Национални споразумения регламентират надомната и дистанционната работа

{gallery count=1  height=250 width=550 counter=0 links=0 alignment=center navigation=both orientation=horizontal}pics/new0016{/gallery}

Национално споразумение за регулиране на надомния труд в България и Национално споразумение за осъществяване на дистанционна работа в България бяха подписани в Гранитна зала на  Министерски съвет от представители на ръководствата на КНСБ и КТ „Подкрепа” и на национално представителните организации на работодателите. На официалното подписване присъстваха премиерът Бойко Борисов и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. Президентът на КНСБ Пламен Димитров връчи на министър-председателя папка с екземпляри на подписаните споразумения.

 

С подписването на споразумения за надомната и дистационната работа ще се гарантират правата на хората

София. Гъвкавите форми на заетост - надомната и дистационната работа ще бъдат регулирани с национални споразумения между работодатели, синдикати и правителство, които ще гарантират правата на хората, които работят надомно или дистанционно. Пред Агенция „Фокус” Пламен Димитров, президент на КНСБ заяви, че това са две форми на заетост, които са гъвкави и различни от традиционната форма на наемане и досега са били нерегулирани и без сигурност за хората, които полагат тези форми на труд .
„Регулирането между нас и работодателите дава правото на правителството, на изпълнителната власт, а от там и на работодателя, където е необходимо, да се направи така, че от законодателна гледна точка да се регулират правата. На този етап това е една сериозна крачка, стъпваща на диалога и споразумяването между работодатели и синдикати - нещо, което има конкретни резултати, с отношение към правата на хората и начина, по който ще полагат своя труд. Всичко това е произведено като експертен продукт, първоначално от КНСБ по ОП „Човешки ресурси”, заяви Димитров. Той посочи, че данните за това, колко души работят надомно варират между  300 000 до 500 000 души.
„Надомни работници са тези, които ние възприемаме, че работят предимно надомно. Ако работиш по трудов договор в някое предприятие, няма пречка да си доработваш нещо надомно. Например, една шивачка работи еди колко си часа в една шивашка фабрика и ушива еди колко си престилки, няма пречка да си вземе за вкъщи 10-15 престилки, ако има машина и така да си заработи допълнително - или в събота и неделя. Това не е чистият надомен работник. Полагането на надомен труд е едно, а надомният работник е този, за който има дефиниция в това споразумение. Така се стеснява кръгът на хората, които са надомни работници- това са няколкостотин хиляди”, обясни Димитров.
Пламен Димитров уточни, че до момента няма нормативна уредба, която да регулира надомната работа. „Има конвенция, която България е ратифицирала и която урежда механизма, по който надомните работници полагат своя труд. С това споразумение по надомната работа ще имаме дефиниция, какво е надомна работа, какво трябва да съдържа договорът на надомниците, тъй като има два вида - такива, които полагат надомен труд като се самонаемат, и такива, които са наемни работници, както и контрол на условията, по които трябва да бъде полагат този труд”, заяви Димитров.
Той посочи, че за дистанционната работа ще бъде подписано отделно споразумение и то следва споразумението на европейско равнище между представителните организации на бизнеса и на работниците.
„ЕК е възприела договореност, която се прилага пряко в практиката. Следвайки този подход, социалните партньори правят същото и казват, че така трябва да се полага дистанционния труд. Със споразумението се определя какво трябва да е работното място, какво оборудване трябва да има на работното място, как трябва да се организира работата от разстояние, как може да се сдружават работещите от разстояние, как могат да се сдружават синдикално, отчитането на възнагражденията и въобще за всички права на тези хора, които трябва да бъдат защитени и организирани, тъй като законът не го прави. Това споразумение ЕК е препоръчала да има силата на законов регламент. Освен това ние предлагаме да се уредят в Кодекса две норми, които да гарантират изпълнението на тези споразумения”, каза още Димитров.


Десислава АНТОВА

Агенция "Фокус"