикални членове; човешките, трудови и синдикални права; равнопоставеността на половете; мира и сигурността; глобализацията; проблемите на работещите мигранти и младежи; климатичните промени; борбата срещу ХИВ/СПИН и т.н.

В последните два дни от Конгреса, след продължителни обсъждания, делегатите приеха 13 ключови резолюции, които да напътстват новоизбраното ръководство на МКП  в неговата дейност през следващите четири години:

 

  • Резолюция за гарантиране и защита на фундаменталните трудови права;
  • Резолюция за равнопоставеност на половете;
  • Резолюция за устойчив и справедлив модел на развитие през 21-ви век;
  • Резолюция за глобалните синдикати и глобалния бизнес;
  • Резолюция за организиране и привличане на синдикални членове;
  • Резолюция за достоен живот за младите мъже и жени работници;
  • Резолюция за Международната организация на труда;
  • Резолюция за демокрация, мир, сигурност и ролята на ООН;
  • Резолюция за борба с климатичните промени посредством устойчиво развитие и справедлив преход;
  • Резолюция за работниците мигранти;
  • Резолюция за разширяване на социалната защита и осигуряване на добри здравословни и безопасни условия на труд;
  • Резолюция за борба срещу ХИВ/СПИН;
  • Резолюция за променящата се глобализация.


Приета бе и основната пленарна резолюция „Време е за хората – от кризата към глобалната справедливост”, в която акцентът бе поставен върху необходимостта от засилване работата на МКП през следващите четири години в посока към постигане на една по-справедлива, честна и устойчива трансформация на световна икономика.

Очертани бяха и следните шест основни приоритети в стратегията на МКП за постигане на глобална социална справедливост, по които МКП и всички нейни членки следва да работят през следващите 4 години:

  • Достоен труд за всички;
  • Равенство и справедливост на пазара на труда;
  • Регулиране на финансите (ефективно и адекватно регулиране на финансовите пазари и актьори и въвеждане на международен данък върху финансовите транзакции);
  • Устойчиво бъдеще със занижени нива на въглеродни емисии;
  • Нов модел на развитие, в който както развитите, така и развиващите се страни ще имат възможности и споделени отговорности за да осигурят справедливото поделяне на плодовете на икономическия и социален прогрес;
  • Управление на глобализацията.


Вторият световен конгрес на МКП бе закрит на 25 юни 2010 г. с провеждането на избори за ново ръководство на Конфедерацията за следващите четири години. За първи път в историята на глобалното синдикално движение, с пълно мнозинство, за поста на Генерален секретар на МКП бе избрана жена – г-жа Шарън Бъроу, досегашен Президент на Австралийския съвет на профсъюзите (ACTU) и Президент на МКП (за периода 2006-2010). Непосредствено след избора си, първата жена, начело на МКП, коментира: „Това е голяма чест за мен, но се надявам изборът да е повод за гордост за всички жени по света.”

За Президент на МКП бе избран Михаел Зомер от DGB, Германия, а Йаап Винен бе избран за Заместник Генерален секретар. Вицепрезиденти станаха Люк Кортебек, CSC - Белгия и Наир Гулар, Força Sindical - Салвадор.

Всички становища, резолюции и изказвания, както и видео материали от Втория Световен Конгрес на МКП могат да бъдат намерени както на интернет страницата на МКП (www.ituc-csi.org), така и на страницата на КНСБ (www.knsb-bg.org)



КНСБ взе участие във Втория световен конгрес на МКП с делегация от 7 души: Пламен Димитров, Валентин Никифоров, Николай Ненков, Иван Кокалов, Янка Такева, Атанаска Тодорова и Даниела Алексиева.

Биография на Шарън Бъроу – първата жена, начело на МКП


Шарън Бъроу е родена през 1954 г. в Уарен – малко градче в западната част на Австралийския щат Нови Южен Уелс, в семейство с дългогодишно участие в синдикалното движение и борбата за подобряване живота на трудещите се. Нейният прапрадядо е участвал в прочутата стачка на стригачите на овце от 1891/2 година и става един от учредителите на Австралийския работнически съюз. Шарън има учителско образование получено в Университета на Нови Южен Уелс през 1976 г. В началото на трудовата си кариера е била преподавател в гимназии в щата. Тя е един от учредителите на Федерацията на учителите от Нов Южен Уелс, със седалище в Батърст. През 80те години е била Председател на Батърсткия търговския и работнически съвет.

През 1992 г. тя е избрана за Вицепрезидент на Федерацията на учителите от Нов Южен Уелс и става Президент на Австралийския профсъюз на образованието (AEU).

От 1995 до 2000 г. Шарън е Вицепрезидент на Интернационала по образованието (Education International) – международна организация на учителски профсъюзи, представляваща 24 милиона члена по света.

През 2006 г. Шарън Бъроу е избрана за Президент на МКП на Учредителния конгрес във Виена.

Понастоящем тя е член на Управителния съвет на МОТ и член на Съвета на акционерите на Глобална Инициатива по Отчетност (Global Reporting Initiative) - международна неправителствена организация.

 

ТЕМАТИЧЕН ДОКЛАД НА КОНГРЕСА

ВРЕМЕ Е ЗА ХОРАТА

ОТ ГЛОБАЛНАТА КРИЗАТА КЪМ ГЛОБАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ

ВЪВЕДЕНИЕ

Делегатите на 2-ия Световен Конгрес на МКП идват от държави от цял свят, където в различна степен и по различен начин се усеща влиянието и последиците на глобалната криза. За хората, които те представляват, кризата е причинила тежки последици и несигурност. А за синдикатите тази криза изостри още по-осезателно старите проблеми и предизвика нови.

Синдикатите не са сами в опитите си да намерят изход от кризата и да подсигурят едно по-светло и безпроблемно бъдеще, но това е трудно, тъй като повечето от проблемите, породили кризата, са дълбоко вкоренени в трудовите отношения и са глобални по мащаб. В тази ситуация международното синдикално движение се сблъсква с редица предизвикателства, които носят както отговорности, така и възможности.

МКП смята, че след десетилетия несправедливост е настъпил моментът и обикновените хора да се порадват на плодовете на глобализацията и че изходът от кризата минава директно през глобалната социална справедливост.

Част I от този доклад очертава ключовите области на действие, за да може това да се случи. Освен това в тази част на доклада се съдържат предупреждения, че без да се изоставят старите ортодоксални методи на управление и на правене на бизнес вместо изход от кризата ще се стигне до още по-висша степен на несправедливост. Светът е на вододела между едно бъдеще, което би могло да предложи справедливост, социален просперитет, устойчиво и балансирано развитие, което ще подобри жизнения стандарт и ще доведе до зачитане на човешките права и едно друго бъдеще, което ще остави милиони без работа, потапяйки големи части от населението на планетата в мизерия и безнадеждност .

МКП трябва да положи максимални усилия, за да се избегне вторият сценарий и светът да върви в посока прогрес, а не регрес. Но влиянието, което МКП ще има, зависи от неговите действия и капацитет и доколко организацията ще съумее да мобилизира силите на организациите членки за каузите, за които се бори.

Част II от този доклад се вглежда по задълбочено в самото МКП след почти 4 години съществуване какви са успехите, недостатъците и предизвикателствата. Позитивният заряд от обединението е от особена важност и организацията може да се похвали със забележителни успехи. Но едва ли някой смята, че сме постигнали пълния си потенциал или че задачата за изграждане на новият интернационализъм е постигната. Тази част на доклада се спира подробно на какво още трябва да се направи, за да стане МКП най-ефективния механизъм за представителство на трудещите се от цял свят в глобалната икономика, какъвто всъщност е замисълът на тази организация. Към доклада е приложена и проекто-резолюция, която отразява неговото съдържание и структура. Дискусиите по време на конгреса в пленарната зала ще доразвият тези идеи и ще породят конкретни решения, като на всяка част от доклада ще бъде посветена отделна пленарна сесия.

Очакваме от делегатите да се фокусират върху най-важните за тях теми и проблеми. След обсъждане резолюцията ще бъде предложена на Комисията по резолюциите на Конгреса за промени, преди да бъде приета. Решенията на Конгреса във Ванкувър ще са от не по-малко значение от историческите решения на учредителния Конгрес във Виена, състоял се през ноември 2006. Смятам, че този доклад дава правилната основа, за да може организациите членки да допринесат за това, МКП да поеме напълно своите отговорности за извеждане на трудовите хора от тежкото положение, в което кризата ги е поставила към една нова посока на глобална социална справедливост.

Гай Райдър

Генерален Секретар МКП

 

 

Част I

От кризата...

1. Когато делегатите на учредителния Конгрес на МКП във Виена одобряваха програмата на организацията те се зарекоха „да променят глобализма из основи”. Но много малко от взелите думата тогава споменаха каквото и да е за „криза на глобализацията”. Четири години след това във Ванкувър едва ли ще има делегат, който да не засегне тази тема. През първите годините от съществуването си МКП се сблъска с една драматична промяна, която погълна световната икономика. Тази промяна не беше породена от нападки срещу профсъюзния интернационализъм, а по-скоро от масивния финансов колапс и всичките негови последици за реалната икономика и тези, които са заети в нея.

