Работещите в неформалната икономика страдат от дефицит на достоен труд

  • 01

Встъпително изказване на 1 юни 2015 г. на президента на КНСБ Пламен Димитров – член на УС на Международната организация на труда (МОТ), член на Комитета за преход от неформална към формална икономика, говорител и главен преговарящ от Групата на работниците в 104-та сесия на Международната конференция на труда – Женева.

Работещите в неформалната икономика представляват половината от работната сила в световен мащаб. В някои страни неформалната икономика възлиза на 80%. По време на дискусията проведена в Комитета по преход от неформална към официална икономика миналата година, се разбра, че съществуват разнообразни условия, че това е глобално явление и ние трябва да работим върху един глобален стандарт. В този смисъл Групата на работниците внася своя значителен и разнообразен опит в този Комитет. Ние разбираме, че насоките, които Препоръката предоставя, ще бъдат много по-важни за развиващите се страни, където неформалната икономика заема огромна част от икономиката като цяло. Работниците  в неформалната икономика страдат от дефицит на достоен труд в неговите различни измерения.

Тези въпроси бяха повдигнати и разглеждани по време на срещите на Комитета по преход от неформална към официална икономика миналата година. Нашата основна грижа в този дебат и тази година продължава да бъде: да се гарантира, че Препоръката е основана на осигуряване на Достоен Труд за Всички - че тя покрива работниците, които в момента не са обхванати от закони и правила, а тяхната работа не се признава, те не могат да реализират своите фундаментални човешки права, не могат да преговарят за по-добри условия на труд или са извън обсега на основни социални услуги, разпоредби за майчинство и грижи за децата. Жените са непропорционално представени сред работниците от неформалната икономика.

Дискусията, която проведохме в Комитета миналата година беше „първата копка”. На моменти тя беше трудна. В годината, която измина, ние предприехме по-нататъшни изследвания, проведоха се различни национални и международни консултации и съм щастлив да кажа, че нашето участие в тях, както и неформалната тристранна консултативна среща, на която МОТ беше домакин през месец април, помогна за генериране на повече взаимно разбиране и консенсус по много въпроси, които не бяха разрешени през юни миналата година. Очакваме да се състои една конструктивна дискусия и тази година.

Както казах в Комитета миналата година, установихме, че тук имаме обща програма. Неформалната икономика унищожава устойчивия бизнес и достойния труд. Увеличаването на неформалния труд, което се случва навсякъде, е заплаха за работниците и работодателите. Ето защо ние имаме общ интерес, съвместна отговорност и съвместен ангажимент да намерим начини за ускоряване на прехода от неформална към официална икономика.

Целта на прехода от неформална към официална икономика е:

  • Да се повиши благосъстоянието на работниците и да се намали дефицитът на достоен труд;
  • Да се намали нелоялната конкуренция между предприятията;
  • Да се защитят и разширят публичните приходи за изграждане на национални системи за социална защита.

Искаме да подчертаем три критични области, на които Комитетът обърна внимание и през миналата година:

1. Управление и въпроси на политиките:

По-голямата част от работниците, които започват работа в неформалната икономика не го правят по свой избор. За повечето от тях това е по-скоро стратегия за оцеляване, която те предприемат, защото няма достойни работни места в официалната икономика. В много страни липсата на минимален праг на социална защита и недостатъчните нива на социално осигуряване принуждават работниците да започнат работа в неформалната икономика.

Акцентираме върху решаващото значение на растежа, воден от работната заплата и макроикономически политики, ориентирани към създаването на официални работни места в законно действащи предприятия.

Развитието на Препоръката за улесняване на прехода от неформална към официална икономика ни дава възможност да се обърнем към пакета от политики, които имат отношение към структурната трансформация на икономиката. Ние се нуждаем от инструмент, който да осигури съгласуваност на икономическите, социалните и екологичните политики, включително такива, свързани с макроикономическите политики, заетостта и пазара на труда, социалната закрила, образованието, развитието, премахването на бедността, индустриализацията и други социални политики.

Дерегулацията на пазарите на труда доведе до увеличаване на неформалната икономика. Обратно - зачитането и спазването на законите може по-добре да подкрепи прехода към легализиране на икономиката.

