Несигурните форми на заетост – глобалното предизвикателство

  • 01

На 30 септември и на 1 октомври 2013 г. в сградата на КНСБ бе проведена международна конференция на тема „Несигурни форми на работа – средства да се справим и подходи за действие от страна на синдикатите”. Конференцията бе официално открита от Пламен Димитров, президент на КНСБ, който във встъпителното си слово обясни, че темата с несигурните форми на заетост са изключително важни за КНСБ. Той изтъкна, че тя следва да бъде коментирана със законодателя, с изпълнителната власт, със работодателите, предвид по-добрата регулация и най-вече представителство с цел защита на тези работещи групи от обществото, които се чувстват все по-несигурни, все по-онеправдани.

„Това не е само социален проблем, това не е само обществен проблем, това не е дори само политически проблем, тъй като той има и такова измерение. Несигурните работници стават лесна плячка за популисти, ксенофобски, в т.ч. и неофашистки организации, посочвайки друга част от незащитените или губещите права, каквито са емигрантите, които не са виновни за своето състояние. Това става в глобален план на много места”, заяви Пламен Димитров. Той допълни, че освен проблемите, които изпитват хората, които работят в несигурна среда, те генерират допълнително несигурност в цялото общество, цялата социална среда и цялата икономика. „Бидейки несигурни в своята заетост, те са несигурни за своето бъдеще и за своето кариерно развитие, те не могат да освободят целия си потенциал, а икономиката страда, защото производителността е по-ниска. Те не потребяват, каквото иначе биха потребили, поради това, че несигурният им доход ги ограничава. В същото време е известно, че икономиката в света се движи от потреблението”,  каза още президентът на КНСБ.

На откриването на конференцията бяха още д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа”, д-р Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика, Овидиу Журка, старши специалист по работнически дейности, МОТ, Будапеща и др.

На конференцията бе представена за първи път студия за разкриване на същността и управлението на несигурната заетост в България, чието разработване бе инициирано от КНСБ и КТ „Подкрепа“, съвместно с Регионалното бюро на МОТ в Будапеща. Студията анализира причините и предпоставките за възникването на различните форми, обхвата и динамиката на развитие, както и характерните особености в статусен и структурен разрез. Тя акцентира и върху политиките на синдикатите, които трябва да бъдат предложени за преодоляване на негативите при несигурните форми на заетост.

Специален гост на конференцията бе проф. Гай Стендинг, Университет „Бат”, Великобритания, който представи своята световно известна книга, която вече е преведена и на български език – „Прекариатът* – Новата опасна класа”.

„България е част от случващото се в глобален план”, заяви съоснователят на Световната мрежа за основен доход Гай Стендинг. и допълни: „Трябва да има преструктуриране на системите за социална защита.” Мрежата цели промотирането на идеята за основен доход и обединява икономисти, философи и други интелектуалци от над 40 страни.

„Правихме проучвания в различни държави. Там, където има гарантиран базов доход, е увеличена производителността и условията на труд са много по-добри. Предлагаме политиците и различните политически институции да преразгледат концепциите си за труд и заетост, и за начина, по който хората извършват този труд. Много хора извършват дейности, за които не им се заплаща”, добави още Гай Стендинг.

Той лансира идеята да има фонд, в който корпорациите да отделят част от печалбите си. Стендинг обясни, че е така в Аляска, където 10% от печалбите на нефтената индустрия отиват при местните жители, които получават дивиденти. В Норвегия пък има национален капиталов фонд, от който се отделят пари за гражданите.

В 15 държави членки на ЕС е започнала подписка с искане Европейската комисия да разгледа въпроса за въвеждане на гарантиран базов доход и да се произведе законодателна инициатива по темата. По отношение на световната финансова криза и множеството протести по цял свят Гай Стендинг обясни, че това, което наблюдаваме, е глобализация, която произвежда фрагментация на класите. „Старата работническа класа, такава каквато я познаваме, се свива. Появява се един непрекъснато растящ прекариат”, обяснява експертът по трудово-правни отношения и автор на 25 книги и научни изследвания. Прекариатът се състои от все повече младежи с добро образование, но без достъп до работни места. „Те излизат от университетите с дипломи, които са като лотариен билет за живота, но днес този билет струва все по-малко, а цената е все по-висока”, каза още Гай Стендинг. Проблемът, според него, е в липсата на нови проекти и ново мислене на политиците, неразбиране на това, какво е прекариат. Синдикатите от своя страна трябва да се пресъздадат, за да отговорят на всички несигурности на т.н. прекариат.

„Необходима е радикална трансформация в образователната система, включително и морално и етично образование”, заяви още Гай Стендинг и допълни, че прекариатът придобива общо съзнание за уязвимост. Той включва не само лишените от трудова и социална сигурност, въпреки че мнозина са на временни трудови договори, работещи при непълна заетост или по споразумения за подизпълнителство. Съставен е от онези, които имат чувството, че животът им е изграден от несвързани звена, в чиито контекст не могат да изградят една желана професионална кариера и да комбинират балансирано форми на работа и труд, забавление и свободно време.

Заради гъвкавия пазар на труда, при който професионалните общности са унищожени, прекариатът не може да изгради своя социална памет, т.е. чувство за принадлежност към общност с достойнство, статус, етика и солидарност. Всичко му се изплъзва. Членовете му осъзнават, че при взаимоотношенията си с другите над тях не се вижда бъдещето.

Прекариатът не е нито жертва, нито злодей, нито герой. Прекариатът-това сме ние-хората, каза в заключение Гай Стендинг.

*Терминът е неологизъм от свързването на прекаритет с пролетариат. Думата прекариат е съставена от двете английски думи precarious (несигурен) и proletariat (пролетариат), което придава двойствен смисъл на труда в условията на глобализиращата се икономика.

В социологията и икономиката прекариат се отнася до хора, които страдат от прекаритет, което е жизнен статус без предвидимост или сигурност, което се отразява върху материалното и/или психологическото благосъстояние, това също е и принадлежност към пролетарската класа. Прекариатът като класа на работещите, които нямат свои средства за производство и продават труда си, се характеризира с липса на сигурност на работата или с други думи има прекъсвания между отделните работи, които биват заемани или безработица.

Същност и форми на несигурна работа в България – студия, инициирана от КНСБ и КТ „Подкрепа“, съвместно с Регионалното бюро на МОТ в Будапеща

Презентация на тема „Същност и форми на несигурна работа в България”