2. Финансовият колапс предизвика безпрецедентна социална криза и спад в заетостта. Към момента на изготвяне на доклада бяха унищожени 34 милиона работни места, други 64 милиона бяха подложени на крайна бедност, а над 1.1 трилиона долара бяха пръснати, за да се спасят институциите, които в крайна сметка предизвикаха финансовия колапс. Политиците и анализаторите не са единодушни относно бъдещето на глобалната икономика.

3. Цифрите сами по себе си са достатъчно красноречиво доказателство за огромното човешко страдание, което бе прехвърлено върху онези, които имат най-малко сили да го понесат и най-малка вина за предизвикването му. Ето защо нуждата от промяна е толкова силна. МКП ще поеме водеща роля в изготвянето и прилагането на един план за справедлива социална промяна, за алтернатива на досегашния модел. Възможността, която настоящата криза предоставя, е именно да се изпълни Виенският мандат за „фундаментална промяна”.

Една стъпка напред – или две назад?

4. Далеч преди да настъпи кризата МКП и нейните структури критикуваха глобализацията и предупреждаваха за опасността от подобен срив. Още преди емблематичният срив от септември 2008 на Lehman Brothers, работниците по цял свят усещаха ефекта от десетилетия на ерозиране на техния дял от генерираните в глобален мащаб блага.

Днес делът на работните заплати в много страни остава непроменен от 1930. Всъщност една от причините за кризата е стагнацията на доходите придобити с труд и огромните нива на неравноправие, които някои се опитваха да компенсират с дълг базиран на нездрави основи, който превръщайки се в опиат за доста по-потребителски настроени общества доведе до срива на финансовата система, която го генерира.

5. За милиони трудови хора ситуацията беше критична още преди настъпването на кризата. Нагледен пример за това е достъпът на милиони до храна и енергия, световните цени на някои основни хранителни продукти като царевица, пшеница, ориз се повишиха съответно с 190%, 162% и 318% за 6-те години предхождащи кризата, като оставиха милиони хора по света с по-малко храна.

И ако глобалната криза забави за малко главоломния растеж на цените на хранителните продукти и енергийните източници, това не е нищо повече от краткосрочна ремисия. В следствие на описаните процеси броят на недохранените в световен мащаб премина милиардната бариера през 2009 г.

6. В момента, когато световните лидери се опитват да извадят икономиката от блатото на рецесията и да я насочат към устойчиво развитие, Конгресът на МКП се състои във възможно най-подходящият момент.

7. Основната опасност е да се върнем към предишния модел, предрешен в още по-опасен такъв, с амбиции за орязване на обществени разходи и свиване на бюджетни дефицити с цел оздравяване на финансовите институции.

8. На тази основа и при липсата на фундаментални промени ситуацията на хората на наемния труд ще се влоши още повече. Някои от така наречените „антикризисни мерки и планове” водят именно към: по-ниски темпове на растеж, по-високи нива на безработица, намаляване на заплатите и социалните придобивки, рязко орязване на обществените разходи съчетани с призиви за още по-голяма гъвкавост на пазарите в това число на трудовите пазари.

9. Ако това се случи, наемният труд ще се окаже не само жертвата на тази криза, но и изкупителния агнец, които пак ще бъде пожертван в името на „светлото бъдеще”. Към страданията причинени от загубата на работа, дом, спестявания и пенсии ще се добавят допълнителната дегенерация на пазара на труда и климат на отказ от социални придобивки и екстремни рестриктивни мерки.

10. В най-драматичните моменти на кризата, политиците от всякакъв цвят и окраска постигнаха макар и крехък консенсус пред лицето на тоталния срив на финансовата система за „тотална промяна на модела на функциониране на глобалната икономика”, като се даде нов тласък за растеж и се въведе повсеместен процес за регулиране на финансовите пазари и институции. Най-сетне приоритети в програмата на Г-20 станаха: достойният труд, социалната справедливост и справедливата глобализация, за да се гарантира, че промяната ще се състои.

11. Синдикатите бяха доволни, защото най-после гласът на МКП бе чут и лидерите на организацията присъстваха на първите срещите на високо равнище на e Г-20 във Вашингтон, Лондон и Питсбърг. Оказа се обаче, че е твърде рано за подобен оптимизъм. Силите, които поддържат съществуващият икономически и финансов ред бързо се прегрупираха и съвзеха. След съвземането на Wall Street, културата на астрономични бонуси и спекулативни печалби отново възтържествува и заедно със своите съюзници се противопостави на така необходимото и дълго очаквано законодателство за стриктно регулиране на финансовите пазари.

12. Конгресът на МКП се провежда именно в такава атмосфера на несигурност и опити за връщане към старата, компрометирана система. Все по-осезаемо е усещането, че възможността за промяна, която кризата породи се стеснява и изчезва. Ако не бъдат предприети спешни мерки в посока на радикална реформа има реална опасност, да се върнем в старото русло.

13. Особено обезпокояващо е че политическият заряд за промяна може да бъде пропилян. Въпреки някои положителни развития в САЩ, Латинска Америка и Япония няма други сериозни индикации, че обществените настроения за промяна дават някакви осезаеми резултати. Изборите за Европейски Парламент през 2009 очертаха тенденция за връщане към старите, традиционни и познати елементи от миналото във времена на несигурност и разочарование.

14. Профсъюзите не бива сами да се нагърбват с задачата за изграждане на алтернативен модел на глобалната икономика, който да отговаря на идеите за социална справедливост. Те обаче могат и са длъжни да съдействат и работят за изграждането на този модел. Най-експлоатираното клише за кризата е, че “глобалните проблеми изискват глобални решения”. Това е най-удобното извинение за политиците на национално ниво, с което те извиняват некомпетентността и безпомощността си пред „глобалните сили”.

От кризата към социална справедливост

15. Една от основните трудности по отношение реализирането мандата на МКП за „фундаментална промяна”, е че той може да бъде възприет като нереалистичен.

В случая става въпрос както за количествен, така и за качествена промяна – не за поправяне на настоящият модел на глобализация, а за заменяне на този компрометиран и несправедлив модел с нов, много по-качествен.

16. Въпросът е дали Конгресът ще възприеме този по-амбициозен план и ако го възприеме да се произнесе относно това какво е необходимо, за да се случат тези фундаментални промени и да се дефинира ясно и точно позицията на наемния труд при един нов глобален ред, които да сложи край на несправедливостите на съществуващият. В настоящият доклад са упоменати по-важните компоненти, но Конгресът може да добави и нови такива. Предложените елементи са взаимно свързани и те трябва да бъдат налагани комплексно, а не изолирано един от друг, защото дори 1 от тях да бъде пожертван съществува опасност да се провали целия модел. МКП трябва да приеме и реализира интегрирана програма за промяна, която да съдържа поне следните 6 елемента:

Работните места първо: Достойна работа за всички

17. Кризата за пореден път подчерта „драмата от загубата” на работни места в световен мащаб, но твърде лесно се забрави, че МОТ предупреждаваше за подобен сценарии от много години. 34 милиона загубени работни места се добавиха към вече съществуващите 178 милиона официално регистрирани трайно безработни и още стотици милиони нерегистрирани. Освен това според МОТ:

50.6 % от работещите към момента са изложени на опасност от загуба на работа, а над 633 милиона са т. нар. „работещи бедни”, което за пореден път доказва нуждата от промяна в настоящия модел на заетост.

Най-ощетените от този модел са жените, които реално осъществяват 66% от работата в световен мащаб, произвеждат 50 % от хранителните продукти, но получават едва 10 % от доходите и притежават едва 1 % от имуществата. И след като разпределението на блага в световен мащаб се измества в полза на капитала все повече трудещи се отзовават в капана на мизерията и безнадеждността. Повече от всякога най-добрият начин за забогатяване е да се родите богат, а причината за бедността е, че сте се родили беден. Живеем в свят, който запазва привилегиите на богатите и лишава бедните от възможности.

18. До тази ситуация се стигна след съзнателното и идеологизирано отказване от пълната заетост, като основна цел на обществената политика. Всъщност Конвенция 122 на МОТ, приета в далечната 1964 изисква постигането на пълна, свободно избрана и продуктивна заетост да бъде основната цел на икономическата и социална политика. Глобализацията се появи като алиби за отказване от тази цел, добавяйки отровните си ефекти на свободно предислоциране на производства и бизнеси без оглед на запазване на работните места а следвайки логиката за по-големи печалби за малцина. За съжаление тази логика бе подкрепяна и пропагандирана в продължение на десетилетия от международните финансови институции. Както те, така и много правителства останаха глухи към призивите за създаване на нови работни места, защото маршируваха под ритъма на пазарния фундаментализъм.