Ще трябва да подобрим Препоръката, за да се осигури покритие на селскостопанските работници, включително фермерите, работещи за задоволяване на собствените си нужди  и домашните работници. Това е от най-голямо значение за развиващите се страни. Групата на работниците решително ще настоява за обхващането на тези работници.

Интеграцията в националните планове за развитие е мястото, където това трябва да се прилага. Нашият Комитет признава значението на действията, които трябва да бъдат предприети на различни нива на управление - от националните до регионалните и местните и общинските власти. Много от регламентите и програмите на местното управление са най-подходящи за улесняване и осигуряване на капацитет за прехода.

Разполагаме с добър набор от международни инструменти, трудови стандарти, както и  национални закони, които осигуряват правната рамка. Но нека бъдем честни, имаме много, много пропуски в спазването им навсякъде по света, без Трябва да гарантираме, че мерките и процедурите за възлагане на обществени поръчки могат активно да подкрепят официализирането на неформалната икономика и няма да допринасят за увеличаването на корупционните практики, или на икономическите дейности в сферата на сивата икономика. Ефективна правна рамка, ефективни механизми за прилагане и особено инспекциите по труда са от решаващо значение.

Нашата дискусия във връзка с подходящите мерки и стимули за ефективен преход към официална икономика е много важна. Трябва да гарантираме, че мерките са ясно разбрани и че няма да се отклоним от целта си за търсене на стимули за спазване на съществуващите закони. Това е работа на институциите на пазара на труда, които вече имаме. По-скоро трябва да гарантираме, че стимулите не вредят на публичните приходи, нито служат като  извинение за някои да избягват своите отговорности.

Групата на работниците смята, че е важно дискусията ни в този Комитет да се свърже с Общата дискусия за малките и средни предприятия и с дискусията относно Защитата на труда. Търсейки практическите стъпки за преход от неформална към формална икономика, ние не можем да се съгласим с изключения, които позволяват на икономическите субекти да избягват спазването на трудовото законодателство или други ангажименти за социална сигурност. Трябва да внимаваме специалните мерки, като например данъчното третиране, да не подкопават капацитета за събиране на необходимите публични приходи, нито да дават възможност за допълнителна нелоялна конкуренция.

В интерес на устойчивия бизнес и достойните условия на труд е всички малки и средни предприятия да са в състояние да легализират своя бизнес и да осигурят основните права на всички работници.

2. Трудови правоотношения, договори и подизпълнители.

Неформалната заетост в официални предприятия, независимо от методите за договаряне с подизпълнителите или за аутсорсинг, означава, че трудовите правоотношения често не се признават и че по този начин работниците са лишени от официални придобивки.

За нас „почистването” на глобалните вериги за доставки означава справяне с нелоялната конкуренция и гарантиране на трудовите и социалните права.
Подизпълнението започва от световни потребителски марки и стига до надомните работници. Както дискутирахме в Комитета миналата година, истинският преход към официална икономика не е сляп за реалностите на глобалните вериги за доставки, свързващи дизайнерски магазини в Ню Йорк (чрез техните доставчици) с жените, работещи в домовете си в предградията на Дака. Има толкова много примери, които можем да посочим.
Бързият растеж на веригите за доставки може да бъде заплаха за официалната работа, там където подизпълнителските връзки са многобройни и сложни. Трябва да осигурим неформалният труд да не се инкорпорира в съответните производствени процеси.

3. По отношение на нашата дискусия за правата:

Има много неща от нашата дискусия миналата година, които ни дават възможност да гледаме положително. Съгласихме се, че тази Препоръка трябва да се базира на подход, основан на правата. Основните права на работното място са за всички работници, независимо от формата на труд, в която те са ангажирани. Това е заложено в текста, подкрепен от работниците, работодателите и правителствата. Осигуряването на правата и защитата на всички работници в неформалната икономика трябва да бъде ключов елемент на прехода: Фундаменталните принципи и права на работното място, включително свободата на сдружаване, колективното договаряне, както и стандартите, свързани с безопасността и здравето при работа бяха признати в дискусията миналата година. Зачитането и гарантирането на тези права изисква незабавни действия.

