Стачката в БДЖ - безработицата и кризата. Разговор с Шарън Бъроу и Пламен Димитров

Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, и Пламен Димитров, президент на КНСБ - гости в сутрешния блок на БНТ  „Денят започва”.

Водеща Жени Марчева: Ето ни в новата тема, заедно с Шарън Бъроу, която е генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, представляваща 176 млн. работещи в 156 държави от цял свят. Добро утро казвам и на г-н Пламен Димитров, лидер на КНСБ. Г-н Димитров, направо на добрата новина, която казваме от сутринта – стачка в БДЖ няма да има. Как се стигна до този резултат?

Пламен Димитров: Така е. Снощи след повече от 10 часа интензивни преговори в двете компании завършихме с подписано стачно споразумение в двете компании и Меморандум за бъдещото развитие на железопътния транспорт, подписан от министър на транспорта, министъра на труда и социалната политика, двамата лидери на двете конфедерации, както и синдикатите, стачните комитети на ниво компании. Ние постигнахме основните искания, които стачкуващите бяха заложили както по отношение на бъдещето на двете компании, работните места, социалните придобивки, така и по инвестиционния процес. С тези документи се гарантираха чрез двамата представители на правителството (ние смятаме, че това е ангажимент на кабинета) инвестиции в следващите четири години в размер на около 800-850 млн. евро в двете компании за следващите четири години. Това е една огромна сума. Тук са средствата и от заема от Световната банка, от Оперативна програма „Транспорт”, средствата за финансиране и съфинансиране от националния бюджет, изпълнение на Договора за обществена услуга за пътнически превози и много други подробности, с които няма да занимавам зрителите.

Водещ: Ще има ли обаче съкращения?

Пламен Димитров: Важно е това да кажем. Там, където това евентуално е предмет на предложение от мениджмънта, без съгласие на синдикатите в двете компании нито един човек по никаква причина не може да бъде съкратен. Тоест оттук нататък на ниво компании трябва да се аргументира преструктурирането налага ли след себе си, как налага, защо налага кой да бъде преместен от една длъжност на друга, преквалифициран или по друг начин зает, но така или иначе да можем да гарантираме бъдещето на всички и да няма истински съкращения, хора да излязат на улицата. В следващите седмици и месеци продължават директните преговори за хората, вече човек по човек, звено по звено във всички компании.

Водещ: Имам само едно, единствено опасение – това да не се окаже временно успокояване на духовете и само след 3-4 месеца отново да се заговори за стачка в БДЖ.

Пламен Димитров: В тези седмици и дни аз искам да благодаря на всички, които вчера показаха смелост и куража, мъжество и решителност, за стачкуващите говоря. Те показаха, че положението в компанията наистина е много сериозно от гледна точка на безопасността, от гледна точка на условията, при която работят хората. Така че не вярвам оттук нататък да има безотговорно отношение от страна на мениджмънта и правителството. От наша страна ние проявяваме своето добро чувство, но и своята отговорност за бъдещето на хората, на компаниите, на техните социални придобивки. Казвам това, защото веднага трябва да кажа, че ваучерите за храна ще бъдат платени по схеми, които са договорени, както и социалните плащания на всички, работещи в компанията. Това бяха едни от основните социални искания на стачкуващите. Така че аз мога да кажа, че това, което ни е поставено като ангажимент от тях, е постигнато. Иначе щеше да има стачка днес. Вярвайте, хората бяха и са готови още да продължат да протестират ефективно и да си отстояват интереса. Поради факта, че постигнахме това, което те искаха от нас, ние казахме накрая – о-кей, подписваме стачното споразумение, което са искали от нас, и няма да има стачка. Но стачната готовност се запазва и това ваше опасение, ако някой се опита да промени тези договорености или да не ги изпълнява, готовността за стачни действия е налице.

Водещ: Госпожо Бъроу, имате ли пръст в този хепиенд в българските железници?

Шарън Бъроу: Най-напред искам да поздравя всички работещи в БДЖ, защото това е добра вест за всички трудещи се и за българския народ. По отношение на добрата новина, че ще се модернизират железниците – винаги солидарността води до добри резултати. Можем да се гордеем с дейностите на двете федерации. Това е отговорно синдикално поведение, което определя добро бъдеще.

Водещ: Да поговорим за другите проблеми в условията на икономическа криза. Безспорно един от тях е безработицата. Според вас какви са адекватните мерки срещу безработицата в условията на криза? Много хора в България изгубиха работата си заради нея.

Шарън Бъроу: Имаме срещи със синдикалните организации тук за икономическото и социално развитие. Всички са притеснени. В сърцевината на всяка правителствена икономическа програма трябва да бъде запазването на местата на работниците. Но заплатите в България всъщност не отговарят на производителността. До голяма степен това се отразява на траекторията. 33% имате неформална икономика. Ами не може да има такова състояние и да казваме, че работещите имат сериозни, стабилни работни места. Доста неща ще обсъдим днес, включително данъчното облагане, но по-скоро ще обсъдим заетостта, заплащането, инвестициите в инфраструктурата, които ще бъдат определящи за бъдещето.

Водещ: Казахте за данъците, какви са те в България, според вас?

