КНСБ за работата в събота и неделя

КНСБ за медийният отзвук от срещата между Президента на КНСБ, Пламен Димитров и Негово Светейшество Българският патриарх Неофит (3 юли 2015 г). и поставените въпроси, в частност този за работата в събота и неделя.

В прессъобщенията на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Българската православна църква (БПЦ) за състоялата се среща между Българския Патриарх и Президента на КНСБ са посочени темите на разговорите, вкл., темата за работата в събота и неделя. А тя е свързана с, и насочена към сумираното отчитане на работното време съгласно чл.142 Кодекса на труда.

По наше мнение в медийния отзвук по тази тема не бе изяснен точно и ясно проблемът за работа в събота и неделя. Лансираната от КНСБ и БПЦ теза бе абсолютизирана, откъсната от нейната основа - проблемите които поражда сумираното отчитане на работното време. Общото виждане на БПЦ и КНСБ  се представя, като идея въобще да не се работи в тези дни. От тази крайна, невярна  позиция предложението ни се подлага на коментари, включително критики.

Вероятно това е резултат от неразбирането на проблемите, които поражда сумираното изчисляване на работното време, както на  съпротивата от страна на онези, чиито интереси са засегнати в някаква степен. Така можем да си обясним коментарите на мними и доказани експерти по темата, която очевидно не са я разбрали в нейната същност и конкретика, поради което коментарите им са общи, по-скоро в икономически план, а не в социален и от гледна точка на закона.

Допълнителен дразнител за общественото внимание и негативните коментари формулирани в най-общ, некоректен на моменти план е и ангажираността на БПЦ по темата. По тази линия се „търсят“ проблеми в библията, в четвъртата божия заповед*, и се контрира идеята с аргументи за светския характер на държавата, в смисъл, че тя се управлява според Конституцията и законите, а не според църковните канони.

Основният проблем в този медиен отзвук е подминаването, или липсата на достатъчно внимание и отношение към социалната страна на въпроса - отнемането на празничните и почивни дни за работниците, чрез което се нарушава връзка между професионални, семейни и лични ангажименти и задължения и възможността за общуване с църквата, ерго с Бога, за онези които имат нужда от това.

Впрочем и трите въпроса от срещата между Българския Патриарх и Президента на КНСБ са насочени в тази посока.

Вместо това се поставят въпроси от типа какво ще стане, ако не са отворени магазините в неделя, от къде ще пазаруваме, ако моловете и големите хранителни магазини не работят в неделя и други подобни, без да се отчита практиката и опитът на редица държави в ЕС и извън него (Австрия, Швейцария и др.).

Следва да отбележим, че въпросите около работата в почивните и празнични дни са отразени в подготвен през 2013г. от КНСБ „Прегледа – анализ на нормативната уредба и практиката по прилагане на сумираното изчисляване на работното време, свързаната с него документация, изплащане на допълнителни възнаграждения извънреден труд.“ 

* ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

" Помни съботния ден, за да го светиш, шест дни работи и върши в тях всичките си работи, и седмия ден е събота на Господа, твоя Бог”

* * * 

Светият синод излезе с обръщение за работата в събота и неделя

Светият Синод на БПЦ излезе с обръщение по повод работата през почивните дни, съобщиха от пресцентъра на Светия синод на Българската православна църква. На днешното си заседание Светия Синод на БПЦ излезе със следното обръщение: „През последните години все по-често явление става трудещите се в България да работят в събота, неделя и на празници, като така се лишават от правото на почивка и личен живот – време, което е отредено да се посветят на Бога и своите близки, и да възстановят своите духовни и сили". Празничните дни са отредени за Господа, за богослужение в храма и молитва, за да се укрепим духовно. В тези дни отдаваме мислите си на Бога, Който е любов, на добротворство, на хората, с които Бог ни е обградил – съпрузи, деца, родители и близки. В България е въведена петдневна работна седмица, а нормалната продължителност на работното време е до 40 часа (чл.136 КТ).

Но в действителност, чрез така нареченото „сумирано отчитане на работното време” (чл. 142 КТ) много работодатели ангажират своите работници и служители в неделните и празничните дни. Считаме, че чрез тази тенденция, следвайки интересите на бизнеса, се неглижират физическото и духовното здраве на трудещите се и се накърняват пълноценните отношения с техните семейства и близки, което неминуемо се отразява пагубно както на отделните личности, така и на обществото като цяло. „Шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.” – повелява четвъртата Божия заповед в израз на бащинската грижа и любов на Създателя към човека и нуждата от определен ритъм в човешкия живот. За християните денят за почивка е неделята – деня на преславното Христово Възкресение, както и големите християнски празници. Призоваваме държавните институции да предприемат нужните мерки практиката да се работи в тези дни бъде ограничена само до сферите и отраслите, които не позволяват прекъсване на трудовия процес и те да бъдат ясно регламентирани”, се посочва в обръщението на Светия синод на БПЦ.