Анализ на социалния диалог

Днес все още е  налице  ясно изразена политическа воля на кабинета Борисов  за развитие на процесите на сътрудничество между представителите на Държавата и национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1\:*{behavior:url(#ieooui) }

 

 

/* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

                                                                               

                     Настояща ситуация в контекста на кризата,  изводи и тенденции, необходими  действия


Ние можем да изследваме този процес по отношение на неговата интензивност и неговата ефективност ( постигане на консенсус).

Днес все още е  налице  ясно изразена политическа воля на кабинета Борисов  за развитие на процесите на сътрудничество между представителите на Държавата и национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Активност за диалог и взаимодействие се проявява на всички нива:

Национално ниво

На национално равнище социалния диалог се осъществява чрез:
-   НСТС и  постоянни комисии и работни групи
- Специализираните тристранни органи: Национален съвет за насърчаване на заетостта; НС на НИПА; НС по трудова миграция; НС по професионална квалификация; УС на НАПОО; НС на НОИ;  Управителен съвет и общо събрание на НЗОК, Управителен съвет на Фонд “Социално подпомагане, УС на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната  пенсионна система, УС на Фонд “Условия на труд”, УС на СИФ, Надзорен съвет на Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, Национален съвет по социалното включване към МС, Национален съвет за хората с увреждания, Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика, Съвет към изпълнителния директор на Агенция по заетостта и др.
    - Седем Комитета за наблюдение   по Оперативни програми  на ЕС, на  НСРР и
в работни групи.
     -  ИСС
- Участие в попечителските съвети на дружествата за допълнително пенсионно
осигуряване,  в експертните комисии по професионални направления и на експертната комисия по професионално ориентиране в НАПОО и др.

1. В НСТС се създава впечатление, че  интензивността и ефективността на социалния диалог е най-ясно изразена, в това число и по реализацията на консенсусните  антикризисни мерки.
Възприе се предложението от КНСБ и други организации, за оптимизиране на  социалния диалог при управление на кризата чрез създаване на постоянно действаща работна група към НСТС, където да се извършва текущ мониторинг на социално-икономическата ситуация и се предлагат антикризисни мерки.
             В НСТС  беше  постигнат консенсус по важни наши предложения, свързани с пазара на труда и защита на работната сила, и подобряване на бизнес-средата, включени в краткосрочнана Антикризизна програма на Правителството. В тази връзка  интензивен и ефективен социален диалог е налице  и в Националния съвет по насърчаване на заетостта.
            
       Заедно с това, Ръководството на КНСБ изрази дълбоката си  неудовлетвореност и разочарование от неприемането на предложените от нас мерки за защита на доходите и покупателната способност на наемните работници и техните семейства и  безработните.
         Ръководството на КНСБ  прие съгласуваните антикризисни мерки само като първи резултат от тристранното сътрудничество в условията на сериозна икономическа криза и  добър знак пред обществото. Ние категорично подчертахме, че мерките са частични, без необходимата пълнота и дълбочина и не могат да се считат за Национална антикризисна програма. В тази връзка заявихме  необходимостта от разработване и приемане на Правителствена управленска програма за целия мандат,  която да интегрира в себе си антикризисната програма.
Заявихме, че КНСБ ще продължи да защитава в хода на подготовката на  Бюджет – 2010, всички свои предложения за защита на работните места, доходите и покупателната способност на хората на наемния труд.  За съжаление  и в рамките на бюджетната процедура  отново бяха отхвърлени почти всички наши предложения с аргумент –      к р и з а т а.  
За нас в тези случаи  изводът е: недостатъчна ефективност на социалния диалог по отношение  възможностите му  за постигане на  консенсус по ключови проблеми в контекста на кризата.
Днес  ние си задаваме и следния въпрос – имали  реално антикризисна програма? Този въпрос не е риторичен и ние го предлагаме за сериозна дискусия на кръгла маса с участието на социалните партньори.

