Дянков да приготви поне 300 млн. лева

С президента на КНСБ Пламен ДИМИТРОВ разговаря Соня Гълъбарова

През ден пенсиите и минималната заплата ту ще се вдигат, ту не. За какво ще настоява КНСБ в тристранния съвет, г-н Димитров?

Още в началото на годината внесохме пакет от 7 искания, които засягат доходите на всички групи от населението работещи в бюджетната сфера, пенсионери, социално слаби и т. н. По сметки на финансовото министерство, за да се изпълнят, ще трябват около 560 млн. лв. за половин година.

Това са много пари...

Става въпрос за повишение на пенсиите по швейцарското правило на гарантирания минимален доход на 84 лв., на детските от 35 на 65 лв., на заплатите в бюджетната сфера, на минимална заплата до 290 лв. и т. н. Сега очакваме да получим разчетите на кабинета поне в 4 направления. Първото е за минимална заплата от 270 лв. На този етап компромисно ще приемем това предложение, но ще поставим въпроса за продължаващо увеличение през 2012 година.

Финансовият министър Дянков каза, че увеличението на пенсиите и заплатите няма да влезе в сила от 1 юли.
Двата синдиката, министърът на труда и Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) в България са твърдо за повишение на минималната заплата. Напълно споделяме мнението на КРИБ, че нормалният бизнес в България не би трябвало да има проблем със заплата от 270 лв. В понеделник разчетите ще се гледат в комисията по доходите и жизненото равнище към тристранния съвет. Така че да не избързваме.

Вече изтече информация, че един от вариантите на финансовото министерство е пенсиите да растат на три стъпки, като първата е през септември, а не през юли, и ще засегне само най-ниските пенсии.

Разработват се няколко варианта, предстоят и преговори. Увеличението ще зависи от възможностите на бюджета. Финансовият министър трябва да подскаже на премиера колко е готово да похарчи правителството за един разумен и финансово обезпечен пакет. Едва тогава могат да се коментират варианти как да увеличаваме, с колко и откога. Иначе веднага мога да кажа два варианта за пенсиите, които са приемливи. Единият, по-скъпият, е да бъде изпълнен законът, т. е. осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило, като се компенсира и липсата на увеличение през м. г. С натрупване това дава около 9,6% повишение, за което ще трябват допълнително малко над 400 млн. лв., също голяма сума. Другият, компромисният вариант е да се компенсира поне инфлацията за 2009 и 2010 г., която е около 5,3% и така да запазим покупателната способност на пенсиите. Това е долният праг, под който не може да се падне. За тази стъпка са необходими около 200 млн. лв., но пък е съвсем реалистична.

Как трябва да изглежда “пакетът Дянков” според синдикатите?

Дянков трябва да си приготви не по-малко от 300-350 млн. лв., за да стане увеличението на минималната заплата, за което ще трябват близо 20 млн. лв. Други около 200 млн. лв. ще отидат за пенсиите, ако се приеме най-компромисният вариант за осъвременяването им според инфлацията. Но такова действие ще е устойчиво във времето, върху новите размери ще се направи следващо увеличение догодина. Затова не е добре да се даде на всички пенсионери някаква еднократна сума като подаяние. Една част от парите би трябвало да се ориентират към бюджетните служители.

Нали се каза, че там повишение може да има само ако има съкращения и структурни промени.

Искаме инфлацията от 5,3% да се отрази и в бюджетните заплати и чакаме разчетите колко точно ще струва. Другият вариант е 100% да бъдат изразходвани средствата в системите на делегирани бюджети. Сега те са орязани на 90%, някои на 80%. Към сумата гарантирано трябва да се добави и това, което ще се компенсира заради увеличената минимална заплата. Това е необходимо, за да няма смачкване на доходите в бюджетните системи и да се запази диференциацията между тези, които получават минимална заплата, и тези, които вземат малко повече.
Останалите пари в “пакета Дянков” трябва да се насочат към социално слабите. Гарантираният минимален доход не може да остане 65 лв. Настоявахме да стане 40% от прага на бедност, т. е. да е 84 лв. Очевидно това няма да стане, но искаме да чуем какво ще е повишението 3, 5,10 лв., нека да кажат, защото това ще се отрази върху размерите на всички социални помощи и върху достъпа до тях. И не на последно място да има движение при детските добавки и те да станат поне 45 лв. вместо сегашните 35 лева.