19. Още от края на последното столетие тази философия бе критикувана от представителите на наемния труд, като те настояваха за необходимостта от създаване на качествена заетост за всички, зачитане на фундаменталните права на работниците, адекватна социална защита и функциониращ социален диалог. Тази програма прие широко формално одобрение в редица международни организации и най-вече в ООН и доста национални правителства. Въпреки това твърде малко бе предприето за конкретното й реализиране на практика.

20. Международният отговор на това предизвикателство е окуражителен. МКП успя съвместно с TUAC да окаже въздействие върху Г-20 за разширяване на пакета от мерки за преодоляване на кризата от чисто финансови и икономически със социални и такива насочени към подкрепа на заетостта. МОТ се включи също в този процес и на срещата на върха в Лондон през април 2009 лидерите на най-развитите страни обещаха да направят „всичко необходимо, за да възстановят доверието, растежа и заетостта”. Ето как се породи Международния Пакт за Заетост, представен на Международната Конференция на МОТ през 2009. Основно място в Пакта е отделено и на ключовите обществени системи като здравеопазване и образование.

21. Ето защо мерките за стимулиране на икономиката, предприети от различни правителства ,трябва да бъдат прилагани систематично докато се постигне висока заетост и балансиран ръст на производството. Ако стимулите бъдат прекратени преждевременно, това би било равносилно на прекратяване на командното дишане на изпаднал в кома пациент. По предварителни данни се счита, че благодарение на тези мерки са запазени около 21 милиона работни места.

22. И тъй като ресурсите са ограничени, те трябва да бъдат използвани оптимално за създаване на нови работни места, което за съжаление не се случва навсякъде до този момент. Тук именно МКП вижда ролята на профсъюзите за оптимизиране на ресурсите в тази насока с цел постигане на целта за максимална заетост.

Завръщане на равнопоставеността и справедливостта на пазара на труда

23. Както и по време на Голямата депресия от 1929, настоящата криза бе предшествана от задълбочаващо се и всеобхватно неравенство във всички общества. Не случайно и последиците от кризата са най-силни там, където имаше най-голяма концентрация на блага и доходи.

24. Този преход към нестабилност и несправедливост бе наложен от триумфа на пазарния фундаментализъм в ерата след Студената война, водещ към глобализация, либерализация и дерегулация без алтернативи. Ето защо пазара на труда пострада най-много от тези тенденции и ето защо именно трудовите хора трябва да намерят начина за поправяне на тези несправедливости.

25. Неравнопоставеността на пазара на труда и нейното задълбочаване оказа най-сериозен ефект върху работещите жени, като разликата в заплащането на труда между половете остава поне 17% в световен мащаб без съществени тенденции за намаляване.

26. Някои анализатори разглеждат нарастващото неравенство като неизбежен продукт на глобализацията – огромното предлагане на евтина работна ръка в Китай, Индия и други места по света промени радикално съотношението между капитала и труда в полза на капитала.

27. Синдикатите са в състояние да се противопоставят на тези идеи и тенденции, като на първо място привличат общественото внимание върху несправедливостите, предизвикани от подобен парад на безконтролния капитализъм. Те трябва да посочат резултатите от тази безконтролна доминация на свободния пазар и конкуренция и до неустойчивото развитие, до което тази политика неминуемо води. Ето защо е необходимо да се предприемат яростни атаки по основните причини водещи до тази несправедливост.

28. В сърцевината на проблемите на глобализацията стои погазването на трудовите права и липсата на ефективни мерки за въздаване на справедливост в такива случаи. Въпреки, че приетата през 1998 г. Декларация на МОТ за фундаменталните принципи и правата на работното място бе стъпка в положителната посока, но въпреки това масовото незачитане и нарушаването им продължават.

29. Първоначално международното организирано синдикално влияние се опитваше да оказва натиск за спазване на тези права предимно върху Световната Търговска Организация /WTO/, но се оказа, че този канал е неефективен.

30. Дейностите, свързани с търговията, са само част от стратегията на МКП за налагане на трудовите права в глобален мащаб и заслужава особено внимание, тъй като това е начина да се промени посоката на глобализация след настоящата криза. Много по-активно се действа на национално и местно ниво особено когато трудовите права са подложени на грубо потъпкване. Най-важните фронтове, на които се води тази битка, са срещу дискриминацията на работното място, детския труд, насилствения труд, в защита на правото на сдружаване и колективно договаряне.

31. Колективното трудово договаряне е доказал своята ефективност механизъм за справедливо разпределяне на благата от производството и икономическите дейности. Там където той добре установен има гаранции за справедливо разпределение на труда и доходите.

32. Понастоящем обаче не става въпрос за необходимостта от разпространяване на колективното договаряне, а как да се противопоставим на могъщите интереси на капитала, които се опитват да го ограничат и отслабят под предлог, че то спъва конкурентоспособността и подронва индивидуалните възможности за директно договаряне между работодател – наемен работник.

33. Ето защо трябва да бъдат използвани 2 допълни канала: първият е свързан с отговорностите на правителствата произтичащи от Конвенция 98 на МОТ и Декларацията от 1998 за утвърждаване на колективното трудово договаряне. За съжаление поведението на повечето правителства в повечето случи далеч не отговаря на критериите и изискванията от въпросните международни споразумения.

34. Спазването на горепосочените условия ще позволи на профсъюзите да преследват и постигнат своята втора постоянна цел, а именно увеличаване на преговорната си мощ и позиции спрямо индивидуални работодатели. Тази цел ще бъде постигана по различни начини в зависимост от националните особености, като в повечето случаи единствената ефикасна стратегия е упражняване на натиск върху работодателя. Как обаче стоят нещата в международен мащаб?

35. МКП непрекъснато обръща внимание върху необходимостта от разработване на програми за организиране и колективно договаряне на международно ниво, не просто в идеен план а като работещ, практичен инструмент. Това е и една от основните задачи на Съвета на Глобалните Синдикати /Council of Global Unions/, създаден скоро след създаването на МКП като инструмент за структурно партньорство. Именно това е органът, който може и би трябвало да договаря глобални рамкови споразумения с мултинационалните компании. Освен това МКП координира позициите на своите членове по по-общи проблеми на корпоративната социална отговорност в различни международни организации и форуми като Global Compact и Международната Организация за Стандартизиране /International Organisation for Standardisation/ ИСО (ISO).

36. Освен нарушаването на трудовите права има още една причина за несправедливост и неравенство, а именно постоянният натиск за преминаване на икономически дейности в неформалния сектор, където няма никакви правила и стандарти.

37. Тези фактори са в основата на много, но взаимно свързани процеси като: преминаване към срочни трудови договори, отдаване на дейности на трети лица, наемане на подизпълнители, създаване на различни агенции, които в своята цялост допринасят за ширещата се несигурност и занижени стандарти в областта на наемните трудови отношения.

38. Ето как неусетно се стигна до положение, когато познатата ни традиционна заетост с всички придобивки и гаранции, свързани с работното място, вече е само спомен от миналото. Според изследванията на МОТ болшинството от трудещите се в световен мащаб се намират в силно уязвима ситуация по един или друг повод.

39. Тези процеси всъщност са доста сложни и комплексни, но техните последици за организациите на трудещите се, за техните социални и икономически придобивки и за социалната кохезия като цяло, са твърде ясни и прости. С две думи тези тенденции са унищожителни за наемния труд, като последиците им са най-тежки за младите хора и жените.

40. Както и по отношение на трудовите права профсъюзите трябва да предприемат незабавни мерки срещу тези явления, които някои се опитват да докажат, че са неизбежни в съвременното общество. Всъщност в глобален мащаб се подема кампания срещу неформалната икономика и неформалните форми на заетост, което е едно положително начало и възможност за допълнително надграждане от страна на профсъюзите.

41. Влошаването на условията на труд и намаляването на сигурността на работното място се приветстват от повечето работодатели. Това е и 1 от причините поради които пропадна приемането на предложената от групата на работниците в МОТ Конвенция за договарянето на работа, като в последствие бе приета само Препоръката за трудови правоотношения от 2006.

42. Макар и малко късно, кризата ни дава възможност за решителни действия за възстановяване на справедливостта и равнопоставеността на пазара на труда.

Да затворим Казиното

43. Финансовият хаос от 2008-2009 доведе до фатален колапс на банковата система, която беше спасена само благодарение масивната и изключително скъпа интервенция на правителствата, които е крайно време да предприемат по-стриктни мерки за регулиране на финансовите пазари.

44. Преди кризата международното синдикално движение бе самотен глас за това, че е крайно време да се въведат някакви „правила” за „финансовата икономика”, която в крайна сметка доминира над реалната. Проблемът надхвърля систематичната опасност от залагане на карта на съдбата на милиони вложители и спестяващи под различна форма. Освен това чрез частните и хедж- фондове се осъществява процес на „финансиализация” на предприятията и компаниите, което поставя допълнителен натиск върху условията на пазара на труда за много работещи хора. Идеята, че предприятията не са нищо повече от сбор активи, които трябва да се оползотворяват максимално добре за максимално кратко време, доведе до унищожаване на работни места и корозира добрите индустриални отношения. С две думи реалната икономика бе подчинена на финансови спекулации, което влоши осезателно състоянието на пазара на труда и работните условия.