2.Необходимо е да се  даде старт на работата по три предложени от нас консенсусни мерки - постигане на споразумения по надомната работа, по дистанционната работа и по работата чрез агенциите за временна заетост.
Работата по постигане на споразуменията се бави (според нас необосновано) въпреки предприетите от КНСБ инициативи в тази посока и внесените предложения в НСТС за приемане на правила за работа на групите за преговори и за съставяне на работните групи. Правила за работата на групите за преговори бяха обсъдени от комисията по трудовото законодателство към НСТС, но все още не са поставени на вниманието на НСТС, а това бави и работата по формирането на персоналния състав на работните групи по трите споразумения.
Недоумение предизвиква и отхвърлянето на наше предложение за промени в чл.3 на Кодекса на труда – промяна, уреждаща възможността за сключване на национални споразумения между национално представителните организации на работницити и служителите и организациите на работодателите, по пътя на двустранния диалог и сътрудничество да се решават  важни социално-икономически проблеми. Защото евентуалното постигане на споразумения по толкова важни и деликатни проблеми на трудовите отношения в България, свързани с надомната работа, дистанционната работа и с агенциите за временна работа, ще бъде успех за българския социален диалог.
         Считаме също така, че не бива да се фетишизира срока на действие на краткосрочната Антикризисна програма на Правителството(до 27 април т.г.) и по този начин да се  ограничат  възможностите за постигане на добри споразумения между синдикатите и работодателите, свързани със законовата регламентация на надомната работа, работата от разстояние  и агенциите за временна работа, в срокове договорени в НСТС и посочени в консенсусните мерки – юли, август, септември.
          Писмо по всички тези въпроси е изпратено до министър-председателя до вицепремиера Дянков и до министъра на труда и социалната политика.  

3. Все още не са предприети и необходимите мерки по активизиране работата по уточняване на подходите и периодите от време за изпълнение на мерките от Националната пътека за постигане на гъвкава сигурност на пазара на труда.
Кризата и антикризисните мерки не бива да пречат на този процес. Напротив, кризата е аргумент за неговото активизиране. Ние обръщаме внимание на този проблем, защото всъщност става дума за гъвкава сигурност, а тя е свързана и с антикризисните подходи в по продължителен и стратегически план.
          Национална пътека за постигане на гъвкава сигурност  е приета от предходното Правителство в съответствие с насоките на Европейската комисия, но няма продължение на процеса. В края на миналата година имаше съобщение  от МТСП, че се мисли за продължаване на работата в тази посока. От страна на КНСБ  сме  дали нашите  предложения.
Тук съществува и един деликатен момент, произтичащ от позицията на КТ”Подкрепа” по този въпрос. Не веднъж техни представители са изразявали позиция  от въздържане до открито отхвърляне на концепцията “flexicurity” и предприети у нас действия по отношение Националната пътека за постигане гъвкава сигурност на пазара на труда.
4.Други наши предложения с антикризисна насоченост за промяна на законодателството, оставени без отговор от страна на управляващите:
Първото предложение е относно все по-често срещащите се случаи на неизплатените заплати. С цел разрешаването на този проблем и постигане на адекватна защита на правото на достойно заплащане за положения труд настояваме да бъдат разгледано следното наше предложение:  Чрез промени в Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) да се даде отново възможност за извънсъдебно издаване на изпълнителен лист относно вземания произтичащи от трудови правоотношения.
         Второто предложение е формулирано преди повече от десет години. Последователно сме запознавали предходни правителства и политически сили с това предложение, но за съжаление без никакви аргументи, то мълчаливо не се приема.
          Става дума за доразвиване на хипотезите в Раздел VI на Наказателния кодекс – „Престъпления против трудовите права на гражданите.” Наложително е в НК да бъде включен текст, според който да се търси наказателна отговорност за лицата, които пречат на работниците да упражняват  правото си на синдикално сдружаване.
Писмо с това съдържание е изпратено  до Премиера и Министъра на правосъдието, но и министъра на труда и социалната политика  също би трябвало да вземе отношение по  проблема.

