Ежедневната трудова миграция – важен фактор за стабилизация на пазара на труда в условията на криза

  • Picture 064

На 6 февруари, се проведе кръгла маса, организирана от КНСБ и ИССИ към Конфедерацията на тема „ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЖЕДНЕВНАТА ТРУДОВА МИГРАЦИЯ, КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ГЪВКАВОСТ,СИГУРНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ НА ПАЗАРА НА ТРУДА”. Разработката е първата по рода си, правена от десетилетия насам и отчита  резултатите от  Националното преброяване през 2011г. В дискусията  участваха представители на социалните партньори, на неправителствени организации, научни работници и други.

 

При откриване на обсъжданата тема във встъпителното си слово президентът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна:

Ежедневната трудова миграция е специфично явление, което обхваща над 402 хиляди участници в страната и се характеризира с огромно структурно разнообразие. В нея участват мигранти от всички сектори на икономиката, изчерпвайки цялата образователна и професионално-квалификационна структура.

Ежедневната трудова миграция /ЕТМ/ засяга всички 264 общини и почти всички населени места в страната. Времето, което се изразходва всеки ден за трудовата миграция, е над 600 хиляди часа.

 

Продължителност на пътуванията  и изразходвано време

Времеви интервал

Брой мигранти /в хил./

Изразходвано време / в хил. часове /

1

До 15 м.

58

29

2

15-30 м.

144

144

3

30-45 м.

95,6

143

4

45-60 м.

52

104

5

1-2 ч.

32

128

6

2-3 ч.

6,8

40,8

7

Над 3 ч.

4

27

Източник: Собствени изчисления на базата на изследване «Индекс на трудовия климат» и   Преброяване на населението 2011г.

Положителното значение на ежедневната трудова миграция за развитието и стабилизацията на пазара на труда и икономиката е безспорно. В редица свои документи Европейската комисия и Европейския икономически и социален комитет,  засягат и определят като особено актуален проблема за трудовата мобилност. В тези свои документи те предлагат насоки и политики за мобилността на работната сила, съобразени с глобалната икономическа криза.

В свое становище Европейския икономически и социален комитет /SOC/ 283-22.04.2008 г./ определя териториалната мобилност като абсолютно необходим инструмент за гъвкавост и сигурност, за ефективност на пазара на труда.

„Географската мобилност може да допринесе за по-доброто съчетаване на условията на живот и работа. Освен това, географската и професионалната мобилност се отразяват силно върху нивата на растеж и заетост. През последните години държавите членки с най-високо общо ниво на мобилност отбелязаха и силен икономически растеж  и силно намален  процент на безработица.”

Констатациите и насоките в посочените документи подкрепят тезата, че България може да повиши ефективността на използване на трудовия си потенциал чрез развитие и оптимизация на трудовата мобилност, да разреши или да смекчи редица проблеми със заетостта предизвикани от икономическата криза, застаряващото население и засилващата се глобална конкуренция.

Демографската и икономическа кризи, структурните промени в икономиката, предизвикаха силен дисбаланс в териториалното разположение на работните места и предлагането на труд в малките населени места и малките общини голяма част, от които изпаднаха в икономическа и социална депресия.

Независимо от намаления и влошен трудов потенциал в тези населени места и общини, предлагането на труд в тях превишава разкритите работни места. В тях, особено при сегашната икономическа криза, не се инвестира, не се разкриват работни места независимо от факта, че инвестициите за повишаване на заетостта в тях би имала не само социален ефект. Досега преките чуждестранни инвестиции в териториално отношение не бяха разпределени равномерно. Те се съсредоточиха предимно в Югозападния регион на страната.

В свои становища за редица документи от национално значение, КНСБ многократно е посочвал необходимостта от развитието и оптимизация на ЕТМ като инструмент на гъвкавост, сигурност и ефективност на пазара на труда. Ежедневните трудови пътувания се явяват инструмент за повишаване на заетостта, особено в малките населени места и общини намиращи се в социална и икономическа депресия. Същевременно те са средство и за смекчаване на съществуващия структурен дефицит на работна сила на националния пазар. Също така, развитието на ЕТМ спомага за ограничаване на негативната вътрешна миграция към урбанистичните центрове. В крайна сметка, това може да повлияе позитивно за задържане на емигрантските потоци ориентирани извън страната, както и да смекчи експанзията към столицата.

Анализът на трудовата миграция в страната показва, че съществуват възможности за развитие и оптимизация на ЕТМ като гъвкаво средство за стабилизация на пазара на труда особено на локално равнище, но също че предприеманите мерки досега в нейна подкрепа са недостатъчни.