45. Кризата предизвика силна негативна реакция срещу казино тип капитализма и съпътстващата го култура на печалби и бонуси от порядъка на милиарди долари чрез спекулации. Ето как се породи всеобщото неодобрение на този тип казино капитализъм, заклеймен от политици и международното синдикално движение на срещата на високо ниво на Г-20 във Вашингтон през ноември 2008.

46. Процесът на регулиране на финансовите пазари бе делегиран от Г-20 на МВФ и по-специално на новоучредения борд за финансова стабилност /БФС/, които в продължение на доста време не отговаряше положително на призивите на международното синдикално движение за консултации с профсъюзите. Този орган е съставен предимно от представители на централни банки и финансови министерства и действа изключително непрозрачно и без да търси широка обществена подкрепа.

47. Така очертаният сценарий за регулация на финансовата система не вдъхва особено доверие и явно не провокира решителни действия за нейното оздравяване. Това от части се дължи на разнопосочни национални интереси, но в по-голяма степен на силния натиск и влияние на финансовата общност, която не иска да бъде контролирана и ограничавана от правителствата. Изтъкват се познати от миналото аргументи за вредите от свръх-регулация и вмешателство в работата на финансовата система.

48. В своята кауза за налагане на по-стриктни регулации върху финансовите системи, международното синдикално движение ще има подкрепата на общественото мнение, както и на съдебната система. По време, когато трудовите хора са подложени на огромни трудности, се наблюдава възвръщане на самочувствието и арогантността на онези, които се считат за прекалено важни, за да се отчитат пред тези, които те смятат за прекалено незначими. Фактът, че същите тези хора получиха евтин финансов ресурс от съответните правителства, който в последствие отдават на бизнеса на неимоверно по-висока цена, е крайно неприемлив сам по себе си. При тази ситуация общественото мнение е все още крайно негативно и прозорецът за действие в насока по-добро и ефективно финансово регулиране все още е отворен.

49. Ето защо МКП продължава да настоява и да провежда своята кампания за международен данък върху финансови транзакции, което се посреща с твърд отказ от страна на международното финансово лоби. Средствата, акумулирани от подобен налог, могат да се използват за постигане на целите на ООН за хилядолетието като и за борба с промените на климата.

50. Обратно на това, което твърдят финансовите магнати и тяхното лоби, данъкът върху финансовите транзакции ще даде добри резултати, ще възвърне в известна степен справедливостта в обществото и затова е необходим. След десетилетия на безпрецедентно намаляване на корпоративните данъци и повсеместно преминаване към системи на плоско данъчно облагане сме свидетели на небивало задълбочаване на кризата на преразпределение, най-после е дошъл момент за полагане на основата на справедлива и прогресивна фискална политика посредством налагането на данък върху финансови транзакции.

Развитие на „зелена” икономика

51. Кризата избухна в момент, когато светът сякаш бе постигнал съгласие за необходимостта от спешни мерки и действия за опазване на околната среда и предотвратяване на промените на климата. Този проблем бе и част от основополагащата програма за действие на МКП, където се настояваше за прекратяване на безразсъдното консуматорско отношение към природата и стриктното и повсеместно прилагане на Протокола от Киото.

Над 400 представители на синдикални организации отидоха в Копенхаген през декември 2009 за Конференцията на ООН по проблемите на промените на климата.

52. Първоначално този проблем не беше приоритетен в програмата на МКП, особено поради внушенията, че изборът е между от една страна налагане на протокола от Киото и от друга запазване на работните места на синдикалните членове. Тъй като климатичните промени в последните години имат все по-драстичен ефект след срещата на високо равнище в Йоханесбург през 2002, отношението на международното синдикалното движение се промени коренно.

53. Фокусът бе преместен върху това как политиките за поощряване на заетостта и тези в социалната област да се впишат в мерките за предотвратяване на промените в климата, което намери отражение в ключовото искане на МКП пред форума в Копенхаген за „справедлив преход” към ниско въглеродна икономика, където да се вземат предвид интересите и правата на трудовите хора.

54. Провалът на форума в Копенхаген не се корени само в конкретните искания и опасения на наемния труд, а преди всичко на липсата на общ консенсус за отговорностите на индустриалните и на развиващите се държави. Настоящата криза поставя под съмнение и евентуалните постижения на предстоящата в Мексико Конференция за проблемите на климата.

55. В предстоящите месеци МКП ще отдели доста усилия за постигане на амбициозна международна спогодба по проблемите на климата, след което предстои още по важната работа по коренно преобразуване на системите за производство в световен мащаб, което всъщност ще породи повече нови работни места за сметка на тези които неминуемо ще бъдат пожертвани в този процес на трансформация към ниско въглеродна икономика.

56. Докато МКП убеждава различните правителства в необходимостта от подобно споразумение и най-вече промяна на глобално ниво, ние трябва да положим и много усилия за разяснителна работа сред нашите членове, за да може „Програмата за зелени работни места” на МКП да получи наистина широка, масова, политическа подкрепа.

57. Кризата в случая може да се разглежда в по-голяма степен като възможност отколкото като заплаха за реализирането на тази програма, тъй като усилията за съживяване на икономиката може да се насочат в една нова траектория за по-чиста и екологична индустрия, която да запази околната среда за бъдещите поколения.

Разпределяне на печалбите: Нова Програма за развитие

58. Настояването за нова управленска глобална програма не се основава единствено и само на екологични съображения. Опитът с нео-либералния управленски модел показва, че той лишава повечето развиващи се нации от самостоятелен избор за път на развитие и прави невъзможна тяхната индустриализация, забогатяване и социален просперитет, обричайки ги на вечна бедност, болести, мизерия и кризи. За повечето развиващи се страни кризата бе състояние и преди обявяването й в глобален мащаб.

59. С няколко добре огласени изключения, настоящият модел на управление не доведе до очакваното от всички устойчиво развитие, което да заличи крайната мизерия и бедността.

60. Съветът, който най-често се предлагаше на затъналите икономически страни, бе да скъсат с късогледите политики на миналото и да отворят своите икономики за глобалните тенденции. Китай и Индия последваха тези съвети, но дали резултатите в крайна сметка доведоха до подобряване на качеството на живот на обикновените хора в тези страни особено на жените, които винаги понасят по-голяма част от социалното бреме при подобни трансформации?

61. Диагностицирането на проблемите и неуспехите на това развитие е сложен и противоречив процес най-вече защото богатите индустриални страни, които в крайна сметка се облагодетелстват от подобно развитие ,отказват да видят и приемат реалните проблеми.

62. Ето защо полемиката на подобни теми най-често е безполезна и стерилна, но от нея може да се извлекат 3 основни извода за бъдеща програма за развитие и управление: 1) в настоящите параметри на глобализацията има сериозни пропуски, които трябва да бъдат коригирани незабавно, 2) развиващите се страни, както и всички останали трябва да съблюдават международно приетите стандарти на демокрация и зачитане на човешките права, 3) трябва да бъде съставена общоприета програма за международно развитие с повече елементи на санкции в случай, че дадена държава не зачита на човешките и трудови права.

63. Предизвикателството глобализация да бъде впрегната в услуга на прогреса бе адресирано в известна степен от Световната Търговска организация в незавършилия все още кръг от преговори в Доха, където един от приоритетите е приемане на мерки за борба с бедността.

64. На пръв поглед всичко това е добре дошло, но профсъюзите не трябва да вярват само на думи и обещания а да настояват за конкретни дела. Понастоящем преговорите в Доха не дават никаква основа за оптимизъм, че евентуалният изход ще е в подкрепа на прогресивното управление на глобализацията.

65. При всички случаи – слабостите трябва да бъдат разобличени и да се предложат алтернативи, които да отразяват позициите на МКП. А основното мнение споделяно от членовете на МКП е че СТО трябва да промени коренно подходите си либерализацията на световната търговия, като отчита всички последици от политиките си за хората на наемния труд и социалната сфера в глобален мащаб.

66. Отговорностите на развиващите се страни в това отношение са съществени. Те съвсем основателно имат претенции към богатите и развити страни за правото си сами да избират своя път на развитие, но в същото време поемат задължение да съблюдават устоите на демокрацията, да зачитат човешките права и да спазват международните стандарти. Проблемът е, че някои правителства на развиващи се държави са доста слаби и не разполагат с необходимите ресурси или механизми за ефективното им оползотворяване, за да спазват международните си ангажименти.

67. Дори да са на лице гаранции за ефективното оползотворяване на предоставените от развитите страни ресурси в настоящият момент на финансова стагнация повечето индустриални страни заделят по-малко средства за международна помощ и развитие от предвидените от ООН 0.7 % от БВП.

68. Има много пунктове от програмата за развитие на ООН по които императивите на солидарността и логиката на просветения интерес съвпадат – те се илюстрират най-добре в случаите на миграции. Като се приема единодушно и положително необходимостта от миграции с цел намиране на по-добра заетост / работа в глобалната икономика с уговорката, че те трябва да са доброволни, законови и да се осъществяват в рамките на дадена правна рамка. За съжаление понастоящем положението далеч не е такова и предстои много работа особено по отношение на държавите приемащи имигранти, за да се гарантира тяхното достойнство и права.