5.Приоритет на социалния диалог през 2010 година несъмнено ще продължи да бъде пазара на труда и разширяване на договорените антикризисни мерки. Но това за нас вече не е достатъчно. Необходимо е да активизираме нашите позиции пред Държавата и организациите на  работодателите по въпросите свързани с доходите и равнището на работната заплата.Тези въпроси стават актуални в контекста на  заявеното намерение на Правителството за предсрочно влизане на страната ни в Еврозоната и драстичното изоставане на работните заплати у нас, далеч под средните равнища в отделните страни членки.

6. Обективният анализ на ситуацията на тристранния диалог на национално ниво очертава и други проблеми, очертават се  два неформални полюса на действие. От една страна – министърът на труда и социалната политика, даващ ясни сигнали за необходимостта от приемането и провеждането в държавата на по-активни социални ангажименти и мерки, както и на гаранции за тяхното осъществяване. И от друга страна -  министърът на финансите,  в качеството си на вицепремиер и председател на НСТС, публично прокламиращ ексцентрични и понякога странни идеи и предложения в социалната сфера. Тези разнопосочни сигнали, давани от представители на Правителството извън формалните рамки на структурите за диалог, създават различни нагласи в обществото и в повечето случай  – напрежение.
В тези условия трябва да отбележим също, че не е преодоляна практиката (съществува все още риск) за заобикаляне, игнориране на структурите на социално партньорство (НСТС и съответните постоянни комисии) при обсъждане на проекти на нормативни актове, касаещи трудови, социални и/или осигурителни отношения и прехвърлянето им  директно за обсъждане в Народното събрание чрез вносители народни представители. (напр.: последните промени в Закона за здравно осигуряване) и др. В тази връзка, полезно би било и  възстановяването работата на закрития Консултативния съвет към Постоянната комисия по труд и социална политика в НС.
          Очакваме  тези проблеми бързо да бъдат преодолени и то не само, и не  единствено за сметка на  авторитета и „арбитриращата” функция на Премиера, а преди всичко на зачитането  на  европейските принципи и правила на  равнопоставения  социален диалог от всички представители на законодателната и изпълнителна власт в Република България.   

