Пламен Димитров, президент на КНСБ пред в. „Класа”: Правителството трябва да даде сигнал с увеличение на доходите

Хората не обичат да ги вкарват в предизборни схеми, затова няма да организираме национални протести през септември и октомври

- Г-н Димитров, от месеци настоявате за увеличение на заплатите. Какви са възможностите това да стане реалност?
- През последните 10-12 месеца икономиката дава противоречиви сигнали. От една страна, износът продължава да расте. Да, забави темповете си на растеж през последните месеци, но въпреки всичко ръстът на годишна база е доста сериозен. От друга страна, немалка част от секторите също дават знаци на съживяване. Не само предприятията, които работят за износ, но и за вътрешния пазар. Добивната и хранителната промишленост показват съживяване, машиностроенето – също. Има очевидни сигнали за съживяване на част от транспорта. Туризмът очаква много добър сезон.

Всъщност, ако трябва да дам най-добрите новини в момента, те не идват от износа, а от очакванията за добър туристически и земеделски сезон. Това със сигурност ще стабилизира икономическите показатели през второто полугодие и ще даде основания за по-голям оптимизъм. Очакванията за следващата година също са сравнително добри и макар и с ниски ръстове, те остават позитивни. Този общ преглед на икономическата картина дава основание да твърдим, че е възможно малко да се разхлабят някои от фискалните рестрикции. От друга страна, са нужни допълнителни стимули към потреблението, които да ускорят растежа. Ако останем с тези очаквания на растеж около 2-3% , каквито ни дават и МВФ, и ЕК, то не е е много и в никакъв случай не води до възстановяване на пазара на труда. Очевидно е нужна известна промяна в макроикономическата политика, за да не изпадаме в Параграф 22 - да си гоним опашката, намалявайки разходите, да намалим потреблението, след това заетостта и възможностите за растеж и да въртим цялата държава в омагьосан кръг. Затова смятаме, че трябва да започне нарастване на доходите. Говорейки за бюджетна процедура 2012 г., която е в ход, настояваме след 3-годишно замразяване на доходите в бюджетните системи правителството да даде сигнал. Сигналът е увеличаване на минималната работна заплата, което от 1 септември е факт, но трябва да продължи и с втора стъпка - 290 лева от 1 януари 2012 г. и поне 10% увеличение на доходите в бюджетните системи. 

- В кои сфери в реалния сектор смятате, че също може да се настоява за увеличение на заплатите?
- В някои то вече е факт. Икономиката е показала, а бизнесът е реагирал адекватно. Например в цялата фармация от средата на миналата година има позитивно движение напред. 
Този сектор беше най-слабо засегнат от кризата, но и увеличението ще бъде в секторите, засегнати по-слабо. Няма как да говорим за увеличение на заплатите в строителството, особено във високото строителство. На тези, които строят магистрали, няма никаква пречка при добро изпълнение да им се увеличат доходите, но не и във високото строителство. Там продължават да се съкращават хора и да фалират фирми. Друг успешен сектор е добивната индустрия. Някои вече са увеличили доходите – „Асарел Медет“, „Мини „Марица-изток“. Други са в процес на договаряне. По подобен начин стои въпросът и с металургията. Там също в много предприятия има увеличение на заплатите или предстои. При „Алкомет“-Шумен също очакваме двуцифрено увеличение на заплатите, макар че имаше нарастване в края на м.г. Картината е различна в отделните сектори. Затова и не говорим за еднакво нарастване в реалния сектор. Това и ще предложим на бизнеса в края на следваща седмица, когато заедно с лидера на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев ще се срещнем с работодатели. Ще предложим две неща – ръстът на минималните осигурителни прагове да бъде с 5-10% и увеличение на доходите, но на секторно ниво. Точно преди малко (бел.ред. - в понеделник сутринта) договорихме с министър Тотю Младенов и очакваме в следващите дни да получим информация от НСИ, НОИ, НАП и от икономическото министерство, която да спомогне за обективността на преговорите. Не ние да посочваме една производителност, а друг – друга. Препоръчителното ниво на нарастване трябва да бъде съобразено с определени показатели.

- Как се приема идеята за увеличение на доходите на администрацията в контекста на административната реформа, която се провежда в момента?
- Има Съвет за административна реформа, в който участват само държавни структури. Много рядко се канят синдикатите, което не е добре и трябва да бъде променено. В съвета се обсъжда, доколкото имам информация, нов механизъм за заплащане на държавните служители, който ще въведе възможност за гъвкавост. Трябва веднага да предупредя, че ако се иска по-адекватна система, която да стимулира администрацията, бихме подкрепили такъв процес. Но начинът, който се предлага, доколкото разбирам от неофициални разговори, може да създаде сериозни сътресения, ако няма ресурс, с който да бъде реализиран. С други думи не може, замразявайки заплатата, да се въведе нова система. Например: получава даденият служител 600 лева и му се казва: „От 1 януари една четвърт от тези 600 лева стават плаващи, ако си изпълняваш задълженията, ще получиш 150-те лева, ако ли не - 450 лева.“ Ако това е идеята, тя е безумна и ще доведе до сътресения. Ако обаче върху заплатата от 600 лева държавната администрация получи средно 10%, като един може да получи 0%, а друг – 20%, е добра идея. 