Управление – най-после?

69. Може би най-голямата трагедия на настоящата криза е, че тя не доведе до някакви радикални, качествени промени, до каквито водеха подобни кризи в миналото.

70. Но има поне една област, където е общопризната необходимостта от спешна и незабавна промяна, а именно управлението на глобализацията, в което Г-20 ще играе все по-голяма роля в бъдеще за сметка на клуба на най-богатите Г-8 и ООН.

71. Има доста възражения относно представителността и легитимността на Г 20, които МКП смята за основателни, но въпреки това счете за необходимо да се опита да влия по всякакъв възможен начин върху решенията на това авторитетно международно лоби.

72. Това обаче, което е ясно като бял ден е че Г-20 оказаха решаваща историческа роля за разместване на тактонските пластове на геополитическите отношения, особено с оглед на новата перспектива която придават на международното сътрудничество страни като Русия, Бразилия, Индия и Южна Африка.

73. Издигането на Китай в икономическа суперсила е основна характеристика на ускорения процес на глобализация. Това което неминуемо прави впечатление е сближаването на позициите на Пекин и Вашингтон по редица въпроси, което ги прави своево рода група Г-2 в рамките на Г-20.

74. Възприемането от страна на Китай на водеща роля в Г-20 изисква подобаващо внимание от страна МКП особено с оглед на все по-високите нива на китайски инвестиции в Африка при доста рестриктивни условия и пълно незачитане на синдикални и трудови права.

75. МКП ще предприеме съответните действия на международната сцена и в организациите където има влияние, за да предупреди за тези потенциални опасности.

76. Въпреки така посочените опасения има сериозни основания за оптимизъм по отношение на възможностите и перспективите на многостранните отношения и постигане на по-ефективно управление на глобалната икономика най вече с оглед на това че МОТ е сериозно представена и влияе сериозно на решенията вземани от Г-20.

77. Междувременно две други институции, които през последните години бяха силно критикувани от МКП претърпяваха контрастни метаморфози в своето развитие. СТО се откъсна от фокуса на интерес, който неминуемо предизвикваше в миналото като най-големия пропагандатор в международен мащаб на либерализирането на търговията и отварянето на границите и икономиките след като става ясно, че кръга от преговори в Доха сериозно боксува.

78. Другата подобна международна институция МВФ сякаш бе обречена на маргинализация и упадък, след като портфейла от заеми, с които фонда разполагаше се сви значително в следствие на кризата и голяма част от екипа му бе съкратен. Все пак съдбата се оказа благосклонна към тази институция и изглежда тя отново ще играе ключова роля за възстановяване на глобалната икономика след като Г-20 и възложи ключови задачи и функции, особено по отношение на регулирането на финансовите пазари. Няма нужда да напомняме че Фонда в миналото не проявяваше никакво разбиране към позициите и предупрежденията на МКП.

79. В последно време се забелязват сигнали за коренна промяна, новият Управляващ Директор на фонда говори за тотално скъсване с практиките от миналото и за „нов” МВФ. Въпрос на време е да разберем дали става въпрос за празна реторика или наистина фондът ще промени своята философия и поведение.

80. Колкото и важни да са сами по себе си метаморфозите на тези две международни институции, които играят ключова роля в развитието на глобалната икономика, техните съвместни действия ще окажат решаващо значение за налагане на един нов модел на управление на световното стопанство. Когато кризата удари дъното много политици в различна окраска заговориха за въпиющата нужда от такава промяна, но доколко те наистина смятат да предприемат нещо в тази насока тепърва ще разберем.

81. Какво всъщност бе постигнато в действителност до сега? Предложението на Канцлера на Германия за приемане на Международна Харта за Устойчиво Икономическо развитие все още се обсъжда от Г-20, но доколкото става ясно към настоящият момент то се сблъсква със сериозна опозиция. Срещата на върха на Г-20 в Питсбърг взе решение за глобална рамка за силно, устойчиво и балансирано развитие, която даде водеща роля на МВФ за изпълнение на заложените в рамката показатели. Тъй като бъдещето на тези две инициативи остава неясно, МКП ще настоява уроците от настоящата криза да бъдат приложени на практика и да се преустанови дефицита на отговорност в управлението на световната икономика и глобализацията за което е необходимо международните организации да работят в много по-тясно сътрудничество и координация.

Мир

82. Макар и да не бе спомената експлицитно в дискусиите тази тема е особено важна в момента на нестабилност породена от кризата. Уставът на МОТ постановява “всеобщият и траен мир може да бъде постигнат единствено, ако е основан на социална справедливост”. Светът понастоящем не е справедлив и затова мирът е твърде крехък. Освен основните конфликти в Ирак, Афганистан и Близкия Изток все по-често избухват локални въоръжени конфликти в различни точки от света. Синдикатите се опитват да се противопоставят на използването на сила за разрешаване на конфликти, което много често ги поставя в неудобното положение на преследвани и от двете страни.

83. Някак остава незабелязан факта, че въпреки глобалната финансова и икономическа криза, разходите за въоръжаване остават на същите нива. Повече от $ 1.4 трилиона, или около 2.5% от световното производство се харчат всяка година в глобален мащаб за въоръжаване. Тези ресурси биха могли да се харчат за социални програми или за създаване на работни места.

84. Ето защо е подходящо на този висок форум още веднъж да се подчертае, че МКП се бори за мир и разоръжаване, за намаляване на бюджетите за военни цели и пренасочване на средствата към социално полезни дейности. Този приоритет е стоял и ще стои винаги високо в програмата на международното синдикално движение.

 

Част ІІ

...Към глобална справедливост

 

85. Важно за световното синдикално движение е да има визия за това, как иска да промени глобалната икономика, така че тя да бъде справедлива за работещите хора. Само това обаче не е достатъчно, защото без инструментите за извършването на промяната, визията не би помогнала много. Трябва да има аргументи, да има алианси за изпълнението на тази кауза, и над всичко това МКП да развие своя собствена сила и ефективност.

 

86. Създаването на МКП беше съзнателен отговор на императива, с който конгресът във Виена (учредителния конгрес на МКП) даде официален принос за превръщането на МКП в инструмент за новия тип международен синдикален интернационализъм, и да даде ефективна презентация на работещите хора навсякъде по света. Четири години след това Конгресът във Ванкувър трябва да даде оценка за извършения напредък, да набележи нещата, върху които да се продължи да се работи, да се коригират онези, които не се направени и да се добавят пропуснатите.

 

87. Без съмнение МКП събра ползи първоначално от ентусиазма при създаването си. Но това не можеше да се очаква да продължи дълго. Основополагащ документ за новата стратегия на МКП не само за количествено, но и за качествено подобрение е приетата от Генералиния Съвет през юни 2007 документ: „Условия за създаване на новия синдикален интернационализъм” и натовари секретариата на МКП с неговото приложение.

Основните теми са:

- по-добро сътрудничество между различните организации на международното синдикално движение

- мобилизиране на членовете по ключови международни теми

- ефикасно „внедряване” на международните дейности в националните синдикални практики

- изграждане на капацитета чрез сътрудничество в развитието и ефективно „предоставяне” на солидарност чрез образованието

- работа с политическите съюзници и с гражданското общество.

Всяка една от тези теми е била обект на по-разширена дейност, но Конгресът ще им обърне специално внимание.

 

Нашият общ дом

88. На международно ниво обединението се извърши във Виена през ноември 2006, и беше последвано от успешното създаване на регионалните организации на МКП като: МКП-Азия Пасифик през септември 2007, МКП- Африка ноември 2007 и МКП- Синдикалните конфедерации на работещите в Северна и Южна Америка през март 2008, както и от създаването на Паневропейския регионален съвет (PERC) през март 2007. Обширния процес на консолидация на секторно ниво, качествено различен от регионалните обединения, тъй като се включват автономни федерации, също напредва.

Като резултат, чрез конституционно дефинираната връзка с федерациите на глобалните синдикати, МКП тясно си сътрудничи с високо представителните секторни организации. Онези, които са отказали секторно обединение и са останали извън рамките на глобалните синдикални федерации, не са значими.

 

 

89. С процеса на структурното обединение МКП нарасна от първоначална членска маса от 168 милиона, в 304 организации-членки в 153 страни до членска маса от 176 милиона, 312 членки от 155 страни и продължава да расте. Засега това не е довело до нараснали приходи от членски внос. Напротив, бюджетираният членски внос нарасна от 10,9 милиона евро през 2007 до 11,1 милиона през 2010. В същия период индексът на разходите за живот, от който МКП зависи, нарасна на 6%, така че това резултира в значителна вътрешна реорганизация през 2009 с цел балансиране на сметките. Решението, което Конгресът ще вземе за членския внос, ще бъде основно определящо за бъдещето на МКП- нейния капацитет и перспективи за развитие.