         На териториално ниво
    Социалният диалог на териториално ниво се характеризира със своята широка обхватност и многообразие:
- участие в работните групи на районите за планиране и програмите за трансгранично сътрудничество;
- участие в тристранни органи на областно ниво – областни съвети за развитие и комисиите по заетост към тях, областни съвети по условия на труд,  областни съвети по етнически и демографски въпроси, ОСТС;
- участие в тристранни органи на общинско ниво – общински съвети за тристранно сътрудничество и съвети за сътрудничество към дирекции “Бюро по труда” на Агенция по заетостта.
Анализът на ситуацията в регионите и дейността на изградените органи насочва към следните по-важни изводи:
1.От есента на миналата година се разширява  периметъра на тристранното сътрудничество чрез създаване на нова структура - Областни съвети за тристранно сътрудничество.
По информация на нашите структури процедурата по изграждането им в областните центрове е приключила. (Подобна структура в Кодекса на труда и в действащия Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество в страната, приет от НСТС през2001 г., към момента все още  няма уредена. Има проект на Закон за изменение и допълнение на КТ, уреждащ тази нормативна промяна, който е внесен в Народното събрание и е приет от Постоянната комисия по труда и социална политика).
Тази инициатива на  Правителството на практика  е в посока на усилията на КНСБ от предишни години за създаване на възможности за сътрудничество и договаряне на това равнище. Надяваме се, че тези стъпки на управлявашите няма да спрат до тук, а ще бъде стабилна опорна точка за реализиране  и на наши  идеи,  отразени и в Манифеста на КНСБ за обществено-политическо и социално-икономическо развитие на България(2009–2013г.), свързани с усъвършенстване на трудовото законодателство за укрепване социалния диалог и КТД, включително и на областно равнище, при ясни отговорности и ангажименти на изпълнителната власт.
Считаме, че териториалните структури на КНСБ  имат съществен принос при изграждането на новите органи за тристранно партньорство, и че имат проактивно поведение при разгръщане на тяхната дейност.
В повечето области партньорите не срещат трудности в работата на ОСТС . Изградени са добри взаимоотношения  във Варна, Бургас, Шумен, Ловеч, Видин, Стара Загора, Пазарджик, Кърджали, Ямбол, В. Търново и др.
Поставени актуални въпроси от председателите на РС на КНСБ на заседанията на ОСТС и обсъждани в дневния ред въпроси:
ОСТС Видин – анализ на дейността на Дирекция Инспекция по Труда за десетте месеца на 2009 г., проблеми на работодателите от КРИБ, становище на Съвета относно намерението на правителството за увеличаване на пенсионната възраст при жените.
ОСТС  Кърджали - доклад за дейността Д „ГИТ” за десет- месечието на 2010 год.; неизплатените заплати в Пътно поддържане и изпратено писмо до МРРБ и ИА „Пътища” за намеса и др.
ОСТС Хасково - предстои разглеждане на проблемите в отрасъл Здравеопазване и преструктуриране на здравните заведения в областта.
ОСТС Габрово – обсъдени са проблемите на заетостта, последиците от икономическата криза в региона, възможности за промени в трудовото законодателство. Приети са решения, които касаят: изготвяне на предложения до МС и др. национални институции, стиковане действията на регионалните служби (НАП, НОИ, ИТ, АЗ,НСИ и др.) за пълноценно информационно обезпечаване по различни проблеми на икономиката и заетостта, възможности за ограничаване на сивата икономика.
ОСТС В. Търново – анализ на икономическата ситуация в региона и мерки за запазване на заетостта.
ОСТС Перник – задължава областния управител да изисква договора сключен между държавата и Мапа Чингиз за строителството на АМ”Люлин” и да го предостави на РС на КНСБ.  
ОСТС Ямбол - проблеми на повишаване квалификацията и обучението на завършващите 7 и 8 клас и допълнителната квалификация на завършващите професионални гимназии.
ОСТС Русе - РС на КНСБ подготвя предложения за обсъждане на възможностите за намаляване на миграцията на работници между шивашките фирми и в сферата на строителството.
ОСТС Пазарджик – система за ранно информиране и действия на социалните партньори при социално напрежение и трудови конфликти. Предложен от синдиката за обсъждане анализ на социално-икономическата ситуация в региона в контекста на Проекта на Бюджет 2010.
 И др.

Считаме, че е нужно активизиране на областните администрации и изпълване със съдържание дейността на  изградените ОСТС. Ще отбележим, че макар и малка част от тях, все още нямат приети правила за организация на своята работа – Монтана, Силистра, Смолян, Разград. (Областният управител на Разград е „назначил” със запоред състава на ОСТС, без провеждане на учредитерно заседание. Председателят  на РС на КНСБ подготва проект на Правила и ще поиска свикване на съвета на сътрудничество. Не е изграден още и ОСТС – област София.)

2. Проблеми в традиционното поле на договоране  на общинско равнище.
Необходими са проактивни действия на териториалните ни структури  в процеса на публично обсъждане  на общинските бюджети за 2010 г.
През 2010 г. е необходимо  РС на КНСБ и ОС на КНСБ  да осъществят обща координация на синдикалните ни структури в бюджетната сфера за формиране на позиция при консултациите в органите за тристранно сътрудничество на общинско равнище , за  разшираване на възможностите за сключване на единен КТД.
По този начин в ситуация на криза да се търси по-справедливо разпределение на ограничени финансови ресурси и равно третиране на различни категории работници и служители членове на КНСБ  от дейности финансирани от общинските бюджети.
Имаме потребност от широка дискусия по този въпрос.

