Кампанията – „Бизнес на светло за по-добро бъдеще!”

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) съвместно с Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) стартира мащабна Национална кампания с мотото „Бизнес на светло за по-добро бъдеще!”.

На 24 септември 2015 год. кампанията започна сутринта от 10.00 ч. в голямата зала на кметството в Бургас, а следобеда събитието се пренесе в заседателната зала на кметството във Варна. На 25 септември  2015 год. форумът се проведе в столицата, в залата на хотел „Маринела”.

Форумите бяха откривани с встъпителни слова на лидерите КРИБ – Кирил Домусчиев и на КНСБ – Пламен Димитров. Участие в дискусията взеха още вицепремиерът и министър на труда и социалната политика – Ивайло Калфин, министърът на финансите – Владислав Горанов, министърът на туръзма – Николина Ангелкова, председателят на Сдружението на общините в България – Гинка Чавдарова, кметът на Бургас – Димитър Николов, съответно и кметът на Варна – Иван Портних, представители на бизнеса, вицепрезидентите на КНСБ: Валентин Никифоров и Пламен Нанков, директорът на ИССИ Любен Томев, изпълнителите секретари на КНСБ: Юлия Симеонова и Николай Недев, председатели на съюзи, федерации и синдикати – членове на КНСБ, председателите на РС на КНСБ в Бургас – Здравко Тошков и във Варна – Илия Илиев, синдикални активисти, експерти и др.

Лидерите на КРИБ и КНСБ обобщиха по време на форумите, че борбата със сивата икономика е един от приоритети на социалните партньори. Като представители на отговорния бизнес и на най-голямата обществена организация в страната се обединяват усилията на всички заинтересовани страни, за да се покаже нетолерантно отношение към неформалната икономика, да се изтъкнат добрите бизнес практики и се очертаят основните проблеми.

С общи усилия трябва да се провокират обществени дискусии и да се намерят ефективни механизми за ограничаване на сивата икономика в името на една обща кауза – създаване на по-добро бъдеще за всички в България.

ЧАСТ ОТ ИЗКАЗВАНИЯТА

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България – Кирил Домусчиев: „КРИБ е обединител на светлия бизнес, на национално отговорния бизнес и ние не можем да бъдем толерантни към сивата икономика, която създава нелоялната конкуренция и която в никакъв случай не е полезна не само за бизнеса, но и за бизнес климата в България. Тя не е полезна и за обществото ни, като цяло. Около 30%  е делът на сивата икономика в нашата държава и сме на челно място след Румъния по този показател в ЕС. Това е много негативна цифра, която се потвърждава и от анализите, които са официално представени от ЦРУ. Надявам се, че след тази кампания, а и след всички препоръки, които ще получат управляващите, както изпълнителна, така и законодателна власт, да бъдат извършени такива промени, които да редуцират в следващите 2-3 години този процент и ние да влезнем в поне един средно европейски норми.

Ние не можем да разчитаме само на законодателната и изпълнителната власт и на контрола, които те осъществяват – този контрол трябва да го правим и самите ние. Повечето от сериозните компании избират много отговорно доставчиците си, партньорите, изпълнителите, подизпълнителите и тн. И едва ли една сериозна компания би се спряла на контрагент, който да  е в сивия сектор. Който не плаща социални осигуровки или поне не ги плаща в пълния размер, който не плаща и данъци. На всички ни е ясно, че сивата икономика изкривява конкуренцията, създава нелоялна конкуренция, а конкуренцията е в основата на пазарната икономика. Това е един голям проблем за нас.

