Осигуровката за безработица и Схемите за финансиране на ученето през целия живот

  • IMG_0781

На 14 ноември, в хотел „Родина” ръководството, председатели на федерации и експерти на КНСБ, на работодателски организации, МТСП, НОИ, ИСС и др. на Кръгла маса обсъдиха актуални проблеми, свързани с „Осигуровката за безработица и Схемите за финансиране на ученето през целия живот – инструменти на гъвкавата сигурност”. Кръглата маса се състоя с подкрепата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” по проекта „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне”.


Лидерът на КНСБ Пламен Димитров приветства колегите, социалните партньори и гостите и обясни, че преживяваната в момента световна финансова и икономическа криза дава достатъчно основания за нов поглед върху ролята и влиянието на системите за социална защита: „В редица европейски документи, на Международната организация на труда, на Международната организация за социално осигуряване се признава, че страните с развити и модерни системи за осигуряване и социална защита по-лесно овладяха кризисните проявления и успяха да препятстват драстични социални сривове и масовизиране на безработицата. Днес все повече привърженици печели тезата, че социалната защита е  един от факторите с продуктивен ефект, една  инвестиция във възстановяването и растежа, макар както всички знаем модата на либерализма да не е отшумяла.

Такива са и насоките,  съдържащи се в Глобалния пакт за заетост, който поставя на една плоскост в битката за възстановяване от кризата инвестициите, заетостта и социалната защита и който предлага „интегриран портфейл от изпитани политики, поставящи заетостта и социалната защита в центъра на действията в отговор на кризата” -  един документ на МОТ, чието съдържание е утвърдено с гласовете на правителства синдикати и работодатели (98 сесия). И на днешния форум на КНСБ бих желал да разглеждаме социалната защита, нейната философия, програми, проблеми и потребности от развитие,  именно като един от важните инструменти в битката за възстановяване и растеж. А не като финансов товар, който не си струва усилията, както за жалост се случва.

Разбира се,  доколкото  една система за социална защита, в широкия смисъл на това понятие, трябва да предлага разнообразни възможности и  гаранции на преходите от едно състояние в друго по  протежение на целия активен живот на работоспособното население, паралелен акцент на нашия форум ще бъдат и инструментите за финансиране и на ученето през целия живот, в т.ч. професионалното образование и обучение. Казано по друг начин, в центъра  на днешната кръгла маса, организирана от КНСБ, са: ролята на осигуровката за безработица и схемите за финансиране на ученето през целия живот в създаването на повече и по-гъвкава сигурност за хората и предприятията.

Основната ни цел е да обменим виждания и предложения  как по-ефективно и по-ефикасно могат да се оползотворяват тези два инструмента в битката на България за възстановяване и растеж.

Темата за сигурността в условията на гъвкав пазар на труда отдавна е в центъра на вниманието на КНСБ. На целите на разработването на нашата синдикална стратегия по тези въпроси беше подчинено съдържанието на един малък проект «Знаещи и можещи партньори» по ОПАК,  успешно реализиран от нас в периода 2008 – 2010 г.

Амбицията ни да разработим и предложим нормативни и практически решения за нейното реализиране е вложена в т.н. голям проект «Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне» по ОПРЧР, който КНСБ изпълнява в партньорство и сътрудничество с Българската стопанска камара. Опирайки се именно  на аналитичните разработки и проучвания в рамките на този голям проект КНСБ разработва един комплексен пакет от предложения и мерки, в т.ч. по темата на днешната кръгла маса. По-важните от тях, а и най-вече, поради това, че за реализацията им е нужно постигането на консенсус, ще споделим  с всички заинтересовани институции, страни и организации. В хода на нашата работа това ще направят моите колеги.

Аз лично бих искал в самото начало да концентрирам вниманието на аудиторията върху предизвикателствата, които ние извеждаме и които до голяма степен предопределят съдържанието на конкретните ни предложения.

Както се убедихме, в годините на кризата страните със стабилни схеми за осигуряване при безработица и вградени в тях разнообразни възможности за повишаване на качеството на работната сила се справиха и в социален, и в икономически план по-добре от останалите. От една страна, защото разчитаха на мощен социален амортисьор, за да не допуснат драстичен срив на доходи и вътрешно търсене. И от друга, разполагаха с гъвкав и ефективен инструмент за отговор на колебанията и сривовете в производствената дейност в предприятията. Известно е че такива механизми на осигуряването за безработица като частична безработица, икономическа безработица, временно облекчаване условията за достъп, увеличен обхват, удължени периоди на плащане, предварително пенсиониране, съчетаване на намалено работно време с обучение, имаха широко приложение тъкмо като антикризисни мерки. Такъв е примерът на Германия, на Белгия, на Франция и на редица други страни, някои от които и преди кризата имаха вградени в законодателството подобни механизми, които доразвиха, а други бързо създадоха и въведоха.

