92% от българите искат работни места, а не фискални „подвизи”

  • IMG_0335

92% от българите искат инвестиции в нови работни места вместо фискална консолидация, т.е. изплащане на външния дълг. Това каза генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) Шарън Бъроу на съвместна пресконференция на МКП, КНСБ и КТ „Подкрепа” във връзка с дебата от кръглата маса „Създаване на работни места в България”, която се проведе на 16 и 17 юли 2012 г. и бе организирана от МВФ и МОТ. Данните са от изследване на МКП за тенденциите по отношение на заетостта в България. Бъроу информира, че 79% от българите са заявили, че нямат възможност да спестяват, и отново 79% от тях казват, че нямат правна защита на труда. Тя допълни, че според европейските статистики над 40% от българското население е в риск от бедност и социално изключване. Според нея тези данни не говорят за устойчиво бъдеще на България. Шарън Бъроу съобщи, че ситуацията в Европа е много уязвима и че следващата година МВФ очаква спад на БВП за ЕС с 0,3% и едва 1% растеж през 2014 г. При такава среда износът не може да бъде единственият фактор на растежа за България, чиито външнотърговски обмен е преобладаващо със страни от ЕС.

 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров съобщи основните точки, по които е водена дискусията на представители на МВФ, МОТ, МКП, ЕК и правителството. Той подчерта, че приоритизирането на износа като фактор на растежа не е ефективна стратегия в условията на рецесия в ЕС, особено когато не е придружена от мерки за стимулиране на вътрешното търсене – икономически стимули и такива, които да подкрепят социалните трансфери, както и пазара на труда, т.е. подоходната политика. Мнението на МКП и българските синдикати е, че още през следващата година трябва да се отвори фискално пространство и да има възможност за повече разходи чрез повишаване на приходите в бюджета, които могат да дойдат чрез подобряване на събираемостта на данъците, социално-осигурителните вноски и редица други мерки, сред които въвеждане на данък върху финансовите трансакции, криминализиране на укриването на осигуровки, умерена фискална политика, допускаща бюджетен дефицит до 2%. По този начин ще бъдат осигурени нужните около 1,2 млрд. лева, с които да бъдат увеличени доходите в бюджетната сфера и пенсиите с 10% и да бъде повишена минималната работна заплата до 330 лв. от 1 януари догодина. Пламен Димитров коментира, че от друга страна, за да бъде даден тласък на бизнеса, правителството трябва да отдели чрез ОП „Конкурентоспособност”, Българската банка за развитие и европейския финансов инструмент „Джереми” около 1 млрд. лв., с които да се създадат стимулиращи мерки и преференциални условия за финансиране на малките и средни предприятия. Комбинираните мерки в тези две направления, според него, със сигурност ще дадат тласък на производството и потреблението у нас, а с това ще се задвижат всички останали сегменти от икономиката на България.

Президентът на КНСБ коментира, че от 3 години са замразени доходите, пенсиите, обезщетенията и социалните плащания. В същото време по-високите цени на ток, парно, вода и газ ще доведат до социално напрежение и опасност от нови конфликти. Затова е необходимо процесите да се управляват много внимателно и да се рализират мерки в подкрепа на доходите на домакинствата. „Тези мерки трябва да бъдат разглеждани не като социална, а по-скоро като икономическа политика и именно те могат да изиграят ролята на фактори за растежа”, подчерта Пламен Димитров и допълни: „Тези 8-9 клъстърни сектора, които президентът на РБългария Росен Плевнелиев очертава като ключови за растежа (генериращи добавена стойност), както и допълнителните мерки за привличане на нови инвеститори и създаването на преференциални условия за кредити е един микс от политики, които вярваме, че могат да дадат тласък на растежа.” Към приоритетите трябва да се включи и настоящата политика на правителството за инвестиции в инфраструктура, но не само в пътна, а и в железопътна инфраструктура. Развитието на ЖП сектора е важно, защото това ще бъде зелена инвестиция, а освен това ще бъде осигурен евтин транспорт, който дава възможност за по-конкурентен бизнес и по-достъпно придвижване на гражданите.

„Ние, синдикатите, сме много по-близко до позициите на МВФ, що се касае до очакванията за растеж, отколкото към някои рестрикции и препоръки, които ЕК се опитва да наложи на България. МВФ, МОТ, МКП и синдикатите в България сме съгласни, че трябва да се инвестира в инфраструктура, образование, наука и иновации. Трябва да има стимули и гаранции за това, че пазарът работи. От ЕК, обаче, дават поне три сигнала, които ние не приемаме и които дискутирахме с ECОFIN (Directorate-General for Economic and Financial Affairs, EC).

Една от препоръките на ЕК от 6 юли е, че трябва да уеднаквим пенсионната възраст между мъжете и жените. Тази препоръка съдържа известна неяснота и предизвиква различни тълкувания. Според МТСП това трябва да стане от 2020 г., а според нас може да се тълкува чак от 2037 г. за мъжете и от 2034 г. – за жените. Ние сме на това мнение, защото в самата препоръка има допълнение – „с отчитане на пълната кариера, с пълния стаж на конкретното лице”. Тази калкулация ние правим спрямо това, че пенсионната реформа започна през 1997 г., а осигурителният стаж за жените е 37 г., а за мъжете – 40 г., т.е. в споменатите години ще можем да отчетем пълния трудов цикъл. Поради тази причина очакваме от ЕК да даде по-ясно обяснение за своята препоръка.

Другата препоръка, която за нас е неясна, е прекаленото фаворизиране на показателя „индекс на номиналните разходи за труд на единица продукция” (nominal unit labour cost), който ЕК следи внимателно и за който казва, че ако той расте прекалено бързо, конкурентоспособността на държавата намалява и ръстът трябва да бъде спрян. Всъщност това са разходите за труд и според оценките на нашия Институт за социални и синдикални изследвания трябва да се гледа реалният, а не номиналният растеж, т.е. трябва да се има предвид и инфлацията. И ние, и работодателите, и правителството смятаме, че ЕК бърка в тази своя оценка, че има прекалено бързо нарастване в разходите за труд.

Третият въпрос, по който спорихме, е минималната работна заплата – дали тя трябва да расте в подобна динамика, както до момента, или да бъде задържана. Нашите аргументи бяха възприети и фактът, че няма препоръка в тази насока, е причина да вярваме, че няма да имаме проблеми поне в това отношение.”

Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев даде оценка на социалния диалог в България: „Диалог има, структуриран е добре, институционализиран е, но не дава качествени резултати. Позициите на синдикатите и бизнеса не са диаметрално противоположни. Трябва да се търси обща позиция, насочена към действията и политиките на правителствата, които се сменят пък и променят мнението си доста често.”