Наистина 10% е най-ниският данък в Европа, но той дава резултата и носи добри приходи. Надявам се и събираемостта да бъде възходяща. КРИБ е много активна в подпомагане и даване на препоръки на което и да било правителство през годините за намаляване на сивия сектор. Още през 2003 год. КРИБ се включи в голям проект за противодействие на сивата икономика. Ползвахме и опита на италианската Конфедерация на работодателите, също така и на работодателските организации на Германия. През 2011 год. КРИБ изготви пакет от мерки за добросъвестните работодатели, които преценихме, че са приоритетни и от основно значение за развитието на българската икономика. Мерките, които предложихме на вниманието на правителството през 2011 год. бяха в няколко сфери: данъци, данъчен кредит, осигуровки и обществени поръчки. В областта на данъците и осигуровките ние бяхме първите, които предложиха да се направи връзка с НАП на фискалните устройства на бензиностанциите и нашето предложение беше възприето и реализирано. След това предложихме същата мярка за бетоновите възли, автосервизи и търговци на зърно, и за всички складове на търговия. Освен това наблегнахме и на постепенното включване на системата на НАП за всички търговски обекти – това също бе реализирано. Предложихме за фирмите признаване на данъчен кредит за всички леки автомобили и на разходите за тях. Осъществяването на система за стриктен контрол на нелегализирани и полулегални сервизи, които не издават фактури и не начисляват ДДС върху резервните части за ремонт и не осигуряват работещите в сервиза. Настояхме за ограничаване на кешовите плащания. Поискахме фирми, в които има нелицензиран софтуер да не бъдат допускани за обществени поръчки за определен период от време. В тази връзка предложихме преглед на всички концесии, поискахме да бъде въведена модерна европейска регулация в отношенията между доставчиците и хипермаркетите, както и предсрочно въвеждане на европейската директива за разплащанията на държавата и общините. Наша беше идеята за създаване на златен регистър на изрядните компании по ДДС и тя беше горещо прегърната от НАП.

Президентът на КНСБ – Пламен Димитров: „За мен е удоволствие да участвам във форумите, които стартират една кампания провеждана с усилията и амбицията, както на най-голямата представителна организация на бизнеса (КРИБ), така и на най-голямата организация на труда, каквото е КНСБ. Кампанията е с подкрепата на държавната администрация и изпълнителната власт и на представители на местната власт.

Тази кампания е поредната стъпка, не първата, за да може да осигурим лоялна конкуренция на бизнеса и спазването на трудовите и осигурителни права на работещите. Това, е което ние целим заедно, въпреки, че по дадени въпроси имаме различия с КРИБ, защото представляваме двете страни на една монета. Но това не ни пречи – говоря за бизнеса и синдикатите, да намираме пресечните точки, когато става дума за подобно явление, каквото е сивата икономика.

Искам да направя една сериозна уговорка за дефинициите: В България обикновено не се прави разлика, когато се говори за черна, сива, неформална икономика, както и за икономика на сянка – а те са различни понятия. Има също така десетки дефиниции, като се започне от Международната организация по труда (МОТ), която тази година прие своята препоръка за действие, конкретно за трансформиране на неформалната икономика във формална Има дефиниции на Световната банка, МВФ и други организации, които определят – кое е криминално или кое не, каква е разликата, кое е нарушаване на закона, кое е престъпление, кое е само административно нарушение, т.е. има своите законови регламенти и всъщност нарушението представлява нарушение на закона без да е престъпление. И кое е действие или икономическа активност, в т.ч. и форма на самонаемане или  самостоятелна дейност, която по една или друга причина не е до край, добре уредена в законовата рамка.

Световната банка, МФВ, МОТ, все по често говорят за неформалната икономика и за нейното негативно влияние върху формалната. На преден план излиза необходимостта от трансформирането и към формална, за да не потиска потенциала, иновацията и предприемаческата инициатива на този, който е във формалния сектор, а от друга, страна, за да не се загубят работните места, които вече са създадени. Когато сивият сектор премине „на светло”, ще се плащат данъци и осигуровки в пълен размер.

  • 01

Прилагането на закона, е това което ние от КНСБ искаме да бъде погледнато с особено внимание във връзка с неформалната икономика. Тук сме на абсолютно едно мнение с КРИБ, че законът където го има и където има ясни дефиниции трябва да бъде налаган с цялата му строгост. В същото време и ние и бизнеса и законодателната власт и изпълнителната трябва да дефинираме белите полета и те да бъдат запълнени със законови регламенти. Преди няколко години със съвместни усилия подготвихме и подписахме споразумение за дефиниране на надомната работа и работата от разстояние. Те не бяха регламентирани в никакви наши законови уребди и беше бяло поле кое, как се възприема, както от законодателя, така и от контролните органи. Сега и в Кодекса на труда (КТ) и в нашето осигурително законодателство и в закони има ясни регламенти за това как се третират надомните работници, какви права и какви задължения имат те всъщност и какви задължения имат те както към фиска, така и към осигурителната система. По този начин стои и работата от разстояние – телеуъркинга. Това са само два примера, а има още много такива, които формират една сива зона, нелегална или незаконна. В тази връзка смятам, че всички ние оценяваме по достойнство, това което  беше направено през годините, за въвеждане на регистрация на индивидуалните трудови договори. Излязоха на светло около 300 хиляди договора към 2003 год., като това показа една ефективна стъпка както на партньорите така и на държавата.