         На отраслово и браншово ниво
1.Между социалните партньори на национално равнище е постигнат консенсус за  засилване ролята на  Отрасловите  съвети за тристранно сътрудничество министерства за разработването на  отраслови /браншови/  антикризисни програми.
Но, за съжаление с малки изключения до този момент не са налице разработени секторни/браншови антикризисни програми. В заседанията на Отрасловите/браншовите съвети за тристранно сътрудничество се  обсъждат преди всичко текущи проблеми (например, работни заплати в БДЖ, задължения на бюджета към строителни фирми и др). В критични сектори /н.пр. в ”Проучване, добив и преработка на минерални суровини”, ”Химическа индустрия”, ”Енергетика”, ”Лека промишленост”/, по инициатива на синдикалните ни федерации, браншовите партньори провеждат тристранни и двустранни работни срещи и дискусии, обсъждат антикризисни мерки, очертаващи приоритетите на развитие в сегашната трудна ситуация.
Актуализирани са съставите на отрасловите и браншови съвети за тристранно сътрудничество към съответните министерства, като за председатели са определени ресорните зам. министри.
Има изградени отраслови и браншови съвети за тристранно сътрудничество,  които в по-голямата си част са действащи  в:
    - министерство на образованието младежта и науката: ОСТС за средно образование и ОСТС за висше образование и наука
    - министерство на здравеопазването
    - министерство на регионалното развитие и благоустройството
- министерство на отбраната
- министерство на културата
    - министерството на транспорта и съобщенията (изградени са и четири подотраслови съвета)
    - министерство на икономиката, енергетиката и туризма – сектор „енергетика” (По данни на отрасловите ни структури има разбиране между партньорите и се работи доста активно по проблемите на преструктуриране, заетост, антикризисни мерки, проблемите свързани с вредни емисии и др.)
    -министерство на труда и социалната политика – възстановен е СТС към Министъра

Със значително закъснение министерството на икономиката инициира предстоящо учредяване на СТС (в периода 25.01-30.01. т.г.) за  индустриалните сектори , туризма и търговията, без сектор «добив и преработка на минерални суровини»,  а именно секторите: 1) хранителна промишленост, 2) химическа промишленост, 3) металургия, 4) машиностроене, 5) електроника и електротехника, 6) лека промишленост, 7) целулозно-хартиена промишленост, 8) отбранителна промишленост, 9) търговия и 10) туризъм.
    
Въпреки писмените предложения и проведени срещи от основни членове на КНСБ  в  министерствата, все още няма изграден и не е възстановена дейността на ОСТС в министерство на земеделието за сектор земеделие (който не функционира от времето на министър Нихат Кабил). Тук се очаква учредяването на ОСТС и за хранителната промишленост  за секторите птицепроизводство, фуражна и мелничарска промишлености.
    Проблеми :
-няма заповед  с която ОСТС да се институционализират
-не са определени ресорни зам.министри, отговорни за работата по изграждането и функционирането на ОСТС
-не са проведени учредителните заседания, не са приети правилата за работа.
Поради  това  неотложни проблеми в различните сектори се решават „на парче” на спорадични срещи, в повечето случаи по инициатива на нашите отраслови структури .
Извод: Въпреки афишираните намерения на Правителството, все още  като цяло социалния диалог на това равнище  е по–скоро формален.


    2. Бипарититен социален диалог
              По данни на отрасловите и браншовите ни структури регулярен бипарититен диалог  провеждат:
- ФНСДУО – в дванадесет Съвета за социално сътрудничество в: Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, МВР, ДА „Държавен резерв и ВВЗ”, НАП, Министерство на правосъдието, ИА „Информационни технологии и съобщения”, Спортен тотализатор, СБА, Социални домове при Столична община,Архиви, ДАНС.
- СФС – в Български пощи и в БТК
- ФНСЗ - със Съюза на аграрните организации (член на БСК), Агенция на земеделските производители (КРИБ), Националния съюз на земеделските кооперации и др.
- СФ”Металици” – с Браншова камара Металургия
- Федерацията на независимите синдикати на миньорите КНСБ  
    с Българската минно-геоложка камара
- ФНСС- с Българска строителна камара
- НСФТКТКОО - Българска туристическа камара и Съюз на търговците в България
- ФНСОХП – със Съюз на птицевъдите в България, Съюз на производителите на комбинирани фуражи, Съюз на Българските мелничари и Съюз на производителите на захар и захарни продукти.
- ФСОГСДП – с Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост
- и др.

