Пламен Димитров, президент на КНСБ: Работата на полицая не е по-опасна от миньорската, за да се пенсионира по-рано | 12.05.2015 | 24 Часа

Пламен ДимитровИкономиката се оживява, време е да увеличим заплатите, всяка година - поне с 50 лв. ръст на минималната

- Г-н Димитров, след толкова консултации доволни ли сте от предложенията на вицепремиера Ивайло Калфин за пенсионна реформа?

- Като цяло има движение напред, но има и още въпросителни. Добре е, че както КНСБ поиска, има мерки за повече приходи и за подобряване адекватността на пенсиите. Но не виждаме нищо за динамиката на максималния осигурителен доход. Той трябва да растеи да стигне съотношение 1:10 спрямо минималната работна заплата. Или да бъде вързан за други величини, които също растат, за да е ясно, че максималният осигурителен доход няма да бъде замразен Освен това смятаме, че мерките, които касаят наказателната отговорност на длъжностните лица, които не са внасяли вноски, трябва да бъдат разширени и увеличени.

- Осъществими ли са обещанията на министър Калфин за пенсии от 1300-1400 лв. през 2029 г.?

- Без яснота на какви точно макро икономически и осигурителни допускания е направена тази прогноза, тя би била спекулация. Никой не може да е сигурен какво ще стане, когато възрастта за пенсия стане 65 или 67 г. Много зависи от това какво се предвижда за доходите, защото без да растат те, няма как да се получат тези пенсии. От друга страна, за да растат пенсиите, е нужна промяна в тежестта на годините стаж в пенсионната формула. Сегашното предложение е тя да нарастне до 1,5 от сегашните 1,1, което е чудесно, но за жалост е обвързано с неясна за нас подчиненост на бюджета. Ние искаме да видим точен и ясен график, дали през година или с друга стъпка, как се реализира нарастването на този коефициент. Тогава можем да твърдим, че движението му от 1,1 до 1,5 дава възможност за 40% ръст на пенсията.

- Имате ли сценарий как пенсионният пакет на Калфин ще се отрази на работещите българи?

- Със сигурност ще има рестрикция по отношение на достъпа до пенсиониране, въпреки че с това предложение за бавно нарастване на възрастта тя няма да е толкова драстична. Но ние се противопоставяме на увеличението на възрастта. Миналата година го спряхме, сега няма нови аргументи възрасттта за пенсиониране да бъде вдигната. Особено за категорийните работници и на фона на това, което чуваме от вътрешния министър Румяна Бъчварова - че за полицаите възрастта не трябвало да е по-висока от 50 г. Докато тези проблеми не се изчистят, по никакъв начин не можем да се съгласим с предложението на Калфин. С какво полицаят на улицата работи по-рисков труд, отколкото миньорът под земята? И защо в силовите структури старостта ще се мери само с осигурителен стаж, а на всички останали ще търсим и стаж, и възраст, което е логично, защото рискът, който покрива пенсията се нарича „старост".

- Калфин започна и промени в трудовото законодателство с дневните договори. Подкрепяте ли тези предложения?

- Той направи предложения, които целят да решат два конкретни случая. Дневните договори и ограниченото им въвеждане за нас са изключение, а не нещо, с което се заменят "класическите" и обхватни трудови договори. Тези трябва да се тестват пилотно до края на годината, за да стане ясно дали чрез тях няма да започнат масови спекулации. И сега имаме масови злоупотреби с 4-часовите договори. А в предложеното гъвкаво работно време няма сензация - и сегашният закон дава тази възможност. При нас в КНСБ това е въведено и позволява на хората да са по-гъвкави в личния си живот и работата. Тези мерки обаче са недостатъчни, ако говорим за съвместяване на трудовия и семейния живот. Гъвкавото работно време е важно, но по-важно е работното време на държавните служби, които обслужват хората. Координацията на транспортните схеми също е далеч по-важна, за да постигнем подобри възможности за работа и личен живот.

- Министър Горанов се похвали с преизпълнение на приходите. В тези 1 млрд. лв. виждате ли основание да поискате отново изпреварващ ръст на минималната заплата и въвеждане на нормата тя да е 50% от средната?

- Последното тримесечие на 2014 г. и първото на тази показват ясно оживяване в икономиката - ръст на производството, на продажбите, на износа във всички сектори. Оттам идва и увеличаването на приходите. Не на последно място е и заради криминали-зирането на неплащането на осигурителни вноски, които са голяма част от този милиард преизпълнение. Това показва, че от полугодието е време да говорим за повишение на заплати. Вече имаме искания в отделните браншове и предприятия. Дори някои тръгнаха - имаме 15-20% увеличение за работещите в училищното здравеопазване в София. Този ръст трябва да компенсира ниските доходи. От 1 януари 2016 г. пък минималната работна заплата трябва да расте изпреварващо и извън заложената в средносрочната прогноза. Увеличение с 50 лв., така че от 1 януари да стане 430лв., е напълно постижимо. Тя трябва да расте с по 50-60лв. и в следващите години, за да дърпа напред доходите, а и да дава аргументи за увеличението на другите заплати.

- Калфин имаше амбицията да въведе почасово-то заплащане. За вас колко трябва да е задължителната минимална часова ставка?

- Сега минималната заплата се дели на 168 часа и се получава часовата ставка. Аз не виждам защо е нужна друга ставка. Защо единият час, който ще изработя аз, трябва да е по-скъп от вашите осем на пълен работен ден.

- Синдикати и работодатели готови ли са сами да договарят минималната заплата, а да не се определя от правителството?

- Възможен е този вариант. Но предварително трябва да се договори методика, с която държавата да е съгласна. Ние виждаме това по следния начин. Държавата приема методика, която да казва, че минималната заплата не може да е по-ниска от 125% от прага на бедност, а отгоре да е ограничена на не повече от 50% от средната заплата за предходната година. И в този диапазон синдикати и работодатели преговарят. Когато икономиката върви нагоре, се доближаваме към горната граница, а когато е надолу, ще сме в долната част. Тогава биха се отчели както икономическите параметри, така и социалните.

- КНСБ прие позиция срещу подписването на търговско споразумение между ЕС и САЩ, защо?

- Притеснява ни, че в споразумението не се визират никакви гаранции за трудовите, социалните и синдикалните права на работещите. Тоест приложението на основните трудови стандарти и директивите на ЕС не са гарантирани в това споразумение, защото САЩ не прилагат много от тези практики. На второ място, решаването на търговските спорове компания - държава нелогично е предоставено на една специфична форма на международен арбитраж, която причинява значителни вреди на държавите. Най-голямото ни притеснение обаче е, че в споразумението няма асиметрични мерки заради силната и конкурентосп-собна американска икономика и повечето слабо развити европейски икономики, сред които е и тази на България. Това е огромна заплаха за цели наши ин-дустрилни сектори - химия, фармацевтика, хранителна промишленост), но също и за селското стопанство, сферата на услугите. Специално внимание трябва да се обърне на стриктната национална защита и регулиране на услугите от обществена значимост, които следва да бъдат задължително изключени от обсега на валидност на споразумението. Затова призоваваме нашите евродепутати, правителство и парламент за национално отговорни действия и решения - в защита на българските интереси.