"Пазара на труда и младите хора – предизвикателства и политики"

  • 01

На 25 и 26 юни 2015 год.  в централата на КНСБ се проведе дискусионен форум на тема: "Пазара на труда и младите хора – предизвикателства и политики". Събитието бе организирано от Сдружение "Младежки форум 21 век", съвместно с КНСБ и Фондация "Фридрих Еберт".

Участие в него взеха Пламен Димитров – президент на КНСБ, Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители, Даниела Алексиева – председател на Сдружение "Младежки форум 21 век" към КНСБ и модератор на дискусиите. Освен това и още представители на Министерство на образованието и науката, Министерство на младежта и спорта, Агенция по заетостта, Национално сдружение на общините в Р. България, Национален младежки форум, социални партньори, работодатели, младежки организации и др.

Пламен Димитров изтъкна, че в КНСБ много активно се работи по отношение на младежката безработица. „Поехме ангажимент по Националния план за младежка безработица, в който предвидихме до 2020 год. нивото на безработните младежи до 29 год. да е под 7%” посочи Димитров. „От КНСБ винаги сме смятали, че въвеждането на иновативни механизми, като обучението през целия живот, наистина могат да развиват и адаптират квалификацията и уменията, в т.ч. и на младите хора, към бързо променящите се нужди на пазара на труда и на бизнеса” – допълни още президентът на КНСБ. Той подчерта и предложениятя, които от КНСБ са представили – как да се развива средното и висшето образование, за да може то да подготвя едни клафицирани кадри.

Стажуването при работодател по схеми на оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ се оказва един от най-активните механизми за подпомагането на младите хора у нас да се реализират на пазара на труда. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. По думите й към стажантската програма по схемата „Активни“ за стажуване на млади хора в реална работна среда има изключително голям интерес. Схемата се е оказала сред най-успешните, защото тя дава възможност за придобиване на първоначален професионален опит, за натрупване на допълнителен опит в личната автобиография, полезна е и за работодателите като тестов период, в който те се запознават с кандидата. Русинова посочи, че около 40 на сто от младите хора, които са минали през стажуване при работодател, остават да работят при него. Около 20 на сто от младежите пък въобще не се връщат в бюрата по труда, защото за една година успяват да намерят реализация на пазара на труда. По тази схема се очаква да бъдат обхванати близо 9 хиляди младежи, като 6 хиляди от тях ще бъдат включени в квалификация и обучения. По схемата за стажуване до момента 860 работодатели са подали заявки, а с 500 души са сключени реални договори.

Според председателя на СБУ Янка Такева нарастващата безработица на младите хора е много сериозен проблем, чието решаване е заложено в капацитета на професионалното образувание и обучение, който трябва да отговаря на променящия се пазар на труда. Двете водещи цели в областта на образованието, заложени в Стратегията „Европа 2020” е да се намали до под 10% делът на преждевременно напусналите образователната система и да се увеличи до поне 40% делът на лицата на възраст 30-34 години със завършено висше или равностойно на висше образование.

Коефициентът на безработица при лицата на възраст 15-24 години през първото тримесечие е 23.2% при средно за ЕС – 20.7%, при общо равнище на безработицата в България от 10.6%

Обезпокоително е  качеството на работната сила в групата на 15-24 и 15-29 годишните лица в страната от гл.т. на образователния им статус и наличието на специалност и професия. По данни на Агенцията по заетостта за м.май 2015 г.:

- 32.2%  от регистрираните безработни младежи до 24 години са с начално и по-ниско образование, а 67.9% са младежи - без специалност и професия.

- 33.3% от регистрираните младежи до 29 години са с начално и по-ниско образование, а 63.0% са младежи без специалност и професия.

Предпоставка както за ефективността на образователната система, така и за производителността на труда е съответствието на учебната подготовка на младите хора и тяхната професионална работа. Съвкупността на младите хора без професионална квалификация и онези, които имат, но не я реализират, е тревожно висока.

