Нека върнат данъка на работещите бедни | 18.11.2013 | Стандарт | стр. 15

С 200 млн. ще защитим 500 000, които вземат под 400 лв., казва Пламен Димитров

Пламен ДимитровНа 20 ноември КНСБ организира протестен митинг в София. Синдикалните членове излизат, за да поискат от управляващите корекция в бюджета за следващата година и замразяване на условията за пенсия. Миньори и здравни работници пък ще настояват за реформи в двата сектора. Другият синдикат – КТ „Подкрепа”, отказа да се включи в протеста и обяви, че готви съвместни действия с „Ранобудните студенти” и „Протестна мрежа”. Драма ли е това? „Стандарт” попита лидера на КНСБ Пламен Димитров.

- Г-н Димитров, не е ли закъснял протестът на КНСБ ?

- Нашето поведение е системно и подредено, в интерес на хората, които представляваме. От февруари насам внимателно сме следили протестните действия. Впрочем, февруарските протести бяха силно подкрепени от синдикални членове на КНСБ. Но всички искаха тогава синдикатът да не се афишира. През септември имаше допитване сред нашите членове, за да позиционираме поведението си. Очакванията продължават да са фокусирани върху социално-икономически проблеми – доходи, пенсии, права, работни места. Така че протестът е широко обсъдено и формулирано искане от структурите на конфедерацията. И сега му е времето – между първо и второ четене на Закона за бюджета за 2014-а. Бяхме готови да направим този протест заедно с колегите от „Подкрепа”.

- Какво ви раздели – това, че КТ „Подкрепа” са „за” политическа промяна, а вие – не?

- В разговорите с „Подкрепа” миналата седмица, които бяха почти 4 часа, чухме какво искат те. И то не се различава от това, което искаме ние. Какво значи политическа промяна? Над 2/3 от синдикалните членове на КНСБ казват простичко, че този парламент няма да изкара мандата си и че ще има предсрочни избори. Ако това се разбира под „политическа промяна”, значи и нашите членове очакват това.

Не виждам драма, че „Подкрепа” няма да ни подкрепят сега. Убеден съм, че в следващите седмици и месеци по редица конкретни проблеми пак ще бъдем заедно. Ясно е, че държавата е разделена, но тя е разделена не по синдикална линия. А що се отнася до подхвърлянията за някакви политически зависимости, ние 24 г. показваме, че КНСБ е независима. Срещаме се с всички политически партии без изключение – както с Доган и с Местан, така и с Реформаторския блок и с „Ранобудните студенти”, далеч преди „Подкрепа” да ги поканят на техния Конфедеративен съвет. Не търсете тук някакви плоски и евтини сензации.

- Бюджетът ли е най-големият проблем в държавата, та обявявате протеста си срещу него? Той може ли да реши тежките проблеми в редица сектори и да спре протести на секторни нива?

- Безспорно ще има протести на секторни нива – там, където не се решават проблемите. Има маса забавени реформи. Бюджетът всъщност не е само един, а са три – на държавата, на Държавното обществено осигуряване и на здравната каса. Плюс няколко данъчни закона и осигурителни промени, които оформят пакет от десетина закона, ключови за хората и за икономиката. В бюджета обаче са и секторните политики. Например, ако има адекватно финансиране в здравеопазването, тогава щеше да е ясно, че от 1 януари ще има реални действия за гарантиране достъпа до качествена здравна грижа и увеличение на заплатите за работещите в системата. Но такова няма, обратно – има намаление. Друг пример е енергетиката, макар че това не е секторен, а национален проблем, защото е кръвоносната система на икономиката. В бюджета не виждаме къде са парите, които НЕК би трябвало да получи от продажбата на емисии, за да не излезе на минус поне в първото полугодие с новия механизъм за определяне на цената на ел. енергията. Става дума за половин милиард лева. А в бюджета са заложени 40 млн. лв. Затова бием камбаната, че положението в енергетиката е драматично. Това е бюджетен проблем и може да бъде променен сега.

- Какво искане ще издигнете на първо място с протеста на 20 ноември?

- Проблем номер 1 са доходите. След като не можахме да убедим управляващите да въведат необлагаем минимум, предлагаме този 10% данък върху доходите на работещите бедни, да се върне. А работещи бедни са всички, които получават заплати до 400 лв. Такива са половин милион българи, които работят всеки ден, но с мизерните доходи не могат да вържат двата края. Да не забравяме, че през зимата идват и сметките за ток и парно. Предложението ни е на практика държавата да им отстъпи в края на годината или в началото на следващата една заплата и дори малко повече.

Проблем номер 2 са условията за пенсиониране. Ние искаме да се замрази пенсионната възраст не само за една година, а за 7 г. – до 2021 г. Целта е през това време сегашното поколение, което изкара на гърба си 14 г. пенсионна реформа, да мине, а новите несгоди да се носят от следващото поколение.

