С 200 млн. ще защитим 500 000, които вземат под 400 лв., казва Пламен Димитров

Пламен ДимитровНа 20 ноември КНСБ организира протестен митинг в София. Синдикалните членове излизат, за да поискат от управляващите корекция в бюджета за следващата година и замразяване на условията за пенсия. Миньори и здравни работници пък ще настояват за реформи в двата сектора. Другият синдикат – КТ „Подкрепа”, отказа да се включи в протеста и обяви, че готви съвместни действия с „Ранобудните студенти” и „Протестна мрежа”. Драма ли е това? „Стандарт” попита лидера на КНСБ Пламен Димитров.

- Г-н Димитров, не е ли закъснял протестът на КНСБ ?

- Нашето поведение е системно и подредено, в интерес на хората, които представляваме. От февруари насам внимателно сме следили протестните действия. Впрочем, февруарските протести бяха силно подкрепени от синдикални членове на КНСБ. Но всички искаха тогава синдикатът да не се афишира. През септември имаше допитване сред нашите членове, за да позиционираме поведението си. Очакванията продължават да са фокусирани върху социално-икономически проблеми – доходи, пенсии, права, работни места. Така че протестът е широко обсъдено и формулирано искане от структурите на конфедерацията. И сега му е времето – между първо и второ четене на Закона за бюджета за 2014-а. Бяхме готови да направим този протест заедно с колегите от „Подкрепа”.

Прочети още...

Трябва да се криминализира неплащането на осигуровки

- Г-н Ненков, какво точно ще иска от властта протестът на КНСБ на 20 ноември?

- Основните искания са насочени към проектобюджета за 2014 г. Акцент са доходите. Искаме две неща. 10% средно увеличение на заплатите на работещите в бюджетния сектор. Другото нещо е по-важно, защото засяга всички работещи, по-точно така наречените работещи бедни с доходи до 400 лв. Това е освобождаване от данък върху дохода чрез данъчен кредит. Тоест данъкът, който ще се плати през следващата година, ще се възстанови с подаване на годишната данъчна декларация през 2015 г. Това е основното.

Прочети още...

В приходната част има скрити някъде около 400 -500 млн. лв.

- Г-н Димитров, Вие обикновено ясно заявявате позицията си и сега постигнахте немалко при преговорите за бюджета в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но все пак какво постигнахте и какво не?
- Да започнем с това, което не сме постигнали. защото то е повече, отколкото това, което успяхме да направим като теглим чертата. Най-важното, което не успяхме да постигнем е промяна във философията на бюджета. Продължавам да мисля, че няма шанс икономиката на България да излезе устойчиво от рецесията с темпове на растеж по-големи от 2.5-3%, които биха довели до промяна в заетостта, цел на всички ни в това число и през бюджетната политика. Така че, нашата икономика няма шанс, ако не се стимулира потреблението. Би трябвало да има повече данъчни и административни стимули за бизнеса, но и да има по-голяма инвестиционна активност отвън, както и по-ясни сигнали по отношение на доходите, защото те са основна част от личното потребление, а то е три-четвърти от БВП. Говорим по-скоро за инструменти, които не бяха използвани и на фона на стагниращите страни в Европа остават един от сериозните резерви, защото иначе по износа нищо не можем да направим и не ни остава нищо друго освен да чакаме Германия да се съвземе. Естествено би трябвало да бъдем по-иновативни, да търсим повече ниши в отделни сектори, нова продуктова гама, но в края на краищата свинането на вътрешния пазар е толкова голямо, че и дори мъничкото му разпускане би дало глътка въздух за потребление, производство на нашите предприятия. Това е основната ни критика и към този и към предишния бюджет.

Прочети още...

Водещ: Поемате ли отговорност за евентуално вдигане на цената на тока?
Пламен Димитров: Мисля, че това е силно манипулативно и непремерено изказване на шефа на ДКЕВР. Очевидно е, че на третия ден на миньорската стачка няма как да се правят подобни прогнози и те да бъдат истински. Но можем да кажем, че още в края на миналата година КНСБ предупреди, че натрупването на няколко фактора ще доведе до увеличение на ел.енергията и без да има каквато и да било стачка в енергетиката или в минодобива . На първо място, между 10 -12 % може да се очаква увеличение на ел.енергията от 1-ви юли само заради т.нар.емисии, т.е. квотите, които трябва да закупуват някои от големите фирми. На второ място,  искането на НЕК за увеличението на ел.енергията с 4,5 %, което и самият Семерджиев твърди, че е факт. Дали ще бъде разрешено, ще видим. На трето място, със сигурност трябва да сложим включването на нови възобновяеми източници, които вдигат с  2 - 3 % цената на ел.енергията. И на четвърто място, един проблем, който на свободния пазар на ел.енергия на големите консуматори през последните дни се разигра. Те купуват директно от АЕЦ, но много големи фирми не можаха да купят от АЕЦ в момента заради посредници, които си купиха и те вдигат спекулативно допълнително цената. Така, че тези четири фактора, за които говоря могат да доведат не до 15 %, а и до по-голямо увеличение на цената на ел.енергията от средата на настоящата година без да има каквото и да било влияние на стачка на миньори, на енергетици или на каквито и да било други.

Прочети още...

Хората не обичат да ги вкарват в предизборни схеми, затова няма да организираме национални протести през септември и октомври

- Г-н Димитров, от месеци настоявате за увеличение на заплатите. Какви са възможностите това да стане реалност?
- През последните 10-12 месеца икономиката дава противоречиви сигнали. От една страна, износът продължава да расте. Да, забави темповете си на растеж през последните месеци, но въпреки всичко ръстът на годишна база е доста сериозен. От друга страна, немалка част от секторите също дават знаци на съживяване. Не само предприятията, които работят за износ, но и за вътрешния пазар. Добивната и хранителната промишленост показват съживяване, машиностроенето – също. Има очевидни сигнали за съживяване на част от транспорта. Туризмът очаква много добър сезон.

Прочети още...