 

90. По време на учредяването на МКП имаше притеснение в някои национални конфедерации, че обединението на международно ниво ще изисква обединение на национално ниво и че този процес ще бъде наложен на нашите членки. Но това не се случи. Там където се постигнаха национални обединения, като в Пакистан, Непал и Либерия, те бяха извършени на абсолютно свободна основа от съответните засегнати организации. Разбира се МКП е радостна да служи като пример и вдъхновение за тези обединения, а също така да ги подпомага. Но в никакъв случай не е оказван натиск върху националните организации. Единственият случай, в който е бил показан проактивен подход, бе при редица франкофонски африкански страни, където чрез фрагментацията синдикалното движение беше сериозно отслабено и където бяха приветствани инициативи за преодоляването му.

 

91. По-малко видимо от тези примери, но по-широкоразпространено и засега по-важна е тенденцията за общо членство към МКП, което да поощрява подобряването на диалога, разбирателството и сътрудничеството между организациите-членки от една и съща страна. Това разбира се не отстранява различията и обичайните напрежения, които са нормално явление при синдикалния плурализъм, но и няма доста често позитивно влияние върху отношенията между организациите-членки.

 

92. Каквото и значение да бъде прикачено към тези „външни” последствия на обединението, ключовите „вътрешни” теми произхождат/водят началото си от опита на членките от живота им в МКП. Фактът, че нито един национален център не се противопостави на обединението по принцип чрез отказа от международно членство, и това е така без чувството на привързаност, че обединението е било грешка или носталгия от периода преди 2006, е убедително доказателство за минималните постижения – т.е. за ненанасянето на вреди. Но да се направят заключения отвъд тези факти изисква по-близа и неминуемо по-субективна оценка на реакциите през последните четири години.

 

93. В тази връзка очевидното и реално покачване на членството трябва да бъде преценявано най-малко с оглед на два потенциално негативни ефекта. Първият би бил: чувството за загуба на притежанието към или отдалечаването към широко обхватна организация със съответната кореспондираща ерозия на съществуващите и лични отношения. Голяма част от членовете не могат да бъдат представени в управителните структури на МКП и биха могли да заключат, че нямат достатъчно влияние върху вземането на решенията или върху посоката на движение на Конфедерацията, и което би контрастирало с предишния им опит.

Второто би било: по-съществено отклонение от принципа; от чувството, че МКП не отразява или не представлява типа, традициите на синдикализма, към който организацията е свързана, и по този начин безусловно се губи нещо важно.

 

94. И двата вида загриженост трябва да се възприемат сериозно, и по-специално първата, с която някои членки изразяват фрустрацията си, че МКП е твърде отдалечена или че не е достатъчно отзивчива към техните мнения и нужди.

Тук е голямата отговорност на Секретариата на МКП и на органите, вземащи решения – да вземат в предвид исканията и опасенията на всички членки и да могат да им отговарят по възможно най-ефективния начин. В тази връзка е особено важна ролята на регионалните организации, които осъществяват първия контакт и са естествено най-близо до организациите-членки. Тяхна е отговорността да са в непрекъснат контакт с тези организации, да са активни в предаването на техния опит, мнения и нужди на световно ниво.

 

95. Второто опасение не е причинило типа на трудност или разделението, което би могло да отслаби МКП или да заплаши дългосрочно нейното съществувание. Членките са приели унитарния и плуралистичен характер на Конфедерацията, която е доказала своята способност да помирява/сдобрява различните перспективи и традиции. Спазва се принципът на солидарността, зад който МКП твърдо застава. Това ще се засили/затвърди от стриктното спазване на конституционния принцип от Конгреса, за спазването на плуралистичния характер при съставянето на избраните управителни органи.

 

МКП и другите

 

96. МКП се радва на безпрецедентна представителност в международното синдикално движение. Но там има и други актьори и отношенията на МКП с тях пораждат важни, понякога противоречиви проблеми. Отношенията с глобалните синдикални партньори – глобалните синдикални федерации и Синдикалния Консултативен съвет TUAC (към ОИСР), както и с ЕКП, най-вече чрез ПЕРК, са определени с мандат в конституцията на МКП. В тези случаи въпросите са просто как да се укрепят съществуващите партньорства и те да заработят оптимално. Но за останалите нещата стоят по различен начин.

 

97. След симултанното разпускане на МКСП и WCL в навечерието на учредяването на МКП, единствената друга синдикална структура, която има същия консултативен статус като МКП в МОТ е Световната федерация на синдикатите. Тя е доста редуцирана като размер и влияние след края на Студената война, тази СФС продължава да комбинира радикалната критика за глобалния капитализъм с подкрепа за държавно спонсорирани синдикални монополисти, които съществуват и подкрепят режими, които отричат синдикалните права, при това с остра и незатихваща враждебност към МКП. Осъждането на МКП от времето на Виенския конгрес изобщо не е отслабнало. В скорошно съобщение на уебсайта си, СФС определя МКП като „корумпирана и корумпираща” организация.

 

98. При тези условия институционалните контакти със СФС не биха послужили за нищо, а и такива не са били търсени. Въпреки всичко редица членове на СФС, които извършват истинска синдикална дейност, са в положителни отношения с МКП и са били канени да участват в значими дейности.

 

99. Паралелно със структурите на МКП продължават да действат две регионални синдикални структури, където не само има съвпадение на географски структури, но също така и значително или дори непреодолимо припокриване на членството. Това специално се отнася до случая с Организацията за единство на африканските синдикати -ОЕАС, чието множество членове са също така и членове на организацията на МКП-Африка. Въпреки възможността на международно ниво за осъществяване на обединение, ситуацията от типа: „едно тяло, две глави” продължава да съществува. ОЕАС отклонява поканите да бъде активен партньор в регионалния процес, който даде началото на МКП-Африка, е в тази насока не се забелязва напредък.

 

100. Има различни обяснение за тези процеси: лоялността към дълго съществуваща регионална организация; битуващото мнение, че проблемите на Африка не могат да бъдат адекватно адресирани в рамките на световната организация; пречките създадени от шепа членове на ОЕАС за онези, които не са членове на МКП; материалната изгода от членството в две организации.

Но един от най-важните въпроси е за представителството на африканските работещи в международен план, за конкуренцията за ресурси, за разнопосочността на политиките и различни позиции по основни въпроси като синдикалните свободи например, както и различни позиция спрямо злоупотребите и нарушенията от страна на правителствата.

 

101. Нашите членки в арабските страни трябва да се превърнат в основни актьори по отношение на втората конкурентна структура: Международната Конфедерация на арабските синдикати- МКАС.

 

102. Всичко това е и поради факта, че МКАС приема само една организация от страна, и често важни членове на МКП са изключени от нея, а останалите, които са членове, не съставляват същото важно мнозинство, което вече съществува в ОЕАС.

 

103. На срещата в Тунис през април 2010 тези организации-членки призоваха за три основни линии на действие: продължаващ ангажимент с и в рамките на МКАС, с ясното намерение за насочването му към укрепване на независимия и демократичен синдикализъм в арабските страни и противопоставяне към рестрикция на синдикалните права; задействане отново на офиса на МКП в Аман с цел да се установи политическо представителство на региона, а не само техническо присъствие; създаване на пространство в рамките на структурите на МКП за арабските членки да се срещат и дискутират въпроси от общ интерес, нещо което не е било предоставено преди. Всички тези предложения Конгресът трябва да разгледа на фона на повтарящите се искания за по-широкото използване на арабския език в работата на МКП.

104. Връщайки се на националното ниво, отношенията със синдикалните центрове, които не са членове на МКП, се определят на първо място от конституционните критерии за допустимост до членство. МКП има изключителен интерес от стриктното спазване на процедурата за членство и фактите говорят, че 20 организации са били приети за членове след Конгреса във Виена, кандидатурите на 41 са били отхвърлени, а в момента 35 се намират в процес на проучване и оценка. Колкото и МКП да има интерес от повишаване на членската си маса и представителността си, тя е изключително внимателна и бди за защитата на принципите на демократичния и независим синдикализъм.

 

105. МКП остава във връзка и с организации, които дори да нямат намерение засега да кандидатстват за членство, но са в състояние да изпълнят критериите му. Примери за такова сътрудничество са включването на организации от азиатско тихоокеанската мрежа, дейности, свързани със срещите на азиатско-европейския процес от срещи (ASEM), сътрудничеството с членки на МКП в субрегионалните синдикални координационни институции, които действат в зоната на Северна и Южна Америка.

 

106. Статусът на асоциираните организации: те също показват улеснения път към членство, 2 от 16 вече са направили прехода от асоциирани към членство, останалите се окуражават. Трябва да бъдат преразгледани типа на сътрудничеството, типа на оценката на системата.

 

107. Взаимоотношенията с центровете, които не са членки, са от стратегическо значение за МКП, и са обект на дебат. Генералният съвет даде съгласие през декември 2007 да започне процес на диалог с Всекитайската федерация на профсъюзите – ВКФП, с цел да се развият практически области на общо действие, които да допринесат за придвижването напред на целите на МКП. Беше ясно разбрано, че тези не могат и не трябва да са в компромис с ангажимента на МКП за защита и насърчаване на синдикалните права в Китай.