Шарън Бъроу: Данъците в България са доста ниски. Имате плоска ставка от 10%. И в Ирландия беше така, обаче това не е устойчиво. Прогресивно подоходното облагане е онова, което дава устойчивост и дава много по-голяма възможност на правителството да се справи с всичките проблеми с работните места, заплащането, пенсиите, предоставянето на услуги на населението, за работната сила, инвестиции в основна инфраструктура. Според мен синдикатите имат много добро познаване на българската икономика. Техните доклади са много подробни и с Глобалния пакт за заетост на МОТ и в партньорство с МОТ смятам, че имаме добра основа за гордост за бъдещото икономическо развитие на страната, защото то е в здрави ръце. Просто трябва да бъдат устойчиви бизнесът, заетостта.

Водещ: Г-н Димитров, социалният министър Тотю Младенов обяви начало на битка за увеличение на минималната работна заплата. Онзи ден тук беше финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков, който каза, че няма да има никаква битка, защото няма да има увеличение на минималната работна заплата. Какъв е отговорът на синдикатите?

Пламен Димитров: Отговорът лежи в това, което каза Шарън Бъроу, всъщност ни е необходима нова политика. Нова политика, която да даде възможности за възстановяване на нашата икономика през растеж, който растеж обаче води след себе си работни места и стъпил върху увеличение на доходите, което пък от своя страна води до увеличено потребление. Няма как, разчитайки само на износа, България да излезе от кризата. Това е основното ни послание, основното ни различие в момента с финансовия министър. Не минималната заплата, минималната заплата е само един елемент, важен наистина, но един елемент от цялостното разбиране за това, как икономиката може да излезе напред в един динамичен етап и то наистина устойчиво в следващите години, и да създава работни места, които плащат добри заплати. От своя страна пък те създават потребление и търсене, което гарантира устойчиво производство.

Водещ: Добре, споменете най-важното от вашата стратегия, която беше похвалена от г-жа Бъроу, за създаване на нови места?

Пламен Димитров: Аз мисля, че имаме възможности да коментираме както зелените работни места, които, между впрочем БДЖ и инвестициите в железопътния сектор са едни от най-зелените инвестиции в света, това, което казах преди малко, е огромна стъпка напред. След това обаче говорим за бели работни места, което малко се коментира в България. Нашата работна сила има особени характеристики. Има един висок сегмент в много квалифицирани работни места, т.е. млади хора с много висока квалификация и имаме хора, които са над 55 години по селата особено, в малките населени места, които никога няма да станат дигитално грамотно. За тях трябват бели работни места, т.нар. работни места от социалната икономика, от социалните услуги. Нещо, което България има условия да прави. И там е един от основните резерви – балнеология, санаториуми, спа туризъм, всичко това, което лежи в основата и което може да не кара българите да ходят да стават гувернантки по света, а просто да могат тези услуги да ги предлагат в нашите минерални извори. Да не забравяме, че България е втора в света по минерални извори след Исландия, което дава огромно предимство пред България. Много сегменти има, които едва ли ще ни стигне времето да ги коментираме, но те могат да бъдат иновативни и които да покажат ново развитие, както по отношение на хай технологиите, по отношение на зелените работни места, но така и по отношение на допълнителна инвестиция в инфраструктура, основна така, но и нови сектори, които дават качествено предимство на нашия бизнес, на нашите работници.

Водещ: Няколко думи за доходите, за които спомена и г-жа Бъроу. Макар и срамежливо, през последните няколко дни се заговори за компенсиране на доходите, поне на най-ощетените, заради растящите цени на горивата, заради растящите цени на храните. Как вие като синдикат си представяте това компенсиране?

Пламен Димитров: Ние говорим за това през последните месеци.

Водещ: Имам предвид финансовото министерство.

Пламен Димитров: Да. Слава Богу, че и финансовото министерство започна да разбира, че не може да продължава така. Не знам дали трябва хората да излизат на интернет организирани протести, за да стане ясно, че не можем да имаме най-високата цена на горивата в ЕС, бидейки най-бедни. Но е важно, че в момента имаме механизъм, който да компенсира, т.е. можем да намерим механизъм през договори и през преговори на браншово ниво и национално такова, с което да намерим начин за компенсиране на доходите в секторите, където това е възможно. А те са много такива вече, стават все повече. Има и сектори, които са много зле. Трябва през договаряне, но има и държавни мерки, т.е. правителството, като такова, с партньорите трябва да погледне социално защитните мрежи, гарантиран минимален доход за всички, които са социално слаби, да намери механизма за минималната работна, която адресира работещите бедни и естествено пенсионерите. Пакет от мерки е нужен, наистина, който да даде глътка въздух на най-слабите, но и да стимулира потреблението. За това са нужни наистина, вярно, допълнителни разходи, но не трябва да абсолютизираме фискалния пакт на Дянков. Трябва да мислим за пакт за устойчиво развитие на България.

Водещ: Г-жо Бъроу, как в условията на криза се балансира между финансова дисциплина, която всяка държава трябва да спазва, и наистина увеличението на доходите на хората?

Шарън Бъроу: Фискалната консолидация е нещо, което трябва да си правят всички, независимо дали човек си прави домашния бюджет или държавния бюджет. Но ако се минава само със стягане на коланите, орязване на харчове за социални и т.н., изведнъж спада търсенето и няма никакъв растеж. Т.е. трябва да има една смислена фискална консолидация с времето, с която да се увеличават леко доходите и това е устойчивият път към бъдещето, а не просто да се стягат коланите.

Водещ: Благодаря ви за тези коментари.