Покритието на работниците, които понастоящем са в неформалната икономика, от социалното осигуряване е от фундаментално значение за реализирането на правата. Разширяването на социалната защита и укрепването на социалната сигурност е от съществено значение, в съответствие с Препоръка № 202 на МОТ, включително определянето на минимални прагове на социална защита там, където те не съществуват. Особено важно е да се постигне постепенно предоставяне на платен отпуск по майчинство за жените и достъп до грижи за децата.

Уважаеми членове на Комитета, нужно е да обърнем внимание на справянето с проблемите на особено уязвимите работници - тези, които изпитват най-голям недостиг на достоен труд. Тези работници не искат да бъдат повече уязвими. В текста ние постигнахме съгласие да включим специално жените, младите хора, мигрантите, възрастните хора, коренното население и племенните групи, хора живеещи с или засегнати от ХИВ или СПИН, хора с увреждания, и накрая (за включването на които  остана да се договорим) домашните работници и фермерите, произвеждащи за задоволяване на собствените си нужди.  Ако не обхванем всички хора, включени и ангажирани в неформалната икономика, ние няма да имаме цялостен и интегриран подход.

Осигуряването на сигурността на доходите на работниците в неформалната икономика трябва да бъде цел на настоящата Препоръка. Установяването на минимални работни заплати и тяхното увеличаване в много страни е доказало своето значение за откъсването на неформалните работници от дъното на бедността и за прехода им към официалната икономика. Ние заявихме миналата година, че минимална заплата, гарантираща издръжка, е ясно призната от Конституцията на МОТ, Декларацията от Филаделфия и се потвърждава от  Декларацията за социална справедливост, договорена от трите страни в МОТ.

Трябва да бъдем ясни – процесите, които определят какво представлява „минимална заплата, гарантираща издръжка”, трябва правилно да се формулират на национално равнище, в съответствие с националните механизми за определяне на заплатите - по закон или чрез колективен трудов договор. Докато включването на определението "за издръжка" все още не е включено в текста и остава предмет на дискусиите ни, това е важна област, която трябва да се разработи, за да се гарантира, че работниците в неформалната икономика могат да печелят една минимална работна заплата, с която да могат да живеят достойно. Това е от основно значение за справяне с проблемите на работещите бедни, на хората, за които се отнася настоящата Препоръка.

Гласът на хората в неформалната икономика трябва да бъде чут чрез процесите на социален диалог. Ние вече започвахме да признаваме съществуването на многообразни актьори в неформалната икономика. Правото на организиране, колективно договаряне и свободата на сдружаване са основни елементи на прехода към легализиране. Трипартизмът трябва да е основополагащият принцип.

Сега сме изправени пред предизвикателството не само да приемем практическа Препоръка, но и да се уверим, че имаме последваща програма за нейното ефективно прилагане на  национално ниво, както и да я популяризираме чрез съответните международни институции, включително Световната банка, агенциите на ООН и други международни механизми.

Г-н председател, през следващите дни очакваме продуктивен и конструктивен диалог и приемането на Препоръка, с която всички да можем да се гордеем.

***

На 1 юни 2015 год. в Женева, Швейцария започна работа 104-та сесия на Международната конференция на труда.

В изказваненето си при откриване на сесията, Генералният директор на Международната организация на труда (МОТ) Гай Райдър посочи, че въпросите на заетоста, равнопоставеноста, сигурноста, мобилноста на работниците и социалният диалог са основните стратегически предизвикателства на нашето време.

Основните теми, които ще бъдат разгледани по време на 104-та сесия на Международната конференция на труда са:

-Малките и средни предприятия и създаването на достойна и продуктивна заетост

-Преходът от неформална към формална заетост

-Дискусия по стратегическите цели на социалната защита.

По темата за прехода от неформална към формална заетост се очаква Конференцията да приеме съответната международна норма.

Именно по тази тема, президентът на КНСБ Пламен Димитров (член на Управителния съвет на МОТ), вече втора поредна година е основен преговарящ и говорител  от името на работниците от държавите членки на МОТ.