Динамични промени протичат в заетосттта и пазара на труда

След едва забележимото покачване на броя на наетите лица през летните месеци, отбелязвано ежегодно като сезонен ефект (но в далеч по-големи размери в предишни години), тенденцията към редукция на работни места отново взе превес. В края на третото тримесечие на 2010 г. наетите са със 6% по-малко от аналогичния период на 2009 г.

От 96 икономически дейности само 28 отбелязват нарастване на работните места, в останалите се задълбочават проблемите със заетостта, като най-сериозни са те в:

 

  • Строителство на сгради – спад с близо 25%, или (22 500 души);
  • Специализирани строителни дейности – 23.5% (12 200);
  • Производство на облекло – 14.4% (16 600);
  • Търговия на едро – 9.7% (16 400);
  • Търговия на дребно – 5.7% (12 900);
  • Сухопътен транспорт – 6.3% (4 700);
  • Ресторантьорство – 19.6% (14 100);
  • Държавно управление – 9.4% (12 200);
  • Образование – 3.8% (6 600);
  • Издателска дейност – 25.2% (2 100);
  • Далекосъобщения – 12.8% (2 500).

Като към тях прибавим съществените съкращения в производството на метали, минерални суровини, машиностроене, текстилната, кожарската, обувната промишленост и селското стопанство, общо за една година нетната загуба на работни места възлиза на над 140 хил.

По-осезаемо увеличение на наетите лица се регистрира в:

  • Строителство на съоръжения – с 9.5% повече, или (3 100 души);
  • Дърводобив – 15.6% (2 400);
  • Производство на мебели – 7.5% (1 600);
  • Информационни услуги – 70.6% (1 800);
  • Информационни технологии – 17.8% (3 000);
  • Дейности по охрана и разследване – 7.0% (3 600);
  • Финансови услуги – 4.8% (2 000).

Общо за 2-годишния период от септември 2008 до септември 2010 г.

  • Броят на заетите в националната икономика е намалял с 313 хил.;
  • Броят на наетите лица е намалял с 297 хил.;
  • Броят на регистрираните безработни се е увеличил със 120 хил.
  • Броят на свободните работни места е спаднал от 23 на 16 хил., а коефициентът на свободните работни места от 0.9 на 0.7%.

При цялата условност на едно чисто количествено сравнение на изходящия от заетост поток с този на входящия към безработица, не можем да не отбележим, че разликата придобива впечатляващи размери. В условията на криза този факт засилва неопределеността на икономическата среда, защото липсва необходимата информационна обезпеченост за провеждането на правилните политики, водещи към стабилизиране на пазара на труда. Във всички случаи обаче са налице динамично протичащи процеси, свързани със значителни по своя обхват и честота преходи в статуса на работната сила.

Една значителна част от този потенциал захранва сивата икономика. Рязко се увеличава и броят на обезкуражените лица от 150 на 220 хил. Трети обаче търсят своята реализация зад граница.

Само през 2009 г. регистрираната емиграция (официална смяна на адресната регистрация от България в чужбина) възлиза на над 19 хил.души (при среден поток от 2-3 хил. през предходните две години. 84% от напусналите страната са в активна възраст от 15 до 64 г. Това ни дава основание да твърдим, че се формира трета емиграционна вълна (след тези в началото на демокрацията и периода на 1996-1997 г.). Очевидно тя е продиктувана и от тежката ситуация на пазара на труда.

Независимо че са налице първите симптоми за възстановяване и нарастване на промишленото производство, в редица браншове не само че не е налице готовност за повишаване на заетостта, но продължава намаляването на наетите лица. Общо в промишлеността производството през третото тримесечие на 2010 г. е нараснало с 0.5% на годишна база, при намаляващ брой на наетите с над 11%. Особено характерно е това явление за редица браншове на преработващата промишленост:

  • Производство на хранителни продукти: +24.7% при наети -1.4%;
  • Производство на напитки: +5.2% при наети -5.9%;
  • Производство на хартия: +40.7% при наети -6.6%;
  • Производство на каучук и пластмаси: +23.3% при наети -4.3%;
  • Производство на електрически съоръжения: +46.1% при наети -0.3%;

Това е и естествената база за повишаване на производителността на труда. Общо за целия сектор производителността на труда (на база промишлено производство на едно наето лице) през трето тримесечие на 2010 г. е нараснала с 13.0%, в същото време обаче реалната работна заплата отбелязва ръст от 6.9%. За преработващата промишленост тези данни са съответно 16.3% и 6.5%. По-драстични различия могат да се отбележат в следните браншове:

  • Производство на тютюневи изделия: ПТ +23.7%; РРЗ -0.6%
  • Производство на хранителни продукти: ПТ +26.5%; РРЗ +6.6%
  • Производство на хартия: ПТ +50.6%; РРЗ +11.1%
  • Производство на основни метали: ПТ +22.1%; РРЗ +1.6%
  • Производство на електрически съоръжения: ПТ +46.5%; РРЗ +7.9%.

Данните на НСИ за заетостта и заплатите към 9-месечието на 2010 г. до голяма степен характеризират очакваната годишна динамика. Приносът на последното тримесечие на годината вероятно ще се изразява в обективно редуциране на заетостта по причина сезонен фактор и отсъствие на резки промени в обема на средствата за заплати и в равнищата на трудовите възнаграждения.  Допусканията за временно спиране на спада в средствата за заплати се основават на традиционното приключване на договорни отношения, окончателно отчитане на обеми и разплащане за продукция и услуги.