2.1 КТД на отраслово и браншово равнище – 2009 г.
 Две тенденции породи кризата по отношение на социалния диалог и перспективите на КТД. Те имат своите апалогети, и последователи .Те съществуват заедно  и оказват влияние върху процесите на справяне с проблемите на кризата – икономически и социални.
Първата тенденция - песимистична – формираща нагласата  »да отмине  кризата и тогава ще говорим за КТД»
На този фон се поставиха под съмнение изпълнението на договорености в  действащите КТД. Не малко работодатели открито обявявиха, че в ситуация на криза са немислими  преговори за нови КТД. Рискът от пораждането на колективни трудови спорове и стачки и по повод на неизпълнение на договорености в подписани КТД на много места  стана  реален ( пример проблемите във фирми от Ж.П транспорт  и др.).
Втората тенденция -  оптимистична: формираща нагласи «КТД да бъде част от  решението на проблемите породени от кризата – да бъде част от инструментариума  за баланс на интересите при управление на риска от бизнеса».
Въпросът е:  Дали песимистичната тенденция се задълбочава?
Трудно е да се даде все още еднозначен отговор.

Данни показващи сегашното състояние в количествен  и съдържателен аспект на КТД:
Към момента са подписани и действат 73 КТД на отраслово и браншово ниво. Сравнителният анализ показва, че през  2008 и 2009 год. динамиката и интензитета в хода на колективното договаряне на отраслово и браншово равнище е близък – сключени са съответно 25 браншови и 7 отраслови КТД (2008) и 21 браншови и 3 отраслови КТД (2009)
От началото на 2009 год. са подновени отрасловите и браншови КТД в миннодобивна промишленост, металургия, текстил, горско стопанство. В шест месечния период от м. май до м. октомври 2009 год. социалните партньори от 7 бранша подновиха своевременно колективните трудови договори, чиито срок изтичаше. Сключените нови браншови колективни трудови договори обхващат следните сектори:
1. Железопътен транспорт  (сключени 5 КТД-ри в: а) ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” (от 14 юли 2009 г.), б) „БДЖ” ЕАД (от 30 април 2009 г.), в) ”БДЖ – Пътнически превози” ЕООД (от 30 април 2009 г.), г) ”БДЖ – Товарни превози” ЕООД (от 30 април 2009 г.), д) ”БДЖ – Тягов подвижен състав (Локомотиви)” ЕООД (от 30 април 2009 г.)
2. Енергетика (БКТД от 06 октомври 2009 г.)
3. Аграрни науки (БКТД от 03 август 2009 г.)
4. Музикално и танцово изкуство (БКТД от 20 юли 2009 г.)
5. Държавни учреждения– Агенция по заетостта (БКТД от 10.07.`09 г.)
6. Национална здравно осигурителна каса (КТД от 22 май 2009 г.)
7. Банка „ДСК” АД (Анекс към КТД от м. октомври 2009 г.)
През последното тримесечие на 2009 год. са сключени 2 отраслови (металоиндустрия  и отбрана) и 4 браншови КТД и споразумения и 1 анекс: в Агенция за социално подпомагане, в ИА „Борба с градушките” , „Напоителни системи”, Споразумение за държавните служители в НАП (от 01 юли те са държавни служители) и гори. Пред финализиране са колективните преговори в отрасъл търговия, „Терем” АД и др.
През годината не бе отбелязан напредък в браншовите преговори от сферата на културата (където, например, въпреки конкретната помощ и от Централата на КНСБ в бранш „театър” не бе подписан БКТД), електротехниката и електрониката, шивашката промишленост и др. и там секторните КТД, чиито срок изтече през 2008 год., след това не са договаряни с успех.


