1-ви май Международен ден на труда - Сряда, 5-2-2007

ОБРЪЩЕНИЕ
от Председателя на КНСБ
доц. д-р Желязко Христов, дм
Уважаеми работници, скъпи братя и сестри синдикалисти!
Вече над 100 години работниците по света честват Първи май като Ден на труда и като празник на всички икономически и социални достижения на организираното работническо движение.
В Европа 1 май има много стари традиции като земеделски и миньорски фестивал. Празникът се интернационализира независимо от официалната държавна власт и в няколко страни започва да се чества с празненства, включващи паради, представления и други събития, ориентирани към работниците...

ОБРЪЩЕНИЕ
от Председателя на КНСБ
доц. д-р Желязко Христов, дм
Уважаеми работници, скъпи братя и сестри синдикалисти!
Вече над 100 години работниците по света честват Първи май като Ден на труда и като празник на всички икономически и социални достижения на организираното работническо движение.
В Европа 1 май има много стари традиции като земеделски и миньорски фестивал. Празникът се интернационализира независимо от официалната държавна власт и в няколко страни започва да се чества с празненства, включващи паради, представления и други събития, ориентирани към работниците.
Честванията на 1 май като Ден на труда бележат началото си от движението за установяване на осем часов работен ден, застъпващо тезата 8 часа за труд, 8 часа за възстановяване и 8 часа за обучение.
Първите успешни организирани работнически действия за 8 часов работен ден са дело на австралийските работници. На 21 април 1856 г. каменоделци и строители от Мелбърн спират работа и тръгват на протестно шествие от Мелбърнския университет, завършило с демонстрация пред сградата на Парламента. Така те стават първите, които успешно отстояват правото си на достоен труд и почивка, без да се ощетява заплащането. Протестът на австралийските строители получава широка международна подкрепа от трудовите хора по света и така се заражда идеята за международен ден на работническото движение.
В далечната 1886 година на 1 май американските работници излизат на улиците, за да предявят своите искания за осем часов работен ден. Около 350 000 души предприемат стачни действия в цялата страна. На 4 май в Чикаго 90 000 демонстранти участват в мирно шествие на градския площад Хаймаркет. По време на речта на един от синдикалните лидери кордон от полицаи се отправя към импровизираната трибуна, за да преустанови митинга. Неизвестен и до днес анархист хвърля бомба, която убива един полицейски служител. В настъпилия хаос полицията открива огън срещу невъоръжените работници. Арестувани са чикагските лидери на синдикалните организации, къщите им са обискирани и всички синдикални издания са спрени от печат. Осем от арестуваните са обвинени в конспирация и убийство. За трима присъдата е затвор, а пет са осъдени на смърт чрез обесване. Изправен на ешафода синдикалистът Огъст Спайс заявява на висок глас: „Ще дойде ден, когато нашето мълчание ще бъде много по-могъщо отколкото гласовете ни, които днес вие ще заглушите”.
Дори непосредствено преди края духът на осъдените е несломим: посрещат смъртта, пеейки „Марсилезата” – химнът на всички революционери по света.
Събитията на площад Хаймаркет и последвалите ги присъди слагат мрачен отпечатък върху дейността на синдикалното движение. Реалните резултати обаче са извоюване на свобода на словото, свобода на печата, правото на свободно сдружаване, правото на равнопоставеност пред съдебната система и правото на работниците да се организират и борят за социални придобивки, каквато е осемчасовият работен ден.
Така се стига до Конгреса на Работническия Интернационал от 1889 г., когато 1 май е обявен за Международен ден на труда.
Всяка година на този ден хората от цял свят издигат своя глас за прилагане на основните трудови стандарти, за спазване на трудовите права, за свобода на словото и правото на сдружаване.
Припомних всичко това, защото смятам, че трябва да се връщаме към историята, фактите и събитията, към посланията, които те носят и днес. И за да не забравяме, че правата и условията на труд, които днес всички приемат за даденост, всъщност са извоювани с непримиримостта на работниците, с тяхното страдание и смърт по площади и фабрики в името на хляба и правата ни.
За нас тази година празникът ще се запомни и с още един исторически момент. На днешния ден трудовите хора на България ще празнуват 1 май като достойно завърнали се в европейското семейство.
Процесът на европейска интеграция предоставя една уникална възможност за обединение на всички хора в Европа на основата на фундаменталните права като демокрация, мир и свобода. Този процес трябва да продължи като се преодолеят и последните препятствия за постигането на този амбициозен план.
Тук искам да напомня, че синдикатите са едни от първите инициатори на процеса за обединение на Европа. Когато през 1981 година на Конгреса на “Солидарност”, първият независим синдикат в комунистическия блок, бе отправен призив към работниците от Източна Европа за организиране на свободни и независими синдикати, тази идея изглеждаше като пълна утопия. Днес тя се превърна в реалност и вече почти всички синдикални конфедерации от бившия комунистически блок са членове на ЕКП.
КНСБ, като отдавнашен член на европейското синдикално семейство, вярва, че разширяването е една историческа възможност за укрепване на интеграцията, сътрудничеството и стабилността в цяла Европа. За да се постигне това обаче, трябва да се обединят усилията на всички страни за изграждане на една демократична социална Европа.
Трудова България посреща своя празник с незавидното последно място по доходи в Европейския съюз. На фона на отчитания икономически растеж и ниската инфлация продължаваме да живеем в трудност и нищета. Съществени изменения на икономическата и социалната ситуация в посока повишаване на жизнения стандарт на българина не са настъпили. Правителството не успя да приложи приоритетите на обществото и да реши основните проблеми на обикновените хора.
Независимо че цифрите сочат покачване на доходите, разходите за издръжка на живота неутрализират до голяма степен този ефект и не водят до съответната чувствителна промяна в жизнения стандарт на българските домакинства.
Задържането на това статукво оставя една голяма част от българите без шанс да променят позицията си в пазара на труда и да получават доходи в съответствие с повишаващата се издръжка на живота, а това се явява основният препъни-камък в процеса на пълната европейска интеграция. Промени могат да се очакват единствено при удвояване на темповете на икономически растеж и адекватното му социално ориентиране. За това е необходима волята на всички социални партньори – държава, работодатели и синдикати.
Спазването на социалните и синдикални права е основата в усилията на КНСБ като най-голямата обществена организация, член на МКП и ЕКП, за налагането на европейския социален модел и за изграждането на новите индустриални отношения. На този ден КНСБ още веднъж изразява своята решителност за борба против всички форми на дискриминация на работното място, за реализиране на пълна заетост, създаване на безопасни и здравословни условия на труд, в които човек може да прилага напълно своя потенциал и да живее достойно. Искаме нашите деца да постигнат по-висок жизнен стандарт от нашия. За да я има България!
Честит празник, приятели, синдикалисти, трудови хора, граждани на България!
Поздравявам вас и семействата ви с Международния ден на труда 1 май – официален празник на КНСБ.
Да е честит 1 май и на всички, които в празничния ден са на работните си места.
Бъдете живи и здрави, приятели!
От все сърце желая на всички ви здраве и успехи в личен и обществен план!