Пламен Димитров: Напускането на НСТС ще е най-малкото, ако бъдат приети предложенията на бизнеса

КНСБ

„Напускането на Националния съвет за тристранно сътрудничество ще бъде най-малкото, което КНСБ ще направи, ако бъдат приети предложенията на някои работодателски организации за намаляване на „административната тежест”. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция на 4 февруари 2014 г. в централата на синдиката, на която беше изразена позицията на КНСБ по повод предложенията на работодателските организации, изпратени до вицепремиера по икономическите въпроси Даниела Бобева.

„Предложенията са кое от кое по-скандални и неприемливи”, категорично заяви Пламен Димитров и допълни, че на извънредното заседание на Изпълнителния комитет на КНСБ е решено да бъдат предприети и протестни действия, ако работодателските организации не оттеглят предложенията си. „Протестът ще бъде насочен към вносителите на тези предложения, но и към тези, които са склонни да ги приемат”, посочи президентът на КНСБ.

Преди това, обаче, КНСБ ще проведе нарочни срещи със синдикалния си актив, на които ще обясни на разбираем език какво означава въвеждането на предложенията на бизнеса. „Няма да позволим някой да се подиграва с работниците и служителите”, отсече Пламен Димитров, като каза, че това е флирт на работодателите с властта преди изборите и опит за изземане на правата на хората на наемния труд. Президентът на КНСБ подчерта, че и на управляващите в коалиция политически партии БСП и ДПС също ще бъде поставен въпросът дали промяната на трудовото законодателство е най-важният въпрос, който седи пред страната ни в момента. Той допълни, че Кодексът на труда всъщност е ревизиран неотдавна и предлага много и гъвкави инструменти за защита на правата и интересите както на работодателите, така и на работниците и служителите. Проблемът според Пламен Димитров е, че много от работодателите не са запознати  добре със закона.

На пресконференцията бе подчертано, че мнението, което изразяват лидерите на работодателските организации, не отразява това на преобладаващата част от работодателите особено в малките и средни предприятия. Дори в свое собствено изследване БСК посочва съвсем различни проблеми за бизнеса в България, сред които корупцията, сивата икономика, квалификацията на работната сила и други, но не и нормите на трудовите правоотношения в законодателството. „Ние сме обречени един на друг – нито работодателите могат без работници, нито работниците – без работодатели”, отбеляза Пламен Димитров. Той каза, че предложенията на бизнеса не са мерки за намаляване на „административната тежест”, а целят промени в трудовото законодателство, поради което те не могат да бъдат приети без обсъждане между социалните партньори. „99% от предложенията КНСБ не възприема, но има такива, сред които създаването на специализирани трудови съдилища и въвеждане на електронна трудова книжка, върху които бихме разсъждавали заедно с работодателите и държавата”, подчерта президентът на КНСБ.

Пламен Димитров съобщи, че при тази ситуация КНСБ ще се консултира с КТ „Подкрепа” за общо поведение на двата синдиката.