Мерките предвидени за субсидиране на ежедневната трудова миграция обхващат много малък дял от трудовите мигранти в страната. По чл.42 ал.2 ЗНЗ  се субсидират от порядъка на 0,1 % от трудовите мигранти, а по чл. 57 от ЗНЗ и по процедурата „По-близо до работа”,  около 2-2,5 % .

Освен това, средствата по тези мерки не са насочени към социално-слабите групи на заетите, които в най-голяма степен се нуждаят от подкрепа при устройването на работа чрез трудова миграция.

Ежедневните транспортни разходи са непосилни за социално-слабите и ги мотивират за трайна, често пъти авантюристична миграция или за трудова неактивност поради невъзможност да поемат транспортните разходи до по-отдалечени работни места.

ЕТМ като форма на гъвкава заетост не е добре организирана. Не са изследвани достатъчно нейните проблеми. Липсва синергичност за организацията на ЕТП между бизнес, местна власт и държавна администрация.

Съществуват възможности да се постигне много по-голяма ефективност от нейното приложение, ако по-детайлно се определят целевите групи за подпомагане при трудовата им миграция. Също да се използват всички възможни средства, включително и от оперативните програми на ЕС,  за подобряване на пътната инфраструктура.

Политиката на КНСБ винаги е била в подкрепа на развитието на ежедневната трудова миграция, мнение, което тя е изразила в редица свои експертно обосновани  становища. Трябва, обаче, да се подчертае, че липсата на статистически изследвания до момента на преброяването на населението затрудняваше формирането на по-конкретни насоки за политики в това отношение. Процесите на ежедневната трудова миграция не бяха изследвани аналитично през последните десетилетия.

Ето защо  КНСБ, съзнавайки значението и актуалността на изследванията за трудовата миграция, инициира[1] набирането на данни за този процес в последното преброяване на населението през 2011г.

Участвайки в настоящия проект, КНСБ продължава да работи за развитието и оптимизацията на трудовата миграция, за повишаване на корпоративната социална отговорност в това отношение.

Базирайки се на настоящия анализ за състоянието и значението на трудовата миграция,  бихме очертали следните насоки на политиките за нейното развитие и оптимизация:

  • политики за съкращаване на сумарното време за пътуване, включително за чакане и прехвърляне, чрез координиране на маршрутите на транспорта ползван за трудова миграция;
  • политики за подобряване на условията за пътуване /комфорта на пътуване/ на трудовите мигранти,;
  • политики за съвместяване на работното време, начало и край, съобразно графиците на транспорта ползван за ЕТМ;
  • политики за разширяване на възможностите за ЕТМ, чрез изграждане и/или подобряване на инфраструктурата;
  • политики за непосредствено субсидиране на трудовите мигранти.

Необходимо е да отбележим, обаче, че съществува реална опасност отговорността за генерирането и изпълнението на която и да е политика за ЕТМ да бъде размита”, поради многокомпонентния състав на органите призвани да се занимават с нея. Ето защо, политиките за развитието и оптимизацията на трудовата миграция трябва да бъдат точно адресирани към субектите, които трябва да ги генерират и реализират.

Социалните партньори - синдикати и работодатели - участват  на трипартитен принцип във всички регионални органи за развитие, в „Националният експертен съвет по устройство на територията и регионална политика”, в „Областните съвети за развитие” и в „Комисиите по заетост” към тях, в „Консултативните съвети” към „Регионалните съвети за развитие”. В тези органи, от които пряко зависят политиките за подкрепа, развитие и оптимизация на ЕТМ, социалните партньори посредством социалния диалог са в състояние да посочат насоки за политики и конкретни мерки за решаване  проблемите на трудовата миграция.

Необходимо е да прилагат принципите насподелена отговорност в социално отговорна територия. Така например „ясен” субект, който трябва да поеме отговорност за политики за съкращаване на сумарното време за пътуване включително е „Областната транспортна комисия”, която координира маршрутите на транспорта ползван от мигрантите. За да осъществи тази своя функция, обаче, тя трябва да ползва параметри за заетостта и трудовата миграция зададени от Комисията по заетост в областта и общините.

Съвместно със социалните партньори отново „Областната транспортна комисия” трябва да поеме отговорност за политиката по отношение на съвместяването на началото и края на работното време с разписанията на транспортните средства на територията й.

Политиките за разширяване на възможностите за ЕТМ, чрез изграждане и/или подобряване на транспортната инфраструктура имат за субект „Регионалните съвети за развитие”, които одобряват регионалните планове за развитие и областните стратегии. Те са субектите, които трябва да намерят оптималното транспортно решение съобразено с трудовата миграция в региона.

Определени предимства при решаване на проблемите на ЕТМ би трябвало да имат общините в депресия, които са с високи стойности на коефициента на икономическа зависимост /КИЗ/, т.е. те са с ниска заетост и високи натоварвания с неработещо население падащо се на един зает.