На фона на практиките на другите страни, възниква въпросът  доколко и как се справи осигурителният сектор „Безработица” в системата на ДОО с проявленията на  кризата у нас. Всички знаем, че България отчете като голямо постижение, фактът, че кризата принуди управляващите най-после да приемат нашето предложение и да се премахне изкуственият таван на обезщетенията и те да станат част от загубения осигурителен доход. Това наистина беше важна крачка, която безспорно допринесе за спасяването на редица лица, загубили работните си места. Но всички знаем и това, че за други мерки не можеше и да се мисли. Всички си даваме сметка, как това решение се отрази на баланса на тази осигуровка. Защото съзнателно орязаните приходи на фонд „Безработица” в добрите икономически години преди кризата не можаха да издържат дори едногодишното прилагане на съществуващата от години норма за размера на обезщетенията. Днес дефицитът на този фонд гони 200 млн.лв. (закръглям разбира се, известно ни е, че в бюджет 2012 милионите са малко над 170).  При това, размерът на минималното обезщетение при безработица е под равнището на социалните помощи на някои граждани без  година трудов стаж и каквито и да било умения и образование).

1. Така че, като основно предизвикателство и котвата на модернизирането  и огъвкавяването на осигуровката за безработица КНСБ определя финансирането и  размера на осигурителната вноска. По-точно, намалението на тази вноска. Позицията на КНСБ по въпроса  е известна и аз няма да я напомням сега. Но държа все пак да кажа, че вноската беше 3 пъти по голяма и това означава, че ако не беше така лекомислено орязана, при равни други условия, днес в този фонд би имало три пъти повече средства. Следователно, три пъти повече възможности – за хората и за предприятията. Проучванията, които  направихме по този въпрос в рамките на проекта показаха известни на всички ни неща – няма успешна и ефективна система за безработица с осигурителната вноска от 1 процент. Но има такива, където вноските са доста над 3 процента. Любимият, макар май вече изоставен пример на либералите  на Ирландия сочи, че там само работодателят плаща 8,5 на сто, а за някои лица с по-високи възнаграждения 10,75 на сто от брутната заплата. Отделно има 2 или 3 процента вноска от работника.   Но да оставим сравненията.
Важното е, че точно когато фонд „Безработица” беше най-нужен на заетостта в България, той е немощен. До такава степен, че при ограничения контингент от 120 хил.човека на които плаща и средно обезщетение под нивото на минималната работна заплата, той е почти наполовина дефицитен Не казвам това, за да предизвикам спорове и противопоставяне на тази тема, напротив. Опитвам се да ви убедя в аргументите за нашата тревожност, в значението на това предизвикателство. Иска ми се всички да си дадем ясна сметка за състоянието на нещата, да признаем, че  единствено постигането на поврат в това състояние може да позволи фонд безработица да ни подпомогне в търсенето на изход от кризата.

2. Второто, на което ще се спра, също е в директна  връзка с  финансирането. Както навярно се досещате, става дума за размаха на сивата икономика, в най-широкия смисъл на това понятие – от работата без трудови договори, плащанията под масата, неплащането на заплати и вноски, укриването на обороти и до директните фалшификации и злоупотреби със закона. Ако продължаваме да се задоволяваме с половинчати мерки, да се убеждаваме, че не е възможно всички заплати и търговски обороти да минават през банки и през карти, ако търсим кусурите на всеки опит да се сложи ред и строг контрол, нито хората ще имат адекватна защита, нито честният бизнес ще може да разчита на  осигурителните схеми. Много бих искал с тази тема сериозно да се захванем и ние социалните партньори и като отговорни такива да разработим може да само няколко, но наши общи мерки, които да отстояваме до тогава, докато се реализират в парламента. Явно само да декларираме, че подкрепяме някои предложения.

3. На следващо място ще отбележа състоянието на нормативната база, някои нейни непълноти и неприемливи решения. От една страна, нашето законодателство е лишено от норми, които регулират правата при сезонна и друга краткотрайна заетост. От друга то прилага твърди условия за достъп, които са ориентирани към сравнително къс период непосредствено преди настъпването на риска, което и по тази линия ограничава правата на  хората с краткотрайна заетост, а в голяма част от случаите това създава трудности и на предприятията  - това много ясно личи в туризма, например. В тази връзка КНСБ има някои съвсем конкретни предложения за подобряване и огъвкавяване на нормативния регламент, които по-късно ще представят моите колеги.

4. Сред предизвикателствата Конфедерацията поставя и факта, че България не съумя да оползотвори всички налични възможности  на законодателство си. Имам предвид допълнително доброволно осигуряване за безработица и за професионална квалификация. Разбира се, тук не става въпрос само за времето на кризата, а по-скоро за сериозна работа по посока на модернизиране и огъвкавяване на възможностите за защита и квалификация. Ако този раздел от КСО беше проработил, ако навреме бяхме  прозряли изгодата за нас и за бизнеса, сигурно щяхме да бъдем и по-подготвени преди кризата и по-улеснени в управлението на нейните последствия.
Изкушен съм да се възползвам от днешния форум, за да обявя пред всички участници, че КНСБ има амбицията да бъде първа в това начинание. Вече имаме подробна разработка, имаме нужната идейна и документална подготовка за създаването на Фонд за допълнително доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Налице е  и решение на органите ни по този въпрос. Предстои ни да привлечем още съмишленици и партньори и в този смисъл едно широко и детайлно представяне на нашия замисъл вероятно ще реализираме в недалечно бъдеще.”