- Как гледа министър Младенов на идеите ви за увеличение на доходите?
- Всички сме наясно, че има такава нужда, има и аргументи. 

- Мислите ли, че може да се води този разговор преди изборите?
- Мисля, че трябва да се води спокойно независимо от изборите. Бюджетът сега се формира и предстоящите избори са съвпадение. Искам да разгранича двете теми. Това, че в реалния сектор искаме да договаряме по-високи доходи, не е защото има избори. Частното предприятие изобщо не се интересува от изборите, а частни предприятия са 80 на сто от икономиката. Сега искаме да договаряме по-високи доходи, защото икономиката го позволява – има устойчиви знаци, инфлацията дава достатъчно аргументи, както и ръстът на производителността на труда. Сега ги дава, а миналата година ги нямаше.

- Съвсем наскоро обаче финансовият министър Симеон Дянков предупреди, че преди изборите никой не трябва да му иска пари.
- Ние не искаме пари преди изборите. Но разговорите за бюджета за догодина трябва да се водят в този момент. Кога да ги водим иначе? Бюджетът ще бъде гласуван през ноември, до края на октомври трябва да е внесен в парламента. Ако има балотажи, те ще бъдат точно тогава. Така че кога да го обсъждаме? Не бива да се правят спекулации. Септември, октомври винаги се говори за бюджет, за доходи и данъци. Точно с данъците е свързано и второто ни предложение. Държим да подновим дискусията за необлагаемия минимум. И не заради изборите, а заради потреблението, защото то движи растежа. Това, което предлагаме, е да бъде увеличен максималният осигурителен доход, който не е пипан 4 години. В момента той е 2000 лева. 

- Вие колко предлагате да бъде той?
- Ще припомня само, че 2000 година, когато въведоха максималния осигурителен доход за първи път, той беше равен на 10 минимални заплати. Такава беше философията и до известно време беше следвана. През последните 4-5 години връзката минимални работни заплати – максимален осигурителен доход беше разкъсана. Разкъсваше се постоянно, за да стигнем до настоящия момент, когато имаме 270 лева минимална работна заплата и 2000 лева максимален осигурителен доход. 

- Т.е. вие предлагате да е 2700 лева?
- Логично е да е 10 минимални работни заплати. Говорим за принципа, защото той създава усещането за стабилност, а не числата. Да е ясно - 10 минимални заплати и точка. Няма конюнктура, няма предизборни или следизборни ситуации, а има сигурност. Ръстът на максималния осигурителен доход е важен и за допълнителните приходи в НОИ, и заради максималната пенсия. 

- Наскоро казахте, че се надявате в близко време да се изясни механизмът за определяне на минималната работна заплата. Той досега не е ли изяснен?
- За съжаление не е. Често коментираме много ли е, малко ли е минималната работна заплата, но всеки я определя според своя аршин. Бизнесът казва - много е, ние, синдикатите, опонираме, че е малко, и накрая идва трети и казва - толкова ще е. Но и тук трябва да има ясен механизъм. Ние настояваме, от една страна, тя да бъде свързана с прага на бедност, а от друга – със средната заплата. В момента средната заплата, поне тази, която се вижда, е 690 лева, значи минималната не може да бъде 400 лева. Диапазонът, в който са разположени всички минимални работни заплати спрямо средните в ЕС, е между 40 и 50 на сто. Има две-три страни под 40% – Румъния, Словакия. С 240 лева България беше под 40%, с 270 лева минава малко над 40%. Тогава нека видим средната заплата за последните 12 месеца, 
усредняваме едно число и получаваме например 660 лева. Тогава решаваме максималният размер на минималната работна заплата примерно да е 50% от тези 660 лева, което е 330, минималният - 40 на сто от 660-те лева. И това е границата, в която управляващите ни казват на нас и на работодателите да се договаряме. 

- Има ли съживяване на пазара на труда?
- Не. Ако всички тези мерки, за които говорих досега, не се приложат, за да се стимулира икономиката и потреблението, няма и да има в следващите 4-5 години. При растеж от 1-2% няма как да се генерират нови работни места. Икономиката може да продължи да крета и с тези. За да се възстанови заетостта, трябва да има стимули за по-голям растеж, поне над 4%. Всичко друго е замерване с числа. Истината е, че 360 000 души ги няма на работа, и това е ефектът от кризата. Когато тези 360 000 се възстановят като работни места, можем да кажем, че кризата е минимизирана и е свършила за хората, а когато им влезе и нещо допълнително в джоба, че са я преживели. 

- Очаквате ли да има протести след изборите?
- Всичко зависи от това, което говорих до момента. Ако има промяна в някои елементи на макроикономическата политика, има стимули към предприятията, има ясен знак, че започва съживяване, в това число и на доходите, съм умерен оптимист, че ще има преодоляване на натрупаното напрежение. Ако няма промени обаче, протести ще има - по всяка вероятност именно след изборите. Хората не обичат да ги вкарват в предизборни схеми. Затова и няма да организираме национални протести преди изборите, за да не ни бъдем залепен етикет. В секторите, където има напрежение, протести ще има. Но управляващите не бива да се успиват, че напрежението го няма. Напротив. Точно затова сега, правейки избори, могат да погледнат към това, за което говорихме, за да не бъде ноември горещ.

 

 

Интервю на Ана МИХОВА – в. „Класа”