Макар и предварителни, синдикалните оценки в областта на доходите от труд за отминалата 2010 г. като цяло са негативни, като твърде обезпокоителни са устойчивите тенденции за:

  • Отказ на правителството да въздейства върху минималните подоходни стандарти, както примера със замразяването на минималната работна заплата за страната за втора поредна година.  Вече е установен реален спад от –2,3 на сто през 2010 г.,  който ще се увеличи през настоящата година поне с още –3,6 на сто. Сумарно обезценяване от 6% е неприемлив компромис за всеки синдикат. Обещанията, че текущо пак ще се обсъждат механизми за определяне и ще се търсят възможни решения са ненадеждна подпора на безрезултатния социален диалог по въпроса.
  • Колебание около приблизително един и същ месечен размер  на общо начислените средства за заплати, с което 2010 г. категорично се отличава от предходните периоди на обективно отразен възходящ темп. Невъзможността поне засега да се отграничат сумите за заработени възнаграждения от тези за законно дължими обезщетения на уволнен персонал навежда към извода за замразяване и/или намаляване именно на парите за заплати на оставащия на работа състав.
  • Непознато от години последователно и нарастващо съкращаване на работни места и наети, довело до намаляване с 13% на средносписъчния състав (без майките) за периода ІІІ трим.2010 г. спрямо ІІІ трим. 2008 г. Възстановяването е немислимо в кратки срокове и повсеместно, но ситуацията може да се оцени като благоприятна за нормализиране, респ. повишаване на възнагражденията за наложената по-висока интензивност и производителност на труда.
  • Номинално  нарастване на средната заплата за страната с темп, близък до този за периода 2001-2006 г. (средно с около 8 на сто). Единствено реалната стойност ще е по-благоприятна заради относително ниските спрямо визирания период нива на инфлация (средногодишна за `2009 от 2,8% и за `2010 от 2,4%). Преди време вече бе представена картината на небивало разнообразие в динамиката по икономически сектори, като преобладаващият извод бе за замразяване или леко нарастване на средните заплати, постигнато след принудително или преднамерено по-голямо редуциране на наетия персонал. Остава значим и броят на работещите в сектори със средна заплата, равна на 75% от средната за страната – над 600 хил.човека, потенциал за поддържане на армия от „работещи бедни”, според възприетите критерии в някои европейски държави.

Изключително тревожна е констатацията за повсеместно замразяване на средната заплата по предприятия, без оглед на браншовата им принадлежност. Според наличната предварителна информация, групираща предприятията по размер на средната работна заплата (в интервали) и при сравнение на м.септември 2010 г. с м.септември 2009 г. се установява, че:

  • в почти 87% от стопанските субекти в страната за този годишен период няма промяна на средната заплата (разликата е в диапазона от плюс 2 до минус 1 лв.). Или, през м.септември 2010 г. със замразени средни заплати в тези предприятия работят  около  1 794 хил. наети работници и служители. Средната заплата за тази съвкупност е в 6 диапазона  -  с минимум до 200 лв. и горна стойност до 1000 лв. месечно. Не бива да се пропуска и обстоятелството, че около 630 хил. работещи със средна брутна заплата до 400 лв. месечно са запазили съответния среден размер, но след значително съкращаване на персонал.
  • в останалите 13% от предприятията  средната месечна заплата е над 1000 лв. и през този годишен период е постигнат номинален ръст на средната заплата от 8,4 на сто и на средносписъчния брой (без майките) с 10,5 на сто.

Тази констатация води до заключението, че през последните 2 години прокламираната от правителството политика на „замразяване на заплатите” в много голяма степен се е наложила в стопанската практика. В тези условия се оказа и невъзможно да се водят двустранни преговори по определянето на препоръчителен индекс за увеличаване на работните заплати в реалния сектор. Променената конюнктура обаче дава основания да активизираме действията си в тази посока.

 

*       *       *

 

Възприетият през 2007 г. подход при преговорите по национално споразумение за препоръчителен индекс се основава на стойности и оценки по  4 критерия:

  • инфлация
  • ръст на производителността на труда
  • конкурентоспособност на икономиката и конюнктура на пазарите
  • промени в данъчно-осигурителното облагане

По първите два критерия се ползват данните на НСИ, а по вторите два – качествени оценки (в числово изражение), формирани въз основа на  официални материали на МИЕТ и други изследвания за стопанската  и пазарна конюнктура. Данните и оценките са средни стойности за  предходната година,  и на тази основа се формира сумарният индекс за номинално увеличение  на заплатите през текущата година.

Преговорите през 2007 г. и 2008 г. стартираха през м.април с оглед наличието на визираните данни и оценки. За да подпомогне преговорите министърът на труда и социалната политика чрез председателя на НСТС тогава предостави данни и оценки по 4-те критерия, извлечени от официалната статистика и  специализирани доклади.

Понастоящем са известни предварителните данни на НСИ за средногодишната инфлация за 2010 г.: индекс на потребителските цени 2,4%, хармонизиран индекс 3,0%. Оповестени са факти за положителен ръст на производителността на труда към 9-месечието на 2010 г., както следва: I-во трим. 3.6%, II-ро трим. 7.5% и III-то трим. 6.4%, което дава основание за очаквания на годишен ръст около 6%. Промените в данъчно-осигурителното облагане през 2010 г.може да се оценят като положителни главно заради намалението на осигурителната вноска за фонд «Пенсии» с 2 процентни пункта.

Според нас това са индикации, че са налице достатъчно условия за иницииране и стартиране на преговори за повишаване на МРЗ за страната и за двустранно договаряне на препоръчителен индекс за увеличение на работните заплати в реалния сектор.