КНСБ иска криминализация на действия срещу правото на сдружаване

<p>

  • 1
</p>

КНСБ настоява за криминализиране на действията, насочени срещу правото на сдружаване на работещите. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на 4-ия годишен доклад на КНСБ за нарушения на права, свързани с правото на труд през 2018 г. Форумът е под надслов: "Правото на сдружаване и колективно договаряне в съвременна България в светлината на 100-годишния юбилей на МОТ" и се организира с помощта на фондация "Фридрих Еберт" - България.

Искаме криминализиране на това деяние, тъй като у нас то се нарушава системно. Настояваме премиерът Бойко Борисов да изпълни обещанието си, дадено на 8-ия конгрес на КНСБ, да гарантира правото на сдружаване и въведе в законодателството наказание за тези, които не го спазват, отсече лидерът на КНСБ. Пламен Димитров посочи, че у нас има още какво да се желае и по отношение на колективното трудово договаряне. Нивото на разпростиране на КТД е в Чехия е 40 на сто, обясни Димитров, докато у нас, по оценка на синдиката, е едва около 30 на сто. Засилват се нарушенията, свързани с работното време, сумираното му изчисляване и заплащането. 27 млн. лв. са неизплатените заплати за миналата година. Това каза вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Той изтъкна още, че въпреки промените в законодателството, нивото на неизплатените заплати за миналата година остава почти същото. Според данни от Главна инспекция по труда /ГИТ/ за 2017 г. неизплатените заплати са били малко над 28 млн. лв. Христов изтъкна, че намалението е около 1 млн. лв. и добави, че ефектът от промените в законодателството като че ли е незначителен. Изпълнителният директор на Главна инспекция по труда /ГИТ/ инж. Румяна Михайлова заяви по време на дискусията, че инспекцията разполага с едва 360 души инспектори. Тя бе категорична, че броят им е недостатъчен и това е проблем при контрола на нарушенията. Във връзка с проверките, осъществявани от инспекцията, инж. Михайлова обясни, че половината от тях са планови, а другите са по сигнали. Михайлова каза още, че за съжаление много малка част от сигналите са на синдикални организации. За закрила на труда са необходими защитата на две права. Едното е правото на сдружаване, а другото - на колективното трудово договаряне, обяви още Пламен Димитров. Очаква се това да залегне и в бъдещата декларация на МОТ по повод нейната 100-годишнина. Другите важни акценти в нея са трите „У“, посочи президентът на КНСБ. Първото универсално право е учене през целия живот. Това е правото на всеки работещ да му бъде осигурено финансиране за развиване на уменията и знанията, както и адекватна подкрепа за това от работодателите. Ученето трябва да бъде безплатно за работника. Второто е универсална гаранция на защита от дискриминация, независимо от това дали са на трудов договор, на хонорар или дали са работещи в платформи или от дистанция. То предполага да имат безопасни условия на труд и достойна заплата за издръжка и ограничаване на максималното работно време, за да се получи баланс между трудов и социален живот.Трето основна право е универсална и социална защита, обяви президентът на КНСБ.