 

108. Понякога напредъка в тези начинания е доста слаб, при всички случаи МКП ще трябва да направи обща оценка на своите ценности година след конгреса, когато трябва да изрази позицията си по молбата на ВКФП за постоянно място в групата на работниците в Управителния съвет на МОТ.

 

Глобалните синдикати

109. Историята на сътрудничеството между МКП и нейните партньори от глобалните синдикати засега е добра и взаимоотношенията с тях са в голяма степен лишени от трудности. Най-важната структурна иновация в това отношение е създаването на Съвета на глобалните синдикати като мотор за структурното партньорство, което е залегнало и в Конституцията на МКП. Обзорът за първите три години на сътрудничество и дейността на този Съвет показват както резултати, така и предизвикателства.

 

101. Към постиженията се числи фактът, че Съветът се превърна в добре структуриран, с добро управление и финансиране, което е знак за дългосрочна жизнеспособност. Само една организация на глобалните синдикати е останала извън структурата на Съвета, и постигането на универсално участие в него остава важно предизвикателство.

 

111. Остава не напълно реализиран пълният капацитет на Съвета. Основният фокус трябва да бъде нарастването на членската маса, както и взаимодействието с националните центрове. Тези задачи бяха подчертани и на първата среща на съвета- Международната Конференция за организиране, признаване и синдикални права през декември 2007 във Вашингтон. Съвета на Глобалните синдикати е дефинирал две основни роли за себе си: подпомагане на организирането на нови членове и подпомагане развитието на специфични стратегии за организиране на тези членове. Конгресът трябва да даде насоки по тези две основни направление на дейност

на Съвета.

 

112. Сътрудничеството със Синдикалния съвет към ОИСР е било продуктивно, както и е получило допълнителен профил на фона на реакциите на международното синдикално движение към глобалната криза. Фактът, че е имало синдикално представителство от 9 страни от общо 20 по време на срещата на правителствените ръководители в Питсбърг, септември 2009, е доказателство за значимостта му.

 

113. В областта на бъдещата работа, вече с ръководството на Синдикалния съвет, спада и отдаването на по-голяма значимост на искането за различен тип глобализация. Това включва и амбициозната и необходима инициатива да се дефинира „новият модел на растежа”, новата парадигма за промяната в глобализацията.

114. Кризата доведе до научаването и на един друг урок: международното синдикално движение трябва да направи така, че всички аспекти на неговите дейности по отношение на глобалната икономика – търговия, инвестиции, климатични промени, развитие, международни финанси, отговорът на кризата- да бъдат интегрирани в една кохерентна стратегия. Тази стратегия изисква всички разпръснати офиси на организацията – в Брюксел, Женева, Вашингтон и Париж и другите региони – да действат съгласувано, единно, за постигането на най-добрия резултат.

 

115. Развитието на PERC показа, че това е една структура, която служи като котва между отношенията МКП и ЕКП. Добрите резултати в дейността на PERC носят полза не само за нейните членове, но и на общия климат на позитивно сътрудничество между двете конфедерации. Сътрудничеството никога не е било по-добро и това зависи най-много от добронамереността/ добрата воля и ангажимента на всеки един участващ, от общото признаване на споделените цели и отговорности и компетенции, а не толкова на формалностите на процедурите и структурите. Тези резултати и подходи трябва да се запазят и за в бъдеще.

 

„Доставяйки” справедливост

116. Реториката за солидарността е относително евтина стока; на практика разпростирането на солидарността изисква по-големи разходи на усилия и ресурси, и в това е основната отговорност на МКП. Тази тема има най-малкото две различни измерения: конкретна и ефективна помощ за онези, които са в нужда и формулирането на политики, които да отговарят на интересите на членовете.

 

117. МКП има добрата съдба да надгражда върху опита, методите и мрежите, които се използват за защита на правата, които са под атака. Примерите за това са много: от Гвинея и Гватемала, през Зимбабве и Турция. Влиянието на тези мерки и действия зависят от активната подкрепа на останалите членове. Едно писмо до правителството на отделна страна може би няма да доведе до освобождаване на синдикалист, но 50 такива писма ще го направят.

Солидарността изисква по-дългосрочни и перспективни усилия за осветляване на чувствителността към синдикалните права по целия свят. Годишният преглед/обзор на нарушенията на синдикалните права се е превърнало в мощен инструмент за това, а има и реален потенциал за използване на аудиовизуални продукти и кампании, за да постигнем повече.

 

118. МКП все още разчита на фонда за солидарност, който се събира от доброволните вноски на членовете. Това е един динамичен инструмент за предоставяне на солидарност в материално изражение, но може да се желае повече. Въпреки дефинирането на причините за изразходването на средства от фонда, и предоставяйки операциите под надзора на Борда на управителите, действията, извършени със средствата от фонда, не съответстват на първоначално инвестираните амбиции в него. Разходите остават ниски, а неизразходваният баланс е нараснал, до степен, в която вносителите задават въпроси за нуждата да продължават да влагат средства в него.

 

119. Опитът показа, че се изисква съвсем различен подход към администрирането на този фонд и съгласувани усилия да се популяризира този фонд за бъдещите вложители и ползватели. Тук се крие огромен потенциал и Конгресът трябва да даде ясен сигнал как да бъде реализирана тази политика.

 

120. Солидарността е тема, която МКП е задължена да повдига все по-често, в контекста на различни обстоятелства и в условия на различни и потенциално противоречиви интереси на своите членове.

 

121. МКП нито може да игнорира реалните трудности, които могат да възникнат в процеса на помиряване на различните, но легитимни синдикални интереси в развиването на обща политика, нито пък да си позволи да бъде възпрепятствана от тези различия. Не съществува алтернатива на тази трудна задача да се провеждат консултации, убеждаване, постигането на компромиси и консенсус между отделните членове. Това изисква пълното ангажиране на членовете в процеса на вземане на решения, нуждата от разбиране на обстоятелствата и проблемите на другите, и нуждата за всеки един да остане „на борда” след като вече е формирана определената позиция, дори когато тя е далеч от перфектната. Всичко това не е лесно, но и солидарността понякога не е лесно постижима.

 

Сила чрез сътрудничество

122. Конституцията на МКП поставя като основна отговорност укрепването на капацитета и членската маса на синдикатите чрез координирано осигуряване на международна помощ за развитие. За тази цел Учредителният конгрес предвижда мобилизация в рамките на „договорена глобална стратегия”.

 

123. През този мандат се разви дейността на Мрежата за синдикално развитие на сътрудничеството, която мрежа е предоставила пространство, което преди това не е съществувало, на всички релевантни актьори да се срещнат, да съгласуват приоритети, да обменят информации, да координират и да планират заедно своите политики. Това е един подход, който допринесе за глобалната стратегия, която е желаната и от Конгреса.

 

124. Но процесът все още не е без противоречия, а самата стратегия още не е приключила. Причината за това се корени в неправилното разбиране за „глобалната стратегия” на МКП, която се е възприела като код за централизация и мултиларизация на съществуващите двустранни дейности, което е във вреда на някои организации и интереси. Напротив глобалната стратегия би поставила механизми, които да подпомагат двустранното сътрудничество, напълно в съзвучие с общо договорените политики, методи и приоритети; могат да бъдат договаряни целите; да се избягва дублирането и да бъдат запълвани празнините; да се обменят добрите практики и опит; да се развива методология.

 

125. Погледнато от тази перспектива, ролята на МКП е да подкрепя и да служи на националните актьори, с оглед повишаване качеството и ефективността, а не да се заграбват ресурсите и компетенциите. Секретариатът на МКП е инвестирал в свой собствен проект за административен капацитет, и това усилие със сигурност трябва да се разпростре и върху регионалните организации и върху отделните членки. Трябва да се направят усилия за споделянето на информации между отделните организации за солидарността чрез компютъризирана база данни.

 

„Заличавайки” различията

126. Опасността за международния синдикализъм е и може би остава - да се отдалечи от проблематиката на националната синдикална дейност и от нейните приоритети. Тази опасност беше призната още при създаването на МКП. Затова е естествено и желанието да се работи за „заличаването” на различията и за затваряне на пролуките. Ако това не се направи, ще бъде трудно за МКП да спечели пълната ангажираност на своите членки за постигане на амбициозната си програма.

127. Въпреки усилията към създаване на механизми за трансгранична координация, бързото нарастване на броя глобални рамкови споразумения, сключени от глобалните синдикални федерации и други международни дейности, основните функции по набирането на членове, договарянето и провеждането на обсъждания все още се извършват от синдикатите на национално ниво в рамките на националните правни рамки. Докато продължаващите тенденции повишават международния компонент на тази дейност, има все още малко доказателства засега, че националните центрове виждат някаква реална перспектива или възможност за трансфериране на тези ключови отговорности на международно ниво. МКП и нейните глобални партньори все още могат да оперират в рамките, разрешени от еволюционната промяна в курса за развиване на техните програми за международна дейност и договаряне. Реалистично е обаче да се приеме идеята, че интернационализмът ще остане от епизодично и вторично значение сред останалите приоритети за мнозинството членки на МКП.