Друг голям пробив, който е съпътстван и с различия през годините между нас – КНСБ и бизнеса, но дава своите плодове са безспорно минималните осигурителни доходи (МОД) и тяхното ежегодно договаряне, както закона повелява от 2003-2004 год. насам. И тази година при 48 икономически дейности от 85, които подлежат на договаряне се успя да се договорят реалните размери, така както бизнеса ги приема и както труда ги вижда на минималното осигуряване, на това което би трябвало да е на светло при доходите, които се плащат. Там където няма договаряне обаче, където никой не се е явил да договаря или синдикат или по-често, в случая бизнеса няма причина да смятаме, че там нещата са светли. Затова ние изпратихме и писма до министъра на труда, до министъра на финансите и до директора на НАП, относно тези 17-18 икономически дейности, в които няма договаряне и има отказ от договаряне. НАП трябва да направи своите проверки по съответния начин и да установи дали това, което се плаща там е в размера на реалните възнаграждения и дали доходите са с този размер, в който се твърди, че няма нужда от МОД-ове. Отказът от договаряне смятам, че трябва да бъде наказван, за да има партньорство, което да води след себе си изсветляване на осигурителните отношения. Средният осигурителен доход, спрямо средната работна заплата изостава с около 20% - това е дупката, сивотата, която все още съществува в това, което отчита статистиката. Това което отчита НСИ трябва да е същото, което отчита НОИ и НАП, върху осигурителни размери на възнагражденията.

Убеден съм, че ние заедно ще намерим редица решения, които да променят основния източник на сивота, а с това и генерирането на сиви обороти. Няма как да се плащат заплати под масата, няма как да има сиви доходи ако продължаваме активно, съвместните усилия и сме на единно мнение и бизнеса и ние (КНСБ) и Министерство на финансите (МФ) за намаляване на размера на тавана на разплащанията в брой. Не, непременно неформалното е лошо, но то трябва да бъде формализирано. Традиционно оправдание е, че се работи на сиво, защото не се иска да се плащат данъци и осигуровки, защото така ще се фалира. Щом един бизнес не може да издържи на ситуацията на пазара, значи трябва да фалира. Това е нормалната пазарна логика, когато говорим, че пазара на труда в България вече е факт. Безспорният път напред, е договарянето на доходите да върви нагоре ако искаме да запазим качествени и добри работници, които да имат нормални осигуровки, а оттам и нормални пенсии, и за да не стане пенсионната възраст 75 години.

Според някой твърдения, сивата икономика е начин на оцеляване, но вече дори и в Индия това не се приема. Сивата икономика не генерира просперитет и устойчивост на обществото, напротив – провокира катаклизми и бунт на хората. Затова не може да се приема извинението, че заради кризата бизнесът отива „на сянка”.

Сивите обороти – това са огромни сектори, които са извън наблюдението на банковата система и на фиска, на цялата данъчна и осигурителна администрация. Това, което институциите направиха като първа стъпка – да се криминализира, укриването на неплащането на осигурителни вноски, доведе до това, че приходите от последните 6 месеца скочиха с 320 млн. лв. В същото време въведохме регламент този, който не плаща осигуровки върху реалните размери на заплатите да не може да участва в търговете по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Тази промяна трябва час по-скоро да бъде активно допълнена с една друга стъпка, за която ние настояваме и която има аналог в нормалния свят – стандартите на доходите независимо дали са законово установени, минимални такива и колективно договорени на браншово ниво, трябва да бъдат заложени и като минимални такива в ЗОП.