Представяте всичко това като програма минимум, която ще засегне бюджетните системи, но повечето българи работят в частния сектор. Там не можете да се месите.

Вече водихме разговори с бизнеса за т. нар. препоръчителен национален индекс за увеличение на заплатите. Работодателите се аргументираха, че в момента секторите са в много различна ситуация и такъв индекс не може да действа за всички част от компаниите дърпат нагоре, но около 85% са или в застинало положение, или едва пълзят нагоре.Затова за тази година приехме идеята на бизнеса да се договаряме на браншово ниво, т. е. да се изработят браншови индекси, а не национален.
Преговорите трябва да започнат през юли и да се види къде какво е възможно. Някъде сигурно няма да могат да увеличат заплатите, но в много от случаите чрез браншовия индекс те ще нараснат с 5-8%. В един сектор може индексът да показва 2% увеличение, в друг 12%. Това ще даде яснота кое е възможното за бранша, ще е сигнал към нелоялната конкуренция, ще покаже коя фирма е с добър мениджмънт и най-важното ще увеличи доходите на работещите в частния сектор. Още повече, че ще свържем този процес и с договарянето на минималните осигурителни прагове за идната година.

Защо преброяването на социалните партньори се отложи с цяла година?

Това беше решение на правителството, без да е коментирано много със социалните партньори. То се случи поради невъзможността да се стигне до съгласие как да бъдат променени критериите за представителност предимно на работодателския сектор, тъй като сега са твърде занижени. Най-проблемна е браншовата представителност. Сега едно предприятие може да е член на Българската стопанска камара, на Съюза за стопанска инициатива, на Българската търговско-промишлена палата и всички те да го представят на национално равнище. Никъде не е казано, че предприятието трябва да даде мандат към браншовата си организация и към националната кой да го представя за целите на договарянето. Иначе може да си членува където ще по света, но трябва да упълномощи една организация да го представя и тя да носи отговорността за диалога. КРИБ настоява и общото ниво на представителност да е свързано със заетостта на работниците, те да са поне 250 000 души. С отлагането ще се даде глътка въздух на социалните партньори да стигнат до решение, което няма да взривява диалога занапред.

Имате идеи за промени в трудовото законодателство. Какви са те?

Има нужда от защита на фундаментални демократични права на работещите. Обществена тайна е например, че особено в малкия частен сектор думата синдикати е забранена. Винаги може да се критикуват синдикатите, че примерно не си вършат работата както трябва, но първо трябва да се даде възможност на хората да ги правят в предприятия, медии, в учреждения, като искат, да създадат синдикат и да не ги уволняват за това.

Тоест имате такива сигнали?

Доста време трябва да мине, ако чакаме в главите на някои хора да узрее истината, че синдикатът не е нито отживелица, нито измишльотина, а фундаментално право на работниците и по българските, и по европейските норми. Затова искаме да се криминализира нарушаването на това право, т. е. да бъдат преследвани от закона работодатели, които умишлено уволняват хората, защото искат да правят синдикати. Подобен текст ще действа повече превантивно, целта му е не да вкарваме работодатели в затвора, а да охраним правото на работника така, че никой да не го нарушава. В нормалния свят синдикатите не са предпоставка за конфликт, а за социален мир и за стабилизация на фирмата. Без тях има по-голяма вероятност от диви стачки от преграждане на релси, на магистрали и т. н. Втората част от нашите предложения засяга качеството и обхвата на колективното договаряне, така че то да отчете интересите и на работника, и на предприятието.
в. „Труд”