 

128. Всяка организация-членка трябва да намери съществените отговори на своите собствени нужди, как МПК или другите членки могат да й помогнат- чрез достъпа до ключовите лица, вземащи решения и достъпа до институции/органи на МКП, които предлагат услуги.

 

129. Предизвикателството е не само в МКП, в международните отдели на отделните членки, но и в самите национални структури. Основното е да се ангажират редовите членове в националните центрове с международните теми и да им се предоставят възможности за това. Следователно МКП, заедно със своите членки трябва да огледа как се е справила досега, какви възможности е предоставила и как може да подобри тази дейност.

 

130. Цялото това упражнение отваря вратите за три основни „магистрали” или писти за развитие. Първата е в областта на комуникациите: все още има голям брой синдикалисти, които не са чували за МКП. Затова в тази сфера заедно с националните организации е нужно да се промени начина за трансмисия на релевантната и подходяща информация към по-широката национална аудиенция. Стартова точка би могла да бъде оценката до каква степен членките активно използват и разпространяват идващата от МКП информация, доклади и как тази дейност да се подобри – най-вече в разпространението на информацията.

131. МКП вече е събрала опит, а и известен забележителен успех, в използването на видео средствата, а напоследък и на инструменти за уеб-базирана информация, включително и работата в социални мрежи. Страницата на МКП във Facebook е често посещавана и се използва, за да се отправят ключовите послания, реакцията на YouTube видео канала също е много позитивна. Кратките видео послания се използват да се стигне до аудитория, която е извън обсега на МКП по теми като защита на майчинството и детския труд.

Младежкият комитет на МКП е стартирал списването на блог, където се обменят мнения между младите хора –синдикалисти от цял свят. Всички тези нови инструменти, ако се използват с нужното творчество, могат да допринесат за преодоляване на имиджа, която някои хора имат за синдикатите като старомодни и неинтересни институции.

 

132. Втората писта се отнася до мобилизация на членовете по въпроси на международната синдикална политика. Именно с тази цел след Конгреса във Виена е взето решение да се приеме предизвикателството за мобилизация по време на световния ден за действие. Така се осъществи инициативата на първия Световен ден за достоен труд на 7 октомври 2008 и на втория ден – 7 октомври 2009.

 

133. Организациите членки дадоха обща позитивна оценка на тези две събития, което доведе до стотици хиляди първоначални контакти с МКП. Самата МКП научи доста неща от тези акции: всяка една организация организира акциите по различен начин и в различна степен, адаптирано към местните условия и приоритети, самата обратна връзка даде идентификация за принадлежност към световна акция, световните дни могат да направят доста за повишаване чувството за идентификация с организацията МКП.

 

134. Разбира се, някои въпроси все още не са намерили решение. Конгресът трябва да избира между няколко основни алтернативи за бъдещето на този ден. Най-вероятно е да се запази вече създадената традиция да се организира този ден на 7 октомври. Остава въпросът дали ще могат да се мобилизират достатъчно хора или още по-добре дали всяка година мобилизацията да расте. Втората още по-амбициозна опция за този ден е дали той ще се превърне в световен ден на протести и масови демонстрации, обединени около ясно формулирани искания.

Третият вариант за действие е Конгресът да реши, че ще прекрати провеждането на тези световни дни, тъй като те вече са изпълнили задачата си през първите години след формирането на МКП.

 

135. Световният ден за достоен труд е само един пример за мобилизация на членовете. Бяха проведени и други видове акции за защита на правата в различни страни – Хондурас, Иран, Непал и Турция, там членовете бяха призовани да призоват правителства за защита на политики и права, засегнати от кризата.

 

136. Всички тези акции могат да бъдат подобни или да станат част от третата писта за действие, а по-точно провеждането на кампании. Без съмнение кампаниите с ясно дефинирани цели, с план във времето, с методи и дейности имат потенциал да спечелят общественото и медийното внимание, да апелират към своите членове. Пример е кампанията „Честна игра”, която се фокусира върху олимпийските игри и върху спортните стоки и индустрии за спортни събития. Тази кампания достигна до широки слоеве от населението и помогна на глобалните синдикати и национални центрове в набирането на членове и в колективното договаряне.

Други добри кампании са тази за премахване насилието върху жените и срещу разпространение на ядреното оръжие. Бъдещи кампании могат да бъдат организирани в областите на миграция, неформална икономика.

 

Да работим с нашите приятели

137. Дългосрочно желание е сътрудничеството на синдикатите със съюзници от НПО, особено на международно ниво. МКП продължава сътрудничеството с организациите на гражданското общество и други политически групи без да прави компромиси със синдикалната независимост.

 

138. МКП постигна напредък по различни начини чрез международните институции и правителства, в налагането на своя авторитет като глас на трудовите хора в глобален и международен план. Примерът с Г-20 е доста показателен. Успехът по-нататък ще зависи в голяма степен от активния ангажимент на членовете в това начинание.

 

139. Има известна доза сдържаност по отношение връзките с НПО, в случаи когато НПО имат претенции да изземват представителната роля на синдикатите. МКП е в позиции да отстоява своята идентичност и профил, така че този тип сътрудничество засега се развива добре.

 

140. В резултат на това взаимодействието на МКП с важни сектори на гражданското общество се е разширило, а по този начин е спечелено доверие и подкрепа за синдикалните цели. Напредък е постигнат особено в сферите на екологията и климатичните промени, където потенциалът за сключване на споразумения е особено голям, останалите сфери на дългосрочно сътрудничество са: равенство на половете, правата, икономическа и социална политика. Разбира се в някои случаи е много трудно да бъде отказано сътрудничество с неправителствения сектор, защото тези откази могат да бъдат изтълкувани погрешно, но понякога отказите са наложителни.

 

141. Сътрудничеството с политическите партии/съюзници представлява друг набор от въпроси. Най-важното и тук е МКП да запази и отстоява своята независимост. Сътрудничеството се изгражда за определени теми и за строго определени случаи. Добър пример е сътрудничеството с Глобалния форум за прогресивно развитие, което е добре структурирано и постоянно за сега.

 

142. Пречки възникват също така и от липсата на заслужаващ доверие и сравним на международно ниво политически партньор на МКП. Факт е, че дейностите са съсредоточени основно в Европа.

Основният проблем е, че в условията на глобализация се оказва силен натиск за налагане на националните интереси и не може да бъде изработена международна прогресивна политическа платформа за действие. Амбицията на МКП е да се случи фундаментална промяна в условията на глобализация, защото синдикатите правят много повече от повечето политици.

 

Работейки за Вас

143. Секретариатът на МКП- в Брюксел, в регионалните организации и в другите офиси по света – има много важни отговорности за своите членове. Тези офиси се срещат всеки ден с предизвикателствата да се справят с различни култури в една обединена организация.

Всички участници в Конгреса, които са участвали в обединения на синдикатите знаят, че тези ситуации носят и своите проблеми и за да бъдат преодолявани, се изисква готовност да се възприемат промените, да сме отворени за новите навици, методи и идеи, да сме толерантни и да се уважаваме, и най-вече че това изисква време.

 

144. В допълнение Секретариатът се сблъсква с обстоятелства, които са известни на повечето ни членове: голямо натоварване, невъзможност да се отговори на всички запитвания на членовете, финансова несигурност, което е принудило Генералният Съвет през октомври 2009 да предприеме мерки за пестене на разходите.

 

145. Към тези проблеми се добавят и повишаването на вътрешната ефективност и организация на дейностите в Секретариата. Трябва да се направят подобрения: в Брюксел по капацитета на мениджмънта и намаляването на ненужните бюрократични утежнения. Въпреки предприетата политика за орязване на разходите, Генералният Съвет е решил да вложи инвестиции в модернизирането на МКП, в системата по документирането и системата за счетоводство.

 

146. Друга важна перспектива е взаимодействието и комуникациите между секретариата, регионалните организации и структурите. И тук добрите намерения трябва да се свържат със съответната система на организация, която да улесни реализацията на практика.

 

Заключителни думи

147. Последните думи за бъдещето на МКП и новият тип синдикален интернационализъм ще бъдат казани от нашите членки и от техните делегати на Конгреса. На база на своите оценки организациите-членки ще решават да инвестират в политически ангажимент, ресурси и усилия.

 

148. Бъдещето на новия интернационализъм лежи в ръцете на членовете на МКП. Те трябва да определят какво точно искат от МКП и ресурсите, които са готови да вложат на разположение. Равностойни по значение ще бъдат решенията, които ще бъдат взети от членките след завръщането от Конгреса в техните собствени страни, как и дали те ще интегрират интернационализма в тяхната ежедневна дейност, как ще допринесат за членството в МКП и за архитектурата на новия тип интернационализъм. Ванкувър ще даде курс за развитие, но през следващите четири години ще се родят отговорите на този заложен курс.