Безспорно е, че ситуацията на  финансово-икономическа криза във всички стопански сектори в страната дава отражение върху поведението на браншовите партньори на масата на колективните преговори, а от тук и върху качеството на постиганите договорености.
Въпреки многообразието от дейностите, в които през посочения период бе в ход преговорния процес, сравнителният анализ на сключените БКТД, ни  насочва към следните по-важни изводи и характеристики:
Първо: Проявите на кризата, изразяващи се в стагнация на секторните пазари, в редуциране на клиенти и доставчици, затегнато банково кредитиране и т.н. направиха колективните трудови преговори и споразумяването между работодатели и синдикати по-труден, продължителен и сложен процес.
Второ: Въпреки кризата, браншовите партньори, съчетавайки важността на сектора за икономическото развитие на страната с удовлетворяването на трудови и социално-икономически интереси и потребности на работниците и служителите, успяваха своевременно да доведат преговорите до успешен край и своевременно да подновяват браншовите КТД, чиито срок е изтекъл.
Трето: Най-важното, за което страните през посочения период успяват да се споразумеят, е запазване на постигнатите клаузи и недопускане на спад в стойностите на договореностите от предходните БКТД, повечето от които бяха сключени през 2007 год. Това е добър знак главно в посока на защита доходите и социалните придобивки на работещите в условия на тежка финансово икономическа криза и спад на заетостта.
Четвърто: Чрез колективните преговори браншовите партньори показаха стремеж за реализиране на общи действия с антикризисна насоченост, както и търсене на по-гъвкави възможности за постигане на по-голяма сигурност и устойчивост на трудовите отношения.
Има договореност между браншовите партньори и бяха  подписани споразумения относно размера на МОД за 2010 год. в около 43 икономически дейности (от общо 74), със среден договорен процент на нарастване 6.06% и приложен от правителството за всички икономически дейности 4.85 %.
КТД в предприятие.
Към този момент не разполагаме все още с обобщени данни  за регистрираните КТД в ГИТ за 2009 г., но от сондажи и вътрешната ни система за информиране правим извода ,че  тенденцията за подновяване на  КТД с изтекъл срок се запазва. Проблемът е друг – свързан с изпълнението на поетите ангажименти от работодателите, с отлагане изпълнението на договорености до откровено неизпълнение.Особено по отношение на традиционни социални придобивки, като алтернативата за по-голяма сигурност на РЗ.
Акцентът в колективните преговори през 2009 г. на ниво предприятие бе задържане на постигнатите от предишните години договорености и параметри. В преобладаващия брой случаи работодатели и синдикати показаха явен стремеж за практическо прилагане на постигнатите договорености от отрасловите и браншовите КТД. Търсенето и прилагането на нови договорни решения за постигане на баланс в интересите по време на криза доведе до подписването на споразумения с антикризисна насоченост.
Например, в «Монди - Стамболийски” АД, гр. Стамболийски, във връзка с взето решение от концерна Монди за временно преустановяване на дейността на българското предприятие и предстоящо провеждане на процедура на масови уволнения. В Споразумението страните: а) определят групите служители, върху които негативният ефект от планираните масови уволнения би бил най-голям – като пенсиониращи се лица, трудоустроени, самотни родители, семейни двойки, майки с малки деца, синдикални лидери и др., б) се споразумяват, че Работодателят ще предложи на всяка от тях конкретни финансови компенсационни мерки, в) уточняват провеждането на подбор на персонала и приемат критерии за това и т.н.