Изсветляването на икономика означава повече заетост на светло, увеличаване на доходите, както и на плащането на пълния размер на осигуровките и данъците. Това ще са индикаторите за успеха на съвместните усилия на КРИБ и КНСБ в общата кампания.

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика – Ивайло Калфин изрази благодарност към социалните партньори КРИБ и КНСБ за кампанията, свързана с ограничаването на сивата икономика и изсветляването на доходите. Той подчерта, че тази кампания няма само ефект, свързан с бюджета и събираемостта на приходите, а има отношение към правата на хората, както и със средата, в която се прави бизнес в България. "От началото на годината до края на август в България са открити 155 000 нови работни места, между тях само 15 000 са субсидирана заетост по различните програми. Останалите са работни места, обявени от икономиката и бизнеса. По данни на националната статистика за второто тримесечие около 35 000 повече са заетите в сравнение със същия период на миналата година. В момента заетите в страната са над 3 милиона, а безработните за месец август са малко над 300 000, което е 9,3%”. „Ивайло Калфин подчерта, че това са най-ниски нива от 2009 година насам. Търсенето на кадри по сектори от бизнеса продължава, в момента обявените свободни работни места са над 15 000. Най-много кадри се търсят в промишлените предприятия и в туризма”.

Финансовият министър – Владислав Горанов съобщи, че по данни на финансовото министерство към 23 септември, от данъци и осигуровки в бюджета са постъпили 1,638 млрд. лв. повече, отколкото за същия период на миналата година. Допълнителните приходи са се увеличили с още 71 млн. лв. само за двайсетина дни от края на август. Освен това събраните осигурителни вноски са с 400 млн. лв. повече, а с приходите от задължителното допълнително пенсионно осигуряване стават 470 млн. лв., в повече. Министърът на финансите определи продажбите на дребно като един най-уязвимите сектори към преминаване в сивата икономика, в това число той включи и туризма. „Тази години дефицитът е 3%, а догодина ще заложим 2%“, допълни още Горанов. Според него по-малко дългове, означава по-малка икономическа и политическа зависимост отвън, както и по-устойчива данъчна политика вътре в страната. „Вярвам, че относително ниските данъци са предимство“ – каза той. По отношението на борбата срещу сивата икономика Горанов посочи, че всяка сряда преди заседание на Министерския съвет има съвещание в ограничен формат – главния прокурор, министъра на финансите и ръководителите на всички структури в държавата, които се събират, за да се координират общите си действия.

Кметът на Бургас – Димитър Николов изтъкна, че местната власт е част от сложния механизъм на събиране и изразходване на публичните средства. Местната власт е звеното в този механизъм, което има най-много необходимост от финансиране за решаването на конкретни проблеми в регионите. Така са съставени правилата и законите, че представителите на местната власт могат единствено и само да гарантират работните заплати  по секторите и за минималната издръжка на инфраструктурата.

„Общинарите, от своя страна също ще съдействат и ще подкрепят борбата със сивата икономика. В Бургас, като втори град по икономически потенциал след София, са представени много от секторите със дял в сивата икономика – туризъм, строителство, здравеопазване и др. Наш принос в изчистването на сивите потоци и излизането им на светло са прилаганите механизми по усвояване на европейските фондове. Толкова стриктни са правилата за финансиране и проследяване на парични потоци, че даже след 5 години при приключване на даден проект, контролните органи от ЕК все още могат да извършват проверки за ефективното усвояване и качественото изпълнение на проектите.

При качественото усвояване на европейските средства по отношение на изсветляване на сектор строителство местната власт направи така, че всички фирми, които работят по публични проекти да бъдат лицензирани и регистрирани. Друг важен проблем беше сектор транспорт, който вече е част от общинско дружество и се управлява изключително прозрачно.

Искам да похваля и местното ръководство на НАП-Бургас, с който имаме добър диалог при решаване на сериозни казуси, които се появяват много често във връзка с неплащането на местни данъци и такси. Механизмът на контрол и на събиране  и отчитане на тези средства, когато се касае особено до юридическите лица е в правомощията на държавата и без помощта на държавните институции не бихме могли да се справим с нередовните платци. Така местната власт, може да осигури по надежден финансов ресурс за решаване на проблемите на града.”