Кой беше проф. Кръстьо Петков

След дълго боледуване днес си отиде основателят и първи председател на КНСБ проф. Кръстьо Петков.
Учен, икономист,  политик, синдикалист, Кръстьо беше пример за нас, следващите поколения в организацията. Загубихме един прекрасен човек, изключителен икономист, защитник и борец за човешката правда, който живееше и болееше с тревогите на наемния труд в България.


Като основател на КНСБ проф. Петков сложи началото на дългата борба за правата на хората, която с гордост продължаваме и в момента.
Проф. Петков ще има своето запазено място в Пантеона на лидерите на КНСБ, редом до другия наш председател проф. Желязко Христов.
Съболезнования за близките и поклон пред паметта му.

Кой беше проф. Кръстьо Петков

Проф. Кръстьо Петков бе учен, икономист и политик. Основател на КНСБ през 1990 г и човекът, който сложи началото на модерния синдикален  диалог. Той беше председател на Обединения блок на труда, народен представител от парламентарната група на Коалиция за България в 39-тото Народно събрание.

Ето какво пише в биографията му, публикувана на неговия сайт:

"Роден съм през 1943 г. в гр. Димово, Видинска област. Завърших Техникум по хидромелиорации в гр. Павликени, а през 1968 година се дипломирах със специалност “Политическа икономия” във Висшия икономически институт “Карл Маркс” - София. Започнах работа като специалист, а след това като научен сътрудник в секция “Социология на труда” в Института по труда на Министерството на труда. През 1978 г. бях избран за доцент по социология във ВИИ “Карл Маркс”. През 1986 година защитих докторска дисертация по проблема за трудовите отношения и бях избран за професор по социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Специализирал съм социология, социология на труда, икономика и социална политика в Академията на науките в Новосибирск, в Международния институт по труда в Женева, в Университета по икономика и политически науки в Англия.

Участвал съм в университетски програми и семинари в САЩ в университетите в Мичиган, Бъркли, Дюк и др. През периода 1976 -1991 г. съм заемал следните ръководни длъжности в научни институции: 1976 -1977 г. - ръководител на лаборатория “Социология и психофизиология на труда” в Института по труда; 1978 -1982 г. - ръководител на група “Социологически изследвания” към информационен център на ЦК на БКП; 1982-1987 г. - директор на Профсъюзния институт “Георги Димитров”; 1988-1990 г. - директор на Институт по социология на БАН.

Бил съм гостуващ преподавател в следните университети: Кентски университет, Кентърбъри, Англия. Избран съм за почетен доцент на същия университет; Католически университет, Тилбърг, Холандия; Свободен университет, Брюксел, Катедра “Социология”; Университет в Билефелд, Германия, Катедра “Социология”; Кавказки университет – Грузия. Член съм на Българска социологическа асоциация и на изследователски комитет по социология на труда.

През последните години работя като водещ експерт по проекти на ЕКП, в които участват млади икономисти и социолози от Югоизточна Европа, Западните Балкани и Евразия по теорията и практиката на икономическите преходи, ролята на Световната банка и МВФ, неформалната икономика, трудовите пазари, данъчните модели, антикризисните стратегии. Привличан съм като експерт в мисии на Международната организация на труда и Световната банка, на МКП в Монголия и Китай, Италия, Сърбия и др. страни. След 2008 г. година участвам активно като експерт към WIEGO по неформалната икономика и нерегистрираната заетост в страните с преходни икономики, както и в Индия, Тайланд, Индонезия, Перу и др.  

Основател съм и първи председател от 1990 до 1997 г. на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ). Бях народен представител в 39-то Народно събрание. Като председател на КНСБ и като народен представител съм се занимавал експертно с проблемите на социалната политика, икономиката и регионалното развитие. От 1997 г. до 2012 съм председател на политическата формация Обединен блок на труда. От 2012 г. съм председател на УС на Съюза на икономистите в България.

Основател и съпрезидент съм на Белгийско-българската асоциация БЕСТ ТУ Бο (Best2b), която от 2005 г. работи за развитие на двустранните културни, университетски и бизнес връзки. Управител съм на Германо-Българската логистична мрежа Инфраню, която е активна в областта на инфраструктурата и зелената икономика. Награден съм от краля на Белгия с един от най-високите ордени “Командир на короната”. Владея английски и руски език. Ползвам сръбски / хърватски език. Имам над 500 публикации – книги, студии, статии, доклади и др. След 1990 г. повечето от публикациите ми са в чужбина. Съставител съм и автор на два университетски учебника „Сравнителна социална политика“ (2008) и „Европейска икономическа и социална политика“ (2013)".

Какво не знаем за проф. Кръстьо Петков:

"Бях един от първите български социолози, специализирали в Швейцария и Англия като стипендиант на Международната организация на труда. Първи от българските социолози писах за отчуждението при социализма. През 1986 г. публикувах в сп. “Ново време” критична статия за ленинския модел на профсъюзите, отхвърляйки тезата, че профсъюзите са трансмисия на комунистическата партия към работническата класа. Скоро след това бях принуден да напусна ръководното място в Профсъюзния институт.

С група експерти от института по социология проведох първото в Източна Европа изследване на етнически конфликт - т.нар. възродителен процес в България. През 1989 година книга, основана на това уникално изследване, бе публикувана в България и ползвана от редица етносоциолози у нас и по света. Имам стотици студенти, докторанти и асистенти в цял свят. Сред тях има вицепремиери и министри, директори на институти, преуспяващи бизнесмени, европейски синдикални лидери.

Най-новото ми увлечение е социологическата публицистика. Тематичните области, в които напоследък преподавам, пиша и чета с удоволствие са: Икономическо и социално неравенство; Управление на конфликти; Безусловен базов доход и данъчни политики; Икономическа миграция; Зелена и синя икономика; Регионалистика. През 2005 г. публикувах книгата “Монархът се завръща”, която се изчерпи за няколко месеца и получи наградата на ИК “Христо Ботев” за публицистика.

През 2012 г. публикувах книгата „Държавата, това съм аз“ (Социологически профил на Бойко Борисов), която също предизвика широк читателски интерес. В момента (2015 г.) работя като преподавател по социология и икономика в Европейско висше училище по икономика и управление – Пловдив и съм хоноруван професор в УНСС – Катедра „Икономическа социология“. Ръководя българския екип в европейски проект (заедно с колеги от Свободен университет в Брюксел и Университет в Магдебург) за трансфер на магистърски програми по „Управление на човешки ресурси“ в група грузински университети. Женен съм. Баща съм на две деца и дядо на четири внучета.

Отличен готвач съм на традиционни български ястия. Запален планинар съм, обожавам Родопите, карам ски и играя тенис"