2.3 Част от съгласуваните антикризисни мерки с Правителството са свързани  и с договореностите за разпростиране на подписани О/БКТД
Това е предизвикателство пред социалните партньори на това равнище.
          Ние свързваме този проблем  с постигането на  две основни цели:
- първо, борбата със сивата икономика, нелоялната конкуренция и социалния дъмпинг
 - второ, разширяване полето на социалния диалог и на КТД на това равнище.
Тези две цели според нас не могат и не трябва  да бъдат отделяни една от друга. В тази насока ние очакваме преосмисляне на заемани до днес позиции от социалните ни пантньори – работодателите и по-смели действия от страна на Министъра на труда и социалната политика.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов спази обещанието си дадено  пред КС на КНСБ и предприе действия в тази насока – започна работа нова Междуведомствена работна група, която има задача да обсъди и предложи мерки за разпростиране на браншови КТД и уточни последиците от това за организациите на работодателите и на синдикатите.
Но още на първото заседание  на работната група представителите на МТСП и работодателите предложиха  отново за обсъждане съшия кръг въпроси, предмет на ожесточена дискусия месеци наред през 2009 г., в работна група сформирана от предишния министър на труда и социалната политика.
Считаме, че тази дискусия отдавна е изчерпана и са ясни становищата на всички участниците в нея. Считаме, че са наложителни вече  практически действия от страна на Държавата в тази насока.
На база  натрупания от нас опит в предишните 7-8 г. при  участие в множество Междуведомствени работни групи   и след широка дискусия в синдикалната ни система, осъществена през 2009 г., ние  формулирахме  позиция по целия кръг спорния въпроси. Позицията  ни с конкретни предложения за действие вече е  известна на новия  екип в МТСП (Експертно становище от Н.Недев- изпълнителен секретар на КНСБ  е предоставено на Христина Митрева – зам.министър на труда и социалната политика и председател на Междуведомствената група по разпростиране на О/БКТД)
За нас отдавна е ясно, че решение на всички проблеми, свързани с разпростирането на О/БКТД, не можем  да  намерим само и единствено опирайки се на нормата на чл.51б,ал.4 от КТ.
Решението е:
1/промяна и усъвършенстване на правната рамка  уреждаща социалния диалог  и  колективното трудово договаряне. В тази връзка и  развитие на нормите, регулиращи отрасловото/браншово равнище на колективно трудово договаряне,  на база  съществуващи обществени  отношения и потребности – промяна, улесняваща не само прилагането на принципа на „разпростиране,  но и принципа на  „разширение” на отрасловите и браншовите КТД.
2/промяна в Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите  на работодателите и на  работниците и служителите (на национално и на браншово равнище).
При съгласие между социалните партньори Министърът на труда и социалната политика трябва да сформира отделна работна група за тази цел.

Заедно с това считаме, че и сега действащата норма дава възможност да бъде разпрострян О/БКТД и да бъдат постигнати цели в контекста  на краткосрочната  Антикризисна програма на Правителството, с включените в нея консенсусни мерки, предложени от социалните партньори.
 КНСБ заяви пред МТСП категорична позиция, че е необходима реална политическа воля за действие от страна на представителите на Държавата, въпреки ограниченията, произтичащи  от буквата на Закона  и от директния и индиректен натиск от  страна на представители на бизнеса, насочен срещу разпростиране на О/БКТД. Вероятността от евентуални или очаквани спорове в съда, свързани с Акт на Министъра  по разпростиране на О/БКТД, не бива да се ползва повече като претекст за протакане и да сковава необходимостта от реални действия.

            В заключение,
Трябва да отбележим, че въпреки  установеното и вече утвърдено  институционализиране на системата на социален диалог, все още за нас остава общото впечатление за неговата фрагментираност и липсата на ефективни връзки между отделните равнища. Затова е необходимо изграждане на система (структура) към НСТС за координация с   Отрасловите/Браншовите, Областните и Общински съвети за тристранно сътрудничество.  
В този контекст трябва да се постави твърдо още веднъж и въпроса за необходимостта от практически действия на Министъра на труда и социалната политика  за спешно изработване на нормативните документи  по създаване на Информационна система  за колективните трудови договори в НИПА, съгласно чл.53,ал.5 от КТ.

                                                   
                ИК на КНСБ
  Заседание на 19.01.2010 г.