Изключително тревожен е факта, че около 22% от младежите в България на възраст между 15 и 24 години не работят и не учат,  т.нар. група NEETS сочи изследване на ЕСТАТ.

Резултатите от проучване на ЕСТАТ сочат, че делът на NEETs сред младите в училищна възраст (15-18 г.) е малко под 11%, а сред по-големите (между 19 и 24 г.) достига 28%.

Според проучването образованието е факторът, който определя в най-голяма степен формирането на групата NEETs. Около 47% от младите, попадащи в тази група, са преждевременно отпаднали от училище, тоест имат или основно, или по-ниско от основно образование. А 64% от тях живеят в село или малък град. Изследването показва и че 51% от неработещите и неучещи младежи са с турски и ромски произход, а 46% са българи.

69% от младежите, които попадат в NEETs, нямат почти никаква квалификация, а 67% от тях не са работили никога.

Най-сериозният проблем сред тази група е мотивацията. 15% заявяват, че не желаят нито да започнат работа, нито да продължат образованието си и това са младежите в най-уязвима позиция - тези, които живеят в малки градове или села, имат ниска степен на образование и никаква квалификация.

Успоредно с качествената заетост и подобряване условията на труд, от стратегическа важност за КНСБ е да стимулираме инвестирането в човешки капитал за придобиване на умения, знания и компетенции чрез различните форми на образование и обучение, чиракуване и стажуване. Секторните фондове за обучение и квалификация остават наша инициатива, основен приоритет и поле за съвместни действия, наред с:

Въвеждане на индивидуални кредитни карти за обучение (формално или неформално, редовно или задочно), покриващи включително средствата за учебни материали, пътни и др. разходи при нискодоходните лица с ниска квалификация.

Откриване на индивидуални сметки за обучение на лица с по-висока квалификация, по които да се акумулират ресурси (финансови средства, учебни часове и др.) от страна на различни източници – държава, работодател, заето лице, за обучение и кариерно развитие по специално разработен и законодателно уреден механизъм.

От модернизация се нуждаят публичните политики на пазара на труда, свързани с изпреварващо прогнозиране на потребностите, изграждане на мрежи и партньорства, разширяващи достъпа и качеството на публичните услуги, особено за специфични целеви групи като например тази на младежите, неангажирани с обучение, образование или заетост. Повишаването на социалната сигурност в преходите на пазара на труда може да бъде постигната чрез регламентиране на обезщетения за безработни младежи, след завършване на образованието, за определен период до намиране на първо работно място.

Утвърждаване на инициативата на КНСБ, стартирала през 2011 г., за включване на трудовите, социални и осигурителни права в обхвата на средното образование за навременното запознаване на младите хора с техните права на работното място и повишаване на чувствителността им към нерегламентираната заетост и нарушаването на трудовото законодателство. Това допринася за намаляване на високия процент на заетост  млади хора в сивата икономика (без или на срочни договори, заплащане под минималната работна заплата), повишаване на социалната сигурност, признаване на придобития професионален опит при постъпване на следваща работа и т.н.

Близо 250 хил. младежи и девойки са получили благодарение на съвместния проект на КНСБ с МОН - „Наука и образование за интелегентен растеж” необходимите базови знания как да постъпят, какво да очакват и какви са правата им на пазара на труда.

Какво още прави Младежки форум XXI век пояснява неговият председател Даниела Алексиева:

Активно участва в разработване и прилагане на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта (НПИЕГМ)

  • популяризира Гаранцията за младежта сред младите хора на регионално ниво, като само за периода април – октомври 2014 г. са проведени 15 местни информационни кампании
  • дискусионни форуми по темата за младежката гаранция в периода юни - октомври 2014 г.
  • обучение на регионални координатори
  • определени са на контактните лица по въпросите на Гаранцията за младежта в регионалните структури на КНСБ и МФ 21 век

Eвропейската гаранция за младежта е на стойност 6 млрд.евро, от които европейските средства за България са 55 млн.евро