Редица социални групи в неравностойно положение от трудови мигранти се нуждаят от непосредствено субсидиране на транспортните разходи. Такива са заетите с ниски доходи или така наречените работещи бедни, работещите с трайни увреждания и трудоустроените, самотните майки. Необходимо е да се насочи политиката на субсидиране на трудовата миграция и в тази насока. Сега субсидирането на транспортните разходи на мигрантите от страна на МТСП няма диференцирани целеви групи за социално слабите.

Политиките за развитие и оптимизация на ЕТМ трябва да отчита социално-демографската структура на трудовите мигранти, отрасловите и професионални особености на работните места, както и териториалната специфика на тяхното разположение. Така например, развитието на ЕТМ трябва да се съобрази с трудната пространствена достъпност на някои работни места, като рудодобива и дърводобива.

В институциите и органите за регионално развитие, както и в останалите органи, изградени на трипартитен принцип и имащи отношение към политиките за ЕТМ, социалните партньори трябва  да настояват за споделена отговорност в  приложението на този инструмент на гъвкавост.

В конкретните условия на националния пазар на труда, поради подцененото заплащане на труда, разширяването на прилагането на ЕТМ се нуждае от субсидиране, от споделена социална отговорност между корпорации, местна власт на общините и държавната администрация.

Оптимизацията на ЕТМ трябва да бъде задължителен елемент на корпоративната социална отговорност, която да се поема чрез КТД. Релевантно е да се разглеждат ежедневните трудови пътувания, като своеобразно условие на труда в широкия смисъл на понятието.

Развитието на ЕТМ трябва да се схваща като право и възможност за създаване на заетост, но също и като възможност за оптимизация на продължителността и комфорта на пътуванията, за да се избегне загубата на свободно време и умора.

Намалението на свободното време под критичен праг, както и транспортната умора,  намаляват възможностите за възпроизводство на работната сила във физиологичен, образователен и квалификационен аспект. ЕТМ оказва пряко влияние върху съвместяването на семейния с трудовия  живот и придобива особена актуалност при сегашното икономическо положение.

Посредством социален диалог в отрасловите и браншови трипартитни съвети, Конфедерацията постигна включването в 11 отраслови и браншови  колективни трудови договори на клаузи в подкрепа на ЕТМ, чрез които съществува възможност тя да бъде субсидирана напълно или частично.

Вниманието би трябвало да се насочи към икономическите сектори с най-голям брой  на трудови мигранти.

Този брой е най-голям в сектора на  „преработващата промишленост”. В него  трудовите мигранти  са над 113 хиляди с относителен дял 28,3 % от всички мигранти в страната. Втори по брой на мигрантите е сектора на „търговията и сервизните дейности” - 49 хиляди, с относителен дял 12,3 % от всички мигранти, трети в  сектор „строителство” с 10,5% , а четвърти -  в „държавното управление” - 7% от всички мигранти.

С най-голям относителен дял на мигрантите спрямо заетите в сектора т.е. с най-голяма интензивност на трудовата миграция, обаче, са секторите на „добивната промишленост” - 42,3 % от заетите са трудови мигранти. Следва „производството и разпределението на електроенергия” - 25,5 %  от заетите са трудови мигранти, в „преработващата промишленост” - 17 %, а в „Транспорт” - 15 %. Това са така наречените „мигрантопоглъщащи” сектори.

От професионалните групи „най-подвижна”  е тази на „машинните оператори и монтажниците”- 18,4 % от тях са трудови мигранти.

С продължителни пътувания от 1 до 2 часа, в едната посока само, са секторите „Преработващата промишленост”, „Строителство”, „Транспорт и съобщения”. А над 3ч. са вече мигранти от „Строителство”, „Транспорт и съобщения” и „Селско стопанство”.

Най-използваното превозно средство от мигрантите е автобуса. Около 45 % от тях се придвижват с автобус, с  лек автомобил около 38 %, а на трето място с влак около 5,5 % %.

Настоящето изследване разглежда проблемите на ежедневната трудова миграция, на работещите хора, които всеки трудов ден напускат градовете и селата, в които живеят и се отправят често пъти в изморителни пътувания към работните си места в други селища. Пътувания, които реално удължават работното им време, но  от своя страна осигуряват заетост и осигуряват принос за икономиката на страната ни.


[1] В свое писмо до ръководството на Националния статистически институт, КНСБ изложи своята позиция за необходимостта от статистическото отразяване на феномена  на трудовата миграция при преброяването на населението. Инициативата на Конфедерацията бе разбрана и одобрена, благодарение на което сега разполагаме с необходимите данни за анализ и формиране на предложения относно развитието на трудовата миграция