- Смятате, че е по-реално да се случи този данъчен кредит от необлагаемия минимум?

- По-възможно е да стане, тъй като иска само 200 млн. лв. Докато необлагаемият минимум ще струва 800 млн. лв. и доста по-радикални мерки. Протестът ни е и заради това, че бюджетът не променя политиката и философията си. Затова тези дни се обяви и проф. Пол Кругман, носителят на Нобелова награда за икономика. Той много ясно каза какво трябва да се направи в България – нещо, за което настояваме от години.

- Той посочи, че по-голям дефицит от 3% няма да е лоша стъпка в излизането от кризата?

- Не само по-голям дефицит, а и по-голямо преразпределение през бюджета. Т.е. по-добра събираемост на данъците и осигуровките. Затова за пореден път настояваме да се криминализира укриването на осигуровки. Оттам ще дойдат тези 200 млн. лв. за въвеждането на данъчния кредит. Ще настояваме и за 10% увеличение на бюджетните заплати, като концентрираме вниманието си върху агенциите. Затова трябват очевидно нови дефицити или оптимизация в системата за сметка на централните ведомства. Всички сме наясно, че в министерствата има маса политически назначения и калинки. Така че, ако някой търси да оптимизира администрацията, там трябва да е фокусът. Затова казваме: 10% увеличения на заплатите, без съкращения на хората, които работят с гражданите, контролните органи и приходните администрации. И накрая поставяме въпроса с правата на хората да се сдружават в синдикати и да защитават правата си. Те не изискват пари.

- Сега не е ли законово уредено това?

- Говоря за охраняване на това право. В Наказателния кодекс (НК) обаче се казва, че ако работодателят ми попречи да изразявам политически възгледи, да участвам в партии или да участвам против волята ми, това е противоконституционно и се преследва. Но в НК няма текст, който да защитава правото да членуваш в синдикат. Това е причина в много частни фирми да няма синдикати . Не че хората не искат, тях ги и е страх.

- Заради това ли е трудно и да се организира национална стачка?

- Чисто технически, да. Всяка национална стачка, пък и отраслова, е набор от стачки в предприятията, в които хората са решили да я направят. Това са дълги, тежки процедури. Например стачката на учителите беше точно такава – сбор от 3200 училищни стачки. Нашите допитвания показаха, че като цяло под 20% е нагласата на работещите българи за участие в национална ефективна стачка. Въпреки че оценките им за политическата и икономическата ситуация са силно негативни и над 2/3 смятат, че трябва да има предсрочни избори. Когато обаче ги питаме готови ли са да излязат на стачка, картината е различна. Над 50% са готови да участват в протестни действия, но не и в стачка.

- Какъв ефект очаквате от протеста на 20 ноември?

- Очаквам част от тези наши искания да бъдат отразени между първо и второ четене на бюджета. Според мен са изпълними и се надявам управляващите да повярват, че са важни за работещите българи. Ако се осъществят някои от тях дори – ще смятам, че сме постигнали целта на този конкретен протестен митинг. Но борбата си продължава. Това не значи, че държавата ще стане по-добра и че не трябва да има промяна.

- Имахте ли разговори с управляващите по тези въпроси? КТ „Подкрепа” ви обвини, че предварително сте се разбрали...

- Имали сме много разговори. Но по тези въпроси не са ни дали подкрепа. Иначе нямаше да правим протест. КНСБ винаги сме искали първо да водим преговори.

- Разделението в обществото плаши ли ви?

- Много е тревожно и за мен е проблем номер 1. А последните два митинга бяха демонстрация на безпрецедентното противопоставяне в обществото. Бих казал по-голямо от началото на прехода. И тогава имаше противопоставяне на комунисти и седесари, но сега сякаш градусите са по-високи. На фона на това имаме бежанска вълна и нарастваща ксенофобия. Драматичното говорене на социал-популисти и национал-популисти изместват всякаква възможности за политическа нормалност. И традиционните партии, опитвайки се да надвикат тези социал-популисти, създават такова кресчендо, че нормалните хора се плашат. Какво правим с тази новорегистрирана партия, която не проповядва само национални идеи, но и насилие? Кръговете „Кръв и чест” не са паднали от Марс. Не случайно са забранени в много държави от Стара Европа. Надявам се на 20 ноември, когато е и Консултативният съвет за национална сигурност, всички политически партии да подкрепят безпрецедентната съвместна декларация на президента и премиера. И да се внесе нотка на успокояване, на нормализация на говоренето и поведението. Ние също ще призовем за отговорно поведение спрямо надигащата се вълна на ксенофобия, която не вещае нищо добро.

Интервюто взе Мила КИСЬОВА