Със скандално предложение за изменение в ДОПК хората ще изгубят гарантирани от Конституцията социални права

От началото на седмицата на страницата на Министерство на финансите е публикуван Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. В преходните и заключителни разпоредби на този Закон се съдържа изключително обезпокояващо предложение за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Според него ще бъде въведена т.нар. единна данъчна осигурителна сметка. Това означава, че работодателят ще внася всички свои задължения към НАП по единна сметка. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в Ямбол по време на пресконференция преди провеждането на заседание на Регионалния съвет на Конфедерацията.

Според лидера на КНСБ това крие реални рискове за осиурените лица да загубят част от своите осигурителни права. Той даде пример с това, че ако работодателят дължи някакъв вид данък на държавата, а е превел по сметката на НАП сумата за осигурителните вноски на своите работници, то тази сума ще бъде използвана за погасяване на данъчно задължение, чийто давностен срок изтича. Т.е. няма значение какво е целевото предназначение на средствата. Когато говорим за осигурителни вноски, те са персонални и конкретни за правата, които се осигуряват. Освен това почти половината от вноските са лични средства на работниците и служителите, а работодателят само ги внася заедно с неговата част. Това автоматично би означавало, че осигурените няма вече да бъдат осигурени.
Според управляващите, тъй като това няма да е по вина на работника, то той ще може да ползва права под закрилата на държавата. Пламен Димитров обясни, че това не е напълно вярно, защото това лице ще може да ползва само част от социалните си права. Това се проявява най-драстично при самоосигуряващите се, защото те ползват права, само ако са внесени дължимите от тях вноски, т.е. ако те имат стари данъчни задължения и внесат вноски, вноските ще бъдат насочени към погасяване на задълженията им, а осигурителните им права изчезват. Пламен Димитров допълни, че това противоречи и на Конституцията, чиито чл. 51 и чл. 52 гласят, че правото на обществено и здравно осигуряване е различно от задължението на за плащане на данъци.
С предложението за изменение в ДОПК ще се създаде проблем и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, поради неговата специфика и персонализирането на вноските. Тази промяна би създала предпоставки за преразпределение на средства по индивидуалната партида, което е забранено па закон, тъй като означава, че осигурителни вноски на едни хора ще се плащат в полза на други хора и, когато някой се пенсионира и в неговата сметка няма всички внесени за него пари, то това ще означава, че човекът е осигурен за повече, но ще получи по-малко.
Предложението предвижда и отпадане на чл. 179 ал. 1 от ДОПК, като това означава, че НАП няма да има задължение да превежда ежедневно до края на всеки работен ден внесените социално-осигурателни и здравноосигурителни вноски, както и вноските по Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” в съответните сметки на НОИ, НЗОК и на Фонда. Това поставя под въпрос безпробленото функциониране на осигурителната система, тъй като тя има ежедневни и ежечасови разходи, с които се гарантират социални права на хората.
Пламен Димитров определи това предложение като заплаха за правата на българските граждани, които са осигурени. Те ще загубят права, без да са виновни и дори без работодателят да е виновен. Президентът на КНСБ изтъкна, че аргументът на правителството, че по този начин ще бъдат облекчени работодателите, не е основателен, тъй като същият резултат би имало единно нареждане, но по различни сметки, вместо едно – в единната сметка.
В тази връзка КНСБ настоява проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност да бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и от